РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Сливен , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Х. Манова
като разгледа докладваното от Петя Х. Манова Гражданско дело №
20202230102855 по описа за 2020 година
Производството е образувано но искова молба на В. С. Д. чрез адв. С.Г. от АК -
Сливен против „В и К“ ООД - Сливен, с която са предявени искове с пр. основание чл. 344,
ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, във вр. чл. 225. ал. l от КТ.
В исковата молба се твърди, че не са съгласни с посочената по-горе Заповед за
уволнение, тъй като са налице съществени процесуални нарушения преди издаването й. На
първо място се сочи, че тази Заповед е в нарушение на чл. 188 от КТ, в който е разпоредено,
че дисциплинарните наказания са: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
Твърди се, че в посочената Заповед не е спазен предвидения в КТ ред за налагането на най-
тежкото наказание - уволнение. Освен това тази заповед не била подписана от управителя на
„В и К – Сливен”, а от друго лице. без да е отразено кое е това лице и има ли същото право
да подписва управителя и на основание на каква Заповед, която следва да се отрази при
подписа му.
Сочи се, че Заповедта била без пълно ЕГН, което също е в нарушение на КТ, Не е
дадена и възможност на ищеца да се ползва от разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ -
процедура преди налагането на дисциплинарното наказание след получаването на
уведомление № РД-04-1035 от 29.07.2020 г. на същата дата. Ищецът Д. е направил молба с
вх. № РД-04-2956, с която прави искане с оглед започнатата срещу него процедура по
налагане на дисциплинарно наказание, да му бъдат издадени копия от Трудов договор,
Длъжностна характеристика и Заповед № РД-07-320/23.06.2020 г. и след получаването на
този набор от документи, той да даде съответните писмени обяснения. С отговор – изх. №
1
РД-04-1059/31.07.2020 год., работодателят - ответник - С. Р., категорично е отказал да даде
копия от тези документи, които ищецът не е притежавал. Твърди се, че неуважаването на
молбата на работника от работодателя поставя първия в невъзможност да организира
отговора си по чл. 193 от КТ, както и реално да организира защитата си пред работодателя.
От друга страна се твърди, че издадената от ответника заповед за уволнение не е
мотивирана, поради което не може да бъде установено какви са фактите и обстоятелствата,
които го поставят в обективна невъзможност да изпълнява трудовата си функция на
заеманата от него длъжност. Сочи се, че в ответното предприятие ищецът е работил 17
години и винаги е изпълнявал стриктно и съвестно задълженията си по длъжностните
характеристики. Твърди се, че когато работодателят издава заповед за уволнение, той следва
да посочи в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния
текст от закона, който го урежда. В конкретният казус ответникът трябва да докаже, че има
създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор от страна
на ишеца е станало невъзможно, поради което ищецът е поставен в невъзможност да изложи
своето становище в писмен вид пред работодателя Р. - по негова вина и съвсем съзнателно
не са спазени от страна на ответника изискванията на чл. 193 - 195 от КТ преди издаването
на Заповедта за дисциплинарно наказание - уволнение.
Сочи се, че в длъжностната характеристика от 21.11.2007 г. подписана от
работодателя и от работника е отразено, че длъжността водопроводчик - инкасатор е
подчинена на Ръководител район Сливен - села, основна цел на длъжността - отчитане на
консумирана вода на потребители и отстраняване на аварии и текущи задачи свързани с В и
К системи и мрежи в с. Гергевец. В длъжностната характеристика на ищеца от 08.11.2010 г.
той отново е заемал длъжност водопроводчик - инкасатор с основна цел на длъжността -
отчитане и поддръжка на водомери в населеното място, поддържане и ремонт на В и К
съоръжения - водомери, водоеми, помпени станции. Заповед № РД-07-320/23.06.2020 г. е
подписана от неустановено лице, като не става ясно и дали същото притежава това право и
въз основа на коя Заповед е наредено на В.С.Д., на длъжност Водопроводчик - инкасатор в
район Сливен – села, да изпълнява - длъжността „Оператор помпена станция” в район
Сливен - град, считано от 23.06. до 06.08. 2020 год. Тази неправомерна Заповед не е
подписана от ищеца, тъй като същата е в нарушение на Трудовия договор, сключен между
него и С. Р. и е в нарушение на длъжностните му характеристики и е в противоречие с тях.
Освен това се сочи, че за изпълнението на тази Заповед - В. Д. следва да има и съответната
професионална квалификация. От датировката на тази Заповед - 23.06.2020 год. и датата на
отказа да я получи ищеца на същата дата е видно, че е проявена изключителна бързина с цел
липса на време за правилна реакция по нея от страна на Д., което от своя страна е и причина
за отказа му да я подпише, както и отговорността, която му се възлага и липсата на
съответната квалификация. Следователно наказващият орган не е съобразил и обсъдил
посочените по-горе нарушения и неправилно е приел, че наложеното дисциплинарно
наказание съответства на извършено нарушение. Освен това се сочи, че не са налице и
основания за прекратяване на трудовия договор на ищеца от ответника без предизвестие,
2
съгласно императивната норма на чл. 330 от КТ.
В допълнителна искова молба съгласно разпореждане на съда се посочва, че
претендираното заплащане на обезщетение е в размер на 3048,80 лева, както и сумата от 400
лева – адв. хонорар.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което: да признае за
незаконосъобразно извършеното уволнение със Заповед № РД-07-411 от 20 08.2020 г. на
управителя на „В и К – Сливен” ООД и да отмени същото като незаконосъобразно, както и
да възстанови ищеца на заеманата от него длъжност, да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и
полагащите му се допълнителни надбавки и материално стимулиране.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез алв. С.Р.,
който намира исковата молба за редовна, а предявените с нея искове за допустими, но
оспорва същите изцяло като неоснователни и моли съда да ги отхвърли като такива.
Заявява, че оспорва всички обстоятелства, на които се основават исковете, като
посочва, че като обстоятелства за незаконност на уволнителната заповед се сочат само и
единствено нарушения на уредената в КТ процедура за ангажиране на дисциплинарна
отговорност и несъответствие между извършеното деяние и наложеното дисциплинарно
наказание, а видно и от съдържанието на самата заповед, такива не са налице.
Посочва че, предявените искове се съединяват в условията на кумулативно,
обективно съединяване, същите са с правна квалификация по чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 в
съотношение обусловеност и поради това по обусловените искове намира същите за
неоснователни поради неоснователност на обуславящия ги иск, т.е. този по чл. 344 ал. 1, т. 1
от КТ.
Твърди, че не били налице допуснати от страна на работодателя нарушения на
процедурата и правилата на КТ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.
Нарушението на трудовата дисциплина е безспорно установено, същото е подробно описано
в уволнителната заповед и като факти и като правна квалификация, заповедта е подробно
мотивирана въпреки известните по-скоро редакционни критики към съдържанието на
мотивите. Работодателят е спазил процедурата но чл. 193 от КТ и сроковете по чл. 194 от
КТ. Изложени са подробни и състоятелни мотиви защо и как извършеното от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина е съответно на наложеното му дисциплинарно
наказание.
Посочва се, че в КТ няма императивно хронологично степенуване на
дисциплинарните наказания и нищо не забранява на работодателя да наложи и най- тежкото
такова въпреки евентуалната липса на предходно налагани други наказания на същия
работник. От значение са единствено тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата,
3
при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Относно възраженията относно издателя на заповедта се посочва, че работодателят е
дружеството „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД. Към датата на издаване на
уволнителната заповед, вписаният в ТР като управител на дружеството инж. С.Р. е бил в
законоустановен отпуск. Същия въз основа на надлежно оправомощаване с всички
пълномощия на управителя е бил заместван от инж. Я.С., който е и подписал заповедта. В
този смисъл се твърди, че твърденията за подписване на заповедта от неоправомощено лице
са неоснователни.
Предвид изложеното се моли съда да отхвърли предявените против ответника искове.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който счита, че са
налице основанията посочени в исковата молба и моли съда заповедта за уволнение да бъде
отменена като незаконосъобразна и ищеца да бъде възстановен на същата длъжност, като му
бъде изплатено и обезщетение за времето, през което е бил реално без трудово
възнаграждение не по негова вина.
Ответното дружество редовно призовано не изпраща представител в с.з.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 17.07.2003 г. е сключен Трудов договор с 6-месечен срок на изпитване при 8 часов
работен ден и сумирано отчитане на работното време между ищеца В. С. Д. и ответното
дружество е уговорено основно месечно възнаграждение е 165 лева.
С допълнителни споразумения към Трудов договор № 48/17.07.2003 г.,
неколкократно е променяно възнаграждението на ищеца.
Със заповед № РД-07-411/20.08.2020 г., за налагане на наказание дисциплинарно
уволнение, на осн. чл.330 ал.1 т.6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца,
считано от 24.08.2020 г., като на основание чл. 221 ал.2 от КТ, ищецът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.
Ищецът е регистриран като търсещо работа лице в Бюро по труда- Сливен на
03.09.2020 г.
Приет е като доказателство фиш за заплата за м. юни 2019 г., като в с.з. ищецът
заявява, че трудовото му възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е основна
заплата640 лева и 122.88 лева клас прослужени години, както е посочено и във фиша от
2019 г.
4
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Безспорно се установи, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното
дружество на длъжност водопроводчик- инкасатор.
Със Заповед № РД-07-411/20.08.2020 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на осн. чл. 188, т.3 от КТ, във вр. чл. 190, ал.1, т.7 и чл. 190, ал.2 от
КТ и чл. 187, т.7 от КТ.
В исковата молба ищецът възразява срещу законосъобразността на издадената
уволнителна заповед, тъй като същата не е подписана от управителя на дружеството.
В отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответното дружество
сочи, че към датата на издаване на уволнителната заповед, управителят на дружеството
инж. С. Р. е бил в законоустановен отпуск и заповедта е подписана от инж. Я.С.- надлежно
оправомощен с всички пълномощия на управителя и който е подписал заповедта.
В хода на производството не се ангажираха писмени доказателства за твърдяното от
процесуалния представител валидно упълномощаване от управителя.
При спор за законност на прекратяване на трудовия договор тежестта на доказване в
съдебния исков процес е върху работодателя.
Производството по налагане на дисциплинарно наказание е уредено с императивни
правни норми, за спазването на които съдът следи служебно, дори и без позоваване на
допуснато процедурно нарушение от страна на уволнения работник.
Съдът счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца не е
подписана от компетентното лице - в конкретния случай, с оглед правноорганизационната
форма на ответника - търговско дружество - това следваше да е неговия управител и законен
представител. По делото не се представиха надлежни писмени доказателства, от ответната
страна, в чиято тежест бе това, подписалият заповедта да е бил надлежно упълномощен да
прекратява трудови договори със служители на дружеството.
По така изложените съображения, съдът приема, че заповедта, предмет на
разглеждане в настоящето производство, не е подписана от законния или пък надлежно
упълномощен представител на търговското дружество-работодател. Поради това, същата се
явява напълно незаконосъобразна и следва да бъде отменена само на това основание и без
да се обсъждат останалите доводи на страните по делото.
Предвид отмяната на процесното уволнение като незаконно, ищецът на осн. чл. 344,
ал., т.2 от КТ следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжнаст.
5
Предявеният иск с пр. осн. чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. 225, ал.1 от КТ за заплащане
обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа за шест месеца поради
незаконното уволнение е основателен.
Основателността на иска за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение е в
зависимост от оставането без работа и от липсата на последващо трудово правоотношение,
по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение в
шестмесечния срок след уволнението
От приетата по делото доказателства се установи, че ищецът е регистриран в Бюро по
труда на 03.09.2020 г.
Този иск предпоставя освен незаконност на уволнението, наличие и на вреда. Вреда е
налице, когато работникът или служителят е останал незает по трудово правоотношение,
съответно без трудово възнаграждение. Ищецът на която принадлежи доказателствената
тежест е да установи наличието на тази предпоставка, е ангажирал доказателства за
оставане без работа.
Размерът на обезщетението е определен от закона - брутното трудово възнаграждение
за времето, през което работникът е останал без работа.
Брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. август за 6 дни е 217.97 лева,
м.септември, октомври, ноември и декември 2020 г.- по 762.88 лева месечно или общо в
размер на 3051.52 лева. Към датата на приключване на съдебното дирене 12.01.2021 г. – за
7 дни – 267 лева. Общо дължимото обезщетение възлиза на сумата 3536.49 лева. Тъй като
ищецът претендира обезщетение до 01.12.2020 г. в молба от 19.09.2020 г. , предявеният иск
ще се уважи за сумата 2506.61 лева, като в останалата си част до пълния претендиран размер
от 3048.80 лева, предявеният иск ще се отхвърли като неоснователен.
Следва да се присъди законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, се дължи и обезщетение за неизпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва от деня на забавата. КТ регламентира
предпоставките, при наличието на които възниква задължението да се изплати обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ. При незаконност на уволнението и оставане без работа, поради
незаконното уволнение, възниква задължението за изплащане на обезщетението.
По изложените съображения, законната лихва се дължи от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид изхода на спора, ответното дружество следва да
заплати на ищеца сторените разноски в производството в размер на 370 лева адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
6
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СлРС д.т.
върху исковете в размер на 200.26 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № РД-07-
411/20.08.2020 г. на управителя на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27, с която е прекратено трудовото правоотношение на В. С. Д. с
ЕГН ********** от с. Гергевец, общ. Сливен, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Добри
Чинтулов” № 6 чрез адв. С.Г. от АК – Сливен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. С. Д. с ЕГН ********** от с. Гергевец, общ. Сливен, със
съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов” № 6 чрез адв. С.Г. от АК – Сливен на
заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик- инкасатор в район Сливен- села“
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Д. с ЕГН ********** от с. Гергевец, общ. Сливен, със съдебен
адрес гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов” № 6 чрез адв. С.Г. от АК – Сливен обезщетение на
осн. чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 24.08.2020 г. до 31.11.2020 г. в размер на 2506.61 лева ,
ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска 08.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ до пълния размер като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Д. с ЕГН ********** от с. Гергевец, общ. Сливен, със съдебен
адрес гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов” № 6 чрез адв. С.Г. от АК – Сливен разноски в
размер на 370 лева.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
ДА ЗАПЛАТИ д.т. в размер 200.26 лева по сметка на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
, считано от 26.01.2021 година.
7
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8