Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260146 19.11.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На пети ноември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1926 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.-изп. директор, действащ чрез адв.А.Б.-САК, твърди в исковата си молба, че с Индивидуален договор за цесия от 18.01.2019г. към рамков договор за цесия от 20.12.2016г. кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД( УКФ), ЕИК ********* цедирал на ищеца вземането си по Договор за стоков кредит № 3199133 от 02.05.2018г., сключен с ответника М.И.М. с ЕГН ********** с пост. адрес ***. Твърди още, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, изтекъл на 21.04.2019г., като са останали неизплатени суми, а длъжникът и до момента не е извършил погасяване на същите, а именно: главница в размер на 811,75лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 80,54лв. за периода от 21.06.2018г. до 21.04.2019г. и обезщетение за забава в размер на 82,87лв. за периода от 21.06.2018г. до 02.07.2019г., за които суми съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 652/04.07.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1134/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, излага подробни съображения; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. Направено е искане уведомлението за извършената цесия да се връчи на ответника с преписа от исковата молба. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици, като по подробни съображения се оспорват доводите на процесуалния представител на ответника изложени в писмения отговор, иска се уважаването на предявените искове изцяло, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.Н.Л. -ТАК-назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се оспорват, като неоснователни, въведени са възражения за ненадлежно съобщаване на цесията на длъжника, излагат се подробни съображения, оспорва се автентичността на подписа на ответника, положен в договора за стоков кредит № 3199133/02.05.2018г., оспорва се и предоставянето на заемната сума на ответника; иска се отхвърлянето на исковете изцяло, като неоснователни. В съдебно заседание адв.Н.Л. –ТАК не поддържа искането си по чл. 193 от ГПК, но поддържа останалите си възражения, вкл. и в писмени бележки, като излага, че ищецът не е установил предаването на заемната сума; че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията по договора; че уведомлението за извършената цесия не е извършено лично от цедента, поради което длъжникът не е валидно уведомен за същата, оспорва и доказателствената стойност на Приложение № 1 към договора за цесия; пледира за отхвърлянето на исковете изцяло, като неоснователни.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за стоков кредит № 3199133 от 02.05.2018г., представен по делото се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на цената на стоката в размер на 878лв., с инкорпориран в договора погасителен план, с размер на месечната погасителна вноска от 81,94лв., без първоначална вноска, със срок от 12 месеца и последна вноска на 21.04.2019г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 21,45%, общ размер на всички плащания в размер на 983,28лв. и ГПР 23,68%. Представени са и ОУ към договора, съобразно които същите са приложими както при отпускане на паричен кредит, така и при отпускане на стоков кредит-чл.1.1,б.”в” от ОУ, а в чл.5,т.1 от ОУ е уговорено, че при отпускане на стоков кредит, сумата се превежда от УКФ директно на търговеца. Всички посочени документи са подписани от ответника.Представени са и Индивидуален договор за цесия от 18.01.2019г. към рамков договор за цесия от 20.12.2016г. за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец както и приложение № 1/18.01.2019г., към индивидуалния договор за цесия, в което е посочено вземането по процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за извършената цесия, получено лично от него на 05.08.2019г., видно от представеното известие за доставяне №997338. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът е изплатил само първата месечна вноска по договора в размер на 66,25лв. главница и 15,69лв. договорна лихва или общо 81,94лв., като останалата непогасена част от задължението е в размер на 811,75лв. главница, 80,54лв. договорна лихва за периода от 21.06.2018г. до 21.04.2019г., а обезщетението за забава върху главницата е в размер на 68,77лв. за периода от 21.06.2018г. до 03.07.2019г.(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК). От приложения фискален бон от 02.05.2018г., изд. от „ЗОРА-М.М.С.” ООД, магазин „Зора” гр.Търговище се установява, че ответникът е придобил чрез стоковия кредит мобилен телефон „Huawei” на стойност 439лв. и пералня „Indesit” на стойност 439лв., общо 878лв., като във фискалния бон е отразено, че плащането на сумата е извършено чрез банков превод. От приложеното ч.гр.д.№ 1134/2019г. по описа на РСТ се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 652/04.07.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1134/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, обуславящо правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по Договор за стоков
кредит № 3199133 от 02.05.2018г., за заплащане на дължимите месечни вноски, като
задължението е изискуемо на краен падеж-21.04.2019г. От събраните писмени
доказателства по делото, вкл. и от заключението по назначената СИЕ, съдът
приема за установено, че ответникът е сключил с УКФ процесния
договор за стоков кредит и въз основа на него е получил посочените във фискалния
бон движими вещи-мобилен телефон и пералня, като е извършил плащане само на
първата вноска по договора, като останалата част от дължимите суми е останала
непогасена и след крайния падеж на задължението на 21.04.2019г.В този смисъл,
за неоснователни приема съдът доводите на особения представител на ответника адв.Л. за това, че доколкото договорът за заем е реален
договор, то не са налице доказателства за предаване на сумата.В случая се касае
не до договор за кредит, а до договор за стоков кредит, при който изрично е
уговорено, че стойността на закупените от ответника вещи ще се изплати от
кредитора пряко на търговеца, което се установява и от посочения по-горе
фискален бон. Неоснователни са и възраженията за неяснота относно това къде е
сключен договорът за стоков кредит, тъй като видно от съдържанието на същия,
гр. София е посочен като адрес на кредитора, а не като място на сключване на
договора, а от фискалния бон се установява, че стоките са купени от магазин в
гр.Търговище. Неоснователни са и възраженията за липса на валидно съобщаване на
цесията, тъй като такова съобщение от цедента, чрез
упълномощения от него цесионер е получена лично от
ответника.Вярно е, че съобщаването на цесията на длъжника е в задължение на кредитора-цедент, но няма пречка той да упълномощи цесионера за извършване на уведомяването, което е направено
и в случая.И не на последно място, уведомлението за цесията се съдържа в
книжата към исковата молба, поради което и на това основание цесията се счита
съобщена на длъжника.Събраните доказателства установяват валидно прехвърляне на
вземането по процесния договор, като съдът приема за
неоснователно оспорването на доказателствената
стойност на представеното Приложение № 1 към договора за цесия, доколкото
същото съдържа подписите на дружествата цедент и цесионер, а останалите данни за други длъжници
са неотносими към спора и няма изискване те да са
част от съдържанието на посоченото приложение.С оглед на изложеното, съдът
приема, че е налице непогасено задължение на ответника за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава по процесния договор за
стоков кредит, като вземането е валидно цедирано на
настоящия ищец, при което приема, че предявените искове са доказани по
основание.Относно размера на претенциите, съдът кредитира изцяло заключението
по назначената СИЕ, като приема, че дължимата непогасена част от задължението е
съотв. за сумата от 811,75лв. главница, за сумата от
80,54лв. договорна лихва за периода от 21.06.2018г. до 21.04.2019г., а
обезщетението за забава върху главницата е в размер на 68,77лв. за периода от
21.06.2018г. до 03.07.2019г.(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК), при което до този размер следва да се уважи претенцията, а за разликата и
до пълния предявен размер от 82,87лв. следва да се отхвърли, като
неоснователна, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора
и предвид задължението на съда да се произнесе по разноските в заповедното и в
исковото производство, съдът приема, че ищецът има право на разноски съразмерно
на уважената част от исковете, от които в заповедното производство от разноски
в размер на 75лв. има право на 73,88лв., а в исковото-от сторените разноски в размер
на 854,39лв., съобр. списъка по чл. 80 от ГПК, ищецът
има право на разноски в размер на 841,57лв., определени по съразмерност, които
ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.-изп.
директор, действащ чрез адв.А.Б.-САК , против М.И.М. с ЕГН ********** с
пост. адрес ***, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
652/04.07.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1134/2019г. по описа на РСТ, за сумата от 811,75лв. главница по Договор за стоков
кредит № 3199133 от 02.05.2018г., сключен между ответника и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, за сумата от 80,54лв. договорна лихва за периода от 21.06.2018г.
до 21.04.2019г., изискуеми на краен падеж-21.04.2019г., цедирани
на настоящия ищец, както и за обезщетение за забава върху главницата в размер
на 68,77лв. за периода от 21.06.2018г. до 03.07.2019г.(датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК), като за разликата и до пълния предявен размер
от 82,87лв. отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.И.М. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.-изп.
директор, действащ чрез адв.А.Б.-САК, разноските в
заповедното производство в размер на 73,88лв., както и разноските в исковото
производство в размер на 841,57лв., определени по съразмерност, на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: