РЕШЕНИЕ
№ 4812
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110150416 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на Д. М. В. срещу „Атмус Трейд“ ЕООД, с която са
предявени следните обективно кумулативно съединени искове:
по чл.350, ал. 1 КТ (в редакцията от ДВ- бр.26 от 1986г.) - за предаване на трудова
книжка;
по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ (в редакцията от ДВ- бр.26 от 1986г.) за заплащане на
сума в размер на 7216.68 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане
на трудова книжка в периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
- 21.06.2023 г. до датата на връщането й, при евентуалност - до приключване на
устните състезания по настоящото дело, ведно със законната лихва за забава от датата
на предявяване на исковата претенция – 11.09.2023г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 1 / 29.10.2022 г., по
силата на който заемала при ответника длъжността „търговски представител“, с месторабота
– гр. София, част от задълженията по което включвали предлагане на стоки от фирмен
каталог на търговски обекти в града и околността, с основано месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 1290 лева, което било изменено в размер на 1804.17 лева,
считано от 01.02.2023г. със споразумение от 31.01.2023г. Твърди, че на 07.06.2023г.
1
отправила искане до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. На
21.06.2023 г. представляващото работодателя лице уведомило ищцата, че трудовото
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие между страните и й заявило, че
трудовата й книжка се намира в счетоводството на дружеството, поради което трябвало да
се изчака няколко дни да бъде донесена оттам, както и поел ангажимент да изпрати
трудовата книжка чрез куриер. Поддържа, че не е получила трудовата си книжка в рамките
на един месец от прекратяване на правоотношението, поради което на 24.07.2023г. сезирала
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.София за допуснато от „Атмус Трейд“ ЕООД
нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в незаконно задържане на
трудовата й книжка. Във връзка със същата на работодателя било дадено предписание да
върне трудовата книжка в срок до 15.08.2023 г. и същият наред с останалите поискани от
инспекторите книжа, представил „уведомително писмо" от 07.08.2023 г., което посочил, че
изпратил по куриер до постоянния й адрес по прекратения трудов договор. С писмото
работодателят поканил ищцата на предписаната от Дирекция „Инспекция по труда“ на
09.08.2023 г. дата - 15.08.2023 г., в 8.00 часа, да се яви на адрес на седалището и адреса на
управление на дружеството, за да получи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, трудовата книжка и здравната книжка. Твърди, че на посочената дата
упълномощен представител на ищцата се явил, но в указаните час и място не се явил
представител на ответника, а управителят на дружеството се държал грубо и отказал да
разговаря с пълномощника. На 21.08.2023 г. ищцата изпратила покана за връщане на
трудовата книжка до управителя на ответника, която се върнала след няколко неуспешни
опита за връчване. Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сума в размер на 7216.68 лева, представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка в периода от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 21.06.2023 г. до датата на връщането й.
Претендира разноски.
Представя писмени доказателства под опис. Прави искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, както и искане по чл. 190 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение. Не оспорва наличието на
трудово правоотношение с ищцата по трудов договор, по силата на който последната е
заемала длъжността „търговски представител“ при ответника, както и че трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 21.06.2023 г. Твърди, че
трудовата книжка на ищцата е била оформена на 22.06.2023г., но ищцата не се явила да си я
вземе. Посочва, че забавата на предаването се дължи на поведението на ищцата, която не се
е явила да я получи на 15.08.2023г., като твърди, че неин представител също не се е явил
своевременно в определения ден и час, съобразно предписанието от Дирекция „Инспекция
по труда“, а пристигнал със значително закъснение, за което ищцата била информирана
2
посредством текстово съобщение, изпратено на мобилния й телефонен номер, за което бил
съставен съответен протокол. Ответникът потърсил съдействие от представители на
Дирекция „Инспекция по труда“, чрез които е била уговорена втора среща за 28.08.2023 г.,
като отново никой не се е явил, за което е съставен констативен протокол. На 11.09.2023 г.
управителят на дружеството направил нов опит да връчи трудовата книжка на ищцата, във
връзка с което изпратил ново текстово съобщение на ищцата, като я е поканил да му
представи писмено съгласие, че е съгласна трудовата книжка и документите да й бъдат
изпратени с куриер, но не е получил отговор. Поддържа, че ищцата не е оказала
необходимото съдействие да получи трудовата си книжка, поради което ответникът не е
изпаднал в забава. При евентуалност спрямо изложените съображения, намира, че е
изпаднал в забава за предаване на трудовата книжка от датата на изпращане на поканата по
чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Оспорва за ищцата да са
настъпили вреди от невръщането на трудовата й книжка. Заявява готовност да предаде в
държане трудовата книжка на ищцата в първото открито по делото съдебно заседание. Моли
за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение. В условията на евентуалност, моли
съда да постанови решение, с което да уважи иска единствено за периода от 07.08.2023 г. -
датата на изпращане на покана по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства под опис. Прави искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при довеждане за установяване на
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
В открито съдебно заседание от 20.02.2024г. проекта на доклад е изменен с оглед
направените от ищеца уточнения съгласно дадените указания в частта по иска с правно
основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ (в редакцията от ДВ- бр.26 от 1986 г.), който да се счита
предявен за сумата от 4739.18 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудова книжка в периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение -
21.06.2023 г. до 10.09.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване
на исковата претенция – 11.09.2023г., до окончателното изплащане на сумата. С
направеното изменение докладът е обявен за окончателен.
