О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-1144 28.06.2017 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и осми юни, две хиляди и седемнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Членове:1.Даниела Михова
2.мл.с.Тодор Митев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Въззивно гражданско дело №955 по описа за 2017 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила въззивна жалба от Р.Д.Д. , ЕГН – ********** *** против решение №63 от 25.04.2017 г. , постановено от Районен съд – Карнобат по гр.д.№254/2016 г. по описа на КРС. Обжалваното решение се оспорва като недопустимо , неправилно поради нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. На първо място се сочи , че с обжалвания акт съдът се е произнесъл извън претендираната защита от ищеца. Съдът е възприел неправилно , че спора е относно целия съсобствен имот , докато предмет на исковата претенция е само онази част, която ответната страна ползва за развиване на своята търговска дейност – съобразно петитума на исковата молба. В случая обхвата е разширен за целия имот , за което въззивната страна сочи , че няма претенции. При условия на евентуалност – при невъзприемане на довода за недопустимост , страната моли да се отмени решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. На първо място - налице е неправилна правна квалификация на иска – по чл.31 ал.2 от ЗС вместо предявената от ищеца по чл.30 ал.3 от ЗС. Касае се за развиване от един от съсобствениците на търговска дейност , от която се извличат облаги. От събраните по делото доказателства се установява не само , че ответната страна е регистрирала адрес на управление и седалище по административния адрес на имота , но и развива търговска дейност. Неправилно въпреки събраните доказателства според ищцовата страна иска е квалифициран като претенция за обезщетение за лишено право на ползване по чл.31 ал.2 от ЗС.Претенцията на ищцата – въззивник се основава на обстоятелството , че с ответницата са съсобственици на недвижим имот като в този съсобствен имот ответницата развива търговска дейност , от която получава доходи като ползва имота несъразмерно със собствената си ид.част и лишава ищцата от правото на собственост , която й се пада съобразно дяла в съсобствеността. Страната се позовава и на практиката на ВКС – Решение №108 от 07.05.2009 г. по гр.д.№1038/2011 г. / „правно значение за иска има само дали ползващия съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик ид.ч. , от ползването на която последният е бил лишен“/ респ. – при иска по чл.30 ал.3 от ЗС неползващият собственик има право на обезщетение винаги когато другия ползващ съсобственик е извличал някакви ползи от него / като напр. – търговска дейност , от която определено се получават приходи/ , докато иска по чл.31 от ЗС дава възможност на съсобственика да иска обезщетение независимо от това дали ползващият съсобственик е извлякъл ползи или не , но само след поискване. Прази се оплакване и от това , че съдът не е обсъдил релевантни по делото факти и обстоятелства , че не са изложени мотиви. Първоинстанционният съд е приел, че „Реинбоул 2011“ЕООД е дружеството получавало доходи , но то не е страна по делото. Това е в противовес на практиката на ВКС , която сочи , че няма значение как ползващият съсобственик е ползвал общата вещ – дали лично , като ЕТ или чрез собствено ЕООД или чрез предоставяне на друго лице. При липса на доказателства за получения доход следва да бъде определен среден пазарен наем за същия имот. В процесния случай районният съд не е обсъдил в мотивите си , че въпросното ЕООД е собствено на ответницата и че тя именно чрез това ЕООД ползва имота за търговска дейност. Този релевантен факт не е обсъден от съда. Неправилно са кредитирани и експертните заключения като се приема наемна цена на 1 кв.м площ от дворното място – 0.50 лв. въпреки оспорването на същите. Оспорва се присъдения размер на разноските – присъден от съда въпреки възражението за прекомерност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора – по предявения иск по чл.30 ал.3 от ЗС като се уважи същия за сумата от 7800 лв. – припадаща се част от ползите , от които страната е лишена съобразно дела й в съсобствения имот , в който ответницата развива търговска дейност за периода м. февруари 2011 г. – м. февруари 2016 г.ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Не се правят доказателствени искания.
