№ 38372
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110154745 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано пред СРС след влязло в сила, като
необжалвано, определение на РС – град Пловдив, с което е прието, че делото не му е
подсъдно, уважено е възражение за обща, местна неподсъдност на спора, и същото е
изпратено за разглеждане на РС – София, по седалище и адрес на управление на ответното
дружество.
Съдът е сезиран с искова молба от Т. Т., с която предявява иск против Ю.Л., с цел
установяване, че вземане по договор за потребителски кредит е в погасителна давност.
Твърди се, че ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по образувано
изпълнително дело, както и че му се противопоставя договор за цесия, представен по него от
ответното дружество.
Разпоредбата на чл.113,ал.1 ГПК предвиди местна подсъдност на исковете на и
срещу потребители да се предявяват по настоящ адрес на потребителя. Видно от исковата
молба, срещу ищцата се твърди да се противопоставя претенция на ответника по договор за
цесия , която претенция произтича от облигационно правоотношение, възникнало по
договор кредит, сключен с ищцата. . Съгласно § 13,т.1 ПЗР на ЗЗП, "Потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност“.
Сочената разпоредба въвежда легална дефиниция на понятието „потребител“, като
съдът намира, че длъжникът по договор за потребителски кредит- ищцата, е и
„потребител“ по смисъла на чл.113,ал.1 ГПК
От служебна справка е видно, че и постоянният, и настоящият адрес на ищеца е в
град Пловдив.
Ето защо, СРС не е местнокомпетентен да разгледа делото.
1
Противното разбиране би означавало приетото изменение на ГПК, с въвеждането на
т.нар. „потребителска защита“ да се заобиколи само от обстоятелството, че против ищеца е
образувано изпълнително дело.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че давността е материално –
правен институт, поради което и предявявайки иск, с който потребителят се защитава против
едно образувано против него изпълнително производство, с довод, че правото на
принудително изпълнение е в погасителна давност, всъщност съставлява именно
потребителска защита. Не може да се сподели доводът на първосезирания съд, че се оспорва
качеството „длъжник“ – не е в рамките на произнасянето по иск по чл.439 ГПК дали ищецът
е „длъжник“ или не. Още повече, че иск с такова твърдение би бил недопустим, предвид
процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл.439 ГПК, а именно – същият да се
основава на твърдения, след приключване на съдебното дирене.
При тези мотиви, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№54745/2024г. по описа на СРС.
ПОВДИГА пред Софийски градски съд спор за подсъдност с Районен съд – град
Пловдив.
Определението, тъй като не е преграждащо, не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати незабавно на СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2