№ 41
гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500393 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 270 от 21.10.2021 г., постановено по гр. д. № 160/2021 г. Русенският
окръжен съд е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. А. А. сумата от 40 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1345.13 лв. - обезщетение за причинени й
имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 14.01.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумите от 11.01.2021 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е осъдил
ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. М. И. П. - адвокатско възнаграждение, в размер на 1730
лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Осъдил е М. А. А. да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД сумата от 387 лв. - разноски за производството. Осъдил е ЗК „Лев Инс“ АД да
заплати по сметка на Русенския окръжен съд, държавна такса в размер на 1653.81 лв., както
и на сумата от 300 лв.- представляващи разноски, платени от бюджета на съда.
С определение № 812 от 21.09.2022 г. Окръжен съд – Русе е отхвърлил молбата на ЗК
„Лев Инс“ АД с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение, в
частта за разноските, като неоснователна.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ответника в производството
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв. Т. П., в частта, с която исковата
претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата над 25 000 лв. до присъдените
40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2021 г. до
окончателното й изплащане. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение, като
прекомерен и несъответстващ на реално претърпените болки и страдания; началният момент
на законната лихва, която според жалбоподателя се дължи от 11.03.2021 г. (след изтичане на
законоустановения тримесечен срок за произнасяне по застрахователната претенция);
претендира се 50 % принос от страна на ищцата за процесния инцидент (пресичала е
диагонално пътното платно, без да се огледа, с които действия е допринесла за собствената
1
си увреда). Направено е искане да се отмени Решение № 270 от 21.10.2021 г., постановено
по гр.д. № 160/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която исковата претенция
за неимуществени вреди на М. А. А. е уважена за сумата над 25 000 лв. до присъдената сума
от 40 000 лв., в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди за периода от 11.01.2021 г. до 11.03.2021 г., както и в
частта за разноските и да се постанови друго, с което предявените искове за посочената
разлика (от 25 000 лева до 40 000 хиляди), ведно със законната лихва, считано от 11.01.2021
г., да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, ведно със всички законни
последици от това.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от М. А. А..
По делото е постъпила и въззивна жалба от ищцата в производството М. А. А., чрез
адв. М. П. против горното решение, в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за
разликата над 40 000 лв. до 55 000 лв. В жалбата се посочва, че в случая справедливият
размер на обезщетението за претърпените вреди е крайно занижен, като не са отчетени
правилно всички специфични за случая обстоятелства, които имат значение при
определянето му. Първостепенният съд не е съобразил в достатъчна степен принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика, икономическите
условия към момента на настъпване на увреждането и застрахователните лимити, които
покрива задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не е
анализирал в детайли - последиците върху живота на жалбоподателката (в социално-битово
и емоционално отношение); липсата на съпричиняване на вредоносния резултат, сериозният
отпечатък от процесното ПТП върху живота на ищцата; непълното възстановяване на
същата към настоящия момент, продължителният период на възстановяване 7-8 месеца
(нетрудоспособността й през този период, както и нуждата от чужда помощ при
задоволяване на обичайните нужди).
Направено е искане за отмяна на решението в частта, с която съдът е отхвърлил
предявения иск за разликата над 40 000 лв. до 55 000 лв., като в полза на ищцата да бъде
присъдено допълнително обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД-гр.София, чрез адвокат Т. П., в писмения отговор на
жалбата изразява становище за неоснователност на същата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите,
становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Пред Софийски градски съд е предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ от М. А.
А. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. търпени от
ищцата неимуществени вреди, вследствие на травматични увреждания, причинени при ПТП
на 14.01.2016г.; 5 832, 04 лв. имуществени вреди – разходи във връзка с процесния инцидент
и сумата от 1 227, 09 лв. – пропуснати ползи от временна нетрудоспособност, ведно със
законната лихвата върху горните суми, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
С определение № 261875/28.01.2021 г. на СГС делото е прекратено и изпратено по
подсъдност на Окръжен съд – Русе.
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно и от представените писмени доказателства (констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 14.01.2016 г.) се установява, че на 14.01.2016 г. в град Русе -
ищцата М. А. А. е пострадала като пешеходка при пътен инцидент. Водачът - В. Я. П. при
управление на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“, с рег.№ Р 62**** при нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – не е
2
пропуснал пресичащата пешеходка и по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда. С одобрено споразумение по НОХД № 959/2016 г. по описа на Районен съд – Русе,
водачът на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ - В. Я. П. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 8, б. “б“ , пр. 2, във вр. с ал. 1, б. “б“, във
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК .
Не е спорно между страните по делото наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Рено“,
модел „Клио“, с рег.№ Р 62****, управляван от виновния за ПТП водач В. Я. П. и ЗК „Лев
Инс“ АД към момента на процесното ПТП.
С писмо от 11.01.2021 г. ищцата е предявила извънсъдебната си претенция по чл. 380,
ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди спрямо
застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София.
С уведомително писмо, в законоустановения тримесечен срок, ответното
застрахователно дружество е определил обезщетение по заведената щета, което не е
оправдало очакванията на ищцата (сумите били в занижен размер), поради което е
предявила настоящата искова претенция.
От заключението по допуснатата комплексна съдбно-медицинска и автотехническа
експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на
14.01.2016 г., около 19:53 часа, през тъмната част на денонощието, л.а. „Рено Клио“, тип
„такси“, с peг. № Р 62****, управляван от В. П. на 64 години се е движил по ул. „Райко
Даскалов“ в гр. Русе. Спрял е на кръстовището с бул. „Цар Фердинанд“, като е имал
намерение да извърши десен за него завой - към „Градските хали“. В момента, в който
автомобилът е потеглил, М. А. А., на около 55 години е започнала да пресича бул. „Цар
Фердинанд“ по пешеходна пътека в близост до кръстовището. Видимостта между водача на
автомобила и пострадалата е била неограничена. Установено е, че осветлението от уличната
лампа е покривало широчината на пешеходната пътека. Посоката на движение на
пешеходката е била отдясно наляво, гледано по посоката на платното за движение.
Автомобилът е изминал около 8,5 метра, завивайки надясно, след което е ударил
пешеходката. Съприкосновението за автомобила е настъпило в предна му лява част, а за
пострадалата в областта на външностраничната част на лявото коляно. Установено е, че
лявата прекъсната линия от пешеходната пътека е била видима до 1,80 метра вляво от
базовата линия, а дясната прекъсната линия е била видима до 4,30 метра вляво от базовата
линия. Според направените изчисления, времето за видимост на пешеходката от 4,48 до 5,00
секунди е по-голямо от общото време необходимо на водача да започне спиране - 1,8
секунди (текстовото описание към формула 5), с оглед на което, заключението е, че за
водача на автомобила - появата на пострадалата не е била внезапна и същият е могъл да
предотврати произшествието. За движещите се по ул. „Райко Даскалов“ е установен пътен
знак „Б1 - пропусни движещите се по пътя с предимство“. Не са намерени следи от спирачен
път на мястото на инцидента, които да бъдат индикация за внезапно спиране. Процесното
кръстовище към датата на ПТП-то не се управлява от светофарна уредба. При огледа на
място е констатирано, че липсва маркировка. Вследствие на удара ищцата е получила -
счупване на латералния кондил на лява голямопищялна кост и счупване на лява
малкопищялна кост, които довели до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник
за период повече от тридесет дни. Веднага след инцидента А. е откарана в „МБАЛ-Русе“ АД
– град Русе и е оперирана по спешност. Извършени са й две оперативни интервенции-
първата за възстановяване на счупванията, при която е направена репозиция и фиксация с
импланти, а втората за отстраняване на имплантите. Ищцата е провела и физикално лечение
в болниците в гр.Русе и гр.Карлово. Според заключението М. А. е търпяла силни болки след
3
оперативните интервенции, при извършването на манипулациите и по време на
раздвижването, а през останалите периоди при преохлаждане на крайника и при натоварване
са били с по-нисък интензитет. Експертите сочат, че нормалния възстановителен период за
този вид увреждане е около седем- осем месеца. При ищцата, в края на горепосочения
период, основната функция на крайника „вървенето“ е възстановена, т.е. към месец юли-
амгуст2016г. Заключението е, че в случая е налице причинна връзка между процесното ПТП
и счупването на костите на лявата подбедрица в горната трета, а счупването в областта на
лявата бедрена кост, не е в причинноследствена връзка с уврежданията, получени при ПТП
на 14.01.2016г.
В съдебно заседание пред първоистанционния съд вещото лице д-р И. Х. С. е заявил,
че е извършил личен преглед на ищцата, от който се установява, че след възстановителния
период ищцата се движи без помощни средства и функцията на крайника е възстановена. В
конкретния случай, счупването е „тежко“, защото при този вид увреда се засяга и ставата.
Посочва, че като последица от този вид телесна повреда, остават болки в ставите при
натоварване и промяна във времето.
От показанията на свидетеля Е. К. А. (съпруг на ищцата) се установява, че за
инцидента разбрал от съпругата си, която му съобщила, че на пешеходна пътека била
ударена от такси и шофьорът я откарал в спешното отделение на болницата в град Русе.
Завява, че след като отишъл на място в болницата, му съобщили, че съпругата му има
счупване на лявата подбедрица. А. сочи, че за процесната травма е извършена операция с
поставяне на импланти. След операцията ищцата не е можела да се обслужва сама и
изпитвала силни болки в ходилото. Болките започнали да затихват в края на месец юни,
след престоя й в санаториум в с. Баня, Карловско, въпреки че и там се придвижвала с
помощта на помощни средства. Свидетелят твърди, че съпругата му е била в болничен цяла
година. Свидетелят посочва, че след инцидента съпругата му изживяла голям нервен срив.
През този период била напрегната, не можела да спи нощем, изпитвала болки, страхувала се
да не остане инвалид за цял живот. Към настоящия момент ищцата продължавала да изпитва
болки при смяна на времето, кракът й не е възстановен напълно, има мускулна слабост и
видима разлика в двата крака (единият е по-слаб от другия).
При тези данни от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата вследствие на ПТП, е уважен за сумата от 25 000 лв., а искът за имуществени вреди е
уважен за сумата от 1345. 13 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на въззивното производство е решението, в частите, с които искът за
неимуществени вреди е уважен за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв. и е отхвърлен за
разликата над 40 000 лв. до 55 000 лв., както и относно началния момент на законната лихва.
Решението в тези части е валидно и допустимо.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на увреденото лице – М. А. А..
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са наличието на
деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача В. Я.
П., управлявал лек автомобил марка „Рено Клио“, с рег. № Р 62****, са безспорно
установени по делото. По тези въпроси е налице влязло в сила споразумение по нохд №
959/2016г. по описа на Районен съд-Русе, по което водачът на лекия автомобил е признат за
виновен. Не се оспорва от страните и фактът на наличието на валидна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за виновния за произшествието В. Я. П., към
датата на увреждането. Пострадалото лице е предявило извънсъдебно претенцията си пред
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, като от страна на застрахователното дружество е
предложена сума в занижен според ищцата размер.
С оглед наличието на вляло в сила решение до размера на уважената част от иска за
неимуществени вреди – 25 000 лв., предявеният иск е установен по основание. В случая
страните спорят относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, както и относно размера на съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на ищеца и началния момент на законната лихва за забава.
По предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие на процесното ПТП, съдът намира следното:
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение, следва да се отчитат и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент/момента на увреждането/.
При определяне размера на дължимото на ищцата М. А. А. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания, въззивният съд, взе предвид
следните обстоятелства: вида на уврежданията - счупване на латералния кондил на лява
голямопищялна кост и счупване на лява малкопищялна кост; проведеното оперативно
лечение – извършени са две операции (първата за възстановяване на счупванията, при която
е направена репозиция и фиксация с импланти, а втората за отстраняване на имплантите),
както и рехабилитационен курс в гр.Русе ис. Баня, обл. Карлово; изпитваните от ищцата
болки и страдания- пострадалата е търпяла силни болки след оперативните интервенции,
при извършването на манипулациите и по време на раздвижването, а през останалите
периоди при преохлаждане на крайника и при натоварване болките са били с по-нисък
интензитет; изпитваните от ищцата неудобства в ежедневието поради невъзможността да се
обслужва сама; неудобствата и затрудненията при придвижването с помощни средства;
обездвижването след първата операция за период по-дълъг от тридесет дни;
продължителния период на възстановяване: седем-осем месеца; неудобствата от
необходимостта да бъде обслужвана и подпомагана от близките си; възрастта на ищцата към
момента на произшествието - 55 години; отражението на травмата върху психическото й
състояние – ищцата изпаднала в нервен срив, страхувала се да не остане инвалид за цял
живот, не можела да спи, била в социална изолация за дълъг период от време, което
допринасяло за негативните й чувства.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към
момента на увреждането-14.01.2016г. и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, въззивният съд намира, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 40 000 лв. Този размер на
обезщетение представлява справедлив еквивалент на претърпените от М. А. неимуществени
вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на обезщетение за неимуществени
вреди в по-нисък или по-висок размер от посочения.
5
Не са налице данни по делото, които да обосновават определянето на обезщетение в
по-нисък размер от посочения. Доводите на жалбоподателя-ответник, че продължителността
и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, са останали недоказани се явяват
неоснователни. Вещото лице д-р И. Х. С., изготвил медицинската част на комплексната
експертиза, дава заключение, че счупването при ищцата е от по-тежките счупвания на
костите на подбедрицата, което засяга и ставата. Пострадалата М. А. е претърпяла две
оперативни интервенции, провела е необходимата рехабилитация, възстановяването й е
било продължително, съпроводено със силни болки през първите месеци и през по-голямата
част от него е използвала помощни средства за придвижване. Гореизброените факти са
установени по делото, както от заключението на комплексната експертиза, така и от
показанията на свидетеля А.. С оглед на изложеното определеното обезщетение от 40 000
лв. не се явява прекомерно.
Същевременно не са налице данни по делото, които да обосновават определянето на
обезщетение в по-висок размер от посочения. Доводите на въззивника-ищец в обратния
смисъл са неоснователни. В тази насока съдът отчита и обстоятелството, че ищцата се
намира в трудоспособна възраст, като по делото няма данни възстановяването от
получените травми, да не е приключило към настоящия момент, въпреки наличието на
болки при определени условия. Няма данни и за възможни усложнения вследствие на
получените травми, които да попречат на ищеца да извършва самостоятелно ежедневните си
дейности или да полага труд. Всичко изложено по-горе мотивира съда да приеме, че така
определения размер на обезщетението от 40 000 лв. представлява справедлив еквивалент на
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С въззивната си жалба ответникът поддържа наведеното възражение пред първата
инстанция за съпричиняване от страна на пострадалата М. А., с твърдението, че тя е
пресякла диагонално пътното платно, без да се огледа, с които действия е допринесла за
собствената си увреда, поради което се претендира 50 % принос от страна на пострадалата
за процесния пътен инцидент. В мотивите си първостепенния съд е оставил без уважение,
възражението на ответника за съпричиняване, като неоснователно. Изложил е аргументи, че
по категоричен начин е установено по делото, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека,
в съответствие с изискванията на ЗДвП, както и че не е констатирано внезапно появяване от
нейна страна, което да е попречило на водача на лек автомобил Рено Клио“ да отреагира
своевременно и предотврати процесния инцидент. Настоящият съдебен състав споделя
горепосочените изводи. Видно от данните по делото и заключението на приетата и
неоспорена по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза,
произшествието е станало в тъмната част на денонощието, при неограничена видимост, на
пътен участък осветен от улично лампа. Ищцата е започнала да пресича бул. „Цар
Фердинанд“ по пешеходна пътека, в близост до кръстовището, което не се регулира от
светофарна уредба към датата на ПТП-то. Според направените изчисления в експертното
заключение, времето за видимост на пешеходката от 4,48 до 5,00 секунди е по-голямо от
общото време необходимо на водача да започне спиране - 1,8 секунди (текстовото описание
към формула 5), с оглед на което, експертите са категорични, че за водача на лек автомобил
„Рено Клио“ - появата на пострадалата не е била внезапна и същият е могъл да предотврати
произшествието. Освен това, при огледа на процесия участък, не са намерени следи от
спирачен път, които да бъдат индикация за внезапно спиране от страна на лекия автомобил.
По делото липсват доказателства, че ищцата е пресичала диагонално пътното платно. С
оглед изложеното, не се установи, виновно поведение от страна на пострадалата, което да е
в причинна връзка с причинените й травматични увреждания, поради което оплакванията в
тази насока се явяват неоснователни.
Въззивната жалба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД съдържа оплaкване и по отношение
на началния момент, от който се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение. В
тази част жалбата е неоснователна, по следните съображения:
6
Съобразно практиката на ВКС, по отношение на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 от КЗ- само в рамките на застрахователната сума
и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, съответно предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези
по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се
покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от деликвента на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с действащия КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите на основание чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция
спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498
от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който
случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1
от КЗ. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, съответно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. За периода от датата на деликта (14.01.2016г.) до
предявяване на претенцията пред застрахователя (11.01.2021г.) обезщетението за забава
върху определеното обезщетение се дължи от деликвента на основание чл. 86 от ЗЗД, но не
се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увредените лица отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията - 11.01.2021 г., а след изтичане на срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за собствената си забава. Въпреки че в настоящия случай има произнасяне от
застрахователното дружество в регламентирания срок, предложения размер на обезщетение
не е удовлетворило ищцата, което е дало повод за предявяване на настоящата искова
претенция, законната лихва за забава се дължи от застрахователя от 11.01.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетенията.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първостепенния
съд, решението в обжалваните части- за уважаването на иска за неимуществени вреди за
сумата над 25 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 11.01.2021г. до
изплащането и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 40 000лв. до 55 000лв,
както и в частта, с която за начален момент на дължимост на законната лихва за забава е
определена датата 11.01.2021г., следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на адвокат М. П. от САК следва да
се присъди по чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуалното представителство на жалбоподателя -
ищец М. А. пред настоящата инстанция в размер на 980 лв.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
7
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270 от 21.10.2021г. на Окръжен съд Русе, постановено
по гр.д. № 160/2021 г. по описа на същия съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. И.
П. от САК на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 980 лв. за осъщественото процесуално представителство на М. А. А. в
производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8