Определение по дело №555/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от З. „Булстрад В. И. Г. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Р. „. П. „. № 5, представлявано от изпълнителните директори Румен Янчев и Кристоф Рат, чрез А. Даниела Р. от САК, срещу постановление за разноските по изпълнително дело № 13/2015 г. по описа на ЧСИ Р. С. Постановлението се обжалва в частта, с която е отказано намалението на разноските, касаещи претенцията за адвокатски хонорар на взискателя по изпълнителното дело. Жалбодателят счита, че постановлението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди в жалбата, че направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, присъден в размер на 7000 лв., което ЧСИ оставил без уважение и отказал да го намали. Счита размера на адвокатското възнаграждение от 7000 лв. за прекомерно завишен. Твърди, че размерът на възнаграждението съобразно § 2 вр. чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и вр. с чл. 36 от ЗА на база присъдените суми бил в размер на 2794.67 лв. и то при реалното му заплащане. Хонорарът представлявал 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба № 4 и 2594.67 лв. за водене на изпълнителното дело по чл. 10 т. 2, който се изчислявал върху главницата, лихвите и разноските, присъдени в гражданското производство. Жалбодателят твърди също, че завеждането на изпълнителното дело и действията по него не представлявали фактическа и правна сложност, които да обосновават адвокатски хонорар в завишен размер. Искането е на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да се намали размера на адвокатския хонорар. Присъденото адвокатско възнаграждение не било съобразено и с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК. Поддържа се още, че не били налице доказателства за реалното заплащане на адвокатския хонорар. Искането е да се отмени изцяло Постановлението за разноските, касаещо претенцията за адвокатски хонорар на взискателя по изпълнителното дело поради липса на доказателства за реално изплатен хонорар и алтернативно- ако това искане не се уважи, искането е да се намали адвокатското възнаграждение до 2794.67 лв. и да се намали таксата по Тарифата за такси и разноски към Закона за частните съдебни изпълнители. Към жалбата са приложени пълномощно, писмо- отказ с вх. № 739/03.02.2015 г. на ЧСИ Росен Сираков и покана за доброволно изпълнение.

Взискателят по изпълнителното дело е представил писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 13/2015 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с Р. на действие Окръжен съд- Кърджали, е образувано по молба на взискателя Д. А. И. от с. М, община Стара З. против длъжника З. „Б В. И. Г. с ЕИК . Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен изпълнителен лист, видно от който З. „Б В. И. Г. с ЕИК е осъден да заплати на Д. А. И. сумата в размер на 150000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2008 г. до окончателното изплащане, както и 5200 лв.- направени разноски.

Към делото е приложен „договор за правна защита и съдействие” със страни: клиент- Д. А. И. и адвокат Ф. С. С. за образуване и водене на изпълнително дело против З. „Б В. И. Г. . По договора е уговорено и платено възнаграждение в размер на 7000 лв., поради което е несъстоятелно твърдението в жалбата, че по делото липсвали доказателства адвокатското възнаграждение в посочения размер да е било заплатено от взискателя на ангажирания адвокат.

По делото се установява, че с констативен протокол от 26.01.2015 г. на основание чл. 434 от ГПК, във връзка с постъпила от длъжника сума в размер на 286702.17 лв., е извършено разпределение на сумата 7000 лв. по договор за правна помощ, разноски в размер на 5200 лв., лихви 113951.63 лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 149989.11 лв., както и за такси на ЧСИ. Постъпило е възражение от длъжника по изпълнителното дело, с което се атакува адвокатското възнаграждение като прекомерно завишено с искане да бъде намалено.

При така установеното, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена, както и постановлението за разноските. Или, въпроса за разноските може да бъде повдиган пред съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе и актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол. С оглед на това съдът приема жалбата за допустима, а по същество и основателна в частта, с която се иска намаляване размера на претендираните суми за адвокатско възнаграждение, както и в частта относно дължимите такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. За да се произнесе, съдът взе предвид, че адвокатското възнаграждение в размер на 7000 лв. касае действията по изпълнението, свързани със сумите по изпълнителния лист и дължимите лихви за забава. Изхождайки от размера на посочените суми, разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, като в тази връзка следва да се отчете, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя от 14.01.2015 г., а дължимата от длъжника сума е внесена в полза на взискателя около 12 дни след образуване на изпълнителното производство, както и приетото с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, съдът приема, че договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява прекомерно завишено. Съгласно Тълкувателното решение при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Поради това и с оглед изложено по- горе, съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за взискателя възлиза на 4909.77 лв. /200 лв.- за образуване и 4709.77 лв.- възнаграждение, определено съобразно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г./, до който размер същото следва да се намали.

С оглед намаляването размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се намали и размера на дължимите такси по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ от 10491.73 лв. на 10429.46 лв.

Или, следва да се отмени отказа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с Р. на действие Окръжен съд- Кърджали, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, да намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение за взискателя в изпълнителното производство и вместо него следва да се намали неговия размер от 7000 лв. на 4909.77 лв., а дължимите такси за ЧСИ следва да се намалят от 10491.73 лв. на 10429.46 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА отказа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 с Р. на действие О. с. К да намали размера на претендираното от взискателя Д. А. И. от с. М, община С. З. адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 13/2015 г. по описа на ЧСИ Р.С., на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, както и размера на дължимите такси по за ЧСИ по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 13/2015 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № 812, договорено между взискателя Д. А. И. с ЕГН *, от с. М, община С З. и адвокат Ф. С. С. от гр. Кърджали с договор за правна защита и съдействие от 14.01.2015 г., от 7000 лв. на 4909.77лв., както и размера на дължимите такси за ЧСИ по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ- от 10491.73 лв. на 10429.46 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/