Депозиран е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ответник в производството по делото – К.В. В.. Въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователно. Поддържа се решението на КРС като правилно и законосъобразно. Като неоснователни се оспорват възраженията на въззивната страна за недопустимост на решението на КРС. Квалификацията на иска дори и в доклада на съда е дадена по чл.31 ал.2 от ЗС без да постъпи възражения от страна на ищцата. В конкретизиращите молби претенцията е разпростряна до ползването на целия имот , а не само на двуетажната къща. Поради това произнасянето на съда е правилно. Самата правна квалификация се посочва не от ищеца , а от съда на основата на твърденията на ищеца в исковата молба. Квалификацията на иска е дадена от съда още с доклада от 02.03.2017 г. като същия не е оспорен от ищцата.Сочи се , че дори и във въззивната жалба се излагат оплаквания , които потвърждават дадената правна квалификация – а именно – спор между съсобственици относно еднолично ползване на съсобствена вещ от един съсобственик. В първоинстанционното производството ищцата е имала противоречиви твърдения и искания , които са довели до невъзможност да дефинира искането си пред съда и това се използва пред въззивната инстанция като основание за обжалване. Оспорват се възраженията в жалбата по повод приетото от съда досежно третото неучастващо в делото лице- „Рейнбоул“ЕООД. По делото не се доказва ползването на имота от страна на това лице. Оспорва се липсата на предявен иск по чл.30 ал.3 от ЗС за присъждане на припадаща се част от получавани доходи от съсобствена вещ. В противоречие с твърденията , че иска е само за двуетажната къща по повод експертното заключение - се претендира обезщетение и за ползваното дворно място. Следва според въззиваемата страна да се отбележи , че никъде в жалбата не се оспорва правния извод на първоинстанционния съд - че липсва изрична писмена покана по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС – като предпоставка за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот. Поради това извода , че не се дължи обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС поради липсата на писмено поискване е обоснован. Страната се позовава и на практиката на ВКС – Решение №129/04.04.2012 г. по гр.д.№1415/2010 на ІV отд. На ВКС по чл.290 от ГПК / „когато един съсобственик извършва в съсобствен имот собствена търговска дейност и реализира от нея приходи – печалба , другите собственици не могат да претендират обезщетение нито по чл.31 ал.2 от ЗС , нито по чл.30 ал.3 от ЗС. Нормата е относима за случаи при които се получават приходи от имота като добив - наеми напримвер , а такива в процесния случай и не се доказват. В този смисъл дори и да се приеме , че иска е по чл.30 ал.3 от ГПК според въззиваемата страна - няма приходи от имота , а собствено ползване за собствени нужди/ по цитираното решение по чл.290 от ГПК./. Моли се за отхвърляне на жалбата.Не се правят доказателствени искания.
След преценка на доказателствата по делото , Бургаският окръжен съд установява следното:
Производството по гр.д.№254 по описа на КРС за 2016 г. е било образувано по исковата молба на Р.Д.Д. *** против К.В.В. за заплащане на сумата от 7800 лв. Ищцата сочи , че с ответницата са съсобственици на недвижим имот – дворно място с площ от 508 кв.м в гр.Карнобат , представляващо УПИ І-4053 в кв.125 по ПУП на града ведно с намиращите се в него две жилищни сгради – двуетажна масивна еднофамилна на площ от 98 кв.м и едноетажна масивна еднофамилна със застроена площ от 43 кв.м , като имота се намира на адм. Адрес – ул.“Сашо Кофарджиев“ №1 като предназначението на имотите е за жилищни нужди. Освен масивните сгради в дворното място има временен сглобяем павилион , в който се помещават печатарски машини, печатарски нож като този павилион се използва изцяло от ответницата за развиване на търговска дейност. Има и гълъбарник , поставен и ползван също от ответницата. През м. февруари 2016 г. е извършено разпределение ползването на имота. Ищцата претендира заплащане на обезщетение в размер на исковата сума от 7800 лв. за ползите , от които е била лишена за периода от м. февруари 2011 г. до м. февруари 2016 г. – в размер на средния пазарен наем на имота , съразмерно на притежаваната от нея идеална част , ползвана от ответницата еднолично. В петитума изрично се позочват частите от имота , които според ищцата се ползват от ответницата за търговска дейност - едноетажната масивна сграда с площ от 43 кв.м ведно с дворно място от 185 кв.м. Направени са били доказателствени искания.
С отговора почл.131 от ГПК иска е оспорен като неоснователен. Сочи се , че се смесват две съвсем различни правни основания. В тази връзка е направено искане за оставянето на исковата молба без движение. Изложени са подробни съображения по фактическата страна на спора както и по основателността на иска. Също са направени доказателствени искания и са ангажирани доказателства по делото.
Карнобатският районен съд след събиране на доказателствата по делото е постановил решението си , в което след установяване на фактическата обстановка по делото е направил съответните правни изводи и констатации и е отхвърлил предявения от Р.Д. иск. Иска е квалифициран като иск по чл.31 ал.2 от ЗС – като иск за обезщетение поради лишаване от възможността за ползване на имота съобразно правата. Съдът е изходил от разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС – че когато общата вещ се ползва лично от само от някои от съсобствениците то те дължат обезщетение на останалите за ползата , от която са лишени от деня на писменото поискване. Като необходимо изискване законодателят е поставил изискването за писмено поискване и според първоинстанционният съд с оглед недоказването по делото за отправяне на покана към ответницата, претенцията на ищцата Д. се явява неоснователна. Разгледана е и претенцията за разпределение ползването, предявена по гр.д.№656/2014 г. по описа на КРС , но исковата молба по това дело е предявена от ответницата В. и не може според съда да се приеме , че чрез исковата молба е отправено писмено поискване. Съобразно постановения акт са присъдени и разноските по делото – в полза на ответницата по делото.
Недоволна от постановения съдебен акт Р.Д. е депозирала въззивната си жалба пред Бургаския окръжен съд.Жалбата е редовна и допустима – изпълнени са указанията на първоинстанционния съд при администрирането на същата. Следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание на осн. чл.268 и сл. от ГПК с призоваване на страните. Не се правят нови доказателствени искания от страните.
На осн. чл.267 от ГПК , Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ делото по въззивната жалба на Р.Д.Д. *** против Решение №63/25.04.2017 г. постановено от районен съд – Карнобат по гр.д.№254/2016 г. по описа на КРС за разглеждане в открито съдебно заседание като го НАСРОЧВА за 18 .09.2017 г. от 14.00 часа , за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.