В същото открито съдебно заседание на процесуалния представител на ищеца бяха
предадени оригинал на трудова книжка на ищеца Д. М. В., № 5, Сер. 3 № ....., както и лична
здравна книжка на Д. М. В., издадена от МЗ - РЗИ – гр. Варна, които бяха прегледани и
приети.
В ход по същество представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени
и претендира разноски.
Представителят на ответника моли исковете да бъдат отхвърлени. В срок подава
писмени бележки по спора, в които обосновава отхвърлянето на иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал.
3 КТ с довод, че работодателят е направил много опити и е положил всички усилия да
изпълни задължението си, което не е станало поради поведението на ищеца. Позовава се на
свидетелските показания на свидетелите, доведени от ответника.
3
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, в която част възражения
няма, че на 29.10.2022г. между страните бил сключен трудов договор, по силата на който
ищцата е заемала длъжността „търговски представител“ при ответника с основано месечно
брутно трудово възнаграждение за месеца преди прекратяване на трудовото
правоотношение в размер на 1804.17 лева. Обстоятелствата се доказва и от приложения
трудов договор и допълнително споразумение /л.10-12/.
Страните не спорят и с доклада е обявено за безспорно, в която част също няма
възражения, че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед на основание чл.
325, ал. 1 КТ, считано от 21.06.2023 г.
Обявено е за безспорно с доклада, срещу която част е имало възражения от ищеца
досежно периода, в който не е върната трудовата книжа, което възражение е оставено без
уважение, че към датата на предявяване на исковата молба, както и към датата на
депозиране на отговора на исковата молба, трудовата книжка на ищцата се намира в
държане на ответника.
Страните не спорят, че трудовата книжка на ищцата е била оставена за съхранение при
работодателя към датата на уволнението.
За установяване на обстоятелствата около изпълнение на задължението по оформяне и
връщане на трудовата книжка, по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля М. Г. К. се установяват обстоятелства около уговорена
среща по връщането на трудовата книжка. Свидетелят познава Д. /ищцата/ от около 5 г. от
близки общи приятели, знае, че Д. е работила „Атмус Трейд“ ЕООД и че са се разделили по
нормален начин. Показанията установяват, че ищцата е не е могла да си получи трудовата
книжка, поради което се обадила на свидетеля в началото на август 2023 г. с молбата да
взема трудовата й книжка от предишния й работодател, тъй като тя не се намирала в гр.
София, а в гр. Варна. Свидетелят се съгласил, след което започнали да се разбират на коя
дата, в колко часа и къде трябва да отиде да я вземе. Казан бил адресът – улицата и
номера. Разбрали се да ѝ изпрати пълномощно и да вземе трудовата книжка от работодателя.
На именния ден на свидетеля - на 15.08.2023 г., трябвало да отиде на адрес: ул. „К. П.“ № ...,
с пълномощното, което било изпратено преди това, за да получи трудовата книжка.
Ищцата обяснила на свидетеля, че трябва да търси г-н Хр. Ш., и предоставила номера на
адреса. Свидетелят трябвало да бъде там в 8,00 ч. Между 8,00 ч. - 8,10 ч. свидетелят бил на
адреса, стигайки до там с такси. Очаквала да бъде фирма или офис, но се озовала пред
нормална жилищна кооперация. Когато пристигнала нямало никой пред входа /били няколко
входа/, изчакала няколко минути, но някой да се появил и свидетелят се обадил на Д., за да я
попита как може да се свържа с господина. Тя ѝ казала, че ще звънне и ще ѝ върне обаждане.
Докато чакала да върнат обаждане, от входа излязла по-възрастна жена, която свидетелят
решил да попита дали познава г-н Ш. Тя казала, че самата тя не живее там и не знае, но
4
синът й живеел там, който щял да излезе след няколко минути и било по-логично да попита
него. През това време Д. върнала обаждане на свидетеля и казала, че въпросният господин
не вдига. Свидетелят я помолил за номера му, за да пробвам тя да се свържа с него. След
това излязъл синът на госпожата и тя го попитала дали познава г-н Ш. Той потвърдил, че
живее във входа. Опитала да звънне няколко пъти на телефона, който Д. предоставила, но
никой не вдигнал, затова написала съобщение по вайбър, защото понякога хората не вдигали
на непознати номера. Написала „Добър ден. Тук съм за документите на Д.“, съответно във
вайбър видяла, че съобщението било получено и след няколко секунди прочетено, тъй като
имало две тикчета на съобщението отстрани. Съобщението по вайбър изпратила в 8,27 ч.
Няколко минути по-късно отново се свързала с Д., за да поиска снимка на г-н Ш., за да може,
ако случайно излизал, да го познае и да говори с него. Тя изпратила снимка от фейсбука
му и свидетелят видял как изглежда. Малко по-късно видяла да излиза жена и след нея г-н
Ш. Свидетелят, след като се огледа в залата, посочи, че мъжът в дясно от нея е г-н Ш., който
е чакала. Когато го видяла да излиза, свидетелят се опитал да го спре, извиквайки няколко
пъти, но той я игнорирал и не спрял. След това извикала с малко по-висок тон и започнала
да върви след него, като на третия или четвъртия път той се обърнал. В това време
свидетелят държал в ръка пълномощното. Любезно му обяснила, че е там за трудовата
книжка на Д., тъй като е 15 август - на тази дата и в този час, трябвало да предостави
трудовата книжка. Той отговорил, че не била Д., а тя му казала, че има официално
пълномощно от нея. Поискал да вземе пълномощното, но свидетелят му казал, че не може да
му го даде физически, но може да го погледне, след което му го предоставила. Той го взел
от ръцете и казал, че ще го задържи, след което тя му казала, че няма как да му го даде, тъй
като съдържа нейни лични данни и може да му го даде само ако получи трудовата книжка.
Свидетелят успял да измъкне пълномощното. Той казал, че в момента закъснява и нямало
да даде трудовата книжка. Свидетелят не знае за уговарянето на друга среща между Д. и г-н
Ш. Срещата с г-н Ш. не приключила особено благоприятно, тъй като свидетелят продължил
да иска трудовата книжка. Тогава той се приближил близо до лицето и започнал да
повишава тон. Свидетелят му отговори, че го чакал 20 мин., след което се намесила жена му,
която казала, че не вдигнали, защото са мислили, че е куриерска фирма. Свидетелят
отвърнал, че им било изпратено съобщение по вайбър и защо е там, както и че съобщението
било прочетено. След като успяла да си вземе обратно пълномощното, свидетелят си
тръгнал. Не се разбрали с г-н Ш. за среща по-късно същия ден.
Като свидетел е разпитана още съпругата на управителя на ответното дружество Хр. Ш.
- Т. С. Ш., показанията на който дават яснота също за посочената среща на 15.08.2023г.
Свидетелят случайно присъствал на срещата, когато дамата /свидетелят посочи другия
свидетел М. К./ и съпруга се засекли пред дома им, където се намира и офиса. Това
станало сутринта, лятото - средата на август, около 8,30 ч., когато те излизали, за да може
съпругът да заведе детето им на градина. Излизайки навън свидетелят забелязал, че дамата
ги гледа и идва към тях другия свидетел М. К. Тогава тя попитала „Вие ли сте Хр. Ш“, а той
й отговорил „да“, и тогава тя казала, че е упълномощено лице на Д. и е дошла за трудовата
книжка. Съпругът попитал дали може да види пълномощното и тя му го показала, след
5
което той й го върнал. Малката им дъщеричка била разстроена, те бързали и тъй като това
били документи, съпругът предложил да се върне към 10,00 ч., а дамата потвърдила и си
тръгнала, а свидетелката си влезнала вкъщи. Свидетелят не е знаел, че тази среща е била
уговорена предварително. Всеки ден съпругът кара детето на градина, но варианта да я
закара тя също съществувал.
Показанията на свидетеля К. се ползват изцяло от съдебния състав. Свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, които е възприел лично. Свидетелят не е пряко или косвено
заинтересован от изхода на делото, не се намира в родствени или близки отношения с някоя
от страните по делото, въпреки че се намира в приятелски отношения с ищеца, които не се
отличават с особена близост като такива извън рамките на обичайното. Разказа на свидетеля
е последователен, логичен, не съдържа противоречия сам по себе си и в голямата си част се
покрива с показанията на свидетеля Ш. По тези причини, свидетелските показания на К. се
ползват изцяло при изграждане на фактическите изводи. Показанията на свидетеля Ш. също
се ползват с доверие, с изключение на онази част от тях, в която се сочи съществуваща
уговорка между нейния съпруг и свидетеля К. да се видят по-късно същия ден. За да не се
ползват в тази част показанията на този свидетел, съдът съобрази, че разказа на свидетеля
К., който се кредитира изцяло, не съдържа подобни данни. По тази причина и вземайки
предвид косвената заинтересованост на свидетеля Ш. от изхода на делото с оглед
отношенията му с представителя на ответното дружество, то показанията в тази част остават
извън обхвата на доверие. В останалата част, показанията на свидетеля Ш. се ползват с
доверие и косвената заинтересоват е изключена, тъй като казаното е в унисон с показанията
на свидетеля К. Следва да се отбележи, че е ирелевантно за делото обстоятелството по
повишения тон в някой етап от разговора при осъществената среща, поради което тази част
не следва да се обсъжда.
В подкрепа на показанията са част от представените писмени доказателства към
отговора на исковата молба – уведомително писмо /л.36/ и обратна разписка /л.37/, от които
става ясно, че работодателят е поканил ищеца да се яви на 15.08.2023г. в 08:00 часа на адрес
гр. София, ул. „К. П.“ №..., за да получи заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, оформена трудова книжка и лична здравна книжа. Уведомителното писмо
е получено от ищеца на 09.08.2023г. на адрес в гр. Варна, ул. „В.“ № ..., макар да е изпратено
на адрес в гр. Сливен. Именно ценейки показанията и писмения документ, съдът намира, че
не следва да цени приложения констативен протокол за явяване /л. 39/, чието съдържание не
се ползва с материална доказателствена сила, а се преценява съобразно останалите
доказателства, с които посоченият документ влиза в явно противоречие, поради което не се
взима предвид.
Като свидетел е разпитан още управител търговска част в „Атмус Трейд“ ЕООД Ц. И.
Й. От показанията му става ясно, че правоотношението на Д. било прекратено на 21 юни.
Тогова, между 10,00 ч. - 11,00 ч., тя дошла, като уговорката им първоначално била тя да си
тръгне на 22 юни, но тя дошла на 21 юни сутринта. Оставила телефона и ключовете от
служебната кола, която й се водила, и казала, че й се налага да пътува. Тогава попитала кога
6
ще са готови документите и свидетелят отвърнал, че документите й ще са готови на 22
юни според предварителната им уговорка, но тя казала, че ще се чуят допълнително, тъй
като трябвало да пътува. Свидетелят лично повече не се обаждал и не се чувал с нея. Знае,
че комуникацията е била с г-н Ш. Доколкото знае тя поискала трудовата книжка и всички
документи да се изпратят по куриер няколко дни след като напуснала. Доколкото знае, по
закон те не можело да изпратят трудовата книжка по куриер, след като нямали нейното
съгласие, затова не изпратили трудовата книжка по куриер. Свидетелят нямал информация
за други срещи, не се е срещала с него, доколкото знае не се е срещала и със собственика.
Били правени опити от собственика на фирмата да се срещне с Дани, но нямал конкретна
информация и не знае кога са били тези опити. Свидетелят заявява, че е присъствал на среща
на 28 август, за която на ищцата била изпратена покана за получаване на трудовата
книжка от седалището на фирмата на адрес: гр. София, ул. „К. П.“ № .... Поканата била за
8,00 ч., като там били с г-н Ш. до 8,30 ч., но тя не се появила. Тази среща била организирана
от Инспекция по труда.
Показанията на свидетеля се ползват с доверие, с изключение на онази част от тях,
касаеща наличието на среща 28.08.2023г. Свидетелят е служител при ответното дружество и
няма доказателства ищецът да е уведомен за тази среща, подобно на срещата за 15.08.2023г.,
поради което показанията не се приемат за обективно дадени. Освен това, разказът на
свидетеля е противоречив – първоначално свидетелят заяви, че не се е виждал и чувал с
ищеца, няма информация за срещи, след което заявява, че е присъствал на среща на
28.08.2023г. В останалата част, показанията на свидетеля са логични и касаят факти, за
които страните не спорят – датата на прекратяване на трудовия договор, уговорка за
изготвяне на документите и поискването им. За доказателство за провеждането на тази
среща от 28.08.2023г. не може да служи представеният по делото констативен протокол за
явяване /л. 40/, защото не се ползва с материална доказателствена сила, поради което
съдържанието му се преценява с оглед останалите доказателства по делото. Доколкото обаче
е съставен от работодателя, то той не може да служи в процеса в подкрепа на дадените
показания.
Налични са доказателства /л.17-18/, че ищецът е отправил до работодателя
уведомително писмо, в което изразява съгласието си да получили книжата по куриер на
посочен адрес в гр. Варна, но от обратната разписка от 23.08.2023г. е видно, че пратката е
върната.
Прието като доказателство е пълномощно с нотариална заверка на подпис от
10.08.2023г. /л. 15/, видно от което ищцата е упълномощила М. Г. К. да я представлява пред
работодателя „Атмус трейд“ ЕООД като подпише и получи от нейно име заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, трудова книжка с вписани в нея данни за
това и лична здравна книжка.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
прави следните правни изводи:
7
По иска чл.350, ал. 1 КТ (в редакцията от ДВ- бр.26 от 1986г.) - за предаване на
трудова книжка
Нормата на чл. 350, ал. 1 КТ вменява на работодателя задължение при прекратяване на
трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Според разпоредбата
на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на
трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
От правилото на чл. 350, ал. 1 КТ се извежда, че моментът на прекратяването на
трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата книжка за
оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е задължение на работодателя. На този
извод сочи и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 КТ – обезщетение се дължи от деня на
прекратяване на правоотношението, което значи, че задържането на трудовата книжка се
явява незаконно от датата, на която работодателят е дължал незабавното й връщане /така и
решение № 444 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 606
от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 908/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 1242 от 15.06.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., IV г. о., ГК/.
Трайно установената съдебна практика, възприета в решение № 553/15.07.2010 г. по гр.
д. № 206/2009 г. на ІV г. о., ВКС, приема, че когато работникът е предал съхраняваната от
него трудова книжка за оформяне от работодателя, той трябва да я оформи и върне веднага
след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й – да посочи кога
тя ще бъде оформена и на разположение на работника. Ако работодателят не върне
надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да я вземе,
добросъвестността изисква той да покани работника за получаването /в този смисъл е
Решение 553/2010 г. по гр. д. № 206/2009 г., ВКС/. Работодателят може да се освободи от
последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение, съгласно чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Приема се още /решение № 1242 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., IV г. о.,
ГК/, че дори в случаите, когато връщането на трудовата книжка не може да бъде сторено,
защото работникът или служителят не се е явил лично при прекратяване на трудовото
правоотношение или при предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, работодателят
е длъжен да го покани по реда на чл. 6, ал. 3 Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
именно защото задължението е носимо, а не търсимо. Само тогава, при неявяване на
работника или служителя лично или чрез писмено посочено от него друго лице, задържането
на трудовата книжка у работодателя не е незаконно.
В разглеждания случай между страните не се спори, че трудовата книжка е била
оставена при работодателя на съхранение. Страните не спорят и се установява, че трудовото
правоотношение е прекратено на 21.07.2023г. Видно е, че трудовата книжка е предадена на
процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание едва на 20.02.2024г.
8
Свидетеля Й. излага, че на ищеца е било казано, че трудовата книжка ще бъде готова на
22.07.2023г. Казаното от свидетеля не обуславя наличието покана до ищеца за получаване
или на уговорка за предаване на вече оформената трудова книжка, тъй като не изпълва
уредените начини за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, както и защото към този момент трудовата книжка не е била
реално оформена и самият ищец е заявил, че няма да бъде в града, за да я получи. Няма
доказателства по делото на 22.07.2023г., след като трудовата книжка е била оформена,
работодателят да е поканил ищеца да получи трудовата си книжка този или друг ден по
един от начините по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Първата покана, изпратена от работодателя до ищеца, датира от 09.08.2023г., в която се
съдържа дата за среща на 15.08.2023г. в 08:00 часа на адрес в гр. София, ул. „К. П.“ № ..... На
тази дата представител на ищеца се е явил да получи трудовата книжка, като писменото
съгласие е изразено в даденото пълномощно и друго не се изисква. Пълномощното изрично
съдържа текст за получаване на трудовата книжка, поради което изискването на чл. 6, ал. 3,
изр. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж за служителя е изпълнено. В
уговорения ден и час за предаване на трудовата книжка обаче работодателят не е изпълнил
задължението си да се яви и да стори това – да предаде документа в държане на
представителя на служителя. Управителят на дружеството работодател не се е явил, за да
предаде трудовата книжка на упълномощеното от служителя лице, с което си поведение е
нарушил задължението си, предвидено в чл. 350, ал. 1 КТ.
В настоящия казус, работодателят не доказа релевираната от него обективна
невъзможност да изпълни задължението си по предаване на документа поради поведението
на служителя, съответно изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж за служителя, които да го освободят или намалят
неговата отговорност. Това е така, защото доказателства по делото, че служителят е искал
изпращането на трудовата книжка след оформянето на адрес в гр. Варна, не се съдържат
по делото. Липсата на такива доказателства, правят и неподкрепено твърдението, че
работодателят не е изпратил документа, тъй като е нямал писмено съгласие на служителя за
това. Единственото доказателство, че ищецът-служител е направил опит да уведоми
работодателя-ответник за адрес в гр. Варна, където да бъде изпратен и получен документа,
ведно с изразено съгласие, е уведомително писмо от 21.08.2023г. /л.17/, което обаче е
върнато като неполучено от работодателя поради причина, че не се е намирал на адреса. Ето
защо, направеното възражение остава несподелено.
Първият опит работодателят да се ползва от възможността да се освободи от
отговорност е уговорената среща за 15.08.2023г. В изпълнение на текста на чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж за служителя служителят е бил писмено
уведомен с писмо с обратна разписка за деня, часа и мястото на срещата, на която ще се
състои предаването на документа, което писмо е получено на 09.08.2023г. Пълномощник на
надлежно поканения служител се е явил в уговорения ден, час и място, но представител на
работодателя не е присъствал. Неприсъствието на работодателя се доказва от показанията на
9
свидетелите К. и Ш., според които около 08:00 часа управителя на дружеството не се е
намирал на адреса. Видно от показанията, адресът е жилищна сграда, на която и около която
няма означения за офис на търговеца, поради което и след като в писмото няма означение за
етаж и номер на апартамент, логично мястото, където лицата е следвало да се срещнат е на
улицата. Отвън, на улицата, представител на работодателят не се е намирал в уговорения
час. Обстоятелството по установяване на конкретния час на пристигане на пълномощника
на ищеца, който е могъл да получи документа с оглед изрично даденото съгласие, не
разколебава този извод, защото от показанията на свидетеля Ш. става ясно, че за първи път
управителя на дружеството е напуснал дома си в 08:30 часа и не е излизал по-рано същия
ден сутринта. Нещо повече, доказателствата са еднопосочни, че управителят на ответното
дружество е напуснал дома си много след 08:00 часа и се е срещнал с представителя на
ищеца, който се е намирал на улицата, чакайки появата му, но не е изпълнил задължението
си по предаване на документа. Обстоятелствата около преминаването на представителя на
ответното дружеството, без същия да може да остане, за да изпълни задължението си, не са
оправдателни. Срещата е организирана от работодателя, поради което именно той е бил
длъжен да обезпечи провеждането и при поява на ищеца или негов представител. По тази
причина съдебният състав не приема за освобождаващи и твърденията за отправено тогава
предложение към представителя на ищеца за среща същия ден в по-късен час, в който той
не се е отзовал, ако то се приеме за доказано. Същевременно, възражения и доводи от
ответника, че на посочения ден, място и час е следвало да се яви друго лице от
предприятието, което да извърши предаването на документа, не се съдържат и няма
доказателства за такива обстоятелства. По изложените мотиви според този съдебен състав
работодателят не е успял да се освободи от задължението си, след като самият той не е
изпълнил уговорката да се яви в уречения ден, час и място, за да предаде документ.
Остават несподелени възраженията, че работодателят се е освободил от отговорност с
организирането на втора среща за 28.08.2023г. Доказателства за уведомяването на
служителя-ищеца за провеждането на такава среща не са налични по делото, а
представените документи и показанията на свидетеля Й. не са достатъчни, за да се установи
това обстоятелство. Нещо повече, представеното уведомително писмо няма данни да е
изпратено и получено от служителя, както изисква чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж за служителя. Изискването на наредбата не се изпълнява с
уведомяване на служителя през мобилно приложение, а представените доказателства в тази
връзка не се ценят като писмени доказателства по смисъла на ГПК, от тях не се вижда
телефонен номер, титуляря на който, чрез гласни доказателства, да бъде потвърден.
Същевременно други доказателства, включително по експертен път, за факта по достигане
до знанието на ищеца за провеждането на следващи две срещи – за 28.08.2023г. и за
11.09.2023г. не са поискани и събрани. Впрочем, показанията на свидетеля Йотов също не
дават информация за организирането на среща за 11.09.2023г.
По изложените мотиви, предявеният иск се явява основателен.
Трудовата книжка обаче е върната на процесуалния представител на ищеца в открито
10
съдебно заседание на 20.02.2024г. и съобразявайки това обстоятелство по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК, предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен - като погасяване на
задължението чрез предаване на трудовата книжка в хода на процеса, с което защитата по
иска е изпълнена.
По иска по чл.226, ал.2 КТ
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ ищцата следва да докаже следните
правопораждащи претенцията юридически факти: 1/ прекратено трудово правоотношение;
2/ предаване на трудовата си книжка за съхранение при работодателя 2/ незаконно
задържане на трудовата книжка на работника или служителя от страна на работодателя, т.е.
работникът в изпълнение на задължението си по чл. 348, ал. 3 КТ да е представил, съответно
предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с
прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят да е задържал незаконно
трудовата книжка на ищеца, като отказва да му я върне доброволно или го възпрепятства да
я получи своевременно след прекратяване на трудовото правоотношение; 3/ наличие на
причинени вреди и 4/ причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка
и причинените вреди. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на
конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си,
включително да установи, че е оформил и върнал трудовата книжка след прекратяване на
трудовия договор, съответно датата на връщането, съществуването на обективна
невъзможност да стори това поради неоказване на съдействие от страна на ищеца; както и
при установяване на горните факти в негова тежест е да докаже плащане на обезщетението.
Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице,
когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за
вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя
възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него.
Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на
процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС. В този смисъл са разясненията по т. 1 и 2 от ТР № 1 от
02.12.2019 г., постановено по тълк. дело № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС.
Обезщетението макар да се дължи до връщане на трудовата книжка, съдът е отправил
указания да се посочи краен момент, тъй като не е ясно дали документът ще бъде върнат в
рамките на производството. В изпълнение на указанията, претенцията е уточнена, като се
търси обезщетение в размер на 4739.18 лева, представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудова книжка в периода от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 21.06.2023 г., до 10.09.2023 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяване на исковата претенция – 11.09.2023г., до окончателното изплащане на
сумата.
11
Съобразявайки цитираната по-горе практика и мотиви относно основателността на иска
по чл. 350 КТ, съдебният състав намира, че всички предпоставки за уважаване и на този иск
са налице.
Трудовата книжка на ищеца е била оставена за съхранение при работодателя, поради
което и в деня на прекратяването на трудовото правоотношение за него възниква
задължението да я върне оформена. Казано по друг начин, задължението е изискуемо от
този момент, който в случая е датата 21.06.2023г., като няма значение дали документите са
били готови на следващия ден, нито дали служителят се е намирал там. С изискуемостта на
задължение – 21.06.2023г., работодателят е следвало да предаде документа в този ден, което
не е било сторено, тъй като книжата не са били готови. Именно по тази причина за
работодателя е приложим реда по ал. 6, ал. 3 от Наредбата, поради което релевираните в
тази посока възражения и твърдения не се споделят.
Със задържането на трудовата книжка в този ден, работодателят е изпаднал в забава, от
която може да се освободи, спазвайки разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж за служителя, като съобщи на служителя с писмо с обратна
разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този случай, обезщетението
по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от работника или служителя,
удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно поканеният служител не се яви или
не декларира писмено волята си трудовата книжка да бъде предадена чрез друго лице или
по пощата, отговорността е негова, а не на работодателя, който с изпълнение на
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата се освобождава от задължението си по чл.350, ал. 1
КТ. В тази хипотеза и когато работникът или служителят не е потърсил книжката, която е
предал за оформяне на работодателя, не е налице хипотеза на незаконното й задържане,
която да е в причинна връзка с претърпените вреди. Когато не е в забава относно
задължението си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не
дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.
В настоящия казус, работодателят не доказа релевираната от него обективна
невъзможност да изпълни задължението си по предаване на документа поради поведението
на служителя, съответно изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж за служителя, които да го освободят или намалят
неговата отговорност. Това е така, защото доказателства по делото, че служителят е искал
изпращането на трудовата книжка след оформянето на адрес в гр. Варна, не се съдържат
по делото. Липсата на такива доказателства, правят и неподкрепено твърдението, че
работодателят не е изпратил документа, тъй като е нямал писмено съгласие на служителя за
това. Единственото доказателство, че ищецът-служител е направил опит да уведоми
работодателя-ответник за адрес в гр. Варна, където да бъде изпратен и получен документа,
ведно с изразено съгласие, е уведомително писмо от 21.08.2023г. /л.17/, което обаче е
върнато като неполучено от работодателя поради причина, че не се е намирал на адреса. Ето
защо, направеното възражение остава несподелено.
Първият опит работодателят да се ползва от възможността да се освободи от
12
отговорност е уговорената среща за 15.08.2023г. В изпълнение на текста на чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж за служителя служителят е бил писмено
уведомен с писмо с обратна разписка за деня, часа и мястото на срещата, на която ще се
състои предаването на документа, което писмо е получено на 09.08.2023г. Пълномощник на
надлежно поканения служител се е явил в уговорения ден, час и място, но представител на
работодателя не е присъствал. Неприсъствието на работодателя се доказва от показанията на
свидетелите К. и Ш., според които около 08:00 часа управителя на дружеството не се е
намирал на адреса. Видно от показанията, адресът е жилищна сграда, на която и около която
няма означения за офис на търговеца, поради което и след като в писмото няма означение за
етаж и номер на апартамент, логично мястото, където лицата е следвало да се срещнат е на
улицата. Отвън, на улицата, представител на работодателят не се е намирал в уговорения
час. Обстоятелството по установяване на конкретния час на пристигане на пълномощника
на ищеца, който е могъл да получи документа с оглед изрично даденото съгласие, не
разколебава този извод, защото от показанията на свидетеля Ш. става ясно, че за първи път
управителя на дружеството е напуснал дома си в 08:30 часа и не е излизал по-рано същия
ден сутринта. Нещо повече, доказателствата са еднопосочни, че управителят на ответното
дружество е напуснал дома си много след 08:00 часа и се е срещнал с представителя на
ищеца, който се е намирал на улицата, чакайки появата му, но не е изпълнил задължението
си по предаване на документа. Обстоятелствата около преминаването на представителя на
ответното дружеството, без същия да може да остане, за да изпълни задължението си, не са
оправдателни. Срещата е организирана от работодателя, поради което именно той е бил
длъжен да обезпечи провеждането и при поява на ищеца или негов представител. По тази
причина съдебният състав не приема за освобождаващи и твърденията за отправено тогава
предложение към представителя на ищеца за среща същия ден в по-късен час, в който той
не се е отзовал, ако то се приеме за доказано. Същевременно, възражения и доводи от
ответника, че на посочения ден, място и час е следвало да се яви друго лице от
предприятието, което да извърши предаването на документа, не се съдържат и няма
доказателства за такива обстоятелства. По изложените мотиви според този съдебен състав
работодателят не е успял да се освободи от задължението си, след като самият той не е
изпълнил уговорката да се яви в уречения ден, час и място, за да предаде документ.
Остават несподелени възраженията, че работодателят се е освободил от отговорност с
организирането на втора среща за 28.08.2023г. Доказателства за уведомяването на
служителя-ищеца за провеждането на такава среща не са налични по делото, а
представените документи и показанията на свидетеля Й. не са достатъчни, за да се установи
това обстоятелство. Нещо повече, представеното уведомително писмо няма данни да е
изпратено и получено от служителя, както изисква чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж за служителя. Изискването на наредбата не се изпълнява с
уведомяване на служителя през мобилно приложение, а представените доказателства в тази
връзка не се ценят като писмени доказателства по смисъла на ГПК, от тях не се вижда
телефонен номер, титуляря на който, чрез гласни доказателства, да бъде потвърден.
Същевременно други доказателства, включително по експертен път, за факта по достигане
13
до знанието на ищеца за провеждането на следващи две срещи – за 28.08.2023г. и за
11.09.2023г. не са поискани и събрани. Впрочем, показанията на свидетеля Йотов също не
дават информация за организирането на среща за 11.09.2023г.
Горните мотиви дават основание на този съдебен състав да изведе наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявения иск по основание, тъй като е налице незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ за исковия
период, а именно от 21.06.2023 г. до 10.09.2023 г.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ е
основателен и доказан за периода от 21.06.2023 г. до 10.09.2023 г., в който работодателят
незаконно е задържал трудовата книжка на ищцата. Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ
обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след
прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата
книжка. Непредаването на трудовата книжка на работника го препятства да постъпи на
работа при друг работодател, съответно, да реализира трудов доход, поради което законът
презумира настъпилите от незаконното задържане вреди и определя размера им – в този
смисъл са постановките на цитирано горе тълкувателно решение.
По делото е безспорно, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния
пълен отработен месец възлиза в размер на 1804.17 лева. Ето защо, определено от съда на
основание чл. 162 ГПК на тази база съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ,
обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода от
21.06.2023 г. до 10.09.2023 г. възлиза в размер на сумата от 4780.94 лева, но съдът е
обвързан от посочения от ищеца размер, поради което не може да присъди повече и искът
подлежи изцяло на уважаване. Размерът на обезщетението съдът изчисли като за основа взе
размера на БТВ, който не е спорен, от който определи дневното възнаграждение за работен
ден (за м. 5.2023г. има 20 работни дни) от 90.20 лева, както и че за разликата от 21.08.2023г.
до 10.09.2023г. има още 13 работни дни, при което обезщетението е изчислено по формулата
2*1804.17+13*90.20. Вземането се присъжда ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските
При този изход на делото разноските следва да се разпределят между страните по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Сторените от ищеца разноски по водене на делото са в размер на 1200.00 лева – реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Така договорен и платен адвокатския хонорар не се
явява прекомерен с оглед броя на исковете и цената на единия съгласно правилата на чл. 7,
ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.
На ответника не се дължат разноски поради отхвърляне на иска по чл. 350 КТ, тъй като
е дал повод за завеждане на делото, в рамките на което е изпълнил. По тази причина
14
разноски по този иск се дължат на ищеца.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по
исковете по чл. 350, ал. 1 и чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ /последния съобразно размера на
уважената част/ са в тежест на ответника, а именно: за иска по чл. 350, ал. 1 КТ държавна
такса в размер на 50.00 лева, като държавната такса е определена при съобразяване на
правната и фактическа сложност на делото, по иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ държавна
такса в размер на 189.56 лева /4739.18 лева*4%/, или общо разноски от 239.56 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 2 вр. ал 3 от Кодекса на труда (в редакцията от ДВ-
бр.26 от 1986г.) „Атмус Трейд“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на Д. М. В., ЕГН **********, с
адрес гр. гр. Варна, ж.к. „Ч.“, ул. "Л. Л.“ № ..., ет. 1, ап. ..., сумата от 4739.18 лева,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка в периода от датата
на прекратяване на трудовото правоотношение - 21.06.2023 г. до 10.09.2023г, ведно със
законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата претенция – 11.09.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ, като погасен в хода на процеса чрез изпълнение на задължението по
предаване на трудовата книжка в открито съдебно заседание на 20.02.2024г., предявения от
Д. М. В., ЕГН **********, срещу „Атмус Трейд“ ЕООД, ЕИК ...., иск с правно основание
чл.350, ал. 1 КТ (в редакцията от ДВ- бр.26 от 1986г.) - за предаване на трудова книжка на
ищцата Д. М. В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Атмус Трейд“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати
на Д. М. В., ЕГН **********, сумата 1200.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Атмус Трейд“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата 239.56 лева – държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15