РЕШЕНИЕ
№.............../.........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА П.
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1651 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІХ ДОПК. Образувано е по жалба на Д.Д.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Д.М.– Звезда”, срещу потвърдения с решение № 80/18.05.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Варна, който се оспорва пред съда само в частта на установеното на жалбоподателя задължение за ДДС в размер на 3 618 лв. по фактура № 48/15.06.2015 г. с получател „Карино” ЕООД, както и в частта на непризнатото на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по осъществените в ревизирания период доставки от доставчиците „Карино” ЕООД; „Вилидж холидейз” ЕООД; „Исперих лес” ООД и „Псит-35” ООД по фактури № 2018/28.04.2015 г.; № 2112/13.07.2015 г.; № 2187/07.09.2015 г.; № 2280/27.10.2015 г.; № 2378/28.12.2015 г.; № 2498/08.04.2016 г.; № 125/30.06.2016 г.; № 127/14.07.2016 г.; № 132/11.08.2016 г.; № 133/30.08.2016 г.; № 135/22.09.2016 г.; № 6365/14.01.2016 г.; № 2092/26.11.2015 г.; № 2182/23.12.2015 г. и № 94/26.02.2016 г. и оттук по установеното му за възстановяване в бюджета ДДС по непризнатите доставки. С твърдение, че е включил в дневника за продажби и в справката декларация за м. юни 2015 г. доставката по фактура № 48/15.06.2015 г., както и че всички непризнати от приходната администрация доставки от доставчиците „Карино” ЕООД; „Вилидж холидейз” ЕООД; „Исперих лес” ООД и „Псит-35” ООД са били осъществени реално, поради което законосъобразно жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по издадените за тях фактури, се иска ревизионният акт да бъде отменен в оспорената част.
В проведените по делото съдебни заседания жалбата се поддържа изцяло чрез пълномощниците на жалбоподателя адвокат Г.Г. и адвокат Ж.П.. В първото съдебно заседание адвокат Г. заявява, че поради късното представяне от стана на доверителя му на доказателства за реалността на доставките, последният не претендира присъждането на разноски по делото.
Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, ответник по делото съгласно чл. 159 ал. 2 ДОПК, изразява чрез пълномощника си юрисконсулт Мария М. становище за неоснователност на оспорването като в с. з. на 26.02.2020 г. претендира при отхвърляне на жалбата в полза на дирекцията да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с оспорване на подлежащ на съдебен контрол ИАА на основание чл. 156 ал. 1 ДОПК, предявено от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 156 ал. 1 ДОПК, намира жалбата за процесуално допустима и като такава за подлежаща на разглеждане по основателността на изложените оплаквания.
За да се произнесе по основателността на оспорването, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Потвърденият с решение № 80/18.05.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна ревизионен акт № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г. финализира ревизионно производство, образувано на основание чл. 112 ал. 1 ДОПК със заповед за възлагане на ревизия № Р-03002717004866-020-001/25.07.2017 г., спряно на основание чл. 34 ал. 1 т. 1 ДОПК със заповед № Р-03002717004866-023-001/10.10.2017 г. и възобновено със заповед № Р-03002717004866-143-001/16.10.2017 г.
Със ЗВР № Р-03002717004866-020-001/25.07.2017 г. за предмет на ревизията е определено установяването на задълженията на ревизираното лице Д.Д.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Д.М.– Звезда”, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2016 г. и за ДДС за данъчните периоди м. януари 2014 г. – м. декември 2016 г. включително. За ревизиращ екип са определени главен инспектор по приходите Д.М.К., ръководител на ревизията, и главен инспектор по приходите В.Т.З..
Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03002717004866-020-002/07.11.2017 г. срокът за приключване на ревизията е определен окончателно до 08.01.2018 г.
Съгласно чл. 112 ал. 2 т. 1 ДОПК ЗВР и ЗИЗВР са издадени от оправомощения от директора на ТД на НАП – Варна орган по приходите А.Ц. Б..
В изпълнение на чл. 124 ал. 1 ДОПК с уведомление № Р-03002717004866-113-001/27.11.2017 г. ревизиращият екип е информирал ревизираното лице, че поради наличието на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 4 ДОПК основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК като му е определил 14-дневен срок след съобщаване на уведомлението за представянето на доказателства и за становище.
В указания в чл. 117 ал. 1 ДОПК 14-дневен срок от извършване на ревизията ревизиращият екип е изготвил ревизионен доклад № Р-03002717004866-092-001/19.01.2018 г., отговарящ по съдържание на изискванията на чл. 117 ал. 2 и 3 ДОПК. На основание чл. 117 ал. 3 ДОПК на датата 26.01.2018 г. докладът е връчен на ревизираното лице, което е подало възражение срещу него с вх. № 34599-7/09.02.2018 г.
В срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК компетентните според разпоредбата органи /А.Ц. Б., възложител на ревизията, и Д.М.К., ръководител на ревизията/, са издали обжалвания по делото ревизионен акт № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г.
С ревизионния акт са установени задължения на ревизираното лице, попадащи изцяло в предметните и времеви предели на възложената ревизия. Формално, той отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него.
Горните констатации дават основание на съда да приеме, че при извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от лица, разполагащи с компетентност за това, и при пълно спазване на нормативно изискуемата му форма.
По материалната му законосъобразност в оспорената с жалбата част съдът намира следното:
При ревизията е установено, че Д. Д.М.е местно физическо лице, регистрирано като ЕТ „Д.М.– Звезда” с решение на Шуменски окръжен съд по фирмено дело № 181/1993 г. и с регистрация по ЗДДС, считано от 24.06.2010 г. Производственият му обект се намира в с. Гусла, община Каолиново, област Шумен.
През ревизирания период е извършвал облагаеми доставки на продукция от дървен материал като колчета за лозови масиви, шлевери, греди и минни таванки за минната индустрия /греди за укрепване на мини подземни галерии/.
Поради обстоятелството, че в хода на ревизионното производство М. не е представил фактурите за извършените в ревизирания период доставки, по които е ползвал пълен данъчен кредит, включително и от процесните доставчици Карино” ЕООД; „Вилидж холидейз” ЕООД; „Исперих лес” ООД и „Псит-35” ООД, ревизията е извършена и основата за облагане с ДДС е определена по реда на чл. 122 ал. 2 ДОПК като е прието, че в случая е налице обстоятелство по чл. 122 ал. 1 т. 4 ДОПК – липсват или не са представени първични счетоводни документи съгласно ЗСч. Приходните орани са приели, че доставките по липсващите фактури не са осъществени реално и поради това са отказали да признаят на ревизираното лице правото на приспадане на данъчен кредит по тях и въз основа на това са коригирали по данъчни периоди в посока увеличение размера на дължимия от него ДДС като с ревизионния акт са начислили и следващата се законна лихва върху всяка от главниците. В производството по глава ХVІІІ ДОПК жалбоподателят е представил липсващите фактури пред директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, но с решението по чл. 155 ДОПК контролният административен орган е потвърдил извода на ревизиращите за неосъществени доставки по процесните фактури.
В производството по глава ХІХ ДОПК жалбоподателят е представил пред съда множество писмени доказателства /л. 20 – 91; л. 128 – 136 от делото/, целящи да установят факта, че доставките по издадените в ревизирания период фактури от доставчиците Карино” ЕООД; „Вилидж холидейз” ЕООД; „Исперих лес” ООД и „Псит-35” ООД са извършени реално.
Става въпрос за следните фактури, по които получател е все ЕТ „Д.М.– Звезда”, които са били представени с жалбата до директора на Дирекция „ОДОП” – Варна и съответно са приложени по административната преписка, но без номерация:
В данъчен период м. септември 2015 г.
Фактура № 2112/13.07.2015 г. с доставчик „Карино” ЕООД; предмет на доставката технологична дървесина; данъчна основа 2200 лв. и начислен ДДС 440 лв.
Фактура № 2187/07.09.2015 г. с доставчик „Карино” ЕООД; предмет на доставката технологична дървесина; данъчна основа 7150 лв. и начислен ДДС 1430 лв.
В данъчен период м. октомври 2015 г.
Фактура № 2280/27.10.2015 г. с доставчик „Карино” ЕООД; предмет на доставката технологична дървесина; данъчна основа 15 675 лв. и начислен ДДС 3 135 лв.
В данъчен период м. ноември 2015 г.
Фактура № 2092/26.11.2015 г. с доставчик „Вилидж холидейз” ЕООД; предмет на доставката дърва за огрев – акация; данъчна основа 4583, 33 лв. и начислен ДДС 916, 67 лв.
В данъчен период м. декември 2015 г.
Фактура № 2378/28.12.2015 г. с доставчик „Карино” ЕООД; предмет на доставката технологична дървесина; данъчна основа 21 890 лв. и начислен ДДС 4 378 лв.
В данъчен период м. януари 2016 г.
Фактура № 6365/14.01.2016 г. с доставчик „Псит 35” ООД; предмет на доставката видеорекордер, 2 бр. камери за видеонаблюдение и монтаж; данъчна основа 722 лв. и начислен ДДС 144, 40 лв.
Фактура № 2128/23.12.2015 г. с доставчик „Вилидж холидейз” ЕООД; предмет на доставката дърва за огрев - акация; данъчна основа 1 666, 67 лв. и начислен ДДС 333, 33 лв.
В данъчен период м. февруари 2016 г.
Фактура № 94/26.02.2016 г. с доставчик „Исперих лес” ООД; предмет на доставката дърва за огрев; данъчна основа 4 950 лв. и начислен ДДС 990 лв.
В данъчен период м. април 2016 г.
Фактура № 2498/08.04.2016 г. с доставчик „Карино” ООД; предмет на доставката технологична дървесина; данъчна основа 8 745 лв. и начислен ДДС 1 749 лв.
В данъчен период м. май 2016 г.
Фактура № 2112/13.07.2015 г. с доставчик „Карино” ЕООД; предмет на доставката технологична дървесина; данъчна основа 2 200 лв. и начислен ДДС 440 лв.
В данъчен период м. юни 2016 г.
Фактура № 125/30.06.2016 г. с доставчик „Исперих лес” ООД; предмет на доставката технологична дървесина за плочи - Цер; данъчна основа 2 500 лв. и начислен ДДС 500 лв.
В данъчен период м. август 2016 г.
Фактура № 127/14.07.2016 г. с доставчик „Исперих лес” ООД; предмет на доставката технологична дървесина за плочи - Цер; данъчна основа 5 060 лв. и начислен ДДС 1 012 лв.
Фактура № 132/11.08.2016 г. с доставчик „Исперих лес” ООД; предмет на доставката технологична дървесина за плочи - Цер; данъчна основа 4 070 лв. и начислен ДДС 814 лв.
Фактура № 133/30.08.2016 г. с доставчик „Исперих лес” ООД; предмет на доставката технологична дървесина за плочи - Цер; данъчна основа 4 400 лв. и начислен ДДС 880 лв.
В данъчен период м. ноември 2016 г.
Фактура № 135/22.09.2016 г. с доставчик „Исперих лес” ООД; предмет на доставката технологична дървесина за плочи - Цер; данъчна основа 4 180 лв. и начислен ДДС 836 лв.
В подкрепа на твърдението за реалност на изброените доставки в жалбата до съда жалбоподателят се позовава на факта, че доставената му по фактурите стока е свързана изцяло с предмета на осъществяваната от него по занятие търговска дейност; - на наличието на превозни билети за транспортирането на стоката от склада на доставчика „Карино” ООД до склада на получателя Джемал Мехмед, находящ се на адреса му на управление в с. Гусла, община Каолиново с вписани в превозните билети пътно превозно средство, с което е превозена стоката, водач на превозното средство, пътен лист за превоза, данни от километропоказателя и номер, под който е заведен превозният билет в дневника на обекта; - на наличието на превозни билети за транспортирането на стоката от мястото, от което доставчикът „Карино” ООД я е закупил преди да я достави на получателя Д.М.; - на кадровата си и техническа обезпеченост за преработка на доставената стока и за последващата й реализация, в която връзка се позовава и на издадените превозни билети за извършените от него последващи облагаеми доставки. Сочи също, че в съответствие с изискванията на Закона за горите редовно е водил Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, заверен от РДГ – Шумен съответно на датите 20.03.2014 г. и 12.10.2015 г., като от него може да се установи, че в ревизирания период каквото количество дървесина е постъпило в обекта, такова количество преработена дървесина след съответната фира е експедирано от него. Сочи, че в дневника са записани кубичните метри на преработената и фасонираната дървесина, вида и номерата на придружителните документи /фактури/, името на превозвача и превозното средство, с което е превозена. За горните твърдения ангажира значителен по обема си писмен доказателствен материал.
Относно издадената му от доставчика „Псит 35” ООД фактура № 6365/14.01.2016 г. сочи, че предметът на доставката /видеокамера/ е свързан с изпълнение на изискването на чл. 206 ал. 1 т. 3 ЗГ собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, да изградят и поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта.
По делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза /л. 212 – 224/, която след изследване на документите по ревизионната преписка и на допълнително представените по делото писмени документи, след проверка в счетоводството на жалбоподателя, в РДГ - Шумен и в ДГС- Силистра, дава обстойно заключение по поставените въпроси. От него може да се направи обоснован извод, че за доставките по фактури № 2018/28.04.2015 г. /която видно от РД, РА и от заключението на вещото лице, е с признато в РА право на приспадане на данъчен кредит/; № 2081/18.06.2015 г. /която, видно от РД, РА и от заключението на вещото лице, не е предмет на ревизионния акт/; № 2112/13.07.2015 г.; № 2187/07.09.2015 г.; № 2280/27.10.2015 г.; № 2378/28.12.2015 г.; № 2498/08.04.2016 г. с доставчик „Карино” ЕООД и по фактури № 125/30.06.2016 г.; № 127/14.07.2016 г.; № 132/11.08.2016 г.; № 133/30.08.2016 г.; № 135/22.09.2016 г. с доставчик „Исперих лес” ЕООД, за които с жалбата се претендира, че са реално осъществени /изключая фактури №№ 2018/28.04.2015 г. и 2081/18.06.2015 г., които изобщо не са предмет на жалбата/, действително са били издадени превозни билети с вписани в тях превозни средства, с които е превозена стоката, количество стока и водач на превозното средство. Изследването на вещото лице по тази част от заключението се съдържа в табличен вид в Приложение № 1 към заключението /л. 218 и 219 от делото/. Същевременно от таблица - Приложение № 3 /л. 220 и 221 от делото/, обективираща справка за произведената и пласирана в процесния период готова продукция в обекта на ЕТ „Д.М.– Звезда”, при съпоставката й с постъпилите за преработка количества и видове дървесни материали, извършена на база на данните от наличните превозни билети и данните за тях от водения в обекта Дневник на постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, с основание може да се заключи, че доставеното по фактурите количество дървен материал след преработка действително е било пласирано към трети лица получатели като готова продукция от обекта на жалбоподателя. В раздел ІV, т. 3 на заключението вещото лице потвърждава, че предмет на производство в обекта на ЕТ „Д.М.– Звезда” е основно продукцията на шлевери, таванки и дъски, използвани в минното производство, като основни клиенти на така произведената продукция са „Карино” ЕООД и МДИ „Капитал” ООД. Според заключението в обекта са предмет на производство и колчета за лозови конструкции с основни клиенти при пласиране на продукцията „ММ Груп 1” ЕООД и „Биофарм Агро” ООД. Според таблица – Приложение № 3 главно към посочените клиенти е пласирана по видове и процесната готова продукция, като за извършените доставки са били издадени фактури с вида и количеството на стоката и превозни билети с вписано в тях превозно средство, вид и количество на превозваната стока. От отговора на вещото лице на въпрос 4 от поставената му задача може да се заключи, че е налице съответствие между постъпилото в процесния период количество дървесина в обекта на ЕТ „Д.М.– Звезда” и произведената и пласирана като краен продукт стока по издадените фактури, при отчитане на обичайната фира при дървообработката.
Относно фактури № 2092/26.11.2015 г. и № 2128/23.12.2015 г. от доставчика „Вилидж холидейз” ЕООД и фактура № 94/26.02.2016 г. от доставчика „Исперих лес” ЕООД – всички с предмет на доставката дърва за огрев, според т. 4.2 на раздел V от заключението от общо доставените 105, 30 тона дърва за огрев предмет на последващи доставки към купувачите Tisa Coruel, Ticu Catalin, Stefan Stefanizu с издадени за тях фактури са били общо 87, 50 тона. Освен последващите фактури, други доказателства, от които да се обоснове извод за извършването на доставките към получателя Джемал Мехмед, не са посочени.
Относно фактура № 6365/14.01.2016 г. с доставчик „Псит 35” ООД, с предмет на доставката видеорекордер, 2 бр. камери за видеонаблюдение и монтаж; с данъчна основа 722 лв. и начислен ДДС 144, 40 лв. вещото лице е посочило в раздел V, т. 2 от заключението, че тя е намерила отражение в счетоводството на жалбоподателя през данъчен период м. януари 2016 г. като е записана със следните счетоводни операции: Дебит сметка 206 „Стопански инвентар” – 722 лв.; Дебит сметка 4531 „Начислен ДДС при покупката” - 144, 40 лв. и Кредит сметка 401 „Доставчици” – 766,40 лв. При съпоставка в идентификационните данни на закупената по фактурата стока с монтираните в обекта на жалбоподателя две видеокамери вещото лице е установило пълно съответствие в идентификационните им данни. Отделно от това наличието на поставени камери в обекта се установява по делото и от приложения на л. 129 констативен протокол ДООА № 001800/28.06.2017 г., съставен при проверка в обекта от органите на ИАГ, за който говори и вещото лице в заключението си. За видеокамерите свидетелства в показанията си и разпитаният в с. з. на 14.11.2018 г. свидетел И.И.Х., който по спомени заявява, че те са поставени в обекта на Д.М.в с. Гусла някъде в началото на 2016 г., следователно по времето, когато е била издадена и процесната фактура № 6365/14.01.2016 г. за доставката им.
Според отговора на въпрос 5 от поставената на вещото лице задача превозните билети, съпровождащи готовата продукция на ЕТ „Д.М.– Звезда”, са закупени от него от РДГ – Шумен с фактура № 2065/12.10.2015 г. въз основа на подадено заявление № 1156/12.10.2015 г. за закупуване на един кочан с превозни билети. На същата дата 12.10.2015 г. РДГ – Шумен е заверила Дневника на постъпилите, преработени и експедирани дървени материали в обекта на ЕТ Д.М.в с. Гусла като дневникът е проверен и заверен отново на датата 16.08.2016 г. от служителя на РДГ Шумен А.А.. Същевременно от извършената проверка в ДГС Силистра, за което на вещото лице е било издадено съдебно удостоверение, то е установило, че превозните билети, съпровождащи доставките на дървесина, посочени в таблица-Приложение № 1към заключението, са издадени и на доставчика „Карино” ЕООД.
Поради изрично направеното в с. з. на 17.07.2019 г. искане на пълномощника на ответника съдът е задължил жалбоподателя да представи по делото оригиналите на водените в обекта в периода м. януари 2014 г. – м. декември 2016 г. дневници на постъпилите, преработени и експедирани дървени материали като след извършената в с. з. на 09.10.2019 г. в присъствието на пълномощниците и на двете страни съпоставка между представените оригинали и приложените по делото копия от страниците на дневниците е установено пълно съвпадение между тях, включително и относно направените на 14.11.2014 г. и 16.08.2016 г. заверки от длъжностните лица към РДГ – Шумен. Обстоятелството е протоколирано изрично в съставения протокол от съдебното заседание на 09.10.2019 г. Поради оспорения от пълномощника на ответника факт, че към момента на извършване на заверките заверителите А. Т.А. и Б. Н.Р. са били служители на РДГ Шумен, съдът е дал възможност на жалбоподателя да представи по делото доказателство за това обстоятелство. В изпълнение в с. з. на 26.02.2020 г. пълномощникът на жалбоподателя е представил и към доказателствения материал по делото е приобщено без възражение от ответника удостоверение изх. № РДГ16-6668/21.10.2019 г., с което РДГ - Шумен е удостоверила факта, че към 14.11.2014 г. А.Т.А. и Б.Н.Р., са заемали в дирекцията длъжността специалист „Горски инспектор”, а към 16.08.2016 г. – длъжността главен специалист „Горски инспектор”.
От приобщеното към доказателствения материал на л. 226 – 228 от делото извлечение от дневниците за покупки на ЕТ „Д.М.– Звезда” за периода м. януари 2014 г. – м. декември 2016 г. се потвърждава възприетият в ревизионния доклад и в ревизионния акт факт, че жалбоподателят на два пъти е вписал в дневника за покупки фактура № 2112/13.07.2015 г. с доставчик „Карино” ЕООД, предмет на доставката технологична дървесина; данъчна основа 2200 лв. и начислен ДДС 440 лв. Обстоятелството е видно от записванията в дневника, съответно на л. 227 и 228 от делото.
Изцяло недоказано остана по делото твърдението на жалбоподателя, че е включил в дневника за продажби и в справката декларация за м. юни 2015 г. доставката по фактура № 48/15.06.2015 г. Точно обратното на това твърдение от представеното от ответната страна и приобщено към доказателствения материал на л. 121 от делото извлечение от дневника за продажбите на ЕТ „Д.М.– Звезда”, изведено от VAT системата на НАП, е видно, че фактура № 48/15.06.2015 г. не фигурира там.
Така възприетите от съда фактически констатации въз основа на събрания по делото доказателствен материал дават основание за следните правни изводи:
Безспорният по делото факт, че в ревизионното производство,
приключило с частично оспорения с жалбата ревизионен акт, ревизираното лице не
е представило издадените му в ревизирания период фактури за извършени към него
доставки сочи на наличието на основание по чл. 122 ал. 1 т. 4 ДОПК /липса или
непредставена първична счетоводна отчетност според изискванията на ЗСч/, поради
което като са преминали към ревизия по чл. 122 ал. 2 ДОПК ревизиращите органи
не са нарушили закона. Ирелевантно за приложимостта на чл. 122 ал. 1 т. 4 ДОПК
е твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че фактурите не били представени
поради небрежност на счетоводителя, който е разполагал с тях. Съгласно чл. 124
ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена
ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, от което следва че в случая посредством пълно и главно
доказване жалбоподателят следва да установи по делото факта на реалното
осъществяване на непризнатите от данъчната администрация доставки от
доставчиците Карино” ЕООД; „Вилидж холидейз” ЕООД; „Исперих лес” ООД и
„Псит-35” ООД, по които е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит. Представянето
на фактурите едва във фазата на административното обжалване на ревизионния акт само
по себе си не е в състояние да установи извършването на доставките, защото
фактурата като частен удостоверителен документ не притежава обвързваща
доказателствена сила, а верността на удостоверените с нея обстоятелства се
преценя съобразно с целия останал доказателствен материал. В случая обаче
именно при съотнасяне на фактурите за доставки от доставчиците „Карино” ЕООД;
„Исперих лес” ООД и „Псит-35” ООД с останалия събран при съдебното обжалване
доказателствен материал може да се достигне до обоснован извод, че оспорените
от приходните органи доставки са били реално осъществени. По смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗДДС
доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост или на друго вещно
право върху стоката. Според чл. 24 ал. 2 ЗЗД при договори за прехвърляне на
собственост върху родово определени вещи, каквито са тези по всички процесни
доставки, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липсата на такова, когато бъдат предадени. Следователно, за
обосноваването на извод за реално извършване на
доставките, от значение е да се установи факта на предаването на стоката
по фактурите от доставчиците на получателя. При това по смисъла на чл. 14 пар.
1 от Директива 2006/112/ЕО, според който доставката на стока е прехвърлянето на
правото на разпореждане с материалната вещ като собственик, не е задължително
доставчикът да притежава собствеността върху стоката, а само фактическата власт
върху нея, за да може да я предаде на получателя. Установеното наличие на
превозни билети, с които договореният по фактурите дървен материал е превозен
от обектите на доставчиците „Карино” ЕООД и „Исперих лес” ООД до обекта на получателя /с посочване на
регистрационния номер на превозното средство, водача и количеството превозван
материал/ и вписването на билетите в заверените от РДГ – Шумен дневници на
обекта на постъпилото, преработено и експедирано количество дървен материал
недвусмислено сочат на факта на предаване на стоката от доставчиците на
получателя. Съществено е и обстоятелството, че цялата доставена стока е
свързана непосредствено с осъществяваната по занятие от жалбоподателя дейност
като видно от заключението на експертизата, след преработване готовата
продукция е използвана от него за извършването на последващи облагаеми доставки,
за които също са били издадени и вписани в дневниците превозни билети с посочване
на регистрационния номер на превозното средство, водача, количеството и вида на
превозваната стока. Относно единия от доставчиците /„Карино” ЕООД/ се
установява от събраните доказателства, че освен доставчик на жалбоподателя, е и
получател на част от преработваната от него готова продукция. Това обстоятелство
е установено и от ревизиращия екип, който го е посочил в раздел ІІ на
ревизионния доклад.
Безсъмнено бе доказан по делото и фактът на получаване на стоката по фактура № 6365/14.01.2016 г. с доставчик „Псит 35” ООД и предмет на доставката видеорекордер, 2 броя видеокамери и монтаж. От съвкупната преценка на събраните в тази връзка доказателства /раздел V, т. 2 от заключението на вещото лице, според който идентификационните данни на закупената по фактурата стока съвпадат изцяло с данните на монтираните в обекта на жалбоподателя две видеокамери; съставения при проверката от органите на ИАГ констативен протокол ДООА № 001800/28.06.2017 г., установяващ наличието на видеокамери в обекта и показанията на свидетеля И.И.Х., според които камерите са монтирани някъде в началото на 2016 г./ с убеждение може да се заключи, че доставката на стоката по фактура № 6365/14.01.2016 г. е реално осъществена като стоката е предадена на получателя ЕТ Д. М.. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за извършване на доставката е и факта на осчетоводяването й в счетоводството на жалбоподателя, за което свидетелства заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Необходимостта от договаряне на подобна доставка следва пряко от изискването на чл. 206 ал. 1 т. 3 ЗГ, според което собствениците на обекти, в които постъпва, преработва се и се експедира дървесина, са длъжни да изградят система за постоянно видеонаблюдение на тези обекти.
По делото остана недоказано твърдението на жалбоподателя за реалното осъществяване на доставките по издадените му фактури № 2092/26.11.2015 г. и № 2128/23.12.2015 г. от доставчика „Вилидж холидейз” ЕООД и по фактура № 94/26.02.2016 г. от доставчика „Исперих лес” ЕООД. За получаването на стоката по трите фактури /дърва за огрев/ не бяха събрани убедителни доказателства. Вещото лице сочи в заключението, че част от дървата за огрев по фактурите са били използвани от жалбоподателя за извършване на последващи доставки, за които също са издадени фактури. Не става ясно обаче въз основа на какво може да се направи извод, че продадената от жалбоподателя стока е точно тази, която му е фактурирана от доставчиците „Вилидж холидейз” ЕООД и „Исперих лес” ЕООД с процесните три фактури, за да се заключи оттук, че явно се е намирала в негово разпореждане, тъй като му е била предадена от доставчиците. Липсват доказателства за транспортирането на стоката до обекта му, не става ясно разполагал ли е той и с други закупени дърва за огрев освен тези по трите фактури. Както се посочи, жалбоподателят носи тежестта да установи по делото чрез пълно и главно доказване факта на извършване на доставките, което ще рече, че не е достатъчно да създаде само съмнение за наличието им, а по убедителен начин следва да го докаже. Позоваването само на фактури не е достатъчно, за да се приемат за осъществени доставките, което изрично бе посочено и в предходната част на изложението.
От направените дотук изводи следва, че по фактури № 2112/13.07.2015 г.; № 2187/07.09.2015 г.; № 2280/27.10.2015 г.; № 2378/28.12.2015 г.; № 2498/08.04.2016 г. с доставчик „Карино” ЕООД; по фактури № 125/30.06.2016 г.; № 127/14.07.2016 г.; № 132/11.08.2016 г.; № 133/30.08.2016 г.; № 135/22.09.2016 г. с доставчик „Исперих лес” ЕООД и по фактура № 6365/14.01.2016 г. с доставчик „Псит 35” ООД е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 1 предл. първо вр. чл. 6 ал. 1 ЗДДС. При това положение за получателя по фактурите ЕТ „Д.М.– Звезда” на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 ЗДДС е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите като следва да се съобрази и факта, че са налице условията на чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС стоките по тях да са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Фактури № 2018/28.04.2015 г. и № 2081/18.06.2015 г., макар да са изследвани от вещото лице в заключението, не са предмет на жалбата, поради което по тях съдът не дължи произнасяне.
Тъй като от доказателството на л. 226 -228 от делото се установява, че жалбоподателят двукратно е включил в дневниците за покупки фактура № 2112/13.07.2015 г. с доставчик „Карино” ЕООД, данъчна основа 2200 лв. и начислен ДДС 440 лв., приходната администрация законосъобразно с ревизионния акт е отказала да му признае правото на приспадане на данъчен кредит във втория данъчен период /м. май 2016 г./, поради което правилно с начисления ДДС по фактурата е коригирала в посока увеличение дължимия в този период ДДС. С непризнаването обаче на правото на приспадане на данъчен кредит по същата фактура в първия данъчен период, в който тя е включена в дневниците за покупки и в справките декларации по чл. 125 ал. 1 ЗДДС /м. септември 2015 г./, както и с непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит по останалите фактури, по които се доказа, че е била осъществена реална доставка на стоки /фактура № 2187/07.09.2015 г.; № 2280/27.10.2015 г.; № 2378/28.12.2015 г.; № 2498/08.04.2016 г. от доставчика „Карино” ЕООД; фактури № 125/30.06.2016 г.; № 127/14.07.2016 г.; № 132/11.08.2016 г.; № 133/30.08.2016 г.; № 135/22.09.2016 г. от доставчика „Исперих лес” ЕООД и фактура № 6365/14.01.2016 г. от доставчик „Псит 35” ООД/, и извършвайки корекция в посока увеличение на дължимия от ревизираното лице ДДС за всеки от данъчните периоди, в които са издадени тези фактури, приходните органи са нарушили материалния закон. Ето защо за данъчни периоди м. септември 2015 г.; м. октомври 2015 г.; м. декември 2015 г.; м. януари 2016 г.; м. април 2016 г.; м. юни 2016 г.; м. август 2016 г. и м. ноември 2016 г. ревизионният акт следва да бъде изменен като се намали със сумата на начисления ДДС по фактурите размерът на установеното задължение за ДДС за всеки от посочените данъчни периоди при съразмерно намаляване и на размера на дължимата законна лихва.
В частта на извършената с ревизионния акт корекция в посока увеличение на дължимия ДДС за данъчни периоди м. ноември 2015 г.; м. януари 2016 г. и м. февруари 2016 г. поради непризнатото на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 2092/26.11.2015 г. и № 2128/23.12.2015 г. от доставчика „Вилидж холидейз” ЕООД и по фактура № 94/26.02.2016 г. от доставчика „Исперих лес” ЕООД жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли като се има предвид,че жалбоподателят не доказа по делото по безсъмнен начин реалното извършване на доставките по тези фактури, а оттук и наличието на данъчно събитие, обуславящо правото му на приспадане на данъчен кредит.
Неоснователна е жалбата и в частта относно оспорената корекция на дължимия от ревизираното лице ДДС за м. юни 2015 г. в посока увеличение посредством включването с ревизионния акт в задължението за данъка на начисления ДДