МОТИВИ към присъда по НОХД № 379/2015 год. ШОС
Подсъдимият С.Р.Щ., ЕГН-********** е предаден на съд, за това че на 14.11.2013г. около 18,30ч. по
път III-2073, км. 0+870,
в посока село В., обл.Шумен, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № **** ВВ нарушил правилата за
движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.21, ал. 1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1, предл.
първо от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Ж. Х., като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на
алкохол в кръвта 1,08 промила/ - престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, бук.“б“ от НК, вр. с чл.343, ал.1, бук.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
По делото наследниците на починалия Д. Ж. Х. – Ж.Х.Х. и Ю.Р.Х. - родители, са направили искане за конституирането им само
като частни обвинители. Същите не са предявявали и не
заявиха гражданска претенция. С оглед на това, както и
поради обстоятелството, че молбите
са депозирани
своевременно и същите отговарят на изискванията на закона, съдът ги конституира
само като частни обвинители в съдебното производство.
В
настоящия наказателен процес страните дадоха съгласие да не се провежда разпит на вече разпитаните свидетели в досъдебното производство,
както и да не се изслушват експертите по изготвените в досъдебното производство
експертизи, като при постановяване на присъдата съдът да ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство по
чл. 371, т.1
от НПК. Поради което и с определение по чл. 372, ал.3 от НПК
съдът одобри изразеното съгласие
като с нарочно определение включи в доказателствата по делото съответните
протоколи с показанията на свидетелите, респк. експертни
заключения, както и останалите писмени доказателства на основание чл. 283 от НПК.
Позицията на подсъдимият С.Щ. в съдебно
заседание по отношение преценката към извършеното от него и самокритичността,
която проявява към същото, е на съжаление към случилото се. Независимо от това застъпва тезата, че не той, а починалия е управлявал
лекия автомобил.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, от показанията на свидетелите и заключенията на приетите
експертизи по реда на чл. 371, т.1 от НПК съдът
приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Щ. ***
и бил безработен. На 14.11.2013г. в село Р. В. подсъдимият Щ. употребил
значително количество алкохол. /обясненията на подсъдимия Щ., показанията на
св. К.К., А. Ю. А., химическа експертиза/. Независимо от това поел управлението над собствения си лек
автомобил марка Опел, модел Вектра с ДК № **** ВВ. В автомобила на предната
пасажерска седалка пътувал приятеля му Д. Ж. Х.. Д. Х. не бил употребил
алкохол, нямал шофьорска книжка и никога не бил управлявал автомобил
/показанията на св. К.К., Р. Р., А. Ю. А., А. И. М., отговор от ОД МВР Шумен,
сектор Пътна полиция рег. № 10735 от 02.12.2013 год. ведно с копие от договор
за покупко продажба на автомобил с нот. заверка на подписите на нотариус В.
Въков, рег. № 018 с район на действие РС Шумен, отговор от ОД МВР Шумен, сектор
КАТ рег. № 36668 от 05.12.2013 год.- л.183, т.1, химическа експертиза/.
Към 18,30 ч. същия ден, подсъдимият Щ. шофирал
с около 120 км./ч. по път III-2073, км. 0+870 в
посока село В. /обл.Шумен/. На седалката до него пътувал Х.. Вследствие на
високата скорост и пияното си състояние С.Щ. изгубил управлението на автомобила
и излязъл в дясно извън платното на движение като се
удрил с предната си дясна част в крайпътно дърво. От удара автомобила се обърнал по
таван /показанията на св. А. А., химическа експертиза л.84, т.1, автотехническа
експертиза – л.99, т.1, съдебно
медицинска експертиза на веществени доказателства – л.107, т.1, протоколи за оглед на местопроизшествие ведно
с фотоалбуми – л.9 и л. 19, т.1, комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза – л.72, т.2, комплексна съдебно медицинска, биомеханична и
автотехническа експертиза – л. 109, т.2/. Пътуващите в автомобила лица получили
следните травматични увреждания:
- Д. Ж. Х.-травми
по главата, шията, гръдния кош, таза, крайниците, както и две увреждания –
кръвонасядания в областта на предкитково-пръстовата става на палеца на лява и
дясна ръка. /съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №
96/2013 - л.52, т.1/.
- подсъдимия С.Р.Щ.-контузия
на главата, счупване на долната челюст на две места и мозъчно сътресение. От
удара се отворили въздушните възглавници. Част от потеклата кръв от раните на Щ.
попаднала върху плата на въздушната възглавница и върху сенника над кормилото
на автомобила. /съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 51/2014 – л.
69, т.1/, експертизи по ДНК профил.
Пострадалите две лица били открити от
преминаващия по пътя свидетел Е. Ю. В., който незабавно се обадил за помощ на
кмета на с.Пет могили - свид.Е. Ю. Н., както и на тел.112. На
местопроизшествието пристигнали свид.Е. Ю. Н. и д-р К. Д., които извадили
пострадалия Х. и подс.Щ. от автомобила и им оказали първа помощ. Впоследствие
пристигнал и свид.Ж.Х.Х.. Пострадалия Х. и подсъдимия Щ. били транспортирани до
МБАЛ-Шумен за лечение. /показанията на свидетеля Е. В., Е. Н., К. Д., Д. Х./.
На
14.11.2013г. в 20,35ч. Д. Ж. Х. починал, като непосредствена причина за смъртта
му станала получената при ПТП-то шийна и гръбначно-мозъчна травма. /съдебно
медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, писмо на Община Шумен № 24
00 1697 от 26.11.2013 год. ведно с препис извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници № 25 от 30.12.2013 год. на Кметство с. Р. В., общ.
Вълчи дол, обл. Шумен/.
Така
приетата фактическа обстановка са установява от показанията на свидетелите Е. Н., Е. В., Х. С. Х., К. Д.,
ДЖ.Х., А. Ю. А., св. М. М., Д. И., Р. Р., К. М., А. И. М., Е. Ю. В., както и
частично от обясненията на подсъдимия С.Щ.. В подкрепа на тях са и автотехническа
експертиза /л. 99, т.1/, химически експертизи /л.84, 90 и 94, т.1/, комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза – л.72, т.2, съдебно медицинска експертиза за оглед и
аутопсия на труп /л. 52, т.1/, лист за преглед на пациент в спешно отделение,
химическа експертиза, съдебно медицинска експертиза по писмени данни /л.69,
т.1/, съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства /л.107, т.1/, протокол
за ДНК профил – л.89, т.2, и л. 102, т.2, комплексна съдебно медицинска,
биомеханична и автотехническа експертиза – л. 109, т.2, талон за медицинско
изследване, протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго
упойващо средство/л.86-88, т.1/, протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум/л.9, т.1, л.19, т.1/, протокол за технически оглед на МПС /л. 202,
т.1/, протокол за ПТП – л. 199, т.1, отговор от МБАЛ АД Шумен № 4492 от 25.11.2013
с копия от лист за преглед на пациент в Спешно отделение, история на заболяването
и работни месечни графици, отговор от Център за спешна медицинска помощ – Шумен
изх. № 631 от 27.11.2013/л.189, т.1/, протокол за оглед на веществени
доказателства ведно с фотоалбум – л. 126 - 128, т.2, протокол за вземане на
образци за сравнително изследване, копие на договор за покупко продажба на
автомобил и справка за собственик на МПС /л.192, т.1/, свидетелство за съдимост
ведно с бюлетини към тях – л.176, т.2,
справка КАТ за нарушител – л. 183 – 187, т.1, телеграма за обявяване на
ОДИ – л. 150, т.2, ЕЗА – л. 158, т.2, препис
извлечение от акт за смърт на Община Шумен – л.177, т.1, удостоверение за
наследници от кметство с. Р. В. – л.181, т.1 .
От изготвената в досъдебното производство и приета от съда химическа експертиза за установяване
на наличието или липсата на алкохол или други упойващи вещества в кръвта на лицето
С.Р.Щ. се установява следното: В пробата кръв взета от Щ. се е установило
наличие на алкохол в кръвта в размер на 1,08 промила.
/химическа експертиза № 240 – л. 84 т.1/
От изготвената в досъдебното производство и приета от съда химическа експертиза, за
установяване на наличието или липсата на алкохол или други упойващи вещества в
кръвта на пострадалия Д. Ж.ов Х. се установява следното: В пробата кръв взета
от Х. не се е установило наличие на алкохол в кръвта. /химическа експертиза №
241 – л. 90 т.1/. От химическа експертиза № 242 – л.94 т.1 в урината иззета от
лицето Джевдат Ж. Х. не се установяваналичие на алкохол.
От приетата
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/
за оглед и аутопсия на труп №
96/2013 е видно, че смъртта на Д. Х. е в резултат на
шийна и гръбначномозъчна травма. Върху
трупа на Х. са установени следните увреждания: съчетана травма – глава, шия,
гръден кош, таз, крайници. Контузия на главата – охлузване по гърба и върха на
носа, охлузване в областта на брадичката, мозъчен оток с тонзиларно вклиняване;
Контузия на шията – счупване на пети – шести шиен прешлен, счупване на първи
гръден прешлен с приплъзване и контузия на гръбначен мозък; контузия на гръден
кош – счупване на тялото на гръдната кост; Контузия на таза – счупване на
сремните кости на таза двустранно в областта на лонното съчленение, разкъсване
на двете кръстцодно хълбочнни връзки на таза, ретропериториален хематом,
кръвонасядане на опорака на дебелото черво в областта на таза; Контузия на
крайниците – кръвонасядане по задната страна на дясното рамо, охлузвани,
кръвонасядане и лек оток на дясната ръка в основата на палеца, охлузвания в
областта на предкитково пръстовата става на палеца на дясната ръка; охлузвания
в областта на предкитково пръстовата става на палеца на лявата ръка,
кръвонасядане на дясното бедро – под седалището, кръвонасядане по дясно бедро,
счупване на дясна бедрена кост в областта на шийката, разкъсно контузна рана по
предната стена на дясната подбедрица, охлузване нпо вътрешната стена на десния
глезен. Всички установени травматични увреждания са с давност на едно
денонощие, без признаци на възстановяване и зарастване. Причинени са от
действието на тъпи твърди предмети със значителна сила. Могат да бъдат
причинени при ПТП- травма в автомобила. Между травматичните увреждания и
настъпилата смърт е налице пряка причинно следствена връзка. Към момента на
смъртта лицето е било трезво.
От съдебно медицинската
експертиза по писмени данни № 51/2014 – л. 69 т.1, по главата, тялото и
крайниците на С.Р.Щ. са констатирани следните травматични увреждания: Контузия
на главата – счупване на долната челюст на две места – в областта на десния
долночелюстен ъгъл без разместване, счупване на венечния израстък на долната
челюст вляво без разместване; Мозъчно сътресение. Травматичните увреждания са
причинени по механизма на удар с/върху твърди тъпи предмети, със значителна
кинетична сила. Може да бъдат получени при ПТП – травма в автомобил. На Щ. е
причинено счупване на челюст.
В автотехническата експертиза – л.99 т.1, е
описан следния механизъм на автопроизшествие: Лек автомобил Опел вектра с рег. № **** ВВ се движи през
тъмната част на денонощието по път ІІІ -2073 в посока с. В. - с. Пет могили. Времето е облачно, ръми
дъжд, пътното платно е мокро. При достигане на км. 0+870 непосредствено след
ляв завой водачът на автомобила загубва контрол на управлението му и излиза в дясно извън платното на движение.
Автомобилът се удря с предната си дясна част в крайпътно дърво, след което се
обръща по таван в дясната част на платното за движение. Скоростта на движение
на лекия автомобил Опел вектра е била около 120 км./ч. Експертът е приел, че не са налице технически
причини за настъпването на ПТП. Основание за това му дават липсата на следи от
задирания по пътното платно, както и липсата на други необичайни следи по
платното. Основната причина за станалото ПТП е несъобразената с пътните условия
скорост, с която е управляван автомобила. По високата скорост и по рязкото
движение с волана е довело до загуба на контрол над управлението на автомобила с последващо излизане извън
платното за движение. При управление със скорост под допустимата за извън
населени места - 90 км./ч. автопроизшествието би било избягнато. Автомобилът е
със силни поражения в дясната и страничната предна част. Повредени са и
изискват подмяна следните детайли: предна дясна врата, десен фар, предна броня,
предна решетка, окачване предно дясно колело, преден десен подкалник, десен
рог, предна дясна джанта, челно стъкло, десен праг, дясна предна джанта, предна
дясна колона, задна врата дясна. Стойността на изброените детайли с включен
труд за демонтаж, монтаж, възстановяване, боядисване и материали надхвърля стойността на автомобила към момента на ПТП,
поради което и нанесената щета се счита за тотална, равна по стойност на
стойността на автомобила към ПТП. Стойността на нанесената щета е 2180.00 лева.
От съдебно медицинската
експертиза на веществени доказателства №
80/20.12.2013 се установява, че по Обект № 1 – парче плат бяла на цвят със
следи от зацапване изрязано от въздушната възглавница на волана на л.а. Опел
вектра рег. № ****ВВ; Обект № 2 – един
брой марлен тампон напоен с червеникаво кафява полузасъхнала течност иззета от
сенника на предно стъкло над волан на л.а. Опел вектра рег. № ****ВВ; Обект № 3 – един брой шишенце с кръв от лицето
Д. Х., Обект № 4 – един брой шишенце с
кръв от лицето С.Щ. е доказано наличие на кръв. Кръвта и по четирите обекта има
човешки произход. Кръвта по Обект №1,
обект №3 и обект №4 е от кръвна група А
бета. В човешката кръв по обект № 2 е доказан А аглутиноген и не са доказани
аглутинини. А аглутитогена се съдържа в кръвта на лица от кръвна група А бета и
заедно с В аглутиноген в кръвта на лица от кръвна група АВ/0/. Кръвната група
на лицата Д. Х. и С.Щ. е А бета, следователно кръвта по обекти №1 и 2 е
възможно да принадлежи на едно от двете лица, но категоричен отговор на въпроса
може да даде изследване по метода на ДНК профилиране.
Подсъдимият С.Щ. е съдебно
психиатрично и психологично освидетелстван. От заключението на комплексната
експертиза е видно, че не са налице данни за интелектуален дефицит,
интелектуалните възможности са в норма като липсата на образователна степен се
дължи на социална депривация, а не на инсуфициентни биологични дадености.
Липсват данни за психична патология, психиатричен проблем в тесния смисъл на
думата не са установява както за минало време, така и към момента на
освидетелстването - не е боледувал и не боледува от душевно заболяване. Личностовата
структура е първосигнална и примитивно структуриране. С изградени трудови
умения, ангажиран и компетентен към своята дейност, с добри умения за общуване,
приемане на собствения живот, налице е вътрешно достойнство и себеуважение.
Социалното му функциониране е добро. Алкохол употребява от години, с висок
толеранс и запазен контрол без белези на психическа и физическа зависимост. Не
се установяват данни за умствена недоразвитост или душевно заболяване, които да
са пречка да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, както към момента на деянието, така и към настоящия момент. Демонстрираните
паметови празноти, касаещи самата катастрофа, предполагат няколко хипотези:
едната от тях е свързана с контузия на главния мозък, т.нар. органична амнезия,
макар това да е най малко вероятната хипотеза, тъй като в епикризата няма
сигурни данни за загуба на съзнание. Друга хипотеза е за т. нар. психогенна
амнезия, свързана с несъзнаван защитен механизъм, който психиката му е включила
предвид стресогеността на ситуацията. Третата хипотеза е свързана с прояви
/осъзнати/ на защитно поведение. Напълно възможно е и е твърде вероятно
генезата на представляваната от освидетелствания амнезия да е смесена. Т.е. с
елементи от горните три, но с уговорката, че във всички случаи не е налице
разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. Непосредствено преди
деянието Щ. се е намирал най вероятно в състояние на обикновено алкохолно
опиване, евентуално средна степен. В поведението му не са установени
патологични елементи, които да налагат обсъждане на качествено разстройство на
съзнанието. Не са намерени клинични или поведенчески отклонения, които да са го
лишили от годност да разбира и ръководи постъпките си, както и да възприема
факти и обстоятелства. Алкохолното повлияване понижава възможностите на
самоконтрол над импулсивните желания и решаването на проблемни ситуации.
От заключението на вещото
лице по експертизата в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства
– протокол 14/ДНК – 115 – л. 89, т.2 при
изследването на обект № 1 /кръв/ се определи ДНК профил на лице от мъжки пол,
който показва пълно съвпадение в генотипизираните локуси с ДНК профила на С.Р.Щ..
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал /кръв/ е
оставен от някой друг индивид освен С.Р.Щ. е: 1 на
5 147 700 000 000. Тези данни осигуряват категорично
доказателство, че изследвания обект № 1 – кръв произхожда от С.Р.Щ., ЕГН – **********.
От експертизата в
областта на ДНК профилиране на веществени доказателства – протокол 14/ДНК – 172
– л. 102, т.2 се установява, че при изследването на обект № 1 /кръв върху марля
иззета от сенника на предно стъкло над волана на л.а. „Опел Вектра” рег. № ****
ВВ се определи ДНК профил на лице от мъжки пол, който показва пълно съвпадение
с генотипизираните локуси с ДНК профила на С.Р.Щ. /определен в ДНК експертиза
на ВД № 14/ДНК-115 на ОД МВР Бургас/.
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал /кръв/ е
оставен от някой друг индивид освен С.Р.Щ. е: 1 на
5 147 700 000 000. Тези данни осигуряват категорично
доказателство, че изследвания обект № 1 – кръв иззета от сенника на предно
стъкло над волана на л.а. „Опел Вектра” рег. № **** ВВ произхожда от С.Р.Щ.,
ЕГН – **********. ДНК профилът на С.Р.Щ., ЕГН – ********** е регистриран в
Националната ДНК база данни.
В комплексната съдебно
медицинска биомеханична и автотехническа експертиза – л. 109, т.2 е описан
механизма на ПТП и посоката на преобръщане на автомобила след удара. Същият е
следния: На 14.11.2014 год. л.а. „Опел Вектра” рег. № **** ВВ се движи по път
ІІІ – 2073 в посока от с. В. към с. Пет могили. Към км. 0+870 в посока с. В.,
след ляв завой, автомобила навлиза в банкета в дясно, удря се в крайпътно дърво
и се преобръща по таван в посока с. В.. По автомобила и пътната обстановка са
констатирани няколко особености. 1. Автомобила е с код на двигателя Х25ХЕ, т.е.
оборудван е с автоматична скоростна кутия. Този тип автомобили наречени
„спортни” са снабдени с всички за модела си системи за сигурност и комфорт – ABS /антиблокираща система/, ESP /електронна стабилизираща
програма/, TC /или ASR/ тракшън контрол/ и др.
Включването на системите става при стартиране на двигателя, а изключването на ESP и TC става от бутони, намиращи се
на централното табло, над стерео системата на автомобила. TC е система, която не позволява на автомобила да се
приплъзне като понижава вероятността да се загуби сцепление и да се стигне до
хлъзгане. ESP е система, която е предназначена да поддържа траекторията на движение на
автомобила съобразно зададеното направление от водача чрез кормилната уредба. 2. Констатираната следа от гуми по
пътното платно не е спирачна следа, а следа от протриване. Това означава, че не
е задействана спирачната система на автомобила. При тези особености се определя
следния механизъм на настъпване на ПТП: Л.а. „Опел Вектра” рег. № **** ВВ се
движи по път ІІІ – 2073 в посока от с. В. към с. Пет могили. Скоростта на
движение е 120 км.ч., като това е скоростта към момента на удара. След удара е
останало достатъчно количество енергия, която е преобърнала автомобила, поради
което може да се каже че скоростта на автомобила е била значително над 120 к.ч.
Към км.0+870 в посока с. В. след ляв завой поради високата скорост се задейства
системата ESP. В този момент поради
усложнена пътна обстановка – мокър асфалт, висока скорост и вай вероятно
изключени системи за сигурност /чиито бутони се намират на арматурното табло
над радиокасетофона/ автомобила поднася към крайпътно дърво в десния банкет на
пътя. Лекия автомобил се удря с предна дясна част, като в резултат на удара се
получават значителни деформации по купето на автомобила, водещи до рязко
намаляване на скоростта. Автомобила започва да се завърта около вертикалната си
ос надясно, като започва и преобръщане на ляво /обратна на движение на
часовниковата стрелка посока/. Значителна част от енергията е загубена, скоростта
силно е намаляла, автомобила вече под силата на тежестта пада на предната си
дясна част на тавана, на челното стъкло и предния капак. От показанията на
свидетелите и констатираните травматични увреждания при СМЕ е направен извода,
че пострадалия Д. Ж. Х. във финалната фаза на ПТП е попаднал между двете предни
седалки с глава подпряна на задното стъкло и крака сочещи напред към двигателя.
Х. се е намирал на предната дясна седалка, като вероятността да се е намирал на
задната седалка е минимална. Във финалната фаза на ПТП С.Р.Щ. се е намирал в
предната лява част на л.а. Опел вектра с рег. № **** ВВ. Травматичните
увреждания на Д. Х. са описани в съдебно медицинската експертиза за оглед и
аутопсия на труп № 96/2013, а на С.Щ. в СМЕ по писмени данни № 51/2014 год. От
направена справка в архива на ЦСМП и на спешно отделение при МБАЛ Шумен е
установена регистрирана порезна рана на лицето, неотразена в ИЗ, но без да е
посочена точната и локализация. Механизма на настъпване на ПТП може да се
раздели на няколко части: 1. Движение по пътното платно и поднасяне на
автомобила към дървото. 2. Удар на автомобила в крайпътното платно –
задействане на въздушните възглавници. Телата на водача и на пътника вследствие
на инерционни сили политат на дясно и напред, но са спрени от въздушните
възглавници. В този момент започват и пластичните деформации по дясната част на
купето на автомобила. В резултат на тях пътника на предната дясна седалка
получава множество травматични увреждания в дясната и предна част на тялото /подробно описани в
СМЕ/. 3. Преобръщане и падане на автомобила – в тази фаза по тялото на пътника
могат да се получат кръвонасядания в областта на палеца, охлузване на прасеца
на лява подбедрица с разкъсно контузни рани, охлузване на лава задколянна ямка.
Счупването на шйните прешлени на пътника и счупването на челюстта на водача
могат да се получат както във втората фаза, така и в третата фаза. Експертите
са категорични, че пострадалия Д. Х. е бил пътник и се е намирал на предната
дясна седалка.
Съдът приема описаната по горе
фактическа обстановка и кредитира изготвените експертизи, които са пълни, ясни
и обосновани. В тази връзка следва да се отбележи, че не се споделят доводите
на защитата на подсъдимия Щ., че в хода на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Според защитата между
показанията на свидетелите/Н., В., Д./ има противоречия, което е съществено
процесуално нарушение. Съдът не споделя този довод. Различията в показанията на
свидетелите не е съществено процесуално нарушение. Свидетелите са разпитвани от
надлежен орган, като са възпроизвели своите възприятия. Логично е в стресова
ситуация, каквато е оказването на първа помощ на пострадали лица, в тъмните
часове, след пътно транспортно произшествие, те да не са въприели в подробности
обстоятелства, които интересуват страните. Както и различните хора да възпримат
по различен начин едни и същи факти от действителсността, а и в последтвие ги
интерпретират. Затова е и логично и нормално между показанията на свидетелите
да има несъществени различия, както и да не могат да възпроизведат някои
обстоятелства в подробности – като напр. кой с какво е бил облечен /възприети
от едни като панталон, други дънки или анцуг – описващо го и като долнище/ или да
не могат да опишат лицата в подробности, тъй като не са ги познавали лично. Даже
адвоката в защитната си пледоария
признава, че « ...никой не е можел да има съвсем реални възприятия, т.е.
като не познаваш някого или някои лица в тази обстановка, много е трудно да
запомниш....» - л.56 от съд. дело. Показанията на всеки свидетел са лични
възприятия и възпроизвеждането им също зависи от тези възприятия и умения да се
изразяват. Свидетелите не познават подсъдимия и починалия лично, поради което и
за тях говорят условно – едното лице, другото лице, водача, с раната на лицето
и т.нат. Не без значение е и обстоятелството, че свидетелите не са възприели
обстоятелствата при произшествието, а са видяли лицата след това, т.е. след
като колата се е ударила и обърнала по таван, след като телата вътре са
претърпяли разместване при преобръщането на автомобила. Тези «потиворечия» и «пропуски» не биха могли да
се отстранят и с многократни последващи разпити. Показанията на свидетели могат
да се проверят само чрез съпоставката им с другите събрани по делото
доказателства. И съпоставяйки ги именно с тези доказателства съдът приема, че в
съществените моменти между тях няма противоречие. Свидетелите /св. Е. Н., Е. Ю.
В., К. Д./са единни за нараняванията, които са видяли по Щ. и Х., както и за
обстоятелството кое лице с какво нараняване по какъв начин е извадено от
автомобила.
Страните в процеса приемат описания
в автотехническата и в комплексната съдебно медицинска, биомеханична и
автотехническа експертиза механизъм на пътнотранспорнтното произшествие, който
е приел и съда и който е следния: На 14.11.2014 год. л.а. „Опел
Вектра” рег. № **** ВВ се движи по път ІІІ – 2073 в посока от с. В. към с. Пет
могили. Към км. 0+870 в посока с. В., след ляв завой, автомобила навлиза в
банкета в дясно, удря се в крайпътно дърво и се преобръща по таван в посока с. В..
Не са оспорени и не са изтъкнати доводи и срещу химическите експертизи на Щ.
/установяващи наличие на алкохол 1,08 промила/ и Х. /констатирала липса на
алкохол/. Не се спори по СМЕ за оглед и аутопсия на труп и СМЕ на Щ., както и
по съдебнопсихиатричната експертиза на подсъдимия.
Възражения и несъгласие
има от защитата на подсъдимия само по отношение заключението на комплексната
съдебно медицинска, биомеханична и автотехническа експертиза /извън механизма
на ПТП/, както и по ДНК експертизите на веществени доказателства. И тези
възражения са напълно разбираеми, тъй като те по категоричен начин сочат
подсъдимия Щ., като лицето управлявало въпросния автомобил на посочената дата и
място. Според защитата същите са негодни доказателства, тъй като са дали
заключение въз основа на неточни свидетелски показания и на неправилно
формулирани въпроси, които са правни. Доводите не се споделят. Едно от
възраженията на защитата е, че не може да се разбере от къде са взети следите
от кръв по въздушните възглавници и как точно експертите са приели, че следите
са от сенника над волана и от въздушната възглавница на шофьорското място. В
тезата си защитата се позовава на протокола за оглед на местопроизшествие
приложен на л. 12, т.1 от досъдебното производство, където действително не са
описани посочените следи и веществени доказателства. Но малко по нататък по
делото – л. 19, т.1 и следващите, е приложен втори протокол за оглед на местопроизшествие от 03.12.2013 год. с
фотоалбум, където на л.3 от протокола за оглед са описани иззетите следи, а именно: Обект 1 бр. парче плат бяло
на цвят, със следи от зацаапване в червеникаво кафяв цвят, изрязано от
въздушната възглавница на волана на л.а. Опел вектра с рег. № **** ВВ и Обект №
2 – 1 брой марлен тампон с червеникаво кафява полузасъхнала течност, иззета от
сенника на предно стъкло над волана на на л.а. Опел вектра с рег. № **** ВВ. Ето
защо този довод на адвоката е необоснован и недоказан. Иззетите следи са иззети
с правнорегламентиран в НПК способ, от компетентен орган и по надлежния ред.
Описани са подробно в посочения протокол. И доколкото се касае за изземване на
следи от местопроизшествие, за това действие не се налага никаква последваща
санкция от какъвто е да е друг орган.
Поради което и същите са годно доказателство, респк. на тях могат да се
назначават съответните експертизи, да се правят необходимите изследвания и да
се ползват с пълна доказателствена сила. Поради което и изготвените ДНК
експертиза на веществени доказателства № 80/20.12.2013,
експертизата в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства –
протокол 14/ДНК – 115 – л. 89, т.2 и експертизата в областта на ДНК профилиране
на веществени доказателства – протокол 14/ДНК – 172 – л. 102, т.2 извършени
върху тях са годно доказателствено средство и се кредитират в пълен обем от
съда. И тъй като същите дават заключение въз основа на обективни находки,
изключени са всякакви субективни възприятия, то и съда ги кредитира с
необходимото доверие. Ето защо съдът приема, че кръвта върху марля иззета от
сенника на предно стъкло над волана на л.а. „Опел Вектра” рег. № **** ВВ и кръв
иззета от сенника на предно стъкло над волана на л.а. „Опел Вектра” рег. № ****
ВВ е на С.Р.Щ..
По отношение заключението на комплексната
съдебно медицинска, биомеханична и автотехническа експертиза. Отново развитите
доводи на защитата на подсъдимия Щ. не се споделят. На първо място, въпросите
поставени на експертите не са правни и са формулирани съвсем коректно. Никъде
няма поставена задача както твърди защитата «кой е карал колата, т.е. кой е бил
виновен и едва ли не какво наказание да му се наложи». Въпросите са поставени
коректно и са свързани както с механизма на пътното произшествие /за който не
се спори/, така и с последователността на констатираните увреждания и техния
механизъм на получаване. В петата задача е поставен въпроса за разположението
на лицата към момента на удара съобразно уврежданията. Еспертите са отговорили
на поставените въпроси като са ползвали доказателствата по делото и най вече са
се позовали на огледните протоколи, заключенията по СМЕ и заключенията по ДНК
експертизите /изрично цитирани в експертното заключение/. Т.е. експертното
заключение по тази експертиза почива предимно на констатирани обективни
находки, като личностнтите възприятия, съдържащи се в свидетелските показания,
са сведени до минимално необходимото. И
то е и обяснимо, като се има предвид, че показанията на св. Е. Н., Е. Ю. В., К.
Д. са единствените свидетели, които са се озовали на местопроизшествие малко
след него, но не са преки очевидци на случилото се. Свидетеля Х. С. Х. – л. 29,
т.1 и разпитания свидетел в съдено заседание К.А.К. не съдържат данни имащи
отношение по това кой е управлявал лекия автомобил, тъй като са били свидетели
на събития от по – късен момент /след като лицата са били вече извадени от
колата/.
По отношение на твърдението на Х., че
той е управлявал автомобила споделено от баща му. Това обстоятелство не се
отрича от св. Ж.Х.. Същият добросъвестно го е споделил с разследващите, както
не го отрече и в съдебно заседение в защитната си реч. Х. е изложил съображения,
поради което починалия му син го е направил. И съдът му дава вяра. Дава му вяра заради това, че той като баща на
починалия Д. Х. не го е затаил независимо, че това не е в интерес на сина му. Същия
го е съобщил добросъвестно, както и до последно в съдебно заседание, не се
отказа от показанията си в тази насока. Логични са и съобщенните от свидетеля причини
поради, което починалия го е направил. Към момента на произшествието не е
допускал, че ще почине. При благоприятен оздравителен процес, Х. е щял да отговаря за причинено телесно
увреждане на Щ., без употреба алкохол, неосъждан. Точно обратна е била ситуацията
със Щ. – след употреба на алкохол, с осъждания, включително за подобно деяние.
Установява се от свидетелските показания, че двамата са били много близки
приятели - обстоятелство, което не се оспорва и от подсъдимия. При тези
обстоятелства и близки приятелски отношения Х. е поел първоначалната отговорността за
случилото се. И воден от това може да го
направил лично и без някой да го е молил или заплашвал. Но след неговата смърт
ситуацията е променена. Тя е променена и за родителите му, виждайки че за
неговата смърт не се носи отговорност. В тази насока са и показанията на св. М. К. М., Д. П. И., Р.
М. Р., А. И. М., А. Ю. А., К. М., които свидетелстват, че бащата Х. търси
признанието на Щ., провокирайки го да си признае. И свидетелите са категорични,
че подсъдимия Щ. е направил признание пред тях, че не Х., а той е управлявал
автомобила, както и че е предлагал пари на Х. «за да се приключи случая». Свидетелите
не говорят за слухове, «за свидетели взети от кръчмата», както твърди защитата,
а за свои лични възприятия. Поради което
съдът дава вяра на показанията на Х. изцяло, включително и в частта, че
подсъдимия му е предлагал пари.
По отношение на довода, че при
допълнителните разпити на някои от свидетелите – св. Е. В. и Е. Н., се е
извършило «разпознаване» на подсъдимия.
Съдът е съгласен, че в разпит не може да се извършва процесуалното действие
разпознаване. Но и такова не е извършвано. В показанията си посочените
свидетели само са направили допълнения свързани с пострадалия и подсъдимия,
като са посочили и какво е наложило това. Но и без тези допълнения
първоначалните им показания са подробни и последователни и тези допълнения по
никкакъв начин не променят техните първоначални показания. Обстоятелството с
какво е бил облечен пострадалия Д. Х. безспорно е установено и описано в СМЕ за
оглед и аутопсия на труп – л.53, т.1 – при външния оглед и снимки. Разположението
на телата към момента на удара на автомобила съдът приема за установено от
заключенията по СМЕ и заключенията по ДНК експертизите, както и комплексната
съдебно медицинска, биомеханична и автотехническа експертиза. Ето защо на показанията
на посочените свидетели не следва да се
отдава изключителна доказателствена сила, още повече че са свързани с
възприятия на разместените телата вследствие удара и преобръщането на колата. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия С.Щ., че той не е управлявал автомобила поради
обстоятелството, че тези обяснения не се подкрепят от
доказателства по делото по посочените аргументи.
Не се споделят и доводите на защитата,
че разследването по досъдебното производство е водено тенденциозно, тъй като
подсъдимия е с предходни осъждания. В тази насока защитата разделя досъдебното
производство на две части – до постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и след това – до внасяне на обвинителния акт. В
първата част защитата счита, че процесуално следствените действия са перфектни
и там няма нарушения. Нарушенията счита за допуснати във втората част, като не
ги конкретизира, а обощвава само като тенденциозно разследване. Тези оплаквания
са неоснователни и необосновани. По отношение на н.нар. първа част има
произнасяне на съдебен орган – определение № 193 от 21.05.2014 год. по ЧНД №
196/2014 описа на ШОС постановено по реда на съдебния контрол над
постановленията за прекратяване на наказателни производства. Определението е
ВЗС, като съдът се е произнесъл по обосноваността и законносъобразността на акта
на прокурора, отменил го е и върнал делото на прокурора със задължителни
указания. Именно след това определение са събрани доказателствата, които
защитата счита за негодни доказателства, а извършените следствени действия
намира за тенденциозни. В случая обаче извършените следствени действия не са
тенденциозни, тъй като са в резултат на изпълнение на дадени задължителни
указания на съд. Т.е. прокурора и разследващите органи са действали в
изпълнение на дадени им задължителни указания, а не в резултат на свои
тенденциозни действия. А по отношение годността на събраните доказателства в
тази част, както и в цялото досъдебно производство, доводи бяха изложени по горе.
Поради което съдът счита, че разследването не е водено тенденциозно, нито че са
допуснати процесуални нарушения.
Съдът провери и вероятността причината за навлизането на автомобила в банкета в дясно и настъпилия удар в крайпътно
дърво с последващо се преобръщане по таван да се дължи на случайно деяние. След
проверка съдът не приема тази теза. Касае е се за настъпило събитие през м. ноември,
като процесният ден не е бил нещо фрапантно различно от стандартния за този вид
сезон и месец. Атмосферните условия са били типични за сезона и времето, а
пътната настилка – мокра. Разпитаните свидетели не споделят за нетипични или
неочаквани атмосферни събития. Пътния участък – видно и от протокола за оглед
на местопроизшествие с фотоалбум към същия, също не сочат за пътен участък с
особености. Пътната настилка е от дребнозърнест асфалт, с обичайните неравности
от допълнителни кръпки по пътното платно. Произшествието е на прав участък след
ляв завой. Липсват доказателства за внезапно възникнали препятствия по движението.
Ето защо и въз основа на посочените доказателства съдът не счита, че мокрия
пътен участък е неочаквано събитие, изненада. Поради което и подсъдимият е
следвало да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с разрешената
за извън населено място скорост. Съдът счита, че причината за излизане на
автомобила се дължи на превишената скорост на движение на автомобила за извън
населено място, както и на употребения алкохол от подсъдимия. Поради което
съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за приложение на чл. 15
от НК. В тази връзка е многобройната и безпротиворечива съдебна практика, като
напр.: Решение № 13 от 19.01.1984 н.д. № 696 / 83 ІІІ н.о; Решение № 23 от 27.01.1987
н.д. № 582/86 ІІІ н.о. Решение № 155 от
15.05.1990 н.д. № 107/90 ІІІ н.о. – Решение № 181 от 27.12.1994 по н.д. № 188/94 ВК.
Настоящия състав приема, че се касае за предвидима ситуация, като употребата на
алкохол и превишаване на разрешената скорост от водача на автомобила /нарушение
на чл. 5, ал.3, т.1 и чл. 21, ал.1 от ЗдВП/ го е поставила в ситуация да изгуби
контрола на управление над автомобила.
Подсъдимият С.Щ. е допуснал
е нарушение чл.21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 90 км/ч при
управление на превозно средство категория „В“ извън населено място“. От
автотехническата експертиза, както и от комплексната съдебно медицинска,
биомеханична и автотехническа експертиза
се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди
удара е около и малко над 120 км.ч. Нарушен и чл.5 ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП забраняващ на водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол. Химическата експертиза е категорична, че концентрацията
на алкохол в кръвта на Щ. е 1,08 промила, което обуславя признака на пияно
състояние по НК. Като е управлявал
автомобил със скорост от 120 км./ч в извън населено място и в пияно състояние,
подсъдимия е загубил контрол на превозното средство, с което е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“.
Поради
което съдът приема, че подсъдимия С.Р.Щ. на 14.11.2013г. около 18,30ч. по път III-2073, км. 0+870,
в посока село В., обл.Шумен, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № **** ВВ е нарушил правилата за
движение - чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.21 ал. 1 от ЗДвП и чл.5 ал.3, т.1, предл.
първо от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Ж. Х., като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на
алкохол в кръвта 1,08 промила/.
Извършеното
от подсъдимия С.Щ. деяние съдържа признаците от
обективна и субективна страна на престъплението по чл.343, ал.3, б.”б” вр. чл. 343, ал.
1, б."в" от НК, във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК. Деянието
е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е искал
настъпването на пътното транспортно произшествие и причиняването на смъртта на
пострадалия Д. Х.. В случая умисъла е към нарушаване правилата за движение по
пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по
отношение на настъпилата последица – смърт, той е действувал непредпазливо.
Щ. не е искал и не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. От субективна
страна подсъдимия С.Щ. е
осъществил деянието под формата на престъпна
небрежност. Подсъдимият Щ. не е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, но е бил
длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги
предвиди.
Подсъдимият
Щ. е нарушил правилата за безопасно
движение по пътищата – /чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както и чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП/, като не е контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което е управлявал и движейки
се със скорост над разрешената и след като е употребил
алкохол е изгубил управлението над лекия автомобил. Нарушението на тези разпоредби са в пряка причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП и резултат по изложените по горе доводи.
Причините
за настъпилото ПТП се свеждат до подценяване от страна на подсъдимия на
правилата за безопасност на движение, в частност в извън населено
място. Нарушаването
на тези правила за движения по пътищата е умишлено, като престъпния резултат е
настъпил по непредпазливост.
В
случая подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП въвеждаща
задължението на водачите да контролират управляваните от тях ППС: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“. Нарушението на тази
разпоредба е в пряка зависимост от нарушението на чл.21, ал. 1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава скорост от 90 км/ч. при управление на превозно средство категория
„В“ извън населено място“ и чл.5 ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП: „На водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол...“ Със своето
поведение макар и по непредпазливост подсъдимият
е предизвикал настъпилия престъпен резултат, който е причинен под формата на
небрежност.
От
субективна страна подсъдимият Щ. е осъществил
деянието под формата на престъпна небрежност. Щ. не е предвиждал
общественоопасните последици на своето деяние, но е бил длъжен/по силата на
ЗДвП/ и е могъл /предвид липсата на обективни пречки за това/ да ги предвиди. Че нарушението на тези норми е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилия резултат се подкрепя и от заключението но съдебната автотехническа експертиза, съдебно
медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп и комплексната съдебно
медицинска, биомеханична и автотехническа експертиза. Видно е, че основната причината за станалото
автопроизшествие е високата скорост на движение подбрана от водача на лекия
автомобил. Установено е, че не са налице технически или други причини за излизане
на автомобила извън платното за движение и настъпване на автопроизшествието.
Подсъдимият е управлявал автомобила си с по-висока скорост от разрешената за
извън населено място и след употреба на алкохол, които са повлияли на
преценката му и са забавили реакциине му.
Същият е бил длъжен да спазва предвидената в ЗДвП забрана за превишаване
на скоростта на движение, както е бил длъжен и да контролира непрекъснато
превозното средство, което е управлявал, но не го е сторил.
Именно това негово поведение е довело до настъпване на произшествието.
Движейки се по този начин водачът не е могъл да владее непрекъснато посоката и
е спомогнал за излизане на автомобила извън платното с последващ удар в
крайпътното платно.
При определяне вида и размера на наказанието
съдът отчете следното: Прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство
високата обществена опасност на деянието. Взе предвид
тежестта на извършеното и личността
на подсъдимия, както и неговото процесуалното поведение – действия по отклоняване от наказателното
преследване. Прецени практиката на подсъдимия като водач на МПС и
обстоятелството, че допуснатите нарушения
по ЗдвП до настоящия момент за които е санкционеран са многобройни и са за сериозни
нарушения. Взе предвид и обстоятелството, че същият е
осъждан, като последното осъждане е за
управление на МПС
след употреба на алкохол над 1,2 промила. Това обуславя и високата
степен на обществена опасност на дееца. Отчете, че се
касае за неспазване на ЗДвП, като превишението над допустимата скорост е значително и съществено, при посочените
атмосферни условия. Установеното наличие на
алкохол в кръвта е повече от два пъти от законодопустимото. Поради
което и наложи наказание при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, над средата на
предвиденото в закона наказание при условията на чл. 54 от
НК.
В същото време съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито, че което и
да е от тях, има качеството на изключително, което да обуславя приложението на
чл. 55 от НК. Изразеното съжаление за случилото се от подсъдимия е декларативно, тъй
като същият отрича авторството и вината си.
За
престъплението по чл.
343,
ал.3, б.”б” НК вр. чл. 343, ал. 1, бук."в"
от НК, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до десет години. С оглед реда на разглеждане по делото –
по чл. 371, т.1
от НПК, съдът не е задължен
да определи наказанието при условията на чл. 58-а от
НК. Тъй като
счита, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и при посочените по горе
отегчаващи отговорността обстоятелства и липса на
смекчаващи такива в хипотезата на чл. 54 от НК съдът определи наказанието в размер на 7
седим години лишаване от свобода.
С оглед
личността на подсъдимия и предходните осъждания, съдът намира, че е наложително същият
да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Счита, че отлагането му за изпитателен
срок няма да бъде
достатъчно сурова санкция, както за неговото наказание, така и за поправянето
му. От
друга страна и определения размер на така наложеното наказание се явява
законодателна пречка за приложението на чл. 66 от НК. Наказанието следва да се
изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
На основание чл. 343-г от НК съдът лиши
подсъдимия С.Щ. от правото да
управлява МПС за срок от 9 девет години.
Намира, че така постановения размер на този вид наказание е
адекватен на обстоятелството, че подсъдимият е шофьор, допуснал съществени нарушения по закона за
движение по пътищата. Същият е многократно
санкциониран по ЗДвП, като свидетелството му за управление на МПС е отнемано на
няколко пъти за различен период от време. Отнети са му и 13 контролни точки. Не без значение е и обстоятелството, че последното осъждане на Щ. е отново
за управление на МПС с алкохол в кръвта над 1,2 промила / а именно 2,05
промила/ когато освен наложеното му наказание е било отнето и свидетелството за
управление на МПС. Т.е. всички наложени до този момент наказания лишаване от
право да управлява МПС по административен и съдебен път не са постигнали своята
превантивна роля. Освен това счита, че този
размер е съответен, както на наложеното наказание, така и на обстоятелствата
индивидуализиращи вида и размера на наказанието.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия С.Р.Щ. да заплати по
сметка на ОД на
МВР гр. Шумен сумата от 2633,33 лева /две хиляди
шестстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ като разноски
направени в досъдебното производство, както и сумата от 5 - пет лева за издаването на
изпълнителен лист.
Веществените
доказателства по делото приложени към досъдебното производство, а именно: обект
№1 /парче плат, бяло на цвят със следи от зацапване в червеникавокафяв цвят
изрязано от въздушната възглавница на волана на л.а. „Опел Вектра” с рег.№ ****
ВВ/-запечатан в хартиен плик; обект №2 /марлен тампон напоен с
червеникавокафява, полузасъхнала течност иззета от сенника на предното стъкло
над волана на л.а. „Опел Вектра” с рег.№
**** ВВ/-запечатан в хартиен плик; 2 бр.шишенца с кръв-запечатани в хартиен
плик; биологичен материал /слюнка/ от устната кухина на Ю.Р.Х.-запечатан в
хартиен плик и биологичен материал
/слюнка/ от устната кухина на Ж. Х.Х.-запечатан в хартиен плик съдът постанови
да се пазят до влизане в сила на присъдата, след което да се унищожат.
По делото
няма предявени граждански искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател :
/Н. Батанова /