№ 39573
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110149405 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от П. Г. Н. чрез адв. А. Д. срещу „Профи
кредит България“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищцата е посочила, че с оглед данните по делото, намира, че в случая не е
необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като е направено
евентуално такова искане – в случай на преценка от страна на съда. Съдът намира, че
допускането на съдебно-счетоводна експертиза по първия поставен въпрос не е
необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, тъй като за извършване на изчислението
относно размера на ГПР не са необходими специални познания. Допускането на
експертиза по отношение на втория поставен въпрос е неотносимо по смисъла на чл.
146, ал. 4 ГПК, тъй като размерът на заплатените от ищцата суми е ирелевантен при
предявени установителни искове за недействителност на договора, евентуално на
негови клаузи.
Като неотносимо следва да се отхвърли и искането на ищцата за задължаване по
реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи справка за заплатените суми по
договора за кредит, както и справка за дължимите суми. В случая не е предявен
осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми, а иск за установяване
нищожност на процесния договор, поради което събирането на посоченото
доказателство е ирелевантно в настоящото производство по арг. от чл. 146, ал. 4 ГПК.
Искането следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
1
ответното дружество да представи справка за заплатените суми по договора за кредит,
както и справка за дължимите суми.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 18.01.2024 г.
от 10:10 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ....... от 29.10.2022 г. поради
противоречието му със закона. В условията на евентуалност на предявения главен иск
са предявени кумулативно съединени искове по: чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26,
ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на клаузата
на чл. 6 от договора в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси и иск по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради накърняване
на добрите нрави на клаузата на чл. 6 от договора в частта й относно предвидения
размер на възнаградителна лихва.
Ищцата П. Г. Н. твърди, че на 29.10.2022 г. сключила с ответника договор за
паричен потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ......., по силата на който й
била предоставена главница в размер на 3000 лева. По силата на договора следвало да
върне сумата от 5259 лева, както и допълнително възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 1200 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 1500 лева. Било уговорено сумата да бъде върната в срок от 36 месеца, като
общото задължение възлизало на 7959 лева, а размерът на погасителната вноска –
сумата от 221,09 лева. Счита, че сключеният договор за кредит е недействителен
поради противоречието му със закона. Намира, че неправилно е отразен размерът на
ГПР , тъй като таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ погрешно не били включени в
него, а същите представляват пряк разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. Намира, че тъй като отразеният размер на ГП не е реално прилагания в
отношенията между страните, то целия договор се явява нищожен на осн. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, т. 10 ЗПК. Отделно сочи, че не е упоменато в договора точно кои разходи са
включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения счита, че процесният договор е
недействителен.
В условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде
отхвърлен, предявява два кумулативно съединени иска за обявяване
недействителността на отделни клаузи от договора. На първо място счита за
недействителна разпоредбата на чл. 6 от договора, предвиждаща заплащането на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Намира, че предвидените услуги обслужват
усвояването и управлението на кредита, поради което тяхното начисляване и събиране
от кредитора е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предявява
освен това и иск за прогласяване недействителността на чл. 6 от договора в частта на
предвидения размер на възнаградителна лихва, като счита, че така уговорен размерът
накърнява добрите нрави и в разрес с принципа на добросъвестност при договаряне.
Развива съображения, че макар и да няма предвиден в закона по императивен начин
максимален размер на възнаградителна лихва, то следва да се приеме, че съглашение,
при което страните договорят заплащането на възнаградителна лихва, надвишаваща
тройния размер на законната такава, е недействително. Сочи, че към датата на
сключване на договора размерът на законната лихва е 10,49 %, като договорената
възнаградителна лихва от 41 % надвишава трикратния размер на законната, поради
2
което е недействителна.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде
установена недействителността на процесния договор за заем, евентуално – на изрично
оспорените договорни клаузи. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор, но счита за
неоснователни изложените от ищеца аргументи за недействителност на същия. Сочи,
че при формиране на ГПР, в същия не следва да бъде включен размерът на
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги, като развива подробни
съображения. Счита освен това, че предвидените услуги „Фаст“ и „Флекси“ не
представляват задължение за заплащане на допълнителни такси от страна на
потребителя по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че уговореният фиксиран размер
на възнаградителна лихва от 41 % не накърнява добрите нрави. Сочи, че към момента
на сключване на процесния договор е била в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предвиждаща максимален размер на ГПР, в който е включен и уговореният размер на
възнаградителна лихва. Сочи, че в случая ГПР е 48,89 %, поради което не надхвърля
предвидения максимален размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ....... от 29.10.2022 г., който
противоречи на закона.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искоме с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни
части от чл. 6 от договора, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че
посочените договорна клауза в частта, предвиждаща заплащането на допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, противоречи на закона, респ. че частта на уговорения
размер на възнаградителна лихва накърнява добрите нрави.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищцата и ответникът са страни по процесния договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ....... от 29.10.2022 г., както и че
кредиторът е изпълнил задължението си по него за предоставяне на уговорената сума
от 3000 лева.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3