№ 186
гр. В., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110204826 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба на Г. И. Ч. срещу Наказателно постановление
№ 23 – 0003209 от 18.09.2024 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна
администрация" гр. В., с което на основание разпоредбата на чл. 99, предл. 3
от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 лева.
Наведени са възражения, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че процесното наказателното
постановление и съставения АУАН не отговарят на изискванията на чл. 57, ал.
1, т. 5, респ. на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като не съдържат ясно описание на
нарушението, за което е наложено административното наказание. Навеждат се
твърдения, че санкционната норма е неправилно определена. Поради
гореизложените съображения, жалбоподателят отправя молба за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Ч. не се
явява лично, не се представлява.
В проведеното открито съдебно заседание представител на
въззиваемата страна не се явява.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Възз.Ч. като возач на МПС Бова 13 с рег.№ *** от категория М3
1
следвало за извърши международен превоз на пътници по редовна автобусна
линия В./Б. до А. /Г., съгласно Разрешително № 000547/7 и Приложение 1 към
разрешителното, с начален час на тръгване 9.00 часа от Автогара В..
Около 09: 00.02 часа на 07.07.2024 г. св. В. П. – инспектор в ОО
"Автомобилна администрация" гр. В. установил, че автобус с рег.№ *** от
категория М3, извършващ международен превоз на пътници по редовна
автобусна линия В., Б. – А., Г., с начален час на тръгване 09: 00 часа от
Автогара "В.", в действителност в този час 9.00ч престоява на площад
„Славейков“, където се качват пътници в превозното средство.
Св. П. установил, че водачът на автобус с рег.№ *** от категория М3, а
именно жалбоподателя Ч., като преценил, че със своето поведение водачът е
нарушил разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози
вр. с чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на
транспорта и съобщенията, доколкото водачът не е спазил началния час и
място на тръгване от горепосоченото маршрутно разписание, поради което и
на същата дата 07.07.2024 г. св. П. съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя Ч. за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.
АНО изцяло възприел констатациите в АУАН, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на акта и
издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл.
99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, наложил на жалбоподателя
административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева за извършено от
него нарушение на разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за
автомобилните превози вр. с чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
Министъра на транспорта и съобщенията.
Страните нямат спор по фактите относно наличието на разрешително,
начален час на тръгване и спирка от която следва да потегли автобуса
извършващ международен превоз на пътници. Нямат спор и относно мястото
2
на което е било установен автобуса да качва пътници. Спора по делото се
свежда до правилното приложение на закона.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
Съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. П. като
последователни, логични и изключително подробни, като той категорично
заяви, че около 09: 00 часа на 07.07.2024 г. лично е установил автобуса
управляван от вззивника извършващ международен превоз на пътници по
редовна автобусна линия В., Б. – А., Г., да престоява на площад „Славейков“,
където са се качвали пътници в превозното средство.
Очевидно е, че с това свое поведение жалбоподателят Ч. е нарушил
разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози вр. с чл.
40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и
съобщенията, доколкото водачът не е спазил началния час и място на тръгване
на автобуса, съгласно Разрешително № 547/1, издадено от Изпълнителния
директор на ИА "Автомобилна администрация", поради което и според съда
правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Съдът не може да сподели възражението, че наказателното
постановление и съставения АУАН не отговарят на изискванията на чл. 57, ал.
1, т. 5, респ. на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, напротив – нарушението е описано
коректно и ясно, с всички свои съставомерни белези и по – никакъв начин не
затруднява правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари след издаване на разрешителни от
държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
3
упълномощено от него лице издава разрешителното, валидно за територията
на Република Б., в толкова екземпляра, колкото е броят на автобусите,
необходими за експлоатацията на линията, и предоставя на лицето по чл. 2, ал.
1 пълния комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна
линия. В чл. 40, ал. 3 от Наредбата е разписано, че разрешителните за
обслужване на определената автобусна линия са лични и не се преотстъпват.
Неразделна част от разрешителното са схемата на маршрута, разписанието,
графикът за работа на екипажите и тарифата за превоз по линията, които са
прикрепени към него, като не се допуска разкомплектуване. При тази правна
уредба основателно АНО е квалифицирал правилно нарушението като такива
по чл. 99 от ЗАвтП, която разпоредба предвижда ангажиране на отговорността
на този, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане
на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, чрез
налагане на глоба или имуществена санкция в размер на 2000 лв. В случая се
касае за нарушение при използването на разрешителното за международен
превоз на пътници, неразделна част от което съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба
№ 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
са схемата на маршрута и разписанието.
Правилно в АУАН и в НП са взети предвид конкретно установените
факти и обстоятелства за случая, за който правилно са приложени
специалните разпоредби на Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари и чл. 99 от ЗАвтП. Нарушението е
достатъчно ясно описано в АУАН и НП, а наложеното за него наказание е в
съответствие с фиксирания размер в чл. 99, предл. 3 от ЗАвП.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗАвП. Размерът на наложеното административно наказание "глоба" е
фиксиран в разпоредбата на чл. 99, предл.3 от Закона за автомобилните
превози, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него в
4
процеса по индивидуализация на административното наказание, поради което
и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална
несправедливост.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0003209 от
18.09.2024 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация" гр. В.,
с което на Г. И. Ч., с ЕГН: **********, на основание разпоредбата на чл. 99,
предл. 3 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на
чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози вр. с чл. 40, ал. 3, изр. 2 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5