Р Е Ш Е Н И Е № 261193
гр. Пловдив, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9378 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Гаранционен фонд е предявил против Х.А.А. осъдителен
иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за заплащане на
сумата от 20820,54 лв.,
представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице П. Г. И.
застрахователно обезщетение по щета № *****от 30.11.2015 година и щета № *****от
31.03.2016 година, дължимо от ответника делинквент, който към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие 11.05.2015 година, е управлявал
лек автомобил Сеат Толедо с рег. № ***** без сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 31.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 11.05.2015 г. ответникът при
управление на лек автомобил „Сеат Толедо с рег. № ***** при движение в гр. *****,
с несъобразена с пътните условия скорост, мокър асфалт, губи контрол над
автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се
лек автомобил Шкода Фабия с рег. № *****, управляван от П. И.. В следствие на
произшествието пострадалият П. Г. И. е получил следните травматични увреждания:
лекостепенно мозъчно сътресение, навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб,
фрактура процесус стило идеи улне в областта на дясната гривнена става. Сочи,
че в нарушение на чл.260 КЗ (отм.) ответникът управлява лекия автомобил без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ищецът е
заплатил на пострадалия обезщетение за претърпените вреди на основание чл.288,
ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.). За случая били
образувани щета № *****от 30.11.2015 година и щета № *****от 31.03.2016
година. Ищецът поканил ответника да заплати процесната сума, но изпълнение на
последвало. Поради това предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се
явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се
разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно
чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК,
както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба
твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в откритото
съдебно заседание, проведено на 07.04.2021 г. прави изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата
на първото съдебно заседание на основание чл.40, ал.2 ГПК – л.77 от делото.
Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна чрез лице от
домашните, съгласно да получи съобщението – л.68 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131,
ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил
воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 11.05.20** г., справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите, наказателно
постановление № ****/ 24.07.2015 г., наказателно постановление № ****от
29.05.2015 г., протокол № **/ 14.04.2016 г., медицинска експертиза по щета № ****/
31.03.2016 г., съдебномедицинско удостоверение № 6552 /2015 г., протокол № 10/
13.04.2016 г., решение № III-144-274686/
22.11.2017 г., постановено по гр.д. № 9958/ 2017 г. на СРС, III г.о., 144 състав, платежни нареждания от 10.05.2016 г.
за сумата от 11030 лв. – обезщетение по щета ****/2016 г., платежно нареждане от
16.07.2019 г. за сумата от 6847,73 лв. – плащане по и.д. № ****, регресна покана
изх. № ****/ 01.04.2020 г., изпратена от Гаранционен фонд до ответника,
преписка по щета № ****/ 30.11.2015 г., платежно нареждане от 11.01.2016 г. за
заплащане на обезщетение по щета № ****/ 2015 г. в размер на 3272,74 лв., се
прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не
се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването
му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица
от уважаването на иска е присъждането на законна лихва върху главницата за
периода от депозиране на исковата молба в съда – 31.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото производство в размер на
832,82 лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.А.А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№2, ет.4, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата от 20820,54 лв. (двадесет хиляди
осемстотин и двадесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице П. Г. И. застрахователно
обезщетение по щета № *****от 30.11.2015 година и щета № *****от 31.03.2016 година,
дължимо от ответника делинквент, който към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие 11.05.2015 година, е управлявал лек автомобил
Сеат Толедо с рег. № ***** без сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба 31.07.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 832,82 лв. (осемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и две
стотинки) – държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.