Решение по дело №13872/2018 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

 

гр.Варна, 02.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 09.04.2019 год. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13872/2018год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК  представлявано от ****чрез пълномощник юрисконсулт ****, против К.Л.П. ЕГН **********, адрес *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено, че ответникът в качеството си на потребител на ВиК услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер **** на адрес гр.Варна, ****, дължи на „В.и к." ООД следните суми: сума в общ размер на 157.04лв.(сто петдесет и седем лева и 04ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 31.05.2016г. до 28.06.2018г., отчитани по партида с абонатен номер ****, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 17.07.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 13.99лв.(тринадесет лева и 99ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 157.04лв. за периода от 29.07.2016г. до 12.07.2018г; сума в общ размер на 339.85лв. (триста тридесет и девет лева и 85ст.), представляваща остатък от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 31.05.2016г. до 28.06.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1102899, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 17.07.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 39.12лв.(тридесет и девет лева и 12ст.), представляваща остатък от обезщетение за забава за плащане на главницата от 339.85лв. за периода от 29.07.2016г. до 12.07.2018г., за които суми е издадена заповед № 5453 от 18.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 10958/2018г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5453 от 18.07.2017г., а именно: 26.20лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:

Твърди се, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на К.Л.П. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер **** /включващ абонатен номер **** и абонатен номер 1102899/. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Твърди се, че на 17.07.2018г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу П., въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 10958/2018г. по описа на ВРС, ГК-43 състав и на 18.07.2018г. съдът издал заповед № 5453 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на П. да заплати на кредитора (сега ищец) сума в общ размер на 157.04лв.(сто петдесет и седем лева и 04ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 31.05.2016г. до 28.06.2018г., отчитани по партида с абонатен номер ****, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 17.07.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 13.99лв.(тринадесет лева и 99ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 157.04лв. за периода от 29.07.2016г. до 12.07.2018г.; сума в общ размер на 892.25лв.(осемстотин деветдесет и два лева и 25ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 28.04.2011г. до 28.06.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1102899, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 17.07.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 246.70лв. (двеста четиридесет и шест лева и 70ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 892.25лв. за периода от 29.10.2014г. до 12.07.2018г., както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 26.20лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. На 20.02.2018г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК. Твърди се, че на 03.08.2018г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК. Твърди се, че на 16.08.2018г. заявителят (сега ищец) беше уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото възражение от П. може да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид възражението на П. и във връзка с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, настоящите искове са предявени за фактури за периода от 29.06.2016г. до 12.07.2018г. по отношение на главниците и лихвите за забава (за част от сумите, предмет на заповед № 5453 от 18.07.2018г. по ЧГД № 10958/2018г. по описа на ВРС).

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който исковите претенции се приемат за неоснователни и недоказани.

В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.

Ответникът не се явява и представлява.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:

Към доказателствения материал са приложени и приобщени: Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Справка за недобора на частен абонат № **** до 12.07.2018г., Справка за недобора на частен абонат № 1102899 до 12.07.2018г., ч.гр.д.№ 10958/18 г. по описа на ВРС, 43 състав, писмени документи в заверен вид: четири броя карнети и справка по лице от Служба по вписванията.

От предоставената по делото справка за недобора се установява, че титуляр на партида с клиентски номер **** /включващ абонатен номер **** и абонатен номер 1102899/ на водомер и обект на потребление гр.Варна, ****, е К.Л.П..

Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на частен абонат №1102899 за периода 20.03.2015г. до 28.09.2017г. и по абонатен №**** за периода 28.11.2016г. до 14.12.2018г. с титуляр К.Л.П./Енева/, за имот на адрес ***, от които е видно, че потреблението на ВИК услуги за претендираните периоди е надлежно ежемесечно отчитано от страна на ВИК оператора-ищец, като при част от проверките е полаган подпис лична от ответника и не са налице данни за служебно начисляване на показания за консумация на вода.

Представена е справка за недобора на частен абонат №1102899 до 29.06.2018г. (л. 36), в която са отразени заведените в счетоводната документация на ищеца задължения за потребени количества ВИК услуги в периода от 31.05.2016г. до 29.06.2018г. за този абонат.

Представена е справка за недобора на частен абонат №**** до 29.06.2018г. (л. 35), в която са отразени заведените в счетоводната документация на ищеца задължения за потребени количества ВИК услуги в периода от 31.05.2016г. до 29.06.2018г. за този абонат.

От представената справка по лице от Служба по вписванията се установява, че собственик на имота, където е регистриран клиентски номер **** /включващ абонатен номер **** и абонатен номер 1102899/ - гр.Варна, ****, от 1992г. е именно К.Л.П..

По делото е присъединено ч.гр.д. №10958/2018г. по описа на ВРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №5453 от 18.07.2017г. като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си. Не следва да се споделят доводите на ответника за недопустимост на производството, поради липса на идентитет между вземанията в заповедното и в исковото производства. Предмета на претенцията в настоящото производство обхваща само част от периода, съответно размера, за който на ищеца е издадена заповед за изпълнение. Предявяването само на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение не прави производството недопустимо. След  като предметните предели на заповедта по чл. 410 ГПК са спазени, не може да става въпрос за недопустимост на учреденото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Спорни по делото са въпросите има ли ответникът П. качеството потребител на ВиК услуги, както и осъществена ли е реална доставка от ВиК оператора. По спорните въпроси настоящият състав намира следното:

Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество, качество потребител имат физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Доколкото ответникът е собственик на имота на потребление, същият има качеството на потребител на ВиК услуги.

По втория релевантен въпрос за доставката на ВиК услуги:

Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На основание чл.21 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел.

По делото не се спори, че към имота е налице монтиран работещ водомер за отчитане на консумираните количества вода, като спорът повдигнат от страна на ответника е дали този водомер е сертифициран и изправен и е в състояние да измерва точно потребените количества ВИК услуги. При неизправен водомер, за който потребителя е знаел, за него възниква задължение за отстраняване на повредата и за уведомяване на оператора и осигуряване на достъп до водомера, съобразно общите условия или договора за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра (така чл.33 от НАРЕДБА №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи). По делото липсват данни въпросът за изправността на отчитащото средство да е бил повдиган от ответника по реда на чл. 17, ал. 4 ОУ, преди датата на начисляването на количествата ВИК услуги. Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ОУ, при сгради в режим на етажна собственост и при водоснабдени обекти с повече от един потребител, всеки от тях поставя индивидуални водомери, което означава, че средствата за измерване са собственост на индивидуалните потребители, включително и на ответника като такъв. При положение, че ответникът не е повдигал въпроса за изправността на водомера пред ВиК оператора преди отчета и в случай, че твърди неговата неизправност, като не е предприел действия за смяната му, не може да се приложи като неблагоприятна за ищцовото дружество последица от обстоятелството че отчитането евентуално се е извършвало с неизправно техническо средство. В чл. 39, ал. 8 от Наредба №4/2004г. е предвидено при кражба или повреждане на водомер на водопроводното отклонение служебно да се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Приема се, че служебно начислената консумация представлява компенсация за оператора за неотчетеното количество ВиК услуги.

Ищецът е представил карнетни листи за целия процесен период 31.05.2016 г. до 28.06.2018 г. Ищецът е твърдял, а ответника не е оспорил, че част от процесните карнети са подписани от потребителя. Карнетите са частни документи, които не се ползват с доказателствена сила, а с формална такава съгласно чл.180 ГПК. Тъй като документът формално носи подпис на страната, която го оспорва, то и нейна е тежестта да обори автентничността му. В случая ответникът не е оспорил подписите в рамките на процесуалното действие, при което са представени документите, а именно първото по делото о.с.з., нито е направил съответно доказателствено искане. Поради това съдът намира, че следва да се приеме, че същия полагайки лично или чрез представител подпис, се е съгласил с отразеното в карнета. Ответникът не е оспорил, че инкасатор действително е посещавал имота й, че е извършвал реален отчет на потребените количества вода, не е оспорил, че в имота са монтирани водомери с посочените номера в партидата, съответно не твърди, че измерените от водомерите количества доставена вода са други, различни от отчетените, поради което ищецът има право да получи цената на доставените услуги.

Неоснователни са доводите на ответника, че през процесния период ищецът не му е предявявал фактури за плащане. Следва да се посочи, че по силата на чл.68, б.”а” от ЗЗД паричните задължения са търсими, а не носими, поради което задължение на длъжника е да предложи изпълнение. Задължението на потребителя за заплащане на услугата не произтича от фактурата, а от сключения с конклудентни действия договор за предоставяне на ВиК услуги. На основание чл.113, ал. 3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В тази връзка следва да се приеме, че по силата на законова делегация счетоводството на ищцовото дружество е организирано така, че фактурите съществуват в системата в електронен вид и се генерират на хартиен носител едва при заплащане на начислените суми, каквото плащане през процесния период ответникът не доказа. Задължението се счита фактурирано на деня, в който е въведено в програмния продукт „Инкасо” като номер на документ.

По делото бе установено и че осчетоводените от ищеца количества на ВИК услуги са реално доставени в обекта на потребление. Установено бе, от заключението по ССЕ, че претендираните количества на ВИК услуги са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, които са в резултат на редовно отчитане на монтирания в имота водомер. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума на главното задължение.

Предвид това съдът намира, че в качеството му на потребител, за ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, изчислени съобразно събраните данни и предвидените компенсаторни механизми.

В допълнение към изложеното следва да се съобрази заключението на назначената по делото ССчЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, според което показанията съответства на отразеното в карнетите. Според вещото лице са налице доказателства за непогасено задължение на ответника към ищцовото дружество за потребени ВиК услуги за абонатен номер **** за периода от 31.05.2016г. до 28.06.2018г. в размер от 172,96 лв., както и мораторна лихва за забава в размер на 13,84 лв. за периода 29.07.2016г. до 12.07.2018г. Според вещото лице са налице доказателства за непогасено задължение на ответника към ищцовото дружество за потребени ВиК услуги за абонатен номер 1102899 за периода от 31.05.2016г. до 28.06.2018г. в размер от 339,85 лв., както и мораторна лихва за забава в размер на 38,61 лв. за периода 29.07.2016г. до 12.07.2018г.

Ето защо, съдът приема, че е надлежно доказано съществуването на вземането като основание. Съдът приема, че следва исковете да бъдат уважени до претендирания размер, съобразно заключението на вещото лице по ССЕ.

По разноските:

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100 лева. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 549,34 лева и общо и признати разноски за държавна такса (173,80 лева), възнаграждение за вещо лице (200 лева) и юрисконсултско възнаграждение ( 100лева), съгл. списък на л 95, се присъждат 472,99 лева.

Доколкото ответникът не е представител доказателства за сторени разноски, съдът няма да се произнася по евентуална тяхна дължимост.

На страните се следва и разноски за заповедното производство, но само в пределите на спора, който се е пренесъл в исковото производство.На ищеца се следва сума в общ размер от 76,11 лева, съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че К.Л.П./Енева/ ЕГН **********, адрес *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, на осн.чл. 422, ал.1  от ГПК вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5453/18.07.2018г. по ч.гр.д. №10958/2018г. по описа на ВРС, 43 състав, както следва:

сумата от 157,04 лева за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 31.05.2016г. до 28.06.2018г., по партида с абонатен номер ****;

сумата от 13,84 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.07.2016г. до 12.07.2018г. върху главницата от 157,04 лева, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до претендираните 13,99 лева, като неоснователни;

сумата от 339,85 лева за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 31.05.2016г. до 28.06.2018г., по партида с абонатен номер 1102899;

сумата от 38,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.07.2016г. до 12.07.2018г. върху главницата от 339.85 лева, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до претендираните 39,12 лева, като неоснователни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 17.07.2018г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА К.Л.П. ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна сумата от сумата от 472,99 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство,  както и сумата от 76,11 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: