№ 72
гр. Луковит, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20214320200341 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.
Луковит, ул. „Иван Вазов“ № 46, чрез адв. Г. Р. от ГабАК, срещу Наказателно
постановление 21-0297-000304, издадено на 20.09.2021 г. от Началник група към ОД МВР -
Ловеч, РУ - Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200.00 лева, за нарушение на чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва твърденията в наказателното постановление и иска
последното да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Представлява се от
адв. Е. С. от АК – Смолян и адв. Г. Р. от АК - Габрово. Поддържа се искането за отмяна на
НП.
Въззиваемата страна – РУ - Луковит, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, съобразявайки становищата и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 28.08.2021 г. в гр. Луковит, област Ловеч, рано сутринта, жалбоподателят В. Н. Н.
управлявал собствения си лек автомобил по ул. „Стефан Стамболов“. Излизайки от улицата,
в района на блок „Кръгояр“, за да навлезе по ул. „Иван Вазов“, същият не спрял на
кръстовището при наличие на задължителен знак ''Б2'', при което управлявания от него лек
автомобил се ударил в дясната част на движещия се по път с предимство лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, управляван от С. Б. В.. След автопроизшествието Н.
напуснал местопроизшествието и се отправил с управлявания от него автомобил към дома
си, находящ се на ул. „Иван Вазов“ № 46.
На същата дата, около 06.30-07.00 часа, в РУ - Луковит бил получен сигнал за пътно-
транспортно произшествие /ПТП/ на ул. „Иван Вазов“ при кръстовището с улицата от към
1
блок „Кръгояр“. На мястото пристигнали полицейските служители – свидетелите Й. Г., Н.
Н. и П. Й., които установили, че на кръстовището образувано от улиците „Стефан
Стамболов“ и „Иван Вазов“, срещу входа към блок „Кръгояр“, се намирал лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ***. Върху него имало видими следи от удар от дясната му
страна. Имало и две пострадали жени – С. Б. В., която била водач на автомобила и
пътувалата на предната седалка Ж. А. М.. Докато изчаквани пристигането на специализиран
автомобил от ФСМП в гр. Луковит, полицейските служители провели беседа с двете
пострадали, при което установили, че техният автомобил бил ударен от джип „Фолксваген“,
който не им осигурил предимство и след удара техният автомобил се забил в дувар. Също
така пострадалите пояснили, че автомобилът който ги ударил, не спрял на мястото на
автопроизшествието, а на около 100-200 метра по-надолу на улицата, от лявата страна на
пътното платно. На мястото на инцидента полицейските служители намерили изпаднал един
от регистрационните номера на другия автомобил участник в автопроизшествието.
Полицейските служители веднага предприели действия за установяване на водача на
другия автомобил, като свидетелите Н. Н. и П. Й. се отправили към мястото посочено от
пострадалите, а свидетелят Й. Г. останал на мястото на произшествието. Когато отишли до
мястото, където бил спрял другия автомобил, на место Н. и Й. заварили спрял автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № ***, по който имало явни белези от удар от лявата страна. До
автомобила заварили жалбоподателя В. Н. и неговата приятелка – свидетелката В.Н..а.
Жалбоподателят В. Н. бил видимо пиян и заявил на полицейските служители, че се е
уплашил и затова е избягал. Казал им също, че не е видял „стопа“ и не е спрял на „стопа“.
Със съдействието на свидетеля Й. Г. двете пострадали били откарани в ФСМП в гр.
Луковит, където били прегледани и установени причинените им телесни увреждания
Отново в сградата на РУ – Луковит, актосъставителят П. Й., младши автоконтрольор
при РУ - Луковит, в присъствието на свидетелите Н. Н. и Й. В. Г., съставил на
жалбоподателя АУАН, серия GA № 269073, за това, че като водач на лек автомобил, на
28.08.2021 г. в 08:18 часа в гр. Луковит, по ул. „Стефан Стамболов“ управлява лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с номер ***, лична собственост, и на кръстовището с ул.
„Иван Вазов“, при наличието на пътен знак Б.2, не пропуска и реализира тежко с ранено
лице ПТП, с движещият се по пътя с предимство обозначен с знак Б.3 „Фолксваген пасат“ с
номер ***, с което е нарушил чл. 50 ал. 1 от ЗДвП.
За посетеното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
54, подписан от младши автоконтрольор П. Й..
На 20.09.2021 г., при идентично описание на нарушението от АУАН, било издадено
и обжалваното наказателно постановление. Нарушението, за което от В. Н. е потърсена
административно-наказателна отговорност, се изразява в следното: за това, че на 28.08.2021
г. в 08:18 часа в гр. Луковит на ул. Стефан Стамболов като Водач на лек автомобил, при
обстоятелства: в гр. Луковит по ул. Стефан Стамболов управлява лек автомобил Фолксваген
Туарег с рег. № *** лична собственост и на кръстовището с ул. „Иван Вазов“, при
наличието на пътен знак Б.2 не пропуска и реализира тежко с ранено лице ПТП, с
движещият се по пътя с предимство обозначен с знак БЗ лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с рег. № *** при което е извършил: Не пропуска ППС движещи се по път с предимство на
кръстовище. ПТП, с което виновно е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 179,
ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
От изисканата справка за лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ с номер *** е видно,
че същият е собственик на жалбоподателя В. Н..
От изисканата справка за лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е видно,
че същият е собственик на свидетелката С. Б. В..
2
В хода на съдебното следствие, съдът установи, че към момента на деянието – датата
28.08.2021 г., жалбоподателят В. Н. е ползвал телефонен номер **********, а неговият
вуйчо – свидетелят М.И., е ползвал телефонен номер ***.
С оглед разкриване на информация от съществено значение за предмета на
настоящето съдебно производство, а именно – дали в действителност жалбоподателят е
провел твърдените разговори със своя вуйчо /свид. М.И./ съдът, на основание чл. 159а НПК,
изиска от предприятията предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги - „А1 България“ ЕАД гр. София, „Теленор България“ ЕАД гр. София и „БТК“ АД гр.
София, справката съдържа данни за периода от 00:00 часа до 10:00 часа на 28.08.2021 г., за
телефонни номера *** и **********.
От справката представена от мобилния оператор „А1“ се установява, че номерата -
*** и ********** не са от мрежата на „А1 България“ ЕАД.
От справката представената от мобилния оператор „ТЕЛЕНОР“ се установява, че
мобилен номер *** е активен в мрежата на Теленор от 15.12.2021 г., който факт е
осъществен близо четири месеца след датата на нарушението - 28.08.2021 г.
От справката представена от мобилния оператор „ВИВАКОМ“ се установява, че
жалбоподателят В. Н. е абонат на „ВИВАКОМ“ с телефонен номер **********, а неговият
вуйчо – свидетелят М.И. е абонат на „ВИВАКОМ“ с телефонен номер ***. От справките за
двата телефонни номера за периода от 28.08.2021 г. 00:00 – 28.08.2021 г. 10:00 часа, че
установява, че между тези телефонни номера не е провеждан разговор през изследвания
период. От това следва категоричният извод, че жалбоподателят В. Н. не е провел разговор
в периода 6:00 - 6:30 ч. сутринта на 28.08.2021 г. със своя вуйчо – свидетелят М.И., за който
двамата твърдят. От същата справка /л.71/ се установява и факта, че през нощта и до ранните
часове на 28.08.2021 г., жалбоподателят В. Н. се е намирал в с. Карлуково, тъй като е
ползвал услугите „ВИВАКОМ“ /чрез интернет достъп/ с телефонния си номер **********
от 02:12 – 05:47 часа.
От представената документация от ФСМП в гр. Луковит се установява, че са
проведени прегледи касаеща изпълнено повикване по ПТП в гр. Луковит, в 06,53 часа, на
28.08.2021 г. с пострадали лица - С. Б. В., 70 годишна с „КОНТУЗИО ТОРАЦИС“, и Ж. А.
М., 75 годишна с „КОНТУЗИО ТАРАЦИС“.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства – разпитани бяха
свидетелите П. Й., Й. В., Н. Н., В.Н..а, М.И. и пострадалите лица Ж. М. и С. В..
Съдът кредитира свидетелски показания на П. Й., на длъжност „младши
автоконтрольор“, от които се установява, че на местопроизшествието на ул. „Иван Вазов“
бил изпратен по подаден сигнал заедно с неговите колеги - Й. В. и Н. Н.; че на място
първоначално установили л.а. „Фолксваген Пасат“ с две пострадали пътнички, които
заявили, че автомобилът който ги ударил е спрял малко по-надолу от местопроизшествието.
Установява се, че когато отишли до мястото, където бил спрял другия автомобил, на место
заварили спрял автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ***, както жалбоподателя В. Н. и
неговата приятелка – свидетелката В.Н..а. Установява се, че жалбоподателят В. Н. бил
видимо пиян и им заявил, че се е уплашил и затова е напуснал произшествието. Установява
се, че ул. „Иван Вазов“ е обозначена като път с предимство с пътни знаци, а улицата от
която излиза водачът на „Туарега“, изхода на блок „Кръгояр“ е маркирана с пътен знак,
който казва, че водачът е длъжен да пропусне движещите се по път с предимство, че вината
на жалбоподателя е установил по механиката на удара и по начина на сгъване на двете
превозни средства.
Съдът кредитира свидетелски показания на Й. В., на длъжност „младши инспектор,
патрулно-постова дейност“, от които се установява, че при пристигане на
местопроизшествието, лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ се намирал ударен в дувар на
3
къща в лявата страна на пътното платно, което е насрещно на улицата излизаща от блок
„Кръгояр“. Установява се, че бил проведен разговор с двете пътнички, които пояснили, че
джип „Фолксваген Туарег“ излизайки от улицата е отнел предимството им и ударил техния
автомобил в дясната страна.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. Н., на длъжност „младши инспектор
охрана на обществения ред“, от които се установява, че бил получен сигнал и с неговите
колеги П. Й. и Й. В. отишли на мястото, където заварили кола, която се била блъснала в
дувар. Имало две жени, които заявили, че сива кола ги е засякла и от това е последвал удара.
Установява се, че една от две пострадали жени казала, че сивата голяма кола е по-надолу по
главния път. Сивият автомобил се виждал и когато отишли при този автомобил установили
щети. Там бил и жалбоподателят с едно младо момиче.
Съдът кредитира показанията на свидетелката В.Н..а, относно твърденията, че на
въпросната дата двамата с В. били на купон в с. Карлуково. Този факт се потвърждава от
справката на „ВИВАКОМ“ /л.65-66/. Съдът не дава вяра на нейните показания, в частта, в
която твърди, че вуйчото на жалбоподателя /свид. М.И./ ги закарал до Карлуково с уговорка
на сутринта да му се обадят да ги прибере обратно до Луковит. Според нейните твърдения,
такова обаждане към свид. И. било направено към 6:00-6:30 часа сутринта, което съдът
приема за недостоверно, тъй като не е подкрепено от нито едно от кредитираните от съда
писмени и гласни доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.И., в които твърди, че на 27-ми
вечерта е закарал В. и приятелката му в с. Карлуково с уговорка да ги прибере на сутринта,
че след като му се обадили, той отишъл към 6:00 часа да ги прибере от Карлуково, като на
влизане в града минал по-преките улички и излизайки на блок „Кръгояр“ засякъл колата,
след което оставил управлявания от него автомобил пред дома си. Тези негови твърдения по
категоричен начин се оборват от изисканите и приложени по делото справки от мобилния
оператор „ВИВАКОМ“, а и за съда бе очевидно, че този свидетел се опитваше подпомогне
защитната теза на жалбоподателя, който е негов племенник.
Съдът кредитира свидетелските показания на Ж. М., от които се установява, че
същата живее в гр. Червен бряг, а с другата пострадала - С. са приятелки, че С. е
управлявала лекия автомобил и двете са отивали на пазар в гр. Луковит. Установява се, че
по време на удара тя не е разбрала какво точно се случва, като това което е успяла да види
било, че автомобилът който ги е ударил е голям и не е останал на място. Имала е синини от
колана, тъй като ударът бил от нейната страна. Били откарани в болницата, където дошъл
мъж който ги уверил, че всичко ще бъде наред и им предложил да ги закара в гр. Червен
бряг, но това не бил водачът на автомобила, него не са го видели.
