№ 346
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261297 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. №
13731/2017 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Н. В. И., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 04.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
деня на увреждането - 04.09.2016 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. В.Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в
размер на сумата от 1 130 лв.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника –
1
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над
сумата от 9 000 лв. до 30 000 лв. с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в размер, който е завишен и не
съответства на действително претърпените.
Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в обжалваната част и вместо това да отхвърли главния иск, за разликата над
сумата от 9 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещната страна - Н. В. И., ЕГН **********, чрез неговия
процесуален представител е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с
който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да
се потвърди решението в обжалваните части.
Моли ответникът да заплати на неговия процесуален представител
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Н. В. И., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
04.09.2016 г., около 18:30 часа в гр. Лом, на ул. „Софийска“ е настъпило ПТП,
2
при което товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. № ***, с прикачено
седлово ремарке, управляван от Я. Т. Т., ЕГН **********, е напуснал пътното
платно и се блъснал в крайпътна къща с административен адрес: гр. Лом, ул.
„Вакуумна фабрика“ № 3.
Ищецът твърди още, че:
- ПТП е настъпило по вина на водача на товарния автомобил;
- бил е в къщата, в която товарният автомобил се е блъснал и
вследствие на това е получил средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на дясна колянна става с развитие на кръвна колекция /хемартроза/;
- товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП;
- образувано е наказателно производство по отношение на виновния
водач на товарния автомобил;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените
вследствие на ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 04.09.2016 г..
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 57/, с който признал обстоятелството, че
товарният автомобил е имал валидна застраховка в деня на ПТП, но оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че приложените доказателства не установяват механизма на настъпване на
ПТП, както и че поведението на застрахования водач не осъществява
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът с отговора поискал от първоинстанционния съд да
конституира като подпомагаща страна Община Лом.
Софийски градски съд не се е произнесъл по това искане.
3
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 04.09.2016 г.,
около 18:30 часа в гр. Лом, на ул. „Софийска“ е настъпило ПТП, при което
товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. № ***, с прикачено седлово ремарке,
управляван от Я. Т. Т., ЕГН **********, вследствие загубата на контрол
върху управлението напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътна къща
с административен адрес: гр. Лом, ул. „Вакуумна фабрика“ № 3.
Ищецът е бил в къщата, в която товарният автомобил се е блъснал и
след ПТП е бил транспортиран и приет за лечение в МБАЛ ЕООД – гр. Лом,
за периода от 04.08.2016 г. до 08.09.2016 г.
В издадената епикриза, приложена на л. 33 от първонистанционното
производство е посочено, че ищецът вследствие на ПТП е претърпял
„фрактура пателе декстра“, т.е. фрактура на дясно колянно капаче.
Ищецът е постъпил повторно в същото здравно заведение на следващия
ден - 09.09.2016 г. и е изписан на 12.09.2016 г., като в издадената епикриза,
освен посочената фрактура на дясна колянна става /капаче/ е посочено, че е
извършена пункция на колянната става и изтеглена малка кръвна колекция,
около 60 милилитра.
По делото е приложена писменото заключение на медицинската
експертиза, извършена за нуждите на наказателното производство /л. 30 от
първоинст. п-во/.
В посоченото заключение изрично е посочено, че твърденията за
фрактура на дясна колянна става не се потвърждават, тъй като при проведени
апаратни изследвания не са установени счупване или пукване, или засягане
на кости, костни структури, лигменти /връзки/ и менискуси, влизащи в състав
на тази колянна става.
4
Окръжен съд Монтана с присъда от 12.07.2018 г., постановена по
н.о.х.д. № 134/2018 г. по описа на същия съд, влязла в сила на 18.06.2019 г., е
признал Я. Т. Т., ЕГН **********, като водач на „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. № ***,
с прикачено седлово ремарке за виновен в това, че при управлението му е
допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 и на чл. 137а., ал. 1от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на ищеца само средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на дясна колянна става с развитие на кръвна
колекция /хемартроза/ - престъпление по чл. 343 от НК /л. 87 от първоинст. п-
во/.
Механизъм на настъпване на ПТП и претърпените от ищеца вреди се
установяват с посочената присъда и заключенията на извършените в първата
инстанция автотехническа / л. 171/ и медицинска експертизи /л. 177/.
Общият лечебен и възстановителен период за посоченото в присъдата
увреждане е продължил около един месец и 15 дни.
Ищецът не се е явил пред вещото лице за личен преглед и не са
установени усложнения, както и негативни последици от хемартрозата.
Посочената в двете епикризи контузия на дясна колянна става, която
впоследствие не е установена е обстоятелство, поставящо под съмнение да е
извършена и пункция, но доколкото това увреждане е признато от
наказателния съд в постановената осъдителна присъда, настоящият състав ще
кредитира втората епикриза.
Ответникът е в правото си да сезира прокуратурата за посочената в
епикризите фрактура на дясна колянна става, която на практика не е
претърпяна.
Товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП.
5
Съдът не кредитира показанията на разпитания в първата инстанция
свидетел, относно твърдяното от него увреждане на ищеца „счупено коляно“
и за продължителността на общия лечебен период, посочен като 6 – 7 месеца.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника жалба и спорът се концентрира единствено до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, на което има право
ищеца.
ПТП е настъпило на 04.09.2016 г., като виновният водач е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за
периода от 10.09.2015 г. до 09.09.2016 г. – л. 35 от първонист. п-во.
Приложим за разрешаване на правния спор е Кодексът на
застраховането, който е бил в сила до 31.12.2015 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая, товарният автомобил, управляван от Я. Т. Т., ЕГН **********
е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
деня на настъпване на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на
застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от
6
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на Я. Т. Т., ЕГН **********
е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за
настоящия съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца - чл. 300 от ГПК.
Влезлият в сила съдебен акт на наказателния съд и събраните по делото
доказателства обосновават извода на настоящия състав, че водачът на
товарният автомобил с поведението си е осъществил деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
допустим и доказан по основание, като размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на всеки ищец, пряка и непосредствена
последица от увреждането, следва да се определи от съда по справедливост
/чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди за всеки един от ищците възлиза на
сумата от 9 000 /девет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия и неговото обществено положение;
претърпяната една средна телесна повреда; продължителността на общият
лечебен и възстановителен период; отсъствието на негативни последици за
здравето; обществено - икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на увреждането – 04.09.2016 г.
Предявеният иск е основателен до размер на сумата от 9 000 /девет пет
хиляди/ лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 30 000
лева.
7
По акцесорният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет
присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента и следва да се приложи по отношение на
застрахователя разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В случая, следва да се присъди законната лихва, считано от 04.09.2016
г.
С оглед на изложеното жалбата, подадена от ответника е основателна,
поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2016 г., за разликата над
сумата от 9 000 /девет хиляди/ лева до размер на сумата от 30 000 лева и
вместо това да се отхвърли главния иск в тази част;
- да се преквалифицира главния иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вместо
по чл. 432, ал. 1 от КЗ, както е приел първоинстанционния съд, тъй като
всички твърдения на ищеца, на които се основават исковете са
материализирани в исковата молба, съобразно тази фактическа обстановка е
разпределена доказателствената тежест и е проведено доказването;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, за разликата над сумата от 780 лева до размер на
сумата от 1 130 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2016 г., до размер на сумата от 9 000 лева
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Настоящият въззивен състав обръща внимание на първоинстанционният
съд, че с постановеното от него решение не събрал дължимата се такса, а
също и разноски, които са в размер на сумата от 750 лева и са поети от
бюджета на Софийски градски съд.
8
По разноските:
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата, ищецът следва
да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК:
- заплатената държавна такса за въззивно обжалване, в размер на сумата
от 420 лева;
- юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лева за първата
инстанция и 350 лева за въззивната инстанция.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261297 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. №
13731/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Н. В. И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 04.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането -
04.09.2016 г., за разликата над сумата от 9 000 /девет хиляди/ лева до размер
на сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, както и преквалифицира главния
/пряк/ иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вместо като иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. И., ЕГН ********** против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.09.2016 г., за
разликата над сумата от 9 000 /девет хиляди/ лева до пълния предявен размер
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 261297 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. №
13731/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
9
на адвокатско възнаграждение на адв. В.Н., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., за разликата над сумата от 780 лева до размер на сумата от 1 130 лв.
ОСЪЖДА ищеца Н. В. И., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски /държавна такса за въззивно
обжалване/, в размер на сумата от 420 лева; юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 350 лева за първата инстанция и 350 лева за въззивната
инстанция.
Решение № 261297 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 13731/2017
г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Н. В. И., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 04.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането - 04.09.2016 г., до размер на сумата от 9 000 /девет хиляди/ лева
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10