Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 208
Гр. Перник, 26.10.2022
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с
участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 195 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – С.**, представлявана от
директора, срещу съдебно решение № 468 от 21.07.2022 година, постановено по АНД
№ 20221720200694 по описа за 2022 година на Районен съд Перник.
С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление № 73 от 29.04.2022
година на директора на РИОСВ – С.**, с което на основание чл. 164, ал. 1 от
Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на „**“ АД, с ЕИК 13012360, със седалище
и адрес на управление гр. ***“, представлявано от изпълнителния директор инж.
Чавдар Стойнев е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет
хиляди) лева, за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно
и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материален закон. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния
акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който
да потвърди процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от адвокат Г.К. ***, която поддържа касационната
жалба и моли съда да отмени решението, предмет на касационна проверка, като по
същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – „**“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С. С.**,
който оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила
решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
В проведеното съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Перник, прави заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна:
С НП № 73 от 29.04.2022 година директорът на РИОСВ – С.**,
на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, във връзка с чл. 53 от ЗАНН, е наложил на
„**“ АД имуществена санкция в размер на 50 000 лева, за това, че на 28.01.2022
година, в качеството си на оператор на горивна инсталация за производство на
топлинна и електрическа енергия не е изпълнило задължението си по условията на
Комплексно разрешително № 53-Н1/2014 година, актуализирано с Решение №
53-Н1ИО-А1/2021 година на изпълнителния директор на изпълнителна агенция по
околната среда, а имено: условие 9.2.7. на притежателя на настоящото
разрешително се забранява едновременната експлоатация на ИУ № 1 и ИУ № 2; условие
9.2.11. на притежателя на настоящото разрешително се разрешава отвеждане на
отпадъчни газове от ПГ № 4и/или ПГ № 5 към ИУ № 1 единствено при анормални
режими на работа – ремонт или авария на СОИ, при спазване на условие 9.2.10.; условие
9.3.1.1. всички емисии, формирани от експлоатацията на инсталацията по условие
2, които са установени извън технологичния им път от горивните камери на
парогенераторите до съответното изпускащо устройство да се считат за
неорганизирани, във връзка с условие 9.3.1. всички емисии на вещества от
инсталацията по условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през
изпускащите устройства, описани в условие 9.2.
Установеното е квалифицирано като неизпълнение на
задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е
отменил, като незаконосъобразно.
За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният
съдебен състав, във основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и след техен анализ, съвкупен и поотделно, е приел от фактическа
страна за установена по несъмнен начин отразената в съставения за процесното
нарушение акт (АУАН) и процесното НП фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
след извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на
производството по налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на
жалбоподателя, в решението е прието, че е недоказано по безспорен и категоричен
начин, че изпусканите неорганизирано емисии са вредни, и в частност – прахово –
газови. Съгласно Приложение №
8 към чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗООС, раздел I,
основните групи замърсяващи вещества, които трябва да се вземат предвид при
определянето на допустимите емисионни стойности и/или индивидуални емисионни
ограничения, що се отнася до емисиите в атмосферния въздух, са: серен диоксид и
други съединения на сярата; оксиди на азота и други азотни съединения;
въглероден оксид; летливи органични съединения; метали и техните съединения;
прах, вкл. фини прахови частици; азбест (суспендирани частици, влакна); хлор и
неговите съединения; флуор и неговите съединения; арсен и неговите съединения;
цианиди; вещества и смеси с доказано канцерогенни или мутагенни свойства или
свойства, които могат да въздействат чрез въздуха върху производството;
полихлорирани дибензодиокисини и полихлорирани дибензофурани. Решаващият
съдебен състав е приел, че по делото не са представени и приобщени
доказателства, изпусканите неорганизирано емисии, да са съдържали някоя от
посочените основни групи замърсяващи вещества, що се отнася до емисиите в
атмосферния въздух, поради което формулираното административно - наказателно
обвинение, съставляващо от обективна страна неорганизирано изпускане в
атмосферния въздух на вредни емисии – прахово – газови при работата на ПГ № 4,
е следвало да бъде основано в съответно установяване, чрез извършване на
относими измервания и на място към момента на проверката, чрез съответните
способи/апаратура, че освен безспорното и видимо констатирано от контролните
органи изпускане на емисии, същите да са вредни, съответно подлежащи на
ограничаване посредством норми за допустимост в КР и по смисъла вкл. на ЗООС,
към които респективно е установено и условието за организирано изпускане.
Докато неорганизираното изпускане на емисии може да бъде установено видимо, а
такава констатация на компетентни контролни орган във време на проверка е
достатъчна да обоснове съответния извод, не това обаче е способът за
установяване на съдържанието на емисиите, което се явява основен обективен
елемент от състава на задължението, заложено в цитираното условие на КР. Този
извод се подкрепя и от Условия 9.3.4 по силата, на което притежателят на
разрешението трябва да предприема действия по ограничаване на емисиите на
прахообразни вещества, за които няма установявания на органа да са вредни
емисии. В нито един от съставените актове – констативен акт, нито дори в АУАН и
НП е констатирано, съответно установено, от какво естество са неорганизираните
емисии.
На следващо място решаващият състав на районния съд е
приел, че както АУАН, така и НП, не отговарят на императивните изисквания на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвид липса на ясно и пълно
излагане на обстоятелствата, при които е извършено вмененото на ответника по касационната
жалба нарушение, поради което и описанието му не съдържа всички обективни
признаци на посочената за нарушена норма, за да се прецени осъществено ли е
деянието, с което е препятствана обективно възможността на нарушителя да се
защити срещу непълно описаното нарушение, с което се препятства и
осъществяването на съдебен контрол досежно съставомерността на деянието.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на
събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените
от районния съд правни изводи за недоказаност на нарушението и допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаване на процесното
наказателно постановление, съставляващи достатъчно и самостоятелно основание за
неговата отмяна, като незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е постановил
обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество,
да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното
производство от наказващия орган.
Изводите в решението, че производството по издаване на
процесното наказателно постановление е протекло в нарушение на изискванията на
ЗАНН към съдържанието на АУАН и НП, свързани с гарантираното право на защита на
лицето, срещу което производството се води, са правилни. В процесното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН –
към съдържанието на АУАН, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – към
съдържанието на НП. Както АУАН, така и НП не отговарят на изискванията за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, което описание
следва да съдържа всички обективни признаци на посочената за нарушена правна
норма, както и на евентуалната и конкретната връзка, към която същата навежда –
в случая условия от КР. Прецизното формулиране на административнонаказателното
обвинение е гаранция за реализиране правото на защита на лицето, срещу което
производството се води, както и предпоставя извършването на съдебната проверка
за законосъобразност на проведеното производство – процесуална и материална.
Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да
повтаря мотивите, обосновали тази част на първоинстанционното решение, като на
основание чл. 221,
ал. 2, изр. второ от АПК извършва препратка към същите.
Предвид изложеното наведените касационни основания са
напълно неоснователни. Настоящият касационен състав след извършената проверка
по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 468 от
21.07.2022 година, постановено по АНД № № 20221720200694 по описа за 2022
година на Районен съд Перник
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/