Съдът кредитира свидетелски показания на С. В., от които се установява, че на
28.08.2021 г. тръгнали с нейната приятелка Ж. на пазар в гр. Луковит, че е карала
автомобила с няма и 50 км/ч. при влизане в града, по права отсечка, при което в близост до
кафе намиращо се в вляво, се чул силен трясък, при което колата й се завъртяла и се ударила
в циментова ограда, че била откарана в ФСМП гр. Луковит, където ръката и била гипсирана.
Установява се, че при инцидента не е успяла да види колата, че водачът не е останал на
място, бил избягал, че го е видяла в РУ - Луковит, че бащата на водача бил там, както и че
тази свидетелка е осъществявала разговори с майката на водача по телефона. В съдебно
заседание свидетелката заяви: „Момчето беше неадекватно. Вика „аз не спрях на стопа“, „
…Като застана после при мен в полицията …, той миришеше на алкохол“, както и: „ …че
лично на мен ми го каза това нещо, че е виновен и че не спря на стопа“.
Съдът не се доверява на твърденията на тази свидетелка, че водачът на другия
автомобил, който срещнала в полицейското управление, е представлявал по-едро и по-
високо момче от жалбоподателя, когото тя лично възприе в съдебно заседание. Съдът
приема, че свидетелката С. В., която е била сериозно пострадала вследствие на инцидента,
4
очевидно не е запомнила какво представлява водачът на другия автомобил, освен че е бил
младо момче. В този ред на мисли следва да се отбележи, че самият жалбоподател е бил в
полицейското управление, за да му бъде съставен АУАН и да присъства при съставяне на
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 54 /факт, който не е спорен по делото/ -
при което няма как да се приеме, че свидетелката е срещнала друго лице, различно от
жалбоподателя.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Атакуваното НП е
било връчено надлежно на нарушителя на дата 18.10.2021 г., а жалбата срещу НП е
подадена на 24.10.2021 г., то ест в законоустановения седем дневен срок.
Издаденото наказателно постановление и съставения АУАН са издадени от
компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, видно от представените заверени
копия на заповеди на Министъра на МВР, заверено копие на удостоверение Началник група
„Охранителна полиция“ РУ - Луковит към ОД МВР – Ловеч и заверено копие на
удостоверение служител РУ - Луковит
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни
реквизити. Спазен е предвиденият в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното
постановление. Издадено е от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12
ЗДвП и чл. 47 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
полицейски орган, съобразно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН, който има право да съставя
актове за констатирани административни нарушения по ЗДвП.
Съставеният АУАН отговаря на императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена
е и процедурата по неговото съставяне и предявяване за подпис на нарушителя, в
присъствието на разпитаните свидетели.
В съставения АУАН противоправното деяние е описано по аналогичен с описанието,
съдържащо се в НП. Няма никакво правно значение обстоятелството, че АУАН е съставен
малко по-късно - след около час в сградата на РУ Луковит, тъй като служителите са били
заети да възстановят нормалното и безопасно движение на главния път, както и да окажат
помощ на двете пострадали жени.
По делото е безспорно установено, че процесното МПС е управлявано на посочените
дата, час и място от жалбоподателя. Безспорно установено е също, и участието на
жалбоподателя в причиненото от него ПТП, както и фактите, че е напускането на мястото
на нарушението, отказал е да даде проба за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и да неизпълни медицинското предписание да даде биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Последните три факта не са релевантни по отношение на вмененото нарушение на
жалбоподателя по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, но са показателни за цялостното негово поведение –
явното изразено намерение да избегне реализиране на административно-наказателна
отговорност. Въпреки, че е имал обективна възможност да помогне на пострадалите от
другия автомобил, както и да съдейства на служителите на МВР, жалбоподателят не го е
направил, при това без да е имал основателна причина за това.
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, при форма на вина –
непредпазливост, тъй като от жалбоподателя като правоспособен водач на МПС, се очаква
5
да предвижда последиците от поведението си, независимо, че той не е желаел настъпването
им.
Представени са многобройни и непротиворечиви доказателства, от които се
установява извършеното от жалбоподателя виновно нарушение, а именно: писмените
доказателствени средства – АУАН, серия GA № 269073 от 28.08.2021 г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, справка за лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ с
номер *** от която е видно, че същият е собственик на жалбоподателя В. Н., справка от
мобилния оператор „ВИВАКОМ“, от която се установява, че жалбоподателят В. Н. е абонат
на „ВИВАКОМ“ с телефонен номер **********, а неговият вуйчо – свидетелят М.И. е
абонат на „ВИВАКОМ“ с телефонен номер ***, както и че за периода от 28.08.2021 г. 00:00
– 28.08.2021 г. 10:00 часа, между тези телефонни номера не е провеждан разговор през
изследвания период; и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите П.
Й., Й. В. и Н. Н., и частично от показанията на Ж. М. и С. В..
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите М.И. и В.Н..а. Те не
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, най-вече с
писмените доказателства. Съдът не дава вяра на твърденията на тези свидетели, че е
провеждан разговор между жалбоподателя В. Н. и неговият вуйчо – М.И. в ранните часове
на 28.08.20321 г. Очевидно е, че такъв разговор не е бил провеждан, което по безспорен
начин се установява от изисканата справка за мобилен трафик от мобилен оператор
„ВИВАКОМ“. Най-вече съдът не възприе като достоверни твърденията на свидетеля М.И.,
че именно той е управлявал автомобила. От това следва да се направи извод, че показанията
на тези свидетелите не са достоверни, а служат за изграждане на защитна теза в полза на
нарушителя и целят да бъде избегнато реализирането на административно-наказателната му
отговорност.
Съдът приема, че жалбоподателят действително е реализирана състава на процесното
нарушение и законосъобразно е била потърсена административно наказателна-отговорност,
като санкцията е също законосъобразно наложена. Водачите на двата автомобила са имали
взаимно видимост един към друг, но краят улицата, по която се е движел жалбоподателят В.
Н. е била обозначена със знак „Б2“, поради което той е бил длъжен да изчака и да пропусне
движещите се по пътя с предимство автомобили, сред които и този с когото е произведено
ПТП.
Съдът не споделя възраженията на процесуалните представители на жалбоподателя,
че наказателното постановление издадено от административно-наказващия орган е
незаконосъобразно и не отговаря на изискванията на закона. В НП ясно е отразено, че
жалбоподателят е управлявал автомобила си по ул. „Стефан Стамболов“, като кръстовището
образувано от улиците „Стефан Стамболов“ и „Иван Вазов“, на което единият път е с
предимство /по ул. „Иван Вазов“/, не пропуска движещ се по път с предимство автомобил –
очевидно при това положение не той се е движил по пътя с предимство. Повторно и
обобщено отново е отбелязано, че нарушението се изразява в това, че не пропуска движещ
се по път с предимство обозначен със знак Б3 автомобил и става причина за ПТП с ранено
лице.
Изложените възражения от страна на жалбоподателят в жалбата, относно
несъпричастността на жалбоподателя към управлението на единия от автомобилите
участвали в настъпило ПТП, са неоснователни. Полицейските органи са извършили
необходимите действия, за да докажат категорично, кой всъщност е извършителят. В тази
следва да се отбележи, че от разпитите на полицейските служители по един ясен и
категоричен начин се установява, кой е извършителят и неговото виновно поведение
причинило ПТП.
Съдът счита, че жалбоподателят действително е реализирал състава на процесното
нарушение и законосъобразно е била потърсена административно наказателна-отговорност,
6
като санкцията е също законосъобразно наложена.
Съгласно сочената като нарушена нормативна разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство. Правната квалификация изцяло съответства
на описанието на нарушението. То е такова на просто извършване, а настъпилият
вредоносен резултат е утежняващо обстоятелство.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5,
предл. 4 от ЗДвП, която предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, в случая – неспазване на предписанието на
пътните знаци, правилата за предимство, и това създава непосредствена опасност за
движението, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200.00
лв., ако деянието не съставлява престъпление, а наложената санкция съответства на
предвиденото.
Издаденото наказателно постановление срещу жалбоподателя следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно и правилно.
Предвид гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0297-000304, издадено на 20.09.2021 г.
от Началник група към ОД МВР - Ловеч, РУ МВР - Луковит, с което на В. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес в гр. Луковит, ул. „Иван Вазов“ № 46, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4
от ЗДвП, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7