Р Е Ш
Е Н И Е
№ 168/25.02.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на трети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3484 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от В.П.Г. ***.
Ищцата твърди, че на 29.10.2019
г., около
7,30 ч. сутринта, до стълбите от ОУ „Васил Левски"
гр. Хасково,
към стоянката на такситата на площад „Спартак“,
била нападната от
агресивно бездомно куче - бяло към сиво на цвят с големи черни петна. С изключителна агресия
то я нахапало в задната част на
прасеца на левия крак. След това отишла в спешното
отделение на болницата в гр. Хасково,
където й била оказана първа помощ, била й поставена основна диагноза - ухапване или
удар от куче и била назначена външна
терапия - ТАП Верораб. За прегледа й бил издаден амбулаторен лист 000281/29.10.2019 г., а назначеното лекарство било поставено на дози на
29.10, 01.11, 05.11, на 12.11 контролен преглед, а на 28.11 - поредна доза. Поддържа се, че от инцидента и до момента ищцата била в голям стрес,
изпитвала
болки, ходила
на прегледи, поставяли й инжекции, ужасявала се, когато водила и взимала сина си от училище и я
било страх от кучета. Предвид
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответникът да й заплати сумата от 2
000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди – болки, страдания и стрес, вследствие на гореописаното
нападение от бездомно куче, ведно със законната лихва
върху нея от датата на увреждането до
окончателното
й изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответникът счита иска за неоснователен и недоказан. Оспорва се твърдението, че ищцата била ухапана точно от
безстопанствено куче, за което следвало да носи отговорност Община Хасково, както и наличието на причинно
- следствената връзка между вредата и бездействието му, а и не било установено в какво поведение се изразявало това бездействие на служителите на общината.
Поддържа се и че Община Хасково предприела всички
необходими мерки за овладяване на кучешката популация в града – били извършени действия по
обезпаразитяване, обеззаразяване и маркиране, бил изграден и кучешки приют и така изпълнила задълженията
си по ЗЗЖ. Не се сочило и дали кучето, за което се твърдяло, че я е нападнало, било маркирано или не, което било от съществено значение за ангажиране
отговорността на ответника. Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените заверени
копия на Медицинско направление от 29.10.2019 г. и Амбулаторен лист № 000289/08.11.2019 г., издаден
от д-р Красимира Кинова, се
установява, че при преглед на лявата подбедрица на ищцата е констатирана рана
от ухапване и обрив, поставена й е основна диагноза - ухапване или
удар от куче, назначена й е външна терапия - ТАП Верораб по определена схема – поставяна на дози на 29.10,
01.11, 05.11, на 12.11 контролен преглед, а на 28.11 - поредна доза.
От показанията на свидетелите Христина Миланова Карабатакова и Соня Пешева Събева се установява, че една сутрин в края на миналата година, след като оставила детето си в училище „Васил Левски“ гр. Хасково и тръгнала по стълбите в задната му част, без повод я нападало бездомно куче, ухапвайки я по задната част на левия й прасец. След това тя отишла първо до работното си място – магазин „Паоло Ботичели“, а после потърсила и съотв. й била оказана медицинска помощ. След инцидента на ищцата й били поставяни инжекции, изпитвала страх от кучета, имала болки в крака около месец, което й създавало затруднения и в работата, била притеснена да води детето си на училище и искала някой да я придружава или използвала превоз.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и не се опровергават от други такива. Действително не всички релевантни факти са възприети лично от тях, но те могат да се приемат за установени, след като свидетелите имат има преки впечатления за начина на възпроизвеждането им от страната и то непосредствено след това; за състоянието на страната при тяхното споделяне и за последващите ги действия във връзка с твърдяните факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и е процесуално допустим, като по отношение на посочената правна квалификация съдът съобразява формиралата се трайна и задължителна съдебна практика по сходни случаи – Решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 1155/2009 г. на ВКС, IV г. о., и др.
Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника за извършено от него непозволено увреждане, съобразно цитираната разпоредба следва да се установи кумулативното наличие на всички елементи от фактическия му състав, а именно: конкретно деяние, което да е противоправно, с него да са нанесени твърдените неимуществени вреди на ищцата, да е налице причинна връзка между тях и деянието, както и тези вреди са реализирани при или по повод изпълнение на работа от прекия им причинител, чиято вина се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД и тази работа му е била възложена от ответника.
По делото не се спори, а и от събраните гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че на посочените в исковата молба дата и място ищцата е била ухапана от куче. Първият спорен въпрос е дали това е било извършено от безстопанствено животно. Според настоящия състав на него трябва да се отговори положително, като в тази връзка се съобразят и нормалната житейска логика и опитните правила, а именно, че кучето е осъществило въздействие върху В.Г. на публично място и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е негов стопанин, което е индиция, че то е безстопанствено. От друга страна, в показанията си свид. Г., чийто син учи в същото училище, изрично заявява, че и друг път е виждала там безпризорни кучета. Тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, макар и по косвен път, насочват към логичния и обоснован извод, че се касае за ухапване именно от безстопанствено куче.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е носител на правните задължения по чл. 40, чл. 41, чл. 47 и чл. 48 ЗЗЖ, свързани с полагането на грижи и ограничаването на популацията на безстопанствените кучета в общината, като по делото няма дани за тяхното изпълнение. Тук е уместно да се отбележи, че още с Определение № 2621/30.12.2019 г. му са дадени изрични указания, че не е ангажирал никакви доказателства за установяване на изложените в отговора на исковата молба възражения, че е предприел всички необходими мерки за овладяване на кучешката популация в града и така е изпълнил задълженията си по ЗЗЖ. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. Ето защо съдът приема, че в случая е налице бездействие на служители на ответника, респ. на лица, на които същият е възложил изпълнението на тези си законово уредени задължения, което е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с наличието на вредоносния фактор – безстопанствено куче, действието на който е довело до неблагоприятните изменения в правната сфера на ищцата. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно.
На следващо място, от кредитираните гласни доказателства се установява настъпването на
твърдяните неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена
последица от процесното деяние на ответника. Безспорно е, че ищцата е претърпяла болки и страдания от ухапването на кучето и последвалото
лечение, както и възстановяването й след това, а също и че е преживяла емоционален стрес и психическо натоварване от
увреждането. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото
претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на
пострадалата,
вида и характера на причиненото увреждане, продължителността и интезивността на
претърпените болки и страдания, данните за промяната в начина й на живот, както и с
оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, следва да се приеме, че
претендираният от ищцата размер на обезщетение от 2 000 лв. справедливо
овъзмездява претърпените от нея физически и душевни страдания. То е дължимо ведно
с поисканата
законна лихва върху сумата от 29.10.2019 г. - датата на увреждането, съгласно
чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
до окончателното й изплащане.
По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за реализиране на деликтната отговорност на ответника
спрямо ищцата,
поради което
предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и че ищцата
претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единственно на същата следва да се присъдят такива, а именно сумата от 480
лв., съобразно ангажираните доказателства за
извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на В.П.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № 103 - адвокат А.Г.А., сумата от 2 000,00
лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и стрес, вследствие на ухапване от безстопанствено куче по лявата й
подбедрица на 29.10.2019 г. до стълбите от ОУ „Васил Левски" гр. Хасково към стоянката на таксита на
площад „Спартак“, ведно със законната
лихва върху нея, считано от дата на увреждането – 29.10.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В.П.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № 103 - адвокат А.Г.А., сумата от 480,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/