Решение по дело №11412/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260979
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20201100511412
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 17.03.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари, две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА        

                                                     мл.с.         ГОСПОДИН ТОНЕВ

при секретаря Йорд. Петрова  като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  11412 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 159833/24.07.2020г. по гр.д. № 47740 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 128-ми състав П.НА Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „********е осъдена да заплати на  Н.Т.К., ЕГН ********** с адрес: ***    сумите, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 5 000лв., ведно със законната  лихва от 10.07.2019г, до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно  обвинение по досъдебно производство № ЗМ 513 ЗМК-94/2015г. по описа на СДВР, пр.пр. 17516/2014г. по описа на СРП; сумата от 800лв., ведно със законната  лихва от 10.07.2019г, до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконно  обвинение по досъдебно производство № ЗМ 513 ЗМК-94/2015г. по описа на СДВР, пр.пр. 17516/2014г. по описа на СРП; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 700,63лв. , представляващи разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 5000лв. до предявения размер от 15 000лв.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.възизвна жалба вх. № 5112226/12.08.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - П.НА Р.Б.в частта, в която исковете  са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че в случая не било установено ищецът да е претърпял вреди, които да са различни от житейски нормалните от обвинението, размер на присъденото обезщетение не бил справедлив. В случая воденото наказателно производство  било за тежко престъпление, но взетата мярка за неотклонение била най-леката и не  била нарушила обичайния начин на живот на ищеца, досъдебното производство било само 4 месеца, интензивността на отрицателното въздействие от повдигнато обвинение по отношение на  личността на ищеца била по-ниска от подобни случаи, през процесния период срещу ищеца били водени и други наказателни дела и не било установено основание за разграничение между вредите от тях и от процесното обвинение. Представения договор за правна помощ и съдействие не установявал по кое дело е осъществявана защитата.

Въззиваемият-ищец Н.Т.К., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.    Установило се че претърпените вреди  са със справедливо обезщетение не по-малко от 5000лв. Засегнати били лични свободи и права на ищеца, страданията надхвърляли обичайните. Срокът на наказателното производство не бил разумен, направено било разграничение между процесното обвинение и другите наказателни производства срещу ищеца.  Оригиналът на договора за правна помощ се намирал в кориците на наказателното дело и това било достатъчно, за да се установи, че касае процесното наказателно производство. Претендирал е разноски.

2.насрещна въззивна жалба вх. № 5124113/04.09.2020г. по регистъра на СРС  от ищеца Н.Т.К., ЕГН ********** в частта, в която иск е отхвърлен за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В случая наказателното производство продължило повече от 4 години, обвинение било за тежко умишлено престъпление срещу личността, ищецът изпаднал в депресия от така повдигнато обвинение, чувствал се унизен, психически травмиран от несправедливи действия на прокуратурата, обвинението станало причина да преустанови състезателната си дейност за периода и така му попречило да се реализира като състезател и спортист, както и да си намери подходяща работа, неправилно било определено  от районния съд толкова  занижено по размер обезщетение за така търпените вреди, справедливото такова било 15 000лв.

Въззиваемият-ответник по исковете П.НА Р.Б.е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в отхвърлителната част е правилно.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2021510/16.08.2019г. на  Н.Т.К., ЕГН **********   срещу Прокуратурата на Република България, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 15 000лв., ведно със законната  лихва от 10.07.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК по досъдебно производство № ЗМ 513 ЗМК-94/2015г. по описа на СДВР, пр.пр. 17516/2014г. по описа на СРП,  за което е оправдан с влязла в сила на 10.07.2019г. Присъда по ВНОХД  № 3569/2018г. на СГС, потвърдена с Решение № 123 от 10.07.2019г. на ВКС по НД № 525/2019г.; сумата от 800лв., ведно със законната  лихва от 10.07.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК по досъдебно производство № ЗМ 513 ЗМК-94/2015г. по описа на СДВР, пр.пр. 17516/2014г. по описа на СРП,  за което е оправдан с влязла в сила на 10.07.2019г. Присъда по ВНОХД  № 3569/2018г. на СГС, потвърдена с Решение № 123 от 10.07.2019г. на ВКС по НД № 525/2019г. Навел е твърдения, че на 21.08.2015г. бил привлечен за обвиняем  по досъдебно производство № ЗМ 513 ЗМК-94/2015г. по описа на СДВР, пр.пр. 17516/2014г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това че се бил заканил с убийство на Ч.Б.С., по това обвинение бил оправдан с влязло в сила на 10.07.2019г. Решение на ВКС, потвърждаващо оправдателна присъда на СГС, с която било отменена Присъда на СРС по НОХД 19663/2015г.  Така в продължение на повече от 4 години срещу него било водено незаконно наказателно производство, преди да бъде привлечен като обвиняем по искане на Прокуратурата бил издирван, родителите му се притеснили и пренасяли техните тревоги върху ищеца, което го смазвало и го правило несигурен, обвинението било за тежко престъпление и предвидено наказание било лишаване от свобода.  През този период трябвало да е на разположение на разследващите и това  му създало сериозни затруднения , защото често му се налагало да пътува извън гр. София. Злепоставен бил пред родители, близки приятели и колеги., започнал да страда от главоболие, и безсъние, изпаднал в тежка депресия от възможността да бъде несправедливо осъден и да влезе в затвора, макар и невинен. Посочил е, че не могъл да си намери работа, защото разбирайки за обвинението работодателите не желаели да го наемат, чувствал се унизен и психически травмиран, справедливо обезщетение на вредите било 15000лв. Направил разноски за възнаграждение за адвокат по НОХД в размер на 800 лв. Претендирал е разноски.

Ответникът – П.НА Р.Б., в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че не било установено ищецът в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнато обвинение да е претърпял вреди, справедливото обезщетение на които да е в размер от 15 000лв. , че е направил разноски от 800лв. по наказателното дело.  Не били представени доказателства, че бил злепоставен в обществото, пред близки и приятели, колеги, че му се влошило здравословното състояние, че изпаднал в тежка депресия и притеснение, че невинен може да влезе в затвора, че не могъл да си намери работа.  Действията на Прокуратурата били правно регламентирани. През процесния период срещу ищеца били водени и други наказателни производства, като била постановена и осъдителна присъда по три обвинения, направена му била полицейска регистрация по тях  и тези обстоятелства можело да доведат до невъзможност ищеца да си намери работа, да ограничи социалните контакти и да го избягват роднини и приятели. Страданията на родителите на ищеца били ирелевантни. Претендираното обезщетение било с изключително завишен размер. Наказателно производство било в разумни срокове, мярка за неотклонение била най-леката, нямало доказателства да е нарушила обичайния начин на живот на ищеца. Срокът на съдебната фаза не била в отговорност на Прокуратурата. Оправдателната присъда била достатъчно морално обезщетение и компенсира до известна степен търпените страдания. Договорът за правна помощ от 11.05.2016г. не сочел в какво се изразява  защита и по кое дело и не установявало причинна връзка между обвинението и вредите.

По делото са приети неоспорени от страните книжа по НОХД № 19663/2015г. на СРС, ВНОХД № 3117/2018г. и ВНОХД 3569/2018г.  на СГС, НД № 525/2019г. на ВКС с приложено досъдебно производство № 513-ЗМК-94/2015г. по пр.пр. № 17516/2014г. на СРП, съгласно които  на 21.08.2015г. Н.Т.К., ЕГН **********    е бил привлечен като обвиняем за извършено на 08.04.2014г. в гр. София престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК – заканил се с престъпление против личността на Ч.Б.С. – с убийство, с думите „ ...знам добре къде живееш, ще пострадаш тежко.... ще те ликвидирам...” и това заканване е възбудило основателен страх у Ч.С.за осъществяването му, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка”, досъдебно производство е било образувано на 27.10.2014г. по жалба на Д. К. в последствие към него е присъединено досъдебно производство за същото деяние, но подадена от друго лице,  обвинителен акт е внесен в съда на 13.11.2015г., с Присъда  от 12.02.2018г. по НОХД 19663/2015г. на СРС Н.Т.К. е признат за виновен по така повдигнато обвинение и е  осъден на  пробация за 6 месеца чрез задължителна регистрация по настоящ адрес *** и явяване и подписване, задължителни периодични срещи с пробационен служител,  присъдата е обжалвана от ищеца и с Присъда  от  08.02.2019г. по ВНОХД 3569/2018г. на СГС Присъда на СРС е отменена и ищецът е оправдан по така повдигнато обвинение, същата е потвърдена с Решение от 10.07.2019г. на ВКС по дело № 525/2019г., образувано по жалба на адвокатите на частния обвинител Ч.С.. Установява се от книжа по досъдебно производство, че процесуалните действия спрямо ищеца са били два разпита преди повдигане на обвинението и два разпита след повдигане на обвинението , предявяване на разследването, като по това производство се намира договор за правна помощ, сочещ ангажиране на адвокат и плащане на възнаграждение за същото в размер на 500лв. Установява се от книжа по НОХД на СРС, че по него са проведени 10 съдебни заседания за периода от 15.02.2016г. до 12.02.2018г., на 6 от тях е даден ход, на едно  заседание не се е явил ищецът, на  две заседания не е даден ход поради уважителни причини – съответно у ищец и адвокати, не е даван ход на някои от заседанията поради причина у свидетели и вещи лица, пред СРС са разпитвани свидетели, вещи лица, приемани са заключения и  документи, пред СРС адвокат на ищеца са били адв. В.Х. и от адв. К.Г., за когото пред СРС е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 11.05.2016г. /лист 42 от делото по НОХД 19663/2015г. на СРС/, сочещ плащане и уговаряне на възнаграждение от 300лв. договор за правна помощ е с № 8138 от кочан, като той е на гърба на пълномощно със същите страни изрично уговарящо защита по дело № 19663/2015г. на СРС, като пълномощно и договор са по образец на Адвокатски съвет. съгласно представения по делото на СРС договор за правна помощ и съдействие. Установява се от книжа по ВНОХД 3117/2018г. на СГС, че същото е прекратено поради неадминистриране на жалба. Установява се от книжа по ВНОХД № 3569/2018г. на СГСД че по същото са проведени съдебни заседания на 26.09.2018г., на 30.11.2018г-., на 07.01.2019г. като са разпитвани вещи лица подсъдим и свидетели. Установява се от книжа по НД № 525/2019г. че  е проведено едно  съдебно заседание  на 11.06.2019г. , когато ищецът не присъства поради заболяване.

Приет договор за правна  защита и съдействие № 8138 от 11.05.2016г., носещ подписи за страните по него сочещ уговорено и платено от ищеца възнаграждение от 300лв. на  адвокат/ от АК „Кюстендил” , ЕГН/ЕИК ********** , К.Г. за правна защита.

Приет е договор за правна защита и съдействие от 02.09.2015г., сочещ уговорено и платено от ищеца възнаграждение от 500лв. на  адв. В.Х. за защита по ЗМ 513 ЗМК – 94/2015г. пр.пр. 17546/2014г. на СРП.

Приета е справка за съдимост  издадена на 25.09.2019г. от РС-Кнежа, съгласно която  Н.Т.К. е осъждан  по дело 16390/2017г. – НОХД с Присъда от 08.03.2018г.  на СРС влязла в сила на 30.11.2018г. за това че: на неустановена дата в периода от 05.03.2017г. до 13.03.2017г.  противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Порше Кайен”, която му била предоставена за ползване- престъпление по чл. 206, ал. 6 вр. с ал.1 от НК; на неустановена дата в периода от януари 2017г. до 13.03.2017г.  съставил неистински частен документ – договор за покупко-продажба с купувач Н.К.  за лек автомобил „Порше Кайен”, , като положил подпис и за продавач  и така му придал вид, че  е сключен от управителя на продавача, на 13.03.2017г. употребил този документ пред служител на СДВР, за да докаже сключването на договора- престъпление по чл. 309 , ал.1 от НК; на 13.03.2017г. в сграда на СДВР пред служител на СДВР ползвал съзнателно неистински официален документ –нотариално удостоверяване , положено на договор за покупко-продажба с купувач Н.К.  за лек автомобил „Порше Кайен”, на което е придаден вид, че  е извършено от нотариус Виолета Петрова, рег. № 206 на Нот.К.-престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като наложените наказания за трите престъпления са кумулирани и е наложено най-тежкото от тях – лишаване от свобода за 2 години, увеличено с 1 година, като изтърпяването му е отложено  с изпитателен срок от 5 години.

Прието е писмо от СДВР от 26.09.2019г., справка  от 26.092019г.  от единна информационна система на Прокуратурата на РБ, Национална Следствена Служба съгласно което  срещу Н.К.  е имало образувани наказателни производства, както следва:

-за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по ЗМ 1594 и ЗМ 3682;

-за престъпление по чл. 206 от НК – обсебване  по ЗМ 17659/13.03.2017г., престъпление по чл. 309 и по чл. 316 от НК, по тях е образувано НОХД 16390/2017г. на СРС.;

-за престъпление по чл. 206 от НК по ЗМ 171943/28.08.2017г., съставен е обвинителен акт на 19.03.2018г.;

полицейски регистрации  ищецът има за престъпленията по чл. 206 от НК и по чл. 144 от НК..

Разпитан по делото св. К.П.е посочил, че е треньор на ищеца по ММ борба, знаел че през 2014г. срещу ищеца има наказателно дело за заплаха с убийство, по което бил оправдан след близо 4 години.  Посочил е, че производството се отразило зле на ищеца пропуснал състезания, не бил на себе си, бил потиснат. Тогава ищецът не можел да си намери работа, защото имало наказателно дело,  това му се отразило финансово. Не знаел конкретно място, където искал да работи, но му било отказано . Делото се отразило на качествата на ищеца като спортист, психически и физически, пропускал тренировки и състезания . Не знаел да има друго наказателно дело срещу ищеца.

Разпитан по делото св. В.Т.е посочил, че познава ищеца от много време, бил от един край – от гр. Плевен, в гр.София били съседи, ищецът живеел в отсрещния блок. Знаел, че срещу ищеца през 2014г. имало наказателно дело за заплаха с убийство, в края на 2014г. – началото на 2015г. свидетелят  забелязал промяна в ищеца и тогава в разговор ищецът му казал за делото. Ищецът се чувствал зле, изпаднал в дупка в емоционално отношение, не искал да излиза и да се виждат, стоял си повече вкъщи. Тогава на ищеца му било трудно да си намери работа, свидетелят предполагал, че го издържали родителите му. Ищецът се оплаквал от безсъние, започнал да вдига кръвно налягане, притеснявал се когато излизали, чувствал се уплашен и искал да се прибира, затворил се в себе си, трудно му било да се движи в обществото. Заявил е, че не знае срещу ищеца да има други наказателни дела.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението :

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 хипотеза първа от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, обстоятелства, които да обосноват извод че справедлив размер на обезщетение е в размер на процесната сума, че е претърпял намаляване на имуществото в размер на претенцията за обезщетение на имуществени вреди –направени разходи за възнаграждение за адвокат по наказателно производство, както   и причинно-следствена връзка между вредите и обвинението.

В тежест на ответника при така депозирания отговор е да установи, че поведението му е било законосъобразно, че в процесния период срещу ищеца са се водели и други наказателни дела и така търпените вреди са с друга причина, различна от процесното обвинение, че търпените вреди от ищеца са обичайни за такъв тип обвинения и не предпоставят завишен размер на обезщетението.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са  пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице, като  съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чийто актове, действия/бездействия са претърпени вредите.

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която  е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ  обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.

Вземането за обезщетение възниква и става изискуемо от момента, в който е влязло в сила оправдателната присъда, съответно от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава и от този момент започва да тече погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г. ).

Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, се установяват твърденията на ищеца, че през 2014г. е била възложена проверка , а на 21.08.2015г. е бил привлечен като обвиняем  за извършено престъпление  по чл. 144, ал..3 вр. с ал.1 от НК за това, че на 08.04.2014г. в гр. София се заканил  с престъпление против личността на Ч.Б.С. – с убийство, с думите „ ...знам добре къде живееш, ще пострадаш тежко.... ще те ликвидирам...” и това заканване е възбудило основателен страх у Ч.С.за осъществяването му, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка”, с Присъда  от  08.02.2019г. по ВНОХД 3569/2018г. на СГС, потвърдена с Решение от 10.07.2019г. на ВКС по дело № 525/2019г.  е признат за невиновен по такава повдигнато обвинение.

 

 

 

Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява наличието на хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ по отношение на отговорността на ответника Прокуратурата на Република България. Това е така, защото от приетите по делото книжа по наказателното дело се установява, че по образуваното наказателно производство за извършено от ищеца престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал.1 от НК ищецът е признат за невиновен по така повдигнато обвинение, като ищецът е бил притеснен от повдигнато обвинение и възможността да бъде осъден.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1  от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3//2004г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД  не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по грп.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение  № 18/20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.;  Решение № 26/04.03.2009г.  по гр.д.№ 4724/2007г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС;  Решение №23/03.02.2009г. по гр.д.№ 816/2008г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009г. по гр.д.№ 4997/2007г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009г. по гр.д.№ 4424/2007г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 37/11.02.2009г. по гр.д.№ 5367/2007г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС; Определение № 54/30.10.2008г. по гр.д.№ 3709/2008г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).

По претенцията за обезщетение на претърпени имуществени вреди:

Съдът приема за установено по делото , че за ангажиран адвокат по досъдебно производство по процесното обвинение ищецът е платил сумата от 500лв., поради което и иск за тази сума е основателен. Приетият договор за правна помощ и съдействие носи подпис на страните по него и установява плащане на 500лв. от ищеца на ангажиран от него адвокат , който да го защитава по делото по процесното обвинение.

Основателен е и иска за обезщетение на имуществени вреди за сумата от 300лв. по договора от 11.05.2016г.  За тази сума  се установява от книжа по НОХД 19663/2015г. че е бил представен договор за правна помощ от 11.05.2016г. носещ подпис за страните по него – ищеца и адв. Г., с предмет правна защита. Този договор е бил на бланка , одобрена от Адвокатския съвет и на гърба на същия е пълномощно от ищеца за адв. Г.да го представлява по НОХД 19663/2015г. така събраните доказателства съдът прима че несъмнено установяват, че платената от ищеца сума от 300лв. е била за оказаната от адв. Г.правна защита по НОХД 19663/2015г. на СРС, предмет на което е било процесното обвинение.

При така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта, с която е уважен иска за имуществени вреди следва да се потвърди.

По претенцията за обезщетение на претърпени  неимуществени вреди:

По делото е установено, че срещу ищеца на млада възраст от 20 г. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.   144, ал. 3 вр с ал. 1 от НК, за което е предвидено  наказание лишаване от свобода  до 6 години,  взета мярка за неотклонение е била най-леката – „подписка“, наказателното производство е продължило малко повече от  4 години, като проведените  общ брой действия по отношение и с участие на ищеца са обичайни като брой, вид и характер - на досъдебното производство са проведени  4 разпита; пред СРС са проведени 10 съдебни заседания, но само на 6 от тях са провеждани процесуални действия по събиране на доказателства; пред СГС са проведени 3 съдебни заседания, пред ВКС е проведено 1 съдебно заседание, на което  ищецът не е присъствал. Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищецът през процесния период е бил притеснен от възможността да бъде осъден по така повдигнато обвинение, затворил  се в себе си, пропускал състезания и тренировки, споделял че страда от безсъние и че вдига кръвно налягане. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели в тази част като резултат от личните им впечатления, които са трайни и регулярни - продължили през целия период на наказателното дело, а и като неопровергани от другите доказателства по делото.

При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че в причинна връзка между повдигнато и поддържано обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 3000лв. Съдът приема, че този размер е справедлив по смисъла  на чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. За определяне на същите съдът съобрази продължителността на производството, тежкия характер на престъплението, за което е повдигнато и поддържано обвинение, обичайния брой процесуални действия по наказателното дело, извършени спрямо ищеца и с негово участие, но и че мярката за неотклонение е било най-леката – „подписка” , като не е установено същата и полицейската регистрация  да са създали конкретни неудобства или невъзможност на ищеца да осъществи пътувания. Доказателства по делото за последното не са ангажирани. Показанията на св.  П.в частта за пропуснати от ищеца състезания и тренировки не са били обвързани с взетата мярка за неотклонение . Други доказателства за тези твърдения на ищеца  не са ангажирани. При определяне размер на обезщетението  съдът съобрази, че по делото не са установени твърденията на ищеца  за влошено здравословно състояние, че е търсил, но не  е намирал работа и това да е било в причинно - следствена връзка с процесното обвинение. Заявеното от свидетелите в тази насока е преразказ на твърденията на ищеца и не е от естество да установи по несъмнен начин тези  факти по делото, защото не е резултат от личните им впечатления за обстоятелствата. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че независимо от лекия характер на мярката за неотклонение същата сама по себе си създава неудобства и ограничение при движението, но същите в случая съдът приема, че са обичайните за такъв тип мярка. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че повдигнатото обвинение  не е свързано със занятието на ищеца, че не са ангажирани доказателства обвинението да е ограничило  възможностите на ищеца му за реализация, изяви и развитие като спортист. Заявеното от св. П.за пропуснати тренировки и състезания е било с оглед на емоционалното и физическо състояние на ищеца, а не че самото обвинение и мярката са  довели до недопускане на ищеца до тренировки, до състезания или до невъзможност на ищеца да присъства на същите. Установените по делото претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая са обичайните при така повдигнато обвинение, те не се отличават с интензитет, обосноваващ извод за специфично отражение на обвинението върху ищеца. При определяне на обезщетението съдът съобрази установеното по делото обстоятелството, че за 2 години и 4 месеца от процесния период / от 13.03.2017г. до 10.07.2019г./ срещу ищеца е имало две други наказателни производства – образувано на 13.03.2017г. за три отделни престъпления - престъпления по чл. 206, чл. 309 и чл. 316 от НК, което е приключило на 30.11.2018г. с осъдителна присъда и наказание от 3 години лишаване от свобода изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 5 години;  образувано на  17.08.2017г. за престъпление по чл. 206 вр. с чл. 218б от НК по пр.пр. 35461/2017г. с обвинителен акт от 19.03.2018г., което не установено да е приключило към постановяване на оправдателната присъда по процесното обвинение. Така повдигнатите други обвинения срещу ищеца са за престъпления, които по тежест с оглед на предвиденото наказание са съпоставими с престъплението по  процесното обвинение. Същевременно броя на  престъпленията, за които е повдигнато обвинение по тези други наказателни дела е значително по-голям от тези за процесното обвинение и предпоставя налагане на по-тежко наказание. По делото не е установено тези обвинения за престъпления  по чл. 316 , чл. 309, чл. 206 от НК да не са създали обичайния за същото дискомфорт на ищеца, поради което и съдът приема, че такъв е изпитван от ищеца. Обстоятелството, че разпитаните свидетелите са заявили, че не знаят срещу ищеца да има такива други наказателни дела не  е от естество да обоснове обратен извод. Същото е основание да се приеме, че тези свидетелски показания не установят в цялост причината за състоянието на ищеца през процесния период. Това е така, защото лишено от житейска логика е да се приеме, че постановена влязла в сила осъдителна присъда и водени наказателни дела за престъпления, предвиждащи наказания съпоставими с това за процесното обвинение, не е нарушило спокойствието на ищеца по начина, по който това е сторило процесното обвинение. Съдът приема, че тежестта на наказанията за престъпленията, предмет на  отделните наказателни дела срещу ищеца обосновава извод, че за периода от  2 години и 4 месеца с по-голям интензитет са били притесненията на ищеца от повдигнатите обвинения за престъпленията по чл. 206, 309 и чл. 318 от НК . Този извод следва от опитните правила и от житейската логика че обвинение за престъпление за което е предвидено по-тежко наказание причинява повече притеснения и дискомфорт от обвинение за престъпление, за което е предвидено по-леко наказание. Така съдът приема , че  процесното обвинение  е било единствен източник на притеснения за ищеца само за периода до 13.03.2017г. След това причина за притеснения на ищеца са били и другите наказателни производства срещу  ищеца и то с по-голям принос, защото те са били за престъпления, за които се предвижда по-тежки наказания от процесното и по едно от  тези наказателни дела обвиненията са били за 3 престъпление и по тях е постановена влязла в сила осъдителна присъда срещу ищеца. При определяне на обезщетението съдът съобрази и социално-икономическите условия в държавата през периода на наказателното производство.

При така възприето съдът приема че справедливо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е до размера от 3000лв.  и решението на СРС в частта, в която е уважило иска за горницата над 3000лв. до 5000лв. е неправилно и следва да се отмени като иск за тази горница следва да се отхвърли. Решението на СРС в частта, с която е уважил иска за 3000лв. следва да се потвърди, както следва да се потвърди и в частта, с която иск за горница над 3000лв. до 15000лв.  отхвърлен.

С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за момента в който ответникът е изпаднал в забава на плащането на главницата, за която съдът прие че иск е основателен.  Районният съд не е нарушил императивна правна норма обосновавайки този си извод, поради което и решението на СРС  в частта, с която е присъдил законната лихва за забава считано от 10.07.2019г.  следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

Отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от исковете. Решението на СРС в частта, в която е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца съдебни разноски от 241,60лв. следва да се отмени.

Жалбата на ищеца е неоснователна и по нея не му се следват разноски.

По отхвърлената част от жалбата на Прокуратурата на РБ тя следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за дело пред СГС от  72,15лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 159833/24.07.2020г. по гр.д. № 47740 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 128-ми състав в частта, с която  П.НА Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „********е осъдена да заплати на  Н.Т.К., ЕГН ********** с адрес: ***    сумите, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 2 000лв., ведно със законната  лихва от 10.07.2019г, до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно  обвинение по досъдебно производство № ЗМ 513 ЗМК-94/2015г. по описа на СДВР, пр.пр. 17516/2014г. по описа на СРП;; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 241,60лв., представляващи разноски по делото и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск, предявен с искова молба вх.№ 2021510/16.08.2019г. на Н.Т.К., ЕГН **********   срещу Прокуратурата на Република България, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 2 000лв., ведно със законната  лихва от 10.07.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК по досъдебно производство № ЗМ 513 ЗМК-94/2015г. по описа на СДВР, пр.пр. 17516/2014г. по описа на СРП,  за което е оправдан с влязла в сила на 10.07.2019г. Присъда по ВНОХД  № 3569/2018г. на СГС, потвърдена с Решение № 123 от 10.07.2019г. на ВКС по НД № 525/2019г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159833/24.07.2020г. по гр.д. № 47740 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 128-ми състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Н.Т.К., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 72,15лв. /седемдесет и два лева и 0,15лв/, представляващи   съдебни разноски за производство пред СГС.

Решението  може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.