Р Е Ш Е Н И Е №....
Гр. София, 07.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI - "б" състав, в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Киримов гр. д. № 9109 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 70928 от 05.04.2020 г. постановено по гр.д. № 47609/2019 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав А.Т.Т. е осъден да заплати на П.А.М., на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – накърняване на доброто му име в обществото, отрицателни емоции, раздразнение, нервност, влошаване на отношенията с близките от разпространени клеветнически твърдения на 23.10.2015 г. в телевизионно предаване „Тази сутрин” на „БТВ М.Г.” ЕАД, че „С.М.нарече гробокопачи истинските такива – П. М. и И., които направиха така, че ЦСКА да фалира”, ведно със законната лихва от датата на деянието 23.10.2015 г. до окончателното плащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 1000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева. С решението са възложени разноските на страните съобразно с уважената и отхвърлената част от иска.
Решението не е обжалвано в отхвърлителната част, поради което е влязло в законна сила.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен, е подадена въззивна жалба от ответника А.Т., чрез процесуалния му представител. Твърди се, че първоинстанционното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствени правила и е необосновано. Твърди се, че ответникът не е осъществил действия, чрез които да накърни авторитета на ищеца, а е преразказвал думи на трето лице. Поддържа се, че по делото не са представени доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди. Първоинстанционния съд не подложил на внимателна преценка показанията на разпитаните по делото свидетели. От друга страни сочи, че ищецът е публична личност, поради което следвало да знае, че ще бъде подлаган на обществена критика на ниво, значително по-интензивно от това, на което са подлагани останалите лица. Твърди, че изреченият израз е оценъчно съждение, което не е обидно или клеветническо. Сочи, че здравословните проблеми, които е имал ищецът не са свързани с изречения израз. Изложен е анализ на събраните по делото доказателства. При така изложеното моли постановеното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск отхвърлен.
Въззиваемата страна - ответникът П.М. е подал отговор на въззивната жалба, чрез процесуален представител, в законоустановения срок, с който я оспорва. Намира, че в процесното изявление се съдържа клеветническо твърдение по отношение на ищеца, което е станало достоние на неограничен кръг лица. От друга страна по делото не се установила истинността на информацията разпространена от ответника. Поддържа, че свободата на словото и свободното изразяване на мнение не изключва задължението на всяко лице да зачита и да не уронва престижа и достойнството на останалите лица. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди именно вследствие на процесното деяние. При така изложеното моли първоинстанционнното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното: Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди причинени на ищеца от изказване от страна на ответника в телевизионно предаване „Тази сутрин” на „БТВ М.Г.” на 23.10.2015 г. .
По съществото на спора, съдът намира следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за нарушения на императивните материално правни норми.
Въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо постановено, при съобразяване с установената по делото фактическа обстановка. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е взето предвид гр.д. № 16528/2015 г. по описа на СРС, което било със сходен предмет, тъй като страните по преждепосоченото и настоящото дело не са идентични.
По смисъла на чл. 45 от ЗЗД, вреда е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за неимуществени вреди следва да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) извършено виновно от лицето, изпълнител на действието, причинени от действието вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че на 23.10.2015 г. в телевизионно предаване „Тази сутрин” на „БТВ М.Г.” ЕАД ответникът А.Т., на отговор, на поставения от водещия на предаването въпрос дали се има за гробокопач на ЦСКА, заявил че „С.М.нарече гробокопачи истинските такива – П.М. и И., които направиха така, че ЦСКА да фалира”. Не е спорно по делото, че изявлението е станало достояние на неограничен кръг от лица, доколкото е разпространено чрез национален ефир и в редица електронни медии.
По делото е спорно дали употребените от ответника думи и изрази в предаването (както се посочи по - горе от глас зад кадър), разкриват признаците на противоправност, като основание за ангажиране на отговорността му. Спорно е още дали вследствие на изказванията са причинени неимуществени вреди - болки и страдания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с изявленията на ответника.
Съдът, във всеки конкретен случай, следва да прецени дали определено изказване, което е с негативно съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос свързан с това лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти. Само при твърдение за такива факти, което не е вярно, се преценява дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право.
По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ), като правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чрез публичното слово лицата упражняват основното си защитено от конституцията право на мнение и реализират свободата си на изразяване на възгледи и идеи. Безспорната ценност на това право дава основание на Европейския съд по правата на човека да допусне, че "журналистическата свобода обхваща също така и възможно прибягване до определена степен на преувеличаване или дори провокация, което единствено може да гарантира истинската свобода на словото" (10). Подобна е и позицията, която защитава нашият КС в РКС № 7 от 04.06.96 г. по конст. дело № 1/1996 г. В решение № 7/1996 г. Конституционният съд (КС) е дал обстойно тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и свързаните с него права и свободи, прогласени от чл. 39 - 41 от Конституцията, както и на случаите, когато са допустими ограничения на тези свободи и права. КС приема, че правото на свободно изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго, конкуриращо право и това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което Конституцията също защитава (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията). Разглеждайки въпроса за съотношението между двете конкуриращи се права, КС е провел разграничение между информация и идеи, които се правят публично достояние в контекста на политическия и въобще обществения дебат и такива, които не попадат в този контекст, като е постановил, че принадлежащите към първата категория определено се ползват с по - висока степен на защита.
В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени същите принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде ограничавана.
Както се посочи, сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и клевета, като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията.
Решаващият състав на СГС намира, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал.1 от Основния закон на страната и свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго – твърдения и оценки, вкл. чрез средствата за масово осведомяване могат да се разпространяват свободно; че задължително следва да се отчита разликата между мнение /оценка/ и твърдение, както и че на проверка за вярност могат да бъдат подлагани само фактическите твърдения, а истинността на стойностната оценка /оценъчното съждение/ – не подлежи на доказване и че те ангажират отговорността на автора им само, ако изразяването им обективно нанася обида на адресата /в т.см. и съдебната практика, обективирана в постановените по чл. 290 ГПК реше-ние № 62/06.02.2012 г. по гр.д.№ 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86/29.01.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., както и т.57, б."d" от Решение от 14.02.2008 г. на Пето отделение на ЕСПЧ – "Р.И.срещу България"/.
От друга страна, както е прието в решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д.№ 2 773/2015 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 12/06.02.2013 г. по гр.д.№ 449/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, които настоящата инстанция напълно споделя, за да е обидно или клеветническо дадено изявление или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на установените в разпоредбите на чл. 146 НК или чл. 147 НК състави, респ. за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД; изявлението следва да визира определено физическо лице – едно или повече, разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице трябва да се сочи като извършител на предписаното противоправно деяние. Увреденото лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не предпоставя никакво съмнение относно неговата личност, като само в такъв случай при предявена деликтна претенция съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или достойнството именно на дадения ищец и че именно той е противоправно увреден. Когато обиденият или клеветнически израз е част от едно по-общо изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, претендиращ обезщетение за непозволено увреждане.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на извършено престъпление е противоправно деяние - клевета /чл. 147, ал.1 от НК/. С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка.
Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
В разглежданата хипотеза претърпените вреди от действия на ответника се състоят в това, че същият в телевизионно предаване „Тази сутрин” на „БТВ М.Г.” ЕАД заявил че „С.М.нарече гробокопачи истинските такива – П.М. и И., които направиха така, че ЦСКА да фалира”, като по този начин е разпространил публично невярно и клеветническо твърдение, изразяващо в това, че приписва на ищеца фалита на футболен клуб ЦСКА. За да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане е необходимо наличието на определено действие и на резултат, който се намира в причинна връзка с него. Необходимо е също така действието да е непозволено, т.е. да е извършено в нарушение на определени норми. Въззивният съд приема, че в конкретния случай доколкото източник на деликта е направена от ответника квалификация на ищеца като отговорен за фалита на ЦСКА следва да намери отражение правилата за разместване на доказателствената тежест. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от НК, като тази норма е приложима, тъй като основната разлика между съставомерно деяние /престъпление по смисъла на НК/ и граждански деликт е степента на обществена опасност. С оглед изложеното, за да се уважи предявеният иск, е достатъчно да се установи, че процесното изявление е опозоряващо личността, респективно за да се отхвърли иска ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. В случая не са ангажирани доказателства, че направената от ответника квалификация по отношение на ищеца, че е фалирал клуба е истина – показанията на свидетеля М. отразяват субективното му отношение във връзка със случилото се в клуба. Следователно се налага единственият правилен извод, че изявлението на ответника относно личността на ищеца не съответства на действителното положение, поради което следва да се определи като противоправно и виновно деяние /доколкото вината по арг. от чл. 45, ал.2 от ЗЗД се предполага/. Изреченото в случая не представлява мнение или оценка, а твърдение за факти, а именно че, чрез своите действия ищецът е довел футболен клуб ЦСКА до фалит. От друга страна по делото остана недоказано твърдението на ответника, че думите представляват преразказ на твърдение на трето лице, доколкото не бяха представени доказателства в тази насока. Действително ищецът е публична личност и следва да има по – висок праг на търпимост по отношение на отправени критики към него свързани с обществената му дейност, но в същото време следва да бъде зачитано и правото му на на лично достойнство, чест и добро име, което Конституцията също защитава (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията), което в случая безспорно е накърнено вследствие на осъщественото от ответника деяние.
От ангажираните в производството гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. и А. безспорно е доказано, че процесното изявление на ответника е причинило на ищеца неимуществени вреди – отрицателни емоции, раздразнение, изнервеност и други, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от заявените в телевизионното предаване твърдения.
В тази връзка неоснователни са оплакванията на ответника, че първият съд не е преценил свидетелските показания съобразно разпоредбата на чл. 172 от НПК. Действително първият свидетел е служител на ищеца, но по делото няма данни същата да е заинтересована от изхода на производството. Показанията на дамата са свидетели са взаимодопълващи се, непротиворечиви и логични, поради което следва да бъдат кредитирани.
С оглед на горните аргументи решаващият състав счита, че правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до единствения законосъобразен извод за доказаност на твърдения в исковата молба деликт, извършен от ответника, изразяващ се в разпространение на твърдението че „С.М.нарече гробокопачи истинските такива – П. М. и И., които направиха така, че ЦСКА да фалира”, от който са претърпени от ищеца неимуществени вреди, за които следва да бъде присъдено обезщетение.
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на правото по чл. 45 от ЗЗД и са налице основанията за ангажирането на деликтната отговорност на сочения ответник.
Поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 от ГПК в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемият. Такива са претендирани в размер на 300 лева – за заплатен адвокатски хонорар, като е представено и доказателство за реализирането им, поради което следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІ-B състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70928 от 05.04.2020 г. постановено по гр.д. № 47609/2019 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав, в частта, в която А.Т.Т., ЕГН ********** е осъден да заплати на П.А.М., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – накърняване на доброто му име в обществото, отрицателни емоции, раздразнение, нервност, влошаване на отношенията с близките от разпространени клеветнически твърдения на 23.10.2015 г. в телевизионно предаване „Тази сутрин” на „БТВ М.Г.” ЕАД, че „С.М.нарече гробокопачи истинските такива – П. М. и И., които направиха така, че ЦСКА да фалира”, ведно със законната лихва от датата на деянието 23.10.2015 г. до окончателното плащане на сумата.
Решението е влязло в сила, в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 1000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.