РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Борис К. Динев
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело №
20211110128904 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 415,вр.чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Образувано е по молба на Д. Г. Г. от гр. София против „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* за признаване за установено спрямо ответника че ответникът дължи
сумата от 850 лв. – обезщетение за забава върху надвзета без основание по Договор за
кредит за покупка и ремонт на недвижим имот HL17554 сума от 2800 лв. за което е
издадена заповед за изпълнение по гр . д № 13439/2021 по описа на СРС, I ГО, 28-ми с-
в.
Твърди, че е сумата е формирана е резултат на незаконосъобразно едностранно
увеличаване на лихвения процент от страна на банката, в периода 06.06.2016-
06/06/2018 г. в резултат на това едностранно увеличаване на лихвения процент ищецът
заплатил без основание сумата от 4578,06 лв.
Счита че доколкото било налице непозволено увреждане ответникът бил в забава
и без покана, поради което и претендира заплащане на сумата от 850 лв. – обезщетение
за забава в размер на мораторната лихва за периода 05.03.2018-05.03/2021 г.
Претендира разноските по делото.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер.
1
Счита че не е налице непозволено увреждане, а неоснователно обогатяване.
Излага че не е възразил за сумата от 2800 лв. главница върху която се претендира
мораторната лихва в заповедното производство. Счита че не е получавал покана,
поради което и не е в забава. Освен това главницата е била спорна между страните до
заповедното производство въз основа на което е образувано настоящето исков
производство и за нейната дължимост са водени две дела – гр. д. № 1751/2019 по описа
на СРС, 42 с-в и 10617/2019 по описа на СРС, 165 с-в. по първото дело претенцията на
ищеца била уважена, а по второто дело претенцията на другия длъжник по договора за
кредит била отхвърлена.
Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение от 17.10.2018 г по ч. гр. д. №
66957/2018 г. по описа на СРС 42 състав ищецът е претендирал сумата от 1788,53 лв.
като част от 3557,06 лв. – надвзети от негови сметки лихви в периода 06.06.2016-
06.06.2018 г., удържани в полза на банката по Договор за кредит за покупка и ремонт
на недвижим имот HL17554.
Издадена е заповед за изпълнение, същата е оспорена, поради което и решение
по гр. д. № 1751/2019 по описа на СРС 42 състав е установена дължимостта на сумите,
което решение е потвърдено с решение по от 19.10.2020 г. по гр.д. № 12823/2019 по
описа на СГС.
Настоящето исково производство е образувано по заявление от 05.03.2021 г. по
което е образувано ч.гр.д. № 13439/2021 г. по описа на СРС, 28 състав за сумата от
2800 лв.- част от 4587,06 лв. надвзети от негови сметки лихви в периода 06.06.2016-
06.06.2018 г., удържани в полза на банката по Договор за кредит за покупка и ремонт
на недвижим имот HL17554, както и сумата от 850 лв. обезщетение за забава.
Налице е идентичност на периода за който се претендира главницата.
По ч.гр.д. № 13439/2021 г. по описа на СРС, 28 състав ответникът е признал
дължимостта на главницата от 2800 лв. и е заплатил същата както и 26.44 лв. законна
лихва за периода 05.03.2021-08.04.2021 г., както и разноските по заповедното дело,
включително и за адвокат.
Законната лихва за периода 17.10.2018-05.03.2021 г. върху сумата от 2800 лв.
възлиза на сумата от 677.50 лв. изчислена с калкултора на НАП на адрес
2
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде уважен иска с правно осн. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на главното задължение, изпадането в забава на
ответника, както и размера задължението за забава в размер на законната лихва върху
главницата.
В тежест на ответника е да докаже че е заплатил задължението си.
В конкретния случай не е установено дали надвзетата сума по кредита е събрана
доброволно като ищецът е внасял по сметката си суми за погасяване на задължението
или служебно по инициатива на ответника който в удържал суми постъпили по
сметката от трети лица или внесени по сметка от ищеца на различно основание.
Предвид на изложеното настоящия съдебен състав намира, че по делото не се
установиха несъмнено действия на ответника, които да се квалифицират като деликт, а
се доказа ответникът да е получил суми без основание.
С Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г.,
ОСГТК е прието, че задължението за връщане на даденото при начална липса на
основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно - правоотношението е
с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на
правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за
изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични
задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима
покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение. Изключението е
изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД - само при задължения от непозволено
увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана. при връщане на дадено
при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо,
вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от
момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата
допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок.
Настоящият съдебен състав намира, че заявлението от 17.10.2018 г. за издаване
на заповед за изпълнение за надвзети лихви за съшия период има характера на покана и
с получаването му ответникът е изпаднал в забава по главното задължение за връщане
на получените от ответника от ищеца без основание суми.
Дължимото обезщетение за забава за периода от 17.10.2018 го 05.03.2021
възлиза на 677,50 лв. от които ответникът е заплатил 26,44 лв., поради което и
настоящия съдебен състав намира иска с пр. осн чл. 415, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал 1 от
ЗЗД за основателен до размера от 651,06 лв.
3
С оглед изхода на делото и направените от ищеца искания в тежест на ответника
са 76,60 % от направените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото
производство а именно разноски в заповедното производство за държавна такса в
размер на 96,96 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, и разноски за процесуално
представителство в размер на 146,38 лв. на осн чл. 78, ал. 8 от ГПК, а в исковото
производство - 194,62 лв. разноски за държавна такса, 195,17 лв – разноски за вещи
лица и разноски за процесуално представителство в размер на 146,38 лв.
Ответникът заплатил всички направени в заповедното суми – главница, част от
лихвата и всички разноски за държавна такса и 300 лв. възнаграждение за адвокат, но
минималното адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от заявената
претенция – 3451,06 лв. възлиза на 352,68 лв., поради което и на адвоката предоставил
правна помощ заповедното производство следва да се присъдят 52,68 лв. адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направените от ищеца искания в тежест на ответника
са 76,60 % от направените от ищеца съдебни разноски в исковото производство а
именно 19,15 лв. разноски за държавна такса на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
Ищецът е представляван от адвокат, който му е предоставил безплатна правна
помощ, поради което и на предоставилия правна помощ адвокат следва да бъдат
присъдени 229.79 лв. минимално адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
от исковете
С оглед изхода на делото и направените от ответника искания в тежест на ищеца
са 23,40 % направените от ищеца съдебни разноски в исковото производство на
основание член 78,ал.8 ГПК – 35,11 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено
върху 150 лв.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр.осн. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от П. Н. Д. - И.
директор, Д. Б. Ш., А. В. Я. /от всеки двама изпълнителни директори, или от
прокурист, заедно с изпълнителен директор/, дължи на Д. Г. Г. с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. Н. И. И. с ЕГН ********** от САК Съдебен адрес
за призоваване и съобщения: гр. С., ул. „Г.“ **, офис-партер сумата от 651,06 лв.
обезщетение забава за периода от 17.10.2018 го 05.03.2021 върху сумата от 2800 лв. –
събрани без основание в периода 06.06.2016-06/06/2018 г., за което е издадена заповед
за изпълнение от 16.03.2021 г. по гражданско дело № 13439 по описа на СРС I
4
Гражданско отделение, състав - 28 за 2021 година като ОТХВЪРЯ иска за периода
05.03.2018-16.10.2018 г. и до пълния предявен размер от 850 лв. като неоснователен
или погасен чрез плащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от
П. Н. Д. - И. директор, Д. Б. Ш., А. В. Я. /от всеки двама изпълнителни директори, или
от прокурист, заедно с изпълнителен директор/ да заплати на а. К. И. Б., с ЕГН
********** от САК служебен адрес гр. С., ул. „Г.“ **, офис-партер сумата 52,68 лв.
адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 13439 по описа на СРС I
Гражданско отделение, състав - 28 за 2021 година на осн чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от
П. Н. Д. - И. директор, Д. Б. Ш., А. В. Я. /от всеки двама изпълнителни директори, или
от прокурист, заедно с изпълнителен директор/ да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН
**********, чрез процесуалния му представител адв. Н. И. И. с ЕГН ********** от
САК Съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул. „Г.“ **, офис-партер, на
основание член 78, ал.1 ГПК сумата от 19,15 лв. съдебни разноски в исковото
производство, включващи разходите за държавна такса.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.
Н. И. И. с ЕГН ********** от САК Съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С.,
ул. „Г.“ ** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от
**************директор, Д. Б. Ш., А. В. Я. /от всеки двама изпълнителни директори,
или от прокурист, заедно с изпълнителен директор/, на на осн чл. 78, ал. 8 от ГПК
сумата от 35,11 лв. разноски за процесуално представителство в исковото
производство.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от
П. Н. Д. - И. директор, Д. Б. Ш., А. В. Я. /от всеки двама изпълнителни директори да
заплати на адв. Н. И. И. с ЕГН ********** от САК служебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ **
сумата от 229,79 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5