МОТИВИ към НОХД 734/12г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – П. обвинителен
акт.
Обвинението е против А.П.К. ***, за това, че на 11.12.2011г. на първокласен път
I-8, 199км.+900м., между разклона за с.Г. и с.М.К., посока гр.П. - гр.П.
/изток-запад/, при управление на МПС - лек автомобил марка „******” с рег.№ ******,
е нарушил правилата за движение както следва:
·
с
поведението си е създал опасност и пречки за движението, поставил е в опасност
живота и здравето на хората и е причинил имуществени вреди - чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП;
·
управлявал
е пътното превозно средство след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда-чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП;
·
не е
използвал дясната половина на пътя по посока на движението и не се е налагало
да напуска своята лента поради знак или светлинен сигнал-чл.8 ал.1 т.1 от ЗДвП;
·
-е навлязъл
и се е движил в лентата за насрещно движение на платно с две пътни ленти, без
да му се е налагало да изпреварва или заобикаля- чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП;
·
-не е
контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство-чл.20
ал.1 от ЗДвП
·
при
избраната от него скорост не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с характера и
интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението. Не е направил всичко възможно, за да
намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато е
възникнала опасността за движението-чл. 20 ал.2 от ЗДвП;
и е
причинил по непредпазливост на повече от едно лице, а именно на: И.А.Н. ЕГН **********
и Б.П.Н. ЕГН ********** и двамата от гр.П. средни телесни повреди както следва:
1. И.А.Н. -
изразяваща се в счупване на тялото на
дясна лопатка, което е довело до трайно затрудняване движенията на десен горен
крайник;
2. Б.П.Н. - изразяваща се в:
·
закрита
черепномозъчна травма с контузия на мозъка, причинила на пострадалата
разстройство на здравето, временно опасно за живота;
·
контузия на
гръден кош със счупване на десните 2, 3, 4, 5 и 6 ребра по средна аксиларна
линия и десните 3, 4 и 5 ребра по задна
аксиларна линия, оформили гръден капак, довели до трайно затрудняване на
движението на снагата;
·
счупване на
тялото на дясна лопатка, което е довело до трайно затрудняване на движенията на
десен горен крайник;
·
счупване на
тялото на дясната ключица, което е довело до трайно затрудняване на движенията
на десен горен крайник;
·
десностранният
хемопневмоторакс (наличие на кръв и въздух в плевралната кухина), наложил
извършването на десностранна таракоцентеза за възстановяването на функциите на
десен бял дроб и контузия на същия са причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
и деянието
е извършено в пияно състояние - 2.61 /две цяло, шестдесет и едно/ на хиляда
концентрация на алкохол в кръвта, установено с протокол №1171/12.12.2011г. за
химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръв и урина.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
по чл.343 ал.3 пред.първо и пред.четвърто, б.”а”, пред.второ, във вр. с чл.343
ал.1 б.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 от ЗДвП, чл.8 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Производството по делото се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Конституирани като частни обвинители по делото бяха пострадалите И.Н. и Б.Н..
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на РП П. с искане за постановяване на присъда, с
която да се признае подсъдимият за виновен и му се наложи наказание с отчитане
на визираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Аналогично е искането на частните
обвинители , чрез техния повереник.
Защитникът на обвиняемия пледира
аналогично, като настоява за определяне на минималния размер на
административното наказание по чл. 78а, ал.1 от НК глоба и неприлагане на чл.
78а, ал.4 от НК.
Обвиняемият се признава за
виновен декларативно, като признава фактите по обвинителния акт и се съгласява
за тях да не се събират доказателства, а да се ползват тези, събрани на ДСП. .
Районният съд, като обсъди и прецени по отделно
и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
На 11.12.2011г.
подс.А.К., след употреба на алкохол се качил в личния си автомобил марка „******”
с рег.№ РВ 4721 ВР и се отправил посока с.М.К., обл.П., като имал намерение да
посети свой приятел от с.М.К., обл.П.. К. бил сам в управлявания от него лек
автомобил, чиято скорост на движение била около 98,7км/ч на прав, сух участък с
отлична видимост, без натовареност на движението
По това време
пострадалият св.И.Н., пътувал в посока гр.П. с лекия си автомобил „Ф. Е.” с
рег.№РА . АС като се движел със скорост около 88км/ч, когато К. губи
управлението на автомобила, като на зиг-заг напуснал своето платно и навлязъл в
насрещното след което овладял управлението. Секунди по-късно подсъдимият отново
губи управлението и отново навлиза в насрещното платно за движение, посока П.-П.,
и се удря в управлявания от пострадалия И.Н. лек автомобил марка „Ф.”, модел „Е.”
с рег.№РА . АС. Ударът бил челен ексцентричен.
В семейния
автомобил пътувала и съпругата на св.Н. - Б.Н.. След сблъсъка АУДИ-то на.К.
продължило да се движи в първоначалната си посока отклонен надясно, като се
завъртял по посока на часовниковата стрелка около масовия си център на 80
градуса, след което спрял в дясната лента по посока движението. Автомобилът на
св.И.Н. продължил да се движи в първоначалната си посока отклонен наляво, като
се завъртял по посока на часовниковата стрелка около масовия си център на около
270 градуса. Автомобилът напуснал лявата лента по посоката си, излязъл върху
затревения банкет и се ударил странично в крайпътно дърво. Всичко това е
отразено в изготвения фотоалбум / снимки №15-18 от албума/.
От приложения към
делото протокол №1171/12.12.2011г. за химическа експертиза на СХЛ при МБАЛ – П.
е установено наличието на концентрация на алкохол в кръвта на обв.К., а именно
е 2,61 на хиляда.
От приложения към
делото протокол №1166/12.12.2011г. за химическа експертиза на СХЛ при МБАЛ – П.
не е установено наличие на алкохол в кръвта на св.Н..
Видно от заключението
на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза №-П-263/2011г. на св.И.Н.
е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на тялото на дясна лопатка, довело до трайно затрудняване движенията на десен
горен крайник, по смисъла на чл.129 от НК за около 2-3 месеца от датата на
травмата, при обичайно протичащ оздравителен процес;
- счупване на 3 и 4 десни ребра по средата на мишнична линия, довели до
временно разстройство на здравето , неопасно за живота, по смисъла на чл.130
ал.1 от НК, за около 25-28 дни от датата на травмата;
- контузия на дясната ръка в областта на дланта, причинила болка и страдание
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК за около 2-5 дни от датата на травмата.
Видно от заключението по назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза №-П-264/2011г. на св.Б.Н. е причинена
комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в закрита
черепномозъчна травма с контузия на мозъка, причинила на пострадалата
разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК;
- контузия
на гръден кош със счупване на десните 2, 3, 4, 5 и 6 ребра по средна аксиларна
линия и десните 3, 4 и 5 ребра по задна аксиларна линия, оформили гръден капак,
довели до трайно затрудняване на движението на снагата по смисъла на чл.129 от НК за около 2-3 месеца от датата на травмата;
- счупване
на тялото на дясна лопатка, което е довело до трайно затрудняване на движенията
на десен горен крайник, по смисъла на чл.129 от НК за около 2-3 месеца от
датата на травмата, при обичайно протичащ оздравителен процес;
- счупване на тялото на дясната ключица, което
е довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник по смисъла
на чл.129 от НК за около 2-3 месеца от датата на травмата, при обичайно
протичащ оздравителен процес;
-
десностранният хемопневмоторакс (наличие на кръв и въздух в плевралната
кухина), наложил извършването на десностранна таракоцентеза за възстановяването
на функциите на десен бял дроб и контузия на същия са причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 от НК.
Останалите
травматични увреждания са причинили болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2
от НК, за около 2-5 дни от датата на травмата.
По делото е изготвена
автотехническа експертиза, от чието заключение е видно, че:
Ударът между двата автомобила е
настъпил в лентата за движение на л.а.”Форд-Ескорт” в конфликтна зона на първоначален
контакт, която приблизително се намира по дължина на около 50.80м източно от
ориентира, приет в протокола за оглед или на около 11.0 м от задната лява гума
на л.а.”Ауди” и по широчина на около 1.0м южно от прекъснатата разделителна
линия на пътното платно.
Автомобилът „Форд-Ескорт” в
момента на удара е върху разделителната линия като надлъжната му ос е почти
успоредна на нея. Левите колела на автомобила са на около 0.30 до 0.40м от
разделителната линия на пътя в лентата за движение на „Ауди”.
Автомобилът „Ауди” в момента на
удара е изцяло върху лентата за движение на „Форда” като надлъжната му ос е под
ъгъл около 5°, насочен надясно по посоката си на движение.
Десните колела на автомобила са
на около 1.0 /предната/ до 1.40м /задната/ от разделителната линия на пътя в
лентата за движение на „Форда”.
Скоростта на движение на
л.а.”Форд-Ескорт” в момента на удара и преди това е била около 88 км/ч. Скоростта на
движение на л.а. „Ауди” в момента на удара и преди това е била около 98.7 км/ч.
В анализираната пътна ситуация
водачите на л.а.”Форд-Ескорт” и л.а.”Ауди” са нямали техническата възможност да
установят автомобилите си преди мястото на удара и да избегнат произшествието
чрез безопасно екстрено спиране.
ПТП е предотвратимо, ако водачът
на „Ауди” не е допуснал загуба на контрол върху управлението на автомобила,
възприел своевременно наличието на насрещно движещ се автомобил и не е допуснал
навлизане в лентата за насрещно движение.
Най-вероятен, от техническа
гледна точка механизмът на настъпилото ПТП е следният:
Двата автомобила се движили един
срещу друг, всеки в своята лента за движение. Лекият автомобил „Ауди-80” се движил в посока гр.П.
/с.М.Конаре/ - изток-запад. Лекият автомобил „Форд-Ескорт” се движил в лентата
за движение в посока гр.П. - запад-изток.
Когато л.а. „Ауди” бил на
около 54.8-82.2 метра
преди мястото на сблъсъка водачът му изгубил контрол над управлението му и чрез
завъртане на волана насочил автомобила наляво и навлязъл в лентата за насрещно
движещи се автомобили и продължил да се движи в нея.
В този момент
л.а.”Форд-Ескорт” се намирал на около 49-73.5 метра преди мястото
на сблъсъка и заемането на лентата за движение от л.а.”Ауди”било изненада за
водача Н., който не е разполагал с време да реагира на екстрено спиране и
установи автомобила. Водачът на „Ауди” – обв.К. се опитал чрез завъртане на
волана надясно да върне управлявания от него автомобил в собствената лента, но
въпреки това настъпил челен ексцентричен удар с насрещно-движещия се
л.а.”Форд-Ескорт”. Ударът е настъпил в предната дясна част в областта на фара
за л.а.”Форд-Ескорт” и предната дясна част в областта на фара за л.а.”Ауди”,
масивен за двата автомобила.
Мястото на удара е върху
лентата за движение на л.а.”Форд-Ескорт”. След удара л.а.”Ауди” е продължил да
се движи в първоначалната си посока, отклонен надясно, като се завъртял по
посока на часовата стрелка около масовия си център на около 80°, след което
спрял в дясната лента по посоката си на движение на мястото и положението ,
отразени в протокола за оглед и фотоалбума.
След удара
л.а.”Форд-Ескорт” е продължил да се движи в първоначалната си посока, отклонен
наляво, като се завъртял по посока на часовата стрелка около масовия си център
на около 270°. Напуска лявата лента по посоката си, излиза върху затревеният
банкет и се удря странично с дясна част в крайпътно дърво в близост до мястото,
отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопрестъплението.
Основна причина за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е че водачът на л.а.”Ауди” обв.А.К.
е навлязъл и се е движил върху лентата за насрещно движещи се автомобили със
скорост и за време, които не е бил в състояние да контролира за да отклони
автомобила или да спре и да пропусне насрещно-движещия се автомобил
„Форд-Ескорт”.
При тези факти, които
са били известни в ДП и са възприети по аналогичен начин от прокурора,
последния е предал на съд подсъдимия за извършено от него престъпление по
чл.343 ал.3, пр. 1-во и 4-то б.”а” пр.2-ро, във вр. с чл.343 ал.1, б.”б’, във
вр. с чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл.5 ал.1, т.1 и ал.2, т.3, чл.18 ал.1,
т.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Както следва да става ясно
от цифровия израз на правната квалификация, според автора на обвинението,
виновнонарушените правила на ЗДвП са: създаване на опасности и пречки за движението, поставяне в опасност
живота и здравето на хора и причиняване на имуществени вреди; управление на
превозното средство след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,
неизползване единствено на дясната половина на пътя по посока на движението при
ситуация, при която не се е налагало на водача да напуска своята лента поради
указанието на знак или светлинен сигнал; навлизане движение в лента за насрещно
движение при платно с обособени две пътни ленти в обстановка, в която не се е
налагало предприемането на маневра за изпреварване или заобикаляне; липса на
контрол и то непрекъснат над управляваното превозно средство и липсата на
съобразена скорост на движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието
на пътя и превозните средства с характера и интензивността на движението и с
всички други обстоятелства, които са имали значение за безопаснотта на
движението, както и бездействие по отношение на задължението водача да направи
всичко възможност за намаляване скоростта или спиране на превозното средство
във всички случаи, когато в възникнала опасност при движението. Събраните в ДП
доказателства, които съдът следва да има предвид след съответния анализ,
потвърждават в резултат на същия формираните изводи, както по фактулогията в
обвинителния акт, така и по възприетата квалификация на престъпното деяние,
респективно правилното запълване на бланкетния състав на възприетата правна
норма от НК със съответните норми на ЗДвП. Участници в пътната обстановка, при
която е настъпил инкриминирания пътно транспортен инцидент са били подсъдимия и
двамата пострадали, както и свидетеля П. и свидетелката М.. От показанията на
четиримата свидетели, т.е. двамата пострадали и посочените свидетели М. и П.
категорично се установява, че пострадалия и подсъдимия са се движели един срещу
друг, като първия е пътувал със скорост 88 км/ч , а по време на движението и в лентата
за насрещно движение подсъдимия е изгубил контрол при управление на автомобила
и е започнал движение по пътното платно зигзагообразно, навлизайки по този
начин и в насрещната лента. За секунди
подсъдимия успял да прибере автомобила в съответната на посоката му на движение
лента, но непосредствено след това отново изгубил контрол над управляваното от
него МПС и започнал да криволичи по платното, навлизайки в насрещната лента. В
автомобила на свидетеля Н. на предна дясна седалка пътувала и свидетелката Б.Н..
След като подсъдимия е навлязъл лентата
за насрещно движение и се е установил там е настъпил челен сблъсък между
управлявания от него автомобил и от управлявания от свидетеля Н.. Тази пътна
обстановка и условията и обстоятелства, при които фактически е настъпил
сблъсъка са възпроизведени, както в показанията на свидетелите Нешеви, така и в
показанията на свидетелката М. и свидетеля П.. От техническа гледна точка
механизма на настъпилото ПТП е изяснено експертно, като от заключението на
изготвената АТЕ е видно, че категорично ударът между двата автомобила е настъпил
в лентата за движение на лекия автомобил, управляван от пострадалия. Скоростта
на движение на този автомобил в момента на удара и преди това е била около 88 км/ч.Скоростта на
движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил в момента на удара и преди
това е била 98 км/ч.
Според експерта липсва техническа възможност за водачите на двата автомобила да
установят същите преди мястото на удара и да избегнат сблъска чрез безопасност
екстремно спиране.
След настъпване на пътно транспортния
инцидент са били взети кръвни проби и от двамата водачи, като химическата
експертиза по отношение на подсъдимия е установила концентрация на алкохол в
кръвта 2.61 промила. По отношение на пострадалия не е установено наличие на
алкохол в кръвта. В резултат на сблъсъка между двата автомобила на пострадалите
са били причинени редица телесни увреждания. Същите са експертно преценени и
квалифицирани по правилата на съдебната медицина. Видно от заключенията на
съдебния медик е, че на свидетеля Н. е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на тялото на дясна лопатка, довела до трайно
затруднявано на движенията на десен горен крайник, а на свидетелката Н. е
причинена т.нар. в съдебната медиците комплексна средна телесна повреда,
изразяваща се в:
-
закрита
черепно мозъчна травма с контузия на мозъка, причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота – чл.129 от НК
-
контузия
на гръден кош с контузия на 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то ребра по средата
ексиларна линия и десните 3-ти, 4-ти, 5-ти ребра по задната ексиларна линия,
оформили гръден капак, довели до трайно затрудняване движението на снагата, за
период 2-3 месеца от датата на травмата – чл.129 от НК
-
счупване
на тялото на дясната лопатка, което е довело до трайно затрудняване движенията
на десен горен крайник за период 2-3 месеца от датата на травмата – чл.129 от НК
-
счупване
на тялото на дясната ключица, което е довело до трайно затрудняване движенията
на десен горен крайник по смисъла на чл.129 от НК
-
десностранен
хемопневмоторакс /наличие на кръв и въздух в плевралната кухина/, наложило
извършването на десностранна таракоцентеза за възстановяване функциите на десен
бял дроб и контузия на същия, което е причинило разстройство на здравето и
временна опасност за живота по смисъла на чл.129 от НК
По отношение на свидетелката
Н. действително са причинени четири отделни средни телесни повреди, но с оглед
ППВС № 3/79 г. в случая, тъй като се засяга един обект, като с едно деяние са
причинени няколко отделни еднакви по вид, степен и характер телесни увреждания
и се касае до едно престъпление, чиято обективна и субективна съставомерност е
установена.
Несъмнено е че, поведението
на подсъдимия като водач на МПС , с оглед изложената и безспорно установена
фактулогия на ситуацията по настъпване на пътно транспортния конфликт, е било в
нарушение и това виновно на онези разпоредби на ЗДвП, с които е запълнен
бланкетния състав на инкриминираното престъпление по чл.343 ал.3, пр.1-во и
4-то, б.”а”, пр.2-ро, във вр. с чл.343 ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Несъмнено е, че подсъдимия
като водач на МПС не изпълнил задължението си да не създава опасности и пречки
за движението, като с действията си е поставил в опасност живота и здравето на
хората, а паралелно с това е причинил имуществени вреди. Управлявал е превозното
средство след несъмнено установена значителна концентрация на алкохол в кръвта
– 2.61 промила.
Безпричинно е напуснал
своята лента за движение, не е използвал дясната половина на пътя по посока на
своето движение и е извършвал зигзагообразни движения по цялото платно. При
това е навлизал и се е движел в лентата за насрещно движение без това да се е
налагало във връзка с осъществяването на маневра с изпреварване или
заобикаляне. В случая категорично става дума за липсата на контрол над
управляваното от него МПС.
Несъмнено е, че при тази
скорост на движение, с която е управлявал в извън населено място, той не е
могъл да направи всичко възможно, за да я намали и по-конкретно да спре
превозното средство при възникнала опасност за движението.
Скоростта е била
несъобразена с характера и интензивността на движението във всички случаи и с
всички конкретни обстоятелства, които са имали значение за безопасността на
движението. В резултат на допуснатото виновно неизпълнение на тези задължения
на водача по ЗДвП е настъпило ПТП, а в резулат на него са били причинени на
двамата пострадали описаните по горе телесни увреждания, които са такива по
чл.129 от НК. Вярно е, както е възприел и автора на обвинението, че подсъдимия
не е предвидил настъпването на този престъпен резултат, но също толкова вярно
е, че е могъл и е бил длъжен. Конкретните възможности са с оглед коментираната
пътна обстановка и нормалното психо-физическо развитие на лицето, а
задължението му произтича като участник в движението и водача на МПС. Придобитата
правоспособност от подсъдимия във всички случай следва да сочи, че той е могъл
да предвиди настъпването на престъпния резултат.
Като взе предвид горното, съдът призна подсъдимия за виновен за извършване на
престъпление по чл.343 ал.3, пр. 1-во и 4-то б.”а” пр.2-ро, във вр. с чл.343
ал.1, б.”б’, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл.5 ал.1, т.1 и ал.2,
т.3, чл.18 ал.1, т.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Доколкото производството по
делото е подадено по реда на глава XXVII от НПК, съдът след определяне
на наказанието и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл 58
ал.1 от НК следваше да редуцира същото с предвидения в разпоредбата размер от
1/3.
Иначе, за да определи
наказанието, което следва да получи подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът посочи цитираната материално правна норма и се съобрази с
общите правила за определяне на наказанието по НК. Отчете се, при това високата
обществена опасност на деянието, дори само с оглед на квалификацията в пияно
състояние, както и предвид сериозните телесните увреждания, които са били
причинени на св.Н.. Като висока съдът възприе и обществената опасност на дееца.
Този извод е съобразен, както с конкретното му поведение, така и с данните за
предходни осъждания, макар и по реда на чл.78а от НК, когато с влязъл в сила
съдебен акт на 22.06.2006г. Той е освободен от наказателната отговорност по
реда на цитираната норма за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Впечатляваща е
и справката за допуснати нарушения, където също има аналогично деяние, но
квалифицирано с оглед степента на алкохолно опиянение като административно
нарушение – виж л.28. Конкретните обстоятелства, които прецени съда са
сериозната опасност, в която подсъдимия е поставил не само свидетели Нешеви, на
които реално е причинил телесни материални щети, но и останали участници в
движението свидетели М. и П., които пък признават как самите те са се
страхували да не бъдат пострадали от неконтрулируемото движение по пътното
платно на управлявания от подсъдимия автомобил. Съдът прие, че за да може да се
очаква подсъдимия да се поправи и превъзпита, да му се въздейства
предупредително и възспиращо, а наред с това да се постигне и генералната
превенция, че следва да получи наказание в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода. Толерансът, който законодателя е предвидил в разпоредбата
на чл.58а ал.1 от НК гарантира на подсъдимия в производствата по глава XXVII от НПК и когато той е направил признания
на фактите по чл.371 т.2 от НПК, а съдът е постановил осъдителна присъда, да
получи намаляване на наказанието с 1/3, от това което съдът счита, че следва да
понесе. Така редуцираното наказание е в размер на една година и осем месеца
лишаване от свобода и то бе наложено на подсъдимия.
Съдът прие, че налице
приложението на чл.66 ал.1 от НК, като възприе, че не следва наказанието да
бъде ефективно изтърпяване и при отлагане на изтърпяването му, че ще се
постигне поправително въздействие върху дееца, а и общопревантивен ефект.
Поради това изтърпяването на наложеното наказание бе отложено за изпитателен
срок от 4 години и осем месеца, а възпитателната работа с условно осъдения –
възложена на Наблюдателна комисия при Община П..
На осн. чл.343 г от НК и
като взе предвид извършените до момента нарушения на правилата за движения по
пътищата от подсъдимия – л.28, л.29, както и предходното му престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, за което е бил осъден по реда на чл.78а ал.1 от НК и
разбира се конкретната престъпна деятелност съдът прие, че подсъдимия следва да
бъде лишен от правоуправление за срок от две години и шест месеца.
С оглед изхода от делото и
на осн. чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха сторените по
делото съдебно деловодни разноски в размер на 230 лв., които да заплати в полза
на ОД на МВР – П. и в размер на 45 лв. – за Районен съд П..
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: