№ 693
гр. Варна, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110110383 по описа за 2023 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ.
Ищецът Т. К. Т. твърди в исковата си молба, че за лек автомобил марка „Пежо 308“,
рег. № В 7261 ТХ, е сключил с ответното дружество застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № S**********, със срок на действие от 04.04.2022г. до
03.04.2023г.
Твърди се, че на 29.03.2023г., в гр. Варна, докато автомобилът бил паркиран до
сградата на Служба по геодезия, кадастър и картография и „Карин дом“, са увредени предна
лява врата и преден ляв калник. За настъпилото застрахователно събитие е заведена щета №
51-04000-01131/23/31.03.2023г., като на автомобила е направен оглед и е съставен опис,
обективиран в протокол № 7789-16802533772. Застрахователят е изплатил обезщетение в
размер на 197.18 лева.
Поддържа, че докато автомобилът бил паркиран в гр. *******, било увредено
страничното дясно ел.огледало. За настъпилото застрахователно събитие е заведена щета №
51-04000-01132/23/31.03.2023г., като на автомобила е направен оглед и е съставен опис,
обективиран в протокол № 7789-16802535024. Застрахователят е изплатил обезщетение в
размер на 143.78 лева.
Твърди се, че на 30.03.2023г., в гр. Варна, докато автомобилът бил паркиран на ул.
„Остава“, са увредени преден капак, предна дясна врата и предна дясна колона. За
настъпилото застрахователно събитие е заведена щета № 51-04000-01133/23/31.03.2023г.,
като на автомобила е направен оглед и е съставен опис, обективиран в протокол № 7789-
16805982842. За така причинените увреждания по автомобила застрахователят е отказал да
1
изплати застрахователно обезщетение.
С оглед горното сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да заплати
сумите, както следва (съобразно допуснатото в о.с.з. на 05.02.2024г. изменение размера на
исковете):
- 532.04 лева, представляваща стойността необходима за ремонт на щетите
вследствие на настъпилото застрахователно събитие на 29.03.2023г., в резултат на което са
увредени предна лява врата и предел ляв калник по застрахования автомобил, за които пред
застрахователя е заведена щета № 51-04000-01131/23/31.03.2023г., ведно с лехва за забава в
размер на 19.43 лева, начислена за периода от 24.04.2023г. до 10.08.2023г.;
- 321.58 лева, представляваща стойността необходима за ремонт на щетите
вследствие на настъпилото застрахователно, в резултат на което е увредено страничното
дясно ел.огледало на застрахования автомобил, за които пред застрахователя е заведена
щета № 51-04000-01132/23/31.03.2023г., ведно с лихва за забава в размер на 11.78 лева,
начислена за периода от 24.04.2023г. до 10.08.2023г.;
- 833.80 лева, представляваща стойността необходима за ремонт на щетите
вследствие на настъпилото застрахователно събитие на 30.03.2023г., в резултат на което са
увредени преден капак, предна дясна врата и предна дясна колона по застрахования
автомобил, за които пред застрахователя е заведена щета № 51-04000-01133/23/31.03.2023г.,
ведно с лихва за забава в размер на 30.45 лева, начислена за периода от 24.04.2023г. до
10.08.2023г.
Претендира и лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите
претенции. Твърди, че е единствен собственик на увреденото имущество, като вписаното
второ лице е ползвател на автомобила. Оспорва щетите по автомобила да са били налични
към датата на сключване на застрахователния договор. Оспорва и да е приемал Общите
условия на дружеството, както и такива да се му били връчвани.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва описаните от ищеца увреждания на автомобила да са настъпили по
твърдения начин, като поддържа, че в случая не е налице покрит по договора риск. Оспорва
се и материалната легитимация на ищеца, с аргумент, че същият не е единствен собственик
на автомобила. На следва място исковете се оспорват и по размер, като в тази връзка излага,
че по отношение на претенциите, предмет на заведените щети №№ 51-04000-
01131/23/31.03.2023г. и 51-04000-01132/23/31.03.2023г., дружеството е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 197.18 лева по първата щета и съответно 143.78
лева – по втората щета. Счита, че така изплатеното обезщетение е съответно на стойността,
необходима за отстраняване на щетите, като същото се сочи да е определено в съответствие
с Общите условия на дружеството и избрания от самия ищец при сключване на договора за
2
застраховка начин на изплащане на застрахователното обезщетение. Що се отнася до
уврежданията по автомобила, предмет на щета № 51-04000-01133/23/31.03.2023г. твърди, че
същите са били налични при сключване на застрахователния договор и в този смисъл
претенцията по тях е неоснователно. С оглед горното моли за отхвърляне на исковете, в
това число и на акцесорните такива. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 7-8 от делото заверено от страната копие на
застрахователна полица № S********** от 27.03.2022г., че между ищеца Т. К. Т. и
ответното дружество е сключен договор за застраховка „Каско Избор“, клауза „Пълно
каско“, със срок на валидност 04.04.2022г. до 03.04.2023г., обект на която е лек автомобил
„Пежо 308“, рег. № В 7261 ТХ. Избраната при сключване на договора застрахователна сума
е в размер на 6000 лева, начин на обезщетяване „експертна оценка“ и застрахователна
премия в размер на 359.55 лева, заплатена от ищеца, видно от приложените на л. 9-10 от
делото сметки. С подписване на полицата, застрахованият е декларирал, че му е известно, че
застрахователният договор представлява комплект от документи, включващ застрахователна
полица, Общи условия, раздели и клаузи, добавъци, сметки, спецификации и сертификати,
както и предложение за сключване на застраховката, което е неразделна част от
застрахователния договор. Декларирал е и, че е запознат със съдържанието на всички
изброени документи, получил е екземпляр от тях и ги е приел – раздел „Определения на
застрахователя“, точка предпоследна.
Представени по делото са и копие от Общите условия за застраховка „Булстрад
Каско Избор“.
От приложеното на л. 87 от делото заверено копие от свидетелство за регистрация се
установява, че собственик на застрахования автомобил е ищецът Т. К. Т.. В свидетелство
като ползвател на автомобила е вписано лицето Пламен Георгиев Стоянов.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, на 31.03.2023г.,
ищецът уведомил застрахователя, че застрахованият автомобил, на 29.03.2023г., е бил
паркиран до сградата на Служба по геодезия, кадастър и картография и „Карин дом“, гр.
Варна, когато Т. е установил, че са увредени лява предна врата и преден ляв калник.
Посочено е, че за събитието не са уведомявани компетентните органи.
Въз основа на горното заявление застрахователят е образувал претенция № 51-04000-
01131/23/31.03.2023г., щета 472722232300592, като видно от приложеното на л. 13 от делото
копие от протокол за оглед, че при същия са установени следните увредени детайли по
автомобила: врата предна лява и калник преден ляв. Съобразно опис-заключение по
претенцията (л. 51) е определено застрахователно обезщетение в размер на 197.18 лева, като
между страните липсва спор, че посочената сума е изплатена на ищеца.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, на 31.03.2023г.,
3
ищецът уведомил застрахователя, че застрахованият автомобил, на 30.03.2023г., е бил
паркиран на ул. „Проф. Калайджиев“, когато Т. е установил, че е увредено дясно странично
огледало. Посочено е, че за събитието не са уведомявани компетентните органи.
Въз основа на горното заявление застрахователят е образувал претенция № 51-04000-
01132/23/31.03.2023г., щета 472722232300593, като видно от приложеното на л. 17 от делото
копие от протокол за оглед, че при същия е установен следния увреден детайл по
автомобила: странично огледало дясно. Съобразно опис-заключение по претенцията (л. 55) е
определено застрахователно обезщетение в размер на 148.67 лева, като между страните
липсва спор, че посочената сума е изплатена на ищеца.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, на 31.03.2023г.,
ищецът уведомил застрахователя, че застрахованият автомобил, на 30.03.2023г., е бил
паркиран на ул. „Острава“, когато Т. е установил, че е одраскан преден калник и други
места. Посочено е, че за събитието не са уведомявани компетентните органи.
Въз основа на горното заявление застрахователят е образувал претенция № 51-04000-
01133/23/31.03.2023г., щета 472722232300594, като видно от приложеното на л. 21 от делото
копие от протокол за оглед, че при същия са установени следните увредени детайли по
автомобила: преден капак, врата предна дясна и предна колона дясна. С писмо изх. № ЛГ
304/07.04.2023г. застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение с
аргумент, че горните увреждания са били налични по автомобила при сключване на
застрахователния договор. За опровергаване на твърденият в обективирания в писмото
отказа, ищецът е представил протокол № 7791-16490602975 от 04.04.2022г. за извършен
оглед на ППС при сключване на полица Каско, в който е посочено, че са констатирани
следните увреждания по автомобила: облицовка предна броня, калобран преден десет и
челно стъкло (л. 89).
За установяване механизма на уврежданията и необходимите средства за
отстраняването им са ангажирани специални знания на вещо лице, които същото е
обективирало в приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните. От
същото се установява, че реално е възможно описаните от ищеца увреждания да бъдат
получени в паркирано състояние от пряк контакт с друго превозно срество или действие на
трето лице.
Необходимите средства за отстраняване на щетите към датата на събитието по средни
пазарни цени възлизат в размер на 729.20 лева по претенция № 51-04000-
01131/23/31.03.2023г.; 465.36 лева по претенция № 51-0400-01132/23/31.03.2023г. и 833.80
лева по претенция № 51-04000-01133/23/31.03.2023г. Тази стойност, изчислена по
методиката на застрахователя е както следва: 233.80 лева по претенция № 51-04000-
01131/23/31.03.2023г.; 172.41 лева по претенция № 51-0400-01132/23/31.03.2023г. и 267.20
лева по претенция № 51-04000-01133/23/31.03.2023г.
В съдебно заседание на 05.02.2024г. вещото лице сочи, че е извършило оглед на
4
автомобила на 30.01.2024г., при който е установило, че щетите към този момента не са
отремонтирани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма
на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите
от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в
срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за
отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.
В настоящия случай, твърдейки претенцията да произтича от сключен между
страните договор за застраховка „Каско Избор“, клауза „Пълно каско“, ищецът представя
обективиращата го застрахователна полица, от която се установява, че страните са били
обвързани от влязъл в сила и действащ застрахователен договор към датата на настъпване на
твърдяните застрахователни събития.
От събраните по делото писмени доказателства - протоколи за оглед, се установява,
че към деня на огледа на застрахования автомобил са били налице увреждания по врата
предна лява, калник преден ляв, странично огледало дясно, преден капак, врата предна
дясна, преден калник десен. От заключението по изслушаната съдебна автотехническа
експертиза се установи, че така описаните от ищеца щети и установени от самия
застраховател, отговарят да са настъпили по посочения от Т. начин – по време, през което
автомобилът е бил паркиран. При това положение и при липса на проведено от ответното
дружество насрещно доказване щетите по врата предна лява, калник преден ляв, странично
огледало дясно да са настъпили в период преди посочения, за съда не е налице основание, да
не приеме, че твърдяните от ищеца увреждания са настъпили във времето, през което
автомобилът е бил паркиран и са резултат на действия на човек или друго превозно
средство. Последното съгласно клаузи 5 и 6 от глава втора „Покрити рискове“ на раздел
“Каско“ от Общи условия, е покрит риск от застраховката, поради което и за застрахователя
се е породило задължение да изплати застрахователно обезщетение за причинените при
паркирано състояние на автомобила щети, изразяващи се в увреждане на врата предна лява,
калник преден ляв, странично огледало дясно.
Що се отнася до щетите, изразяващи се в увреждане на преден капак, врата предна
дясна, преден калник десен, ответникът противопоставя свое право на отказ да изплати
застрахователно обезщетение с твърдения, че посочените увреждания са били налични към
датата на сключване на огледа. Последното изрично е предвидено в т. 7.1 от раздел „Общи
положения“, „Сключване на застрахователен договор“, от които настоящият състав на съда
намира, че ищецът е обвързан, предвид декларираното от него при сключване на
застрахователния договор, че такива са му предоставени и приема същите.
Доказателствената тежест за установяване предпоставките, пораждащи правото на отказ да
се изплати застрахователно обезщетение е върху застрахователят. Последният, въпреки
5
изричните указания, дадени с изготвения по делото доклад, не ангажира доказателства
щетите по преден капак, врата предна дясна, преден калник десен да се били налични при
огледа на автомобила при сключване на застрахователния договор. Обратното, тези
твърдения на ответника се опровергават от представения от ищеца протокол за оглед на
автомобила при възникване на застрахователното правоотношение, според който повреди са
били установени по облицовка предна броня, калобран преден десен и челно стъкло. В
контекста на изложеното съдът намира, че отговорността на застрахователя не е изключена
и същият дължи изпащане на застрахователно обезщетение и за тези щети.
Следващия спорен по делото въпрос е свързан с размера на застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив
размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни
цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила. Действително
съгласно т. 1 от Раздел V „Обезщетения на МПС над седем години“, при частични повреди
обезщетението се определя по калкулация на застрахователя с приложение на коефициент
на овехтяване за нови части и по цени за труд по ценова листа на застрахователя. Тази
методика обаче представлява само указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, при които обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз или в хипотезата на липса на пазарни
аналози. При съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, както съдът
посочи по-горе, обезщетението следва да го определи по пазарни цени, които са единствено
меродавни при изчисляване на възстановителната стойност.
С оглед горното и при установеното от вещото лице при оглед на автомобила щетите
да се отстранени, респ. да са реализирани разходи по отстраняването им, съдът приема, че
застрахователното обезщетение следва да бъде определено по възстановителна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключението на вещото лице в частта, в която стойността е определена по пазарния метод.
Съобразно последното, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в размер на:
729.20 лева за отстраняване на щетите по врата предна лява и калник преден ляв (претенция
№ 51-04000-01131/23/31.03.2023г.); 465.36 лева за отстраняване на щетите по странично
огледало дясно (претенция № 51-0400-01132/23/31.03.2023г.) и 833.80 лева за отстраняване
6
на щетите по преден капак, врата предна дясна, преден калник десен (претенция № 51-
04000-01133/23/31.03.2023г.).
След приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от 197.18 лева по
претенция 51-04000-01131/23/31.03.2023г. и 143.78 лева по претенция № 51-0400-
01132/23/31.03.2023г., последният е останал да дължи 532.02 лева по първата претенция;
321.58 лева по втората претенция и пълния размер от 833.80 лева по претенция № 51-04000-
01133/23/31.03.2023г. До тези размери исковете следва да бъдат уважени, ведно с лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението. Искът за присъждане на обезщетение за възстановяване на увредените
предна врата лява и калник преден ляв за разликата над посочения размер до предявения от
532.04 лева, следва да бъде отхвърлен.
По исковете за присъждане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение:
Съгласно разпоредбата на чл. 409 КЗ, застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета,
който съгласно чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1 КЗ не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни от
представяне на необходимите документи. Установи се, че застрахователят е уведомен за
настъпилите застрахователни събития на 31.03.2023г., при което срокът за произнасяне по
претенциите е изтекъл на 25.04.2023г. (при липса на твърдения към датата на завеждане на
щетите застрахователят да е изисквал други документи, извън представените от
застрахования и при съобразяване на Великденските празници през този период – 14-
17.04.2023г.). Следователно застрахователят е изпаднал в забава от 26.04.2023г., от която
дата до 10.08.2023г., обезщетението за забава, изчислено с помощта на онлайн калкулатор
(https://www.calculator.bg) е както следва: върху главницата от 532.02 лева лихва в размер на
19.09 лева; върху главницата от 321.58 лева лихва в размер на 11.54 лева; върху главницата
от 833.80 лева лихва в размер на 29.92 лева. До тези размери и период претенциите следва
да бъдат уважени, а за разликата до предявените размери и за датите 24-25.04.2023г. –
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на Т. К. Т. сторените в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо в размер на 499.71 лева. Ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати и адвокатско възнаграждение на адв. Л. П., оказал
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, чийто размер съдът определя на
475 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груд” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на Т. К. Т., ЕГН
7
**********, от гр. *************, сумата от 532.02 лева (петстотин тридесет и два лева и
две стотинки), представляваща незаплатена част от следващото му се застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се увреждане на предна лява
врата и предел ляв калник на застрахования автомобил „Пежо 308“, рег. № В 7261 ТХ, в
резултат на настъпило на 29.03.2023г. застрахователно събитие, за които пред
застрахователя е заведена щета № 51-04000-01131/23/31.03.2023г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 11.08.2023г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 19.09 лева (деветнадесет лева
и девет стотинки) – лихва за забава върху горното задължение, начислена за периода
26.04.2023г. – 10.08.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска присъждане на застрахователно
обезщетение за разликата над 532.02 лева до претендирания размер от 532.04 лева и иска за
присъджане на лихва за забава за разликата над 19.09 лева до претендирания размер от 19.43
лева и за дните 24-25.04.2023г., на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 КЗ.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груд” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на Т. К. Т., ЕГН
**********, от гр. *************, сумата от 321.58 лева (триста двадесет и един лева и
петдесет и осем стотинки), представляваща незаплатена част от следващото му се
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се увреждане
на страничното дясно ел.огледало на застрахования автомобил „Пежо 308“, рег. № В 7261
ТХ, в резултат на настъпило на 30.03.2023г. застрахователно събитие, за които пред
застрахователя е заведена щета № 51-04000-01132/23/31.03.2023г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 11.08.2023г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 11.54 лева (единадесет лева и
петдесет и четири стотинки) – лихва за забава върху горното задължение, начислена за
периода 26.04.2023г. – 10.08.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за
забава за разликата над 11.54 лева до претендирания размер от 11.78 лева и за дните 24-
25.04.2023г., на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 КЗ.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груд” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на Т. К. Т., ЕГН
**********, от гр. *************, сумата от 833.80 лева (осемстотин тридесет и три лева
и осемдесет стотинки), представляваща незаплатена част от следващото му се
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се увреждане
на страничното дясно ел.огледало на застрахования автомобил „Пежо 308“, рег. № В 7261
ТХ, в резултат на настъпило на 30.03.2023г. застрахователно събитие, за които пред
застрахователя е заведена щета № 51-04000-01132/23/31.03.2023г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 11.08.2023г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 29.92 лева (двадесет и девет
лева и деветдесет и две стотинки) – лихва за забава върху горното задължение, начислена
за периода 26.04.2023г. – 10.08.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за
забава за разликата над 29.92 лева до претендирания размер от 30.45 лева и за дните 24-
8
25.04.2023г., на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 КЗ.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груд” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на Т. К. Т., ЕГН
**********, от гр. *************, сумата от 499.71 лева (четиристотин деветдесет и девет
лева и седемдесет и една стотинки), представляваща сторени разноски в производството
пред Районен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груд” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на адвокат Л. В.
П. от Адвокатска колегия – Варна, в качеството му на процесуален представител на ищеца
Т. К. Т., ЕГН **********, сумата от 475.00 лева (четиристотин седемдесет и пет лева), на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА. представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка с титуляр
адвокат Л. В. П.: BG28 RZBB 9155 1078 3857 19.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9