Номер 348326.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503030 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК, образувано е по частната жалба на В. А.
В. , ЕГН **********, срещу определение №10201 от 20.08.2020г., постановено по гр.дело
№9851/2020г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането за допускане на
обезпечение на предявения му иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, чрез налагане на обезпечителна
мярка - спиране на строителството в поземлен имот с идентификатор 10135.2553.190,
намиращ се в гр.Варна, ул.Кокиче № 2-г, целия с площ от 250 кв.метра. Счита същото за
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд въобще не е анализирал
обстоятелствата по делото относно наличието, респ. отсъствието на някоя от
положителните, респ. отрицателни процесуални предпоставки обуславящи допустимостта
на иска. Твърди, че след направените уточнения, е формулирал надлежен петитум на
предявения иск, а именно да бъде прието за установено по отношение на ответниците
„МАРТИЛЕКС БИЛДИНГ" ООД, ЕИК: *********, представлявано от АННА КИРЧЕВА
МАЙСТОРОВА - УПРАВИТЕЛ и „БИЛД ИНВЕСТ - 2011" ООД, ЕИК: *********,
представлявано заедно и поотделно от управителите Светлин Панайотов Томов и Величко
Стефанов Панайотов, че ищецът В. А. В. , ЕГН **********, е СОБСТВЕНИК на правото на
строеж за изграждане на гараж с площ от 40 квадратни метра така, както е ситуиран на
скица изх,№ 15- 803926-02.09.2020г. на Началник СГКК - Варна и ½ ид. част от дворно
място, в което правото на строеж ще бъде упражнено, съставляващо поземлен имот с
идентификатор №10135.2553.190, с административен адрес: гр.Варна, ул.Кокиче № 2-г /две-
г/ по КККР на гр.Варна, с номер по предходен план: 229, придобити по давност, изтекла в
негова полза, в периода от 1991г., от когато правото на строеж за изграждането на гаража и
1/2 идеална част от дворното място се владеят от ищеца и присъединеното към неговото,
владение на родителите му, започнало през 1970 год., както и за ОСЪЖДАНЕ на
ответниците да предадат на ищеца владението върху правото на строеж за изграждане на
гаража и 1/2 идеална част от дворно място, в което същото ще бъде упражнено, така както
са описани по-горе. Счита, че са налице предпоставките, визирани в чл.391, ал.1 ГПК - искът
1
е допустим, подкрепен е с убедителни писмени доказателства, налице е обезпечителна
нужда, тъй като ищецът ще бъде затруднен при осъществяване на правата си по евентуално
положително решение. Моли, с оглед твърденията в исковата и уточняваща към нея молба,
както и представените с тях писмени доказателства, съдът да приеме, че за него съществува
обезпечителен интерес и обезпечителна нужда - да охрани интересите си, за да може при
успешно приключване на исковия процес да осъществи правните последици на евентуално
позитивното решение, което може да бъде постигнато единствено чрез налагане на
обезпечителната мярка - спиране на строителството в процесния имот. Излага, че в случай,
че ответниците продължат и завършат изграждането на жилищната сграда, ищецът ще бъде
затруднен да осъществи правата си по съдебното решение и ще му бъдат причинени
значителни вреди, като липсват съмнения, че премахването на завършен или с висока степен
на завършеност строеж би създало по-големи затруднения за молителя него. Поизложените
съображения моли да бъде отменено обжалваното определение, като на негово място бъде
постановено друго, с което да бъде допуснато обезпечение на предявените искове, чрез
налагане на обезпечителната мярка - спиране на строителството в поземлен имот с
идентификатор №1135.2553.190.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск за собственост, предявен от В. А. В. ,
ЕГН ********** от гр. Варна срещу „Мартилекс Билдинг" ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна и „Билд Инвест - 2011" ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление село Здравец, община Аврен.
Депозирана е молба от 19.08.2020г., с която се посочва, че не се подържа
първоначално предявената с исковата молба обезпечителна марка, като се моли да бъде
допусната обезпечителна мярка: спиране на строителство в поземлен имот с идентификатор
1135.2553.190, намиращ се в гр. Варна, ул. Кокиче №2-г, целия с площ от 250 кв.м.
С определение №10201/20.08.2020г. ВРС е оставил без уважение искането на ищеца
В. А. В. , ЕГН ********** от гр. Варна за ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ по предявен
положителен установителен иск за собственост иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК срещу
„Мартилекс Билдинг" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна
и „Билд Инвест -2011" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село
Здравец, община АвренГЛчрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на строителство
в поземлен имот с идентификатор 1135.2553.190, намиращ се в гр. Варна, ул. Кокиче №2-
г, целия с площ от 250 кв.м. За да се произнесе в този смисъл, депозираната от ищеца
искова молба не покрива изискванията за редовност, поради което съдът е дал указания на
страната да отстрани същите в определен срок. И доколкото ищецът не е изпълнил
дадените от съда с разпореждане №29333/19.08.2020г. указания, то не може да бъде
2
направена и преценка за допустимост на производството, която е задължителна при
произнасяне по искането за допускане на обезпечение по предявеният иск.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, съдът съобрази следното:
Целта на обезпечителното производство е да се охранят интересите на ищеца, когато
за него ще се затрудни или ще бъде невъзможно да осъществи правата си при едно
евентуално положително решение, при наличието на предпоставките, конкретизирани в чл.
391 ГПК. При посочване на обезпечителните мерки, законодателят е дал възможност за
избор на най-подходящата, съгласно чл. 397 ГПК. За да бъде допуснато обезпечение на
предявен иск, следва да бъдат налице следните предпоставки: искът да е допустим; да е
вероятно основателен, с оглед представените доказателства; да е налице обезпечителна
нужда, а поисканата обезпечителна мярка да е адекватна и подходяща с оглед целта и
характера на предявения иск. При преценка на всички тези обстоятелства, съдът е длъжен да
съобрази и интересите на другата страна, като се ръководи от разпоредбата на чл. 397, ал.2
ГПК, от който текст следва да бъде направен извод, че съдът следва да прецени интересът
на ищеца от допускане на обезпечение, до размера на цената на предявения иск.
След като в закона е уредена и възможността обезпечителната нужда да възникне
преди да е предявен иск относно спорното право/чл. 390 ГПК/, като е допустимо да бъде
поискано обезпечение и на бъдещ иск, по аргумент на по-силното основание, тогава
когато е поискано допускане на обезпечение в хода на процеса по чл. 389 ГПК,
предпоставка за допускането му не е редовната искова молба по см. на чл. 127 – чл. 129
ГПК, а наличие на предпоставките по чл. 391 ГПК, а именно искът да е допустим и
вероятно основателен/подкрепен с убедителни писмени доказателства/, да е налице
обезпечителна нужда.
Предвид което и доколкото към датата на произнасянето по молбата, предявеният
иск с правно осн. чл. 108 ЗС е бил приет за допустим, а производството е било оставено
без движение за представяне на данъчна оценка, схема и държавна такса, то настоящият
състав намира, че първоинстнционният съд е следвало да се произнесе по искането, като
разгледа молбата по същество.
В тази връзка, съставът пи ВОС съобрази следното;
Обезпечителната мярка следва да е подходяща по естеството си на обезпечителната
нужда. Действително обезпечителната мярка не може да засегне правната сфера на
ответника неоправдано и следва да е от такъв характер, че при положителен за молителя
изход на спора да се поглъща от решението, т.е. след постановяването му да не се налага
отмяната й.
В настоящия случай поисканата обезпечителна мярка е „спиране на
строителството“ в поземлен имот с идентификатор №1135.2553.190 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 92 от 14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.Варна, ул.Кокиче № 2-г
/две-г/ по КККР на гр.Варна, в кв. 25 (двадесет и пет), целият поземлен имот с площ от
3
250 кв.метра, по издадено разрешение за строеж № 95 от 15.06.2020г. на Главен архитект
на р-н Приморски.
Съдът намира, че така посочената мярка по никакъв начин няма да охрани или
защити интересите на ищеца с оглед характера на предявения осъдителен иск за
собственост, тъй като евентуално осъщественото строителство по никакъв начин не засяга
правото на собственост, нито го застрашава, нито препятства по някакъв начин
осъществяването на права при евентуално положително за ищеца решение. Тази мярка не
би се включила в обхвата на това решение, нито би била пряка последици при евентуално
уважаване на иска.
В същото време ще засегне неоправдано правната сфера на ответниците, като следва
се отбележи, че при евентуално уважаване на предявения срещу тях иск, те биха били
ощетени ако реализират строителството, тъй като по силата на принципа на
приращението, върху ½ ид. част от построеното ще възникне право на собственост в полза
на ищеца.
Доколкото съдът намира, че поисканата обезпечителна мярка не е адекватна на
обезпечителната нужда, то искането да допускане на обезпечение следва да бъде оставено
без уважение.
Следва да се има предвид, че настоящото произнасяне по никакъв начин не
ограничава правото на ищеца да поиска повторно произнасяне по нова молба за допускане
на обезпечение, чрез налагане на друга обезпечителна мярка, тъй като определението, с
което се уважава или отхвърля молбата не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е
налице хипотезата на чл. 299 ГПК, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика.
Предвид съвпадащите изводи на двете инстанции, частната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното определение –потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10201/20.08.2020г., постановено по гр.д.
№9851/2020г. по описа на ВРС, 21-ви състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5