Р Е Ш Е Н И Е
№ 1969
гр. Пловдив, 03 ноември
2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив, Второ
отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 1007 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на „ГИС”
ЕООД, с ЕИК ПО ЗТР *********, с адрес гр.Пловдив, жк.“Тракия“ бл.266, вх.А, ет.3,
ап.7, представлявано от И.Г.И., против Ревизионен акт РА № Р-16001619003794-091-001/23.01.2020
г., издаден от З.Д.В. – началник сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К. -
главен инспектор по приходите, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 156
от 13.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – гр. Пловдив, в частта за отказан данъчен кредит в общ размер на
30 944,80 лева, с прилежащи лихви в размер на 2 140,21 лева, други
лихви в размер на 2 150,08 лева и допълнително установен корпоративен
данък за 2018г. в размер на 5 000 лева и прилежащи лихви в размер на
412,53 лева.
С жалбата не са наведени конкретни
възражения. Сочи се, единствено, че ревизионният акт се обжалва в неговата
цялост, като постановен в противоречие със събраните в хода на ревизията
доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Не претендира разноски.
Ответникът - директор на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалният
си представител – юриск. С., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ревизионният акт, обект на настоящото
производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият
за законосъобразен в обжалваната му част. Така постановеният от приходния орган
резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод
на която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната
допустимост.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-160019003794-020-001/20.06.2019 г., е сложено начало на ревизията на
жалбоподателя с обхват корпоративен данък за данъчен период от 01.12.2018г. до
31.12.2018г. и данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.01.2018
г. до 31.04.2019 г., като е определен краен срок за приключването ѝ до
три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено
на 20.06.2019 г. по електронен път. Последвало е издаването на Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001619003794-020-002 / 16.09.2019 г., с която срокът на
ревизията е удължен до 18.11.2019 г. и е връчена по електронен път на РЛ.
В хода на производството, на основание
чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001619003794-092-001 от 29.11.2019
г. Впоследствие, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният
Ревизионен акт (РА) № Р-16001619003794-091-001/23.01.2020 г.
Този резултат е обжалван от ревизираното
лице, като с Решение № 156 от 13.04.2020 г., директорът на дирекция “ОДОП” гр.
Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Относно
констатациите по Закона за данък върху добавената стойност, извършената ревизия на "ГИС 07"
ЕООД е за правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС и обхваща периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019г.
В хода на ревизията, за
изясняване на факти и обстоятелства на РЛ са връчени 3 броя ИПДПОЗЛ, в отговор
на които от ревизираното дружество са представени счетоводни регистри, копия на
договори по ЗЗД, фактури, платежни документи, актове обр. 19 и писмени
обяснения. След извършен преглед на събраните в документи, представената
търговска и счетоводна документация от ревизираното дружество, документи,
събрани при извършените насрещни проверки на преките доставчици на материали и
услуги /СМР/, както и на присъединените по реда на ДОПК данни от информационните
регистри на НАП, органите по приходите констатирали наличие на факти и
обстоятелства, свързани с липса на реално осъществени доставки, поради което на
основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, Т. 1,
чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС отказали правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер
30 944,80 лв. по фактури, издадени от:
- "МЕЙ
АДВАЙЗЪРИ" ЕООД - в общ размер 10 000,00 лв. за данъчен период м.12.2018 г.
по 7 броя фактури с предмет СМР. При извършена насрещна проверка от дружество
не са представени документи. Констатирано е, че "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД
е с вписан предмет на дейност: консултантски услуги, посредничество,
представителство и агентство на лица или на местни или чуждестранни дружества в
страната или в чужбина; проучвания и пазарно изследване и др. При проверка в
информационната база данни на НАП е устоновено, че "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ"
ЕООД е декларирало в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период
изследваните фактури с получател "ГИС 07" ЕООД. За периода 01.01.2018
г. - 30.04.2019 г. в дружеството са назначени на трудов договор общо 5 лица, на
длъжност търговски директор, мениджър реклама, рекламен агент и асистент офис.
За 2018 г. не е подавана справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и не са декларирани изплатени
суми на физически лица. Дружеството не е подало данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., поради което от органа по приходите е направен извод, че
същото не е извършвало стопанска дейност през 2018г. В хода на проверката е констатирано,
че "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД има 2 бр. регистрирани ФУДВ. Фискално
устойство /ФУ/ с рег. № 3983484 от дата 13.12.2018 Г., чрез което единствено на
05.03.2019 г. е отчетен оборот в общ размер на 179 278,36 лв. с регистрирани
общ брой клиенти/продажби за деня - 31 бр., и ФУ с рег. № 3981043, чрез което нe.
са регистрирани отчетени обороти за периода 01.01.2018г. – 30.04.2019г. Фискапните
бонове, придружаващи издадените на ревизираното лице 7 броя фактури започват с
номер на фискалната бележка 1000015 от дата 28.12.2018 г. и завършват на дата
08.01.2019 г. с номер на фискалната бележка 1000029. В тази връзка е посочено,
че не се установява реализирания общ оборот на дата 05.03.2019 г . от общо 31бр.
клиенти да кореспондира с издадените фискални бележки към оспорените фактури.
Не се доказва и документално плащане в брой на съответните дати чрез фискален
бон, издаден от легитимно ФУ.
- „ИБЦ
РЕМОНТ СТРОЙ" ЕООД - в размер на 20 944,80 лв. по 15 бр. фактури с предмет
"съгласно договор" и покупка на материали, за данъчен период м.04.2019
г. При извършена насрещна проверка от дружество не са представени документи. По
данни от справка в търговски регистър е констатирано, че "ИБЦ РЕМОНТ
СТРОИ" ЕООД е с вписан предмет на дейност: строителство и строително -
ремонтни услуги, производство, търговия, посредничество, ресторантьорство,
шивашки услуги и др. При проверка в информационната база данни на НАП е
констатирано, че дружеството е декларирало в дневника за продажби и в СД по
3ДДС за съответния период фактурите, с получател „ГИС 07“ ЕООД. За периода
01.01.2018 г. - 30.04.2019 г. в дружеството няма назначени на трудов договор
работници и служители. За 2018 г. не е подавана справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и не
са декларирани изплатени суми на физически лица. Дружеството не е подало
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., поради което от органа по
приходите е направен извод, че същото не е извършвало стопанска дейност през
2018г. Констатирано, е че "ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ" ЕООД има 1 бр.
регистрирано ФУДВ с рег. № 4171014, чрез което през 2019 г. е отчетен оборот в
размер на 1 512,00 лв., който не кореспондира с оборота по издадените фискални
бонове, приложени към издадените фактури на ревизираното лице.
В хода на ревизионното производство и при извършените
насрещни проверки от преките доставчици на материали и СМР услуги "МЕЙ
АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ" ЕООД не са представени
доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност - главна книга и
оборотна ведомост за периодите, когато са издадени фактурите към РЛ, извлечения
от счетоводни сметки отчитащи активите, от които да е видно отразяване на
придобиването на строителни материали, съхраняването и изписването при
продажбата им на ревизираното лице, доказателства за наличието на тези
материали към датата на издаване на фактурите към "ГИС 07" ЕООД, както
и за начина, по който са предадени и транспортирани до обект на РЛ. Не са
представени ведомости за заплати, трудови или граждански договори за наети лица
за процесните периоди, нито други доказателства за наличие на материален,
технически и кадрови ресурс за извършване на фактурираните доставки към
"ГИС 07" ЕООД. Не са представени документи за разплащане по
фактурите, както и приемно-предавателни протоколи, товарителници или други
доказателства, удостоверяващи мястото, на което е било извършено прехвърляне на
собствеността на стоките и обекта, на който са извършени СМР.
Във връзка с издадените от горепосочените
доставчици фактури за СМР и материали в хода на ревизията от "ГИС 07"
ЕООД са представени заверени копия на фактурите придружени с фискални бонове,
оборотни ведомости по месеци и аналитични справки по хронология на сметки;
аналитични салда за период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. по сметка 601 Разходи
за материали отнесени по обекти, по сметка 703 Приходи от продажба на
строителни услуги /по обекти/; извлечение от главна книга на сметка 704 Приходи
за бъдещи периоди за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г.; хронология на
сметка 501 Каса относно разплащания с доставчици; справка относно реализирани
приходи и извършени разходи по обекти; удостоверение от камарата на строителите
в България; фактури за продажба и банкови извлечения за периода от 01.01.2018
г. до 30.04.2019 г.; сключени договори с клиенти и доставчици; инструктажни
книги на "ГИС 07" ЕООД.
В писмено
обяснение от И.И. - управител на "ГИС 07“ ЕООД, се сочи, че транспорта по
фактурите, издадени от „МВЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ"
ЕООД, е извършен за сметка на доставчиците на материали. Управителят декларира,
че закупените материали за извършване на СМР от "ГИС 07" ЕООД са
транспортирани и предадени от доставчиците на материали на "МЕЙ
АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД.
В хода на ревизията е установено, че в
представените от РЛ протоколи образец 19 не е посочен адрес на обекта, в който
са извършени СМР, не е посочено име и длъжност за „предал“, в част от
протоколите не са посочени мярка, количество, единична цена и обща стойност на
извършените услуги.
Органите по приходите са изискали информация
от възложителите на обектите, с които РЛ е сключило договори за изпълнение на
СМР дейности – „Военно формирование 34750“ гр. Карлово и Национална компания "Железопътна
инфраструктура" В отговор от „Военно формирование 34750“ гр. Карлово е
представена информация, че на обектите е присъствал И.Г.И., представител на фирма
"ГИС 07" ЕООД. Представени са списъци на автомобили и служители на
фирма "ГИС 07" ЕООД, допускани до територията на обектите и
извършващи възложените СМР. От справка по ЕГН на посочените лица е констатирано,
че за нито едно от лицата в списъците няма данни за регистрирани уведомления за
сключени трудови договори с "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ
СТРОЙ" ЕООД. За две от лицата, с имена Г.Л.Г. и М.М.Я. е установено, че са
назначени на трудов договор в "ГИС 07" ЕООД. По отношение автомобилите,
които са допускани до територията на обектите джип "ХОНДА" с рег. № ***
и "ФОРД" с рег. № *** се констатира, че са собственост на И.И. -
управител на "ГИС 07" ЕООД.
В отговор от НК "Железопътна инфраструктура"
е представена информация, че съгласно представена оферта на изпълнителя,
технически ръководител на обект "Ремонт на четно помещение Варвара към ЖП
участък Велинград" е Й.Д.Й.. Обектът е изпълняван от фирма "ГИС
07" ЕООД. Представено е обяснение от Р.В.В., че със заповед № 332/11.02.2019
г. същият е назначен за осъществяване на инвеститорски контрол на обект
"Ремонт покрив магазия към 34Г коловоз товарна гара Стара Загора". По
време на осъществяване контрол на обекта е осъществяван контакт с управителя на
фирма "ГИС 07" ЕООД - И.Г.И.. СМР дейностите на обект "Ремонт
покрив магазия към 34Г коловоз товарна гара Стара Загора" са извършени от
фирма "ГИС 07" ЕООД. В представено
писмено обяснение във връзка с договори № 112/08.10.2018 Г. с предмет
"Възстановяване щети от бурята на 18.01.2018 г. - Област Сливен" и
договор № 114/22.10.2018г., с предмет "Ремонт на сгради ОСП Тъжа, ОСП
Тулово, ОСП Николаево“. Съгласно договореност за съвместно осигуряване на ЗБУТ
към договорите, възложителят провежда инструктаж на упълномощено лице на
изпълнителя, който от своя страна се задължава да запознае своите работници и
служители със спецификата на работата на територията на обекта. По данни от
представените инструктажни книги на строителните лицата, присъствали на
строителните обекти са назначени на трудов договор в "ГИС 07" ЕООД.
След извършен анализ на събраните в хода
на ревизията доказателства, органите по приходите приели за установено, че
преките доставчици "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ
СТРОЙ" ЕООД не .разполагат с материален, технически и трудов ресурс за
извършване на договорените и фактурирани материали и СМР дейности. Прието е за
установено, че липсва персонал с необходимата квалификация, няма данни за собственост
или наемане на строителни машини и съоръжения, няма данни за склад, обект
където да се съхраняват материалите, които "ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ" ЕООД
фактурира на РЛ.
На база горното, по отношение на
фактурираните доставки от "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ
СТРОЙ" ЕООД ревизиращите правят извод, че е налице липса на извършена
доставка на материали и услуги по фактурите. Прието е, че предметът на
доставките е създаден от получателя по фактурите "ГИС 07" ЕООД, тъй
като на строителните обекти не се установява положен труд от лица, който да са
наети от "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ" ЕООД. По
отношение транспортирането на материали от доставчиците към обектите, на които
са извършвани СМР от "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ
СТРОЙ" ЕООД и предаването им директно на тях е установено, че соченото в
писмените обяснения на РЛ не се потвърждава. В хода на ревизията, при извършени
проверки на дружествата "МИКС-5" ООД и ЕТ "Стенси - С.Х. е
установено, че стоките са предавани лично на управителя на "ГИС 07"
ЕООД И.И., в единия случай на място в магазина на "МИКС-5" ООД, а в
другия случай на място в обекта, находящ се във „Военно поделение“ гр. Карлово.
С оглед изложеното е прието, че по
фактурите, издадени от "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ
СТРОЙ" ЕООД не е налице доставка на материали и СМР по смисъла на чл. 6 и
чл. 9 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, поради което
отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен. Ето защо на "ГИС 07" ЕООД не е признат данъчен
кредит в размер на 30 944,80 лева ведно с прилежащи лихви в размер на
2 140,21 лева.
В хода на ревизионното производство е
установено, че "ГИС 07" ЕООД е приспаднало данъчен кредит по едни и
същи фактури за покупки на стоки и услуги повече от два пъти, като ги е
включвало в дневниците за покупки през различни данъчни периоди. Неправомерно
упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури е сторнирано от РЛ през
следващи данъчни периоди. Въз основа на така установеното, за периода на
неправомерно упражненото право данъчен кредит, органите по приходите са
начислили лихви в размер на 2 150,08 лева.
Относно
констатациите по ЗКПО, ревизията е констатирала разходи за услуги (СМР) по
фактури, издадени от "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД, отчетени от "ГИС 07" ЕООД, като на доставчика е
извършена насрещна проверка. От проверяваното дружество не са представени
доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на изследваните
стопански операции. Събрани са доказателства, че "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД
не е присъствал в обектите, в които се твърди, че са извършвани СМР – „Военно
формирование 34750“ гр. Карлово и Национална компания „Железопътна
инфраструктура“. В хода на ревизията безспорно е установено, че транспортирането
на строителните материали не е извършено от "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД , а
от РЛ. Установено е още, че "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД не е подало ГДД за
2018г., същото не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост.
Назначените на трудов договор служители, са на длъжности, които не предполагат извършване
на СМР. Установено е и разминаване във фискалните бонове, приложени към
издадените 7 броя фактури. Прието е за установено, че не се доказва документално
плащане на съответните дати чрез фискален бон. Направените са изводи, че не са
налице доказателства, категорично установяващи извършването на СМР от
доставчика.
Въз основа на установеното, на "ГИС
07" ЕООД, по реда на чл.26 т.2 във връзка с чл.10 от ЗКПО, е извършено
увеличение на счетоводния финансов резултат за 2018г. със сумата от 50 000
лева.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК и след оспорване на
ревизионния акт по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При дължимата проверка по чл. 160,
ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни
органи, в изискуемата форма и съдържание.
При
извършване на ревизията и при издаване на РА не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните разпоредби. Съдът не констатира нарушаване на
принципите на законност, обективност, служебно начало и добросъвестност.
Органите по приходите са основали изводите си на факти, събрани законосъобразно
и при спазване на процесуалните правила. Правото на защита на ревизираното лице
не е било накърнено. Жалбоподателят е имал възможност да изложил своите
оплаквания пред съда и да ангажира доказателства и по този начин да упражни
правото си на защита срещу РА.
Съдът намира,
че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на
ревизионния акт само на това основание.
Извършените
процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното
производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните
принципи на кодекса.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119,
ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по приходите. Както ревизионният доклад и
ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация
решаващ орган са били надлежно съобщени на дружеството жалбоподател, което с
предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвало. На дружеството е била осигурена
възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. В този смисъл е
неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване на процесуалните
правила.
Следва да
бъде посочено, че с цел спазване на принципите, визирани в Глава І „Предмет и
основни принципи” на ДОПК, органът по приходите, с оглед установяване
реалността на въпросните доставки на услуги, е предприел съответните
процесуални действия по събирането на информация и данни относно реалността на доставките
на услуги, по повод на които са съставени обследваните фактури, издадени от "МЕЙ
АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ" ЕООД. Също така следва да
се отбележи, че в хода на ревизията органът по приходите е отправил искания
за извършване на насрещна проверка на
въпросните доставчици. От жалбоподателя също е било изискано на няколко пъти
представянето на документи и писмени обяснения относно фактурираните доставки
на услуги. Всички представени в хода на извършеното ревизионно производство
доказателства и доказателствени средства са подробно описани в констативната
част на съставения доклад и са анализирани от страна на органа по приходите.
Въз основа на тяхната съвкупна преценка е изведено заключението, което се
споделя от настоящият състав на съда, за липса на доказателства, които по
безспорен начин да удостоверят, че спорните доставки на стоки и услуги са
извършени от конкретните доставчици, посочени във фактурите.
На първо
място следва да се отбележи, че в жалбата
на "ГИС 07" ЕООД, не се съдържат конкретни оплаквания относно
установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, касаещи коментираните
доставчици.
По делото не
се събраха доказателства, че доставчиците по процесните фактури са разполагали
с необходимите материални, трудови и технически ресурси за фактическото
осъществяване на услугите, свързани дейностите посочени в процесните фактури.
Не са представени сключени между ревизираното лице и доставчиците му договори,
не е представена информация относно транспортирането на стоките, начина на
плащане и приемно-предавателни протоколи.
На следващо
място следва да се отбележи, че издадени фактури и счетоводните отразявания при
доставчика не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на
услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Тези изводи не могат да почиват на
предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се
развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна
документация. При липсата на каквито и да било други документи, доказващи
предаването и приемането на същите, не може да се приеме, че услугите са
получени от ревизираното лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на
данъка за стоките
или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът -
регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Както се вижда, тази разпоредба е свързана с понятието „доставка” по смисъла на
ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица-доставчик и получател.
Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не единствено от наличието
на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в
издадените от него фактури доставки на стоки или услуги. Тъй като по своята
правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните
последици по него могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го
елементи. Първият и основен елемент на този състав е наличието на доставка.
Фактическото наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен
счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби, или
счетоводни регистри за съответния период. Наред с това е необходимо да се
установи обективността на извършените доставки, в случая посочените като
предмет на доставките в процесните фактури. При недоказано фактическо
осъществяване на облагаеми доставки, данъкът по спорните фактури, правилно е
прието от ответника,че е начислен неправомерно и по същите не е налице и
формиран данъчен кредит. Последното е следствие от норма на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която изрично регламентира, че не
е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
С оглед на
изложеното, ответникът законосъобразно е
отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по процесните
фактури, издадени от "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД и "ИБЦ РЕМОНТ
СТРОЙ" ЕООД.
За пълнота,
следва да се отбележи, че в практиката си Съдът на ЕС многократно е посочвал,
че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане
правото на данъчен кредит. Ако процесните доставки са извършени, то както
доставчикът, така и получателят следва да притежават доказателства за това
изпълнение. Наличието само на фактури не може да бъде безспорно доказателство
за фактическото изпълнение на твърдяните
доставки. За фактическото осъществяване
на доставките във всеки случай трябва да се представят безспорни писмени
доказателства по изпълнението им.
Жалбоподателят
следва да докаже, при условията на пълно доказване, че е извършена доставка, по
смисъла на чл.9 от ЗДДС и са спазени другите императивни изисквания на ЗДДС,
даващи му право да упражни право на данъчен кредит. Единствено и само в
случаите, в които след преценка се установи, че доставките са осъществени и в
последствие същите са използвани за целите на извършваните от лицето облагаеми
доставки, правото на приспадане не би могло да бъде отказано.
В заключение
на изложеното, настоящия съдебен състав следва да отбележи, че установяванията
от органите по приходите относно непризнатото право на данъчен кредит са
правилни и законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства.
По безспорен
начин е установено, че процесните доставчици не са представили доказателства за
наличието на активи и компетентност на за осъществяване на фактурираните от тях
доставки.
В ЗДДС
законодателят е поставил като изискване за упражняване правото на приспадане на
данъчен кредит притежаването на данъчен документ, отговарящ на изискванията на
закона, но това е само едно от условията с цел упражняване на данъчния кредит,
а за да възникне това право е необходимо на първо място да е налице реална
доставка на стоки и/или услуга по смисъла на ЗДДС. По своята правна същност
правото на приспадане на данъчен кредит е сложен фактически състав, правните
последици по който могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи
го елементи, като първият и основен елемент на този състав е наличието на
доставка. В хода на ревизията са предприети действия за изследване на всички
обстоятелства относно фактическото изпълнение на доставките на стоки по
надлежния ред е събран годен доказателствен материал, въз основа на който се
формира обоснования извод, че за жалбоподателя не би могло да възникне право на
данъчен кредит по процесиите фактури. Доставчиците и дружеството - жалбоподател
не са доказали еднозначно и безспорно реалното осъществяване на доставките по
процесиите фактури и след като не са налице доказателства за реалното им
извършване, то за жалбоподателя не може да възникне право на данъчен кредит.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно органът по
приходите е отказал право на данъчен кредит по фактурите, издадени от
доставчика и е начислил лихви за забава.
По делото не
са представени никакви доказателства за реално извършени доставки на услуги по
процесните фактури от страна на техния издател.
Предвид изложеното относно задълженията по ЗДДС,
правилно приходната администрация е преценила, че следва да не се признават за
данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и
следва да се увеличи финансовия резултат на жалбоподателя на осн. чл. 26, т. 2
г. от ЗКПО вр. чл. 10 от ЗКПО за 2018г.. По издадените фактури липсват данни за
реалност на доставката. Органът по приходите е увеличил ФР на дружеството за 2018г.
с отчетените разходи по процесните фактури, за които е приел, че не са
документално обосновани.
Съгласно
принципът на документална обоснованост - чл. 4, ал. 3 от ЗСч всяко записване в
счетоводството на предприятието следва да се основава на редовни и автентични
документи. Наличието на документална обоснованост е основание за доказване на
стопанските операции, за изписването им и респективно отразяване в
счетоводството. Събитията и сделките се отразяват счетоводно съобразно тяхното
икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според
правната им форма съгл. чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. Не се установи извършването
на доставка на услуги от този доставчик по издадената на жалбоподателя фактура.
Разходът по фактурата не е документално обоснован, не се установи услугата да е
извършена. Убедителни доказателства за извършване на услугата не се
представиха, поради което не може да се провери редовността на издадения документ,
доказващ извършения разход, т. е. дали същият е действително издаден за реално
осъществена сделка. Жалбоподателят е задължен да докаже, че разходът е
действителен, че фактурата действително е издадена от посоченото в нея ДЗЛ,
което осъществява стопанска дейност, води счетоводство и има съответния ресурс
за осъществяване на документираните доставки. За да се признаят направените по
договора разходи и отчитане на прихода е необходимо освен доказване факта за
реално извършване на доставка на стока/услуга и притежаване на първични
счетоводни документи за документална обоснованост на извършените стопански
операции. За да бъде осъществен фактическият състав на принципа от ЗСч -
"документална обоснованост", за да могат отчетените от дружеството
разходи да се признаят за текущи, водещи до намаляване на финансовия резултат
следва да бъде установено в какво се състои услугата, каква документация е
изготвена, обективното изпълнение на услугата, за която е платено, което в
настоящия случай не е извършено.
Съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован, чрез първичен документ по смисъла на ЗСч. отразяващ
вярно стопанските операции. За целите на корпоративното подоходно облагане
документът следва да отразява вярно и точно всяка стопанска операция. В случая
не са налице доказателства за реално осъществена сделка по тези фактури. За да се приеме, че е документално обоснован
счетоводно отразения разход, трябва да се докаже по категоричен начин, че този
разход е действително извършен. В процесния случай, за да се признае за реално
извършен разхода, не е достатъчно само наличието на фактура и плащане по нея, а
следва да са налице документи, доказващи основанието за извършването на
разхода. Доказването реалността на услугата е необходимо условие за признаване
на счетоводно отразените разходи, като в случая не се установи услугите да са
извършени. Издаването на първичен счетоводен документ и отчитането му в
счетоводство на получателя/клиента и неговия доставчик, както и представянето
на доказателства за плащане по фактурата, не е достатъчно, за да бъде един
разход документално обоснован по смисъла на ЗСч и ЗКПО. Издаването на фактура
не установява действително извършени услуги, а в случая не се установи в какво
се състои извършената работа от посредника, какъв е нейния обем и съдържание.
Съгласно и
разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между
несвързани лица са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от
данъчно облагане, финансовият резултат следва да се определи, без да се вземат
предвид тези сделки. В случая получателят на доставката разполага единствено с
фактура и е отчел разход въз основа на фактура, издадена за сделка, която не е
осъществена, извършените разходи не са документално обосновани чрез първичен
счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция и тези разходи не
следва да бъдат признавани за данъчни цели и с тези разходи следва да бъде
преобразуван финансовия резултат в посока увеличение.
По изложените
съображения, правилен и обоснован се явява извода на приходната администрация,
че липсват безспорни доказателства, въз основа на които да се направи обоснован
извод, че е налице реалност на доставките от "МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД.
Представените в хода на ревизионното производство документи и тяхното
счетоводно отразяване във вторичните счетоводни регистри се явяват
недостатъчни, за да оборят констатацията на приходната администрация за липса
на реалност на фактурираните доставки. С оглед това, съда приема за доказано,
че в случая са налице издадени фактури без основание, поради което и правото на
данъчен кредит по смисъла на ЗДДС по тези доставки не възниква, защото и
данъкът по тях се явява начислен без основание.
Съдът намира,
че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид направеното
искане съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на ответната страна следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1749,43лв.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, 10 състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГИС” ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес гр.Пловдив, жк.“Тракия“ бл.266, вх.А, ет.3, ап.7,
представлявано от И.Г.И., против Ревизионен акт № Р-16001619003794-091-001 от 23.01.2020
г., издаден от З.Д.В. – началник сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К. -
главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 156 от 13.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ Пловдив, в частта
за отказан данъчен кредит в общ размер на 30 944,80 лева, с прилежащи лихви в
размер на 2 140,21 лева, други лихви в размер на 2 150,08 лева и допълнително
установен корпоративен данък за 2018г. в размер на 5 000 лева и прилежащи лихви
в размер на 412,53 лева.
ОСЪЖДА „ГИС” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес
гр.Пловдив, жк.“Тракия“ бл.266, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от И.Г.И.
да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1749,43лв.
(хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и 43 ст. ), представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: