О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 53
гр.
Пловдив, 01 февруари 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Панайотова гр.д. № 383/
2018 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.402 от ГПК.
Постъпила
е молба вх.№ 10003/18.12.2018 г. от Н.И.Б. ,жалбоподател по в. гр. д. 384/2018
г. по описа на ПАС ,с която се иска отмяна на допуснатото с определение №
1071/22.03.2018 г. ,постановено по гр.д.2973/2016 г. по описа на ОС – Пловдив
обезпечение на предявените от М.Е.М. против Б. осъдителни искови претенции са сумите съответно 60 000 лв.
представляваща невърнат остатък от дадена в заем сума от 160 000 лв. по
договор за заем от 06.12.2010 г. ,както и сумата от 18 300,представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.12.2010 г. –
15.12.2016 г. чрез налагане на запор
върху дружествените дялове на жалбоподателя от капитала на „П. “ЕООД с ЕИК ........
Искането за отмяна на допуснатото обезпечение се мотивира със свръхобезпеченост
доколкото с предходно определение вече
е допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана върху 1 / 2 ид.ч.
от посочен недвижим имот ,както и с факта
,че дружеството ,дяловете притежавани от Б. в което са запорирани ,участва в процедури по ЗОП ,а
наложените запори възпрепятстват това. С молбата си Б. е заявил също така ,че в
случай ,че съдът не отмени допуснатото обезпечение ,то прави искане за замяна с
парична гаранция по реда на чл.398 от ГПК.
От
М.Е.М. ,въззиваема страна по горното в.гр.д. е постъпило възражение ,с което
същият взема становище за
неоснователност на искането ,тъй като причината ,поради която е допуснато
обезпечението ,не е отпаднала.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Производството по настоящето дело е образувано по въззивна
жалба на Н.И.Б. против Решение № 590 от 27.04.2018 г., постановено по гр. д. №
2973/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр. с., с което
същият е осъден да заплати на М.М. сумата 60 000 лв., представляваща
невърнат остатък от дадена в заем сума в размер на 160 000 лв. по сключен
между страните на 06.12.2010 г. договор за заем, както и сумата от 18 300
лв., представляваща мораторно обезщетение за периода 16.12.2013 г. - 15.12.2016
г. След постановяване на обжалваното решение ,в процеса на администриране на
въззивната жалба на Б. ,е постъпило искане от М. за допускане на обезпечение на
исковете чрез налагане на запор върху дружествените дялове на Б. в „ П. “ ЕООД
като ОС – Пловдив ,с определение от 22.05.2018 г. е преценил заявеното искане
за основателно и го е уважил.Това определение е обжалвано като с определение на
ПАС № 320 / 13.07.2018 г. ,постановено по ч.гр.д. 382/2018 г. е оставил жалбата
на Б. без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл.402
ал.2 от ГПК съдът
отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината,
поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл.
398, ал. 2 от ГПК.
В случая производството по исковете
,които са обезпечение с допуснатото от ПОС обезпечение все още не е приключило
,поради което за ищеца е налице интерес от обезпечението и причината ,поради
което е допуснато не е отпаднала.
Аргументите на молителя ,с които е
мотивирал искането си за отмяна на допуснатото обезпечение касаят неговата
правилност и не могат да бъдат обсъждани
в производство по чл.402 ал.2 от ГПК.Не е налице новонастъпил юридически
факт,от който да се направи извод ,че нуждата от обезпечение е отпаднала
,поради което искането за отмяна на същото се явява неоснователно.
Що се отнася до евентуално заявеното искане за замяна на
наложения запор с парична гаранция съдът го намира също за неоснователно доколко
не са налице предпоставките на чл.398 ал.2 от ГПК .Съобразно казаната
разпоредба при обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да
замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със
залог в пари или в ценни книжа съгласно чл.
180 и 181
от Закона за задълженията и договорите.Съобразно разпоредбата на чл.181 ал.2 залогът се учредява
чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка.Липсват доказателства
,придружаващи разглежданата молба,които да установяват,че Б. е учредил залог в
пари чрез внасяне на сумите по исковете
по сметка на съда,при наличието на
каквито данни единствено съдът би могъл
да отмени ,при това без съгласието на другата страна ,допусната обезпечителна
мярка запор върху дружествени дялове.
С оглед на гореизложените мотиви съдът намира молбата на Б.
за отмяна на допуснатото по делото обезпечение ,евентуално замяната
му със залог в пари за неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Ето
защо съдът
О П
Р Е Д Е Л
И :
Оставя
без уважение молба вх.№ 10003/18.12.2018 г. от Н.И.Б. с ЕГН ********** ***,жалбоподател по в. гр.
д. 384/2018 г. по описа на ПАС ,с която се иска отмяна на допуснатото с определение
№ 1071/22.03.2018 г. ,постановено по гр.д.2973/2016 г. по описа на ОС – Пловдив
обезпечение на предявените от М.Е.М. против Б. осъдителни искови претенции чрез налагане на запор върху дружествените
дялове на жалбоподателя в капитала на „П. “ЕООД с ЕИК ....... ,както и
евентуално замяна на обезпечителната мярка на основание чл.398 ал.2 от ГПК.
Определението
е обжалваемо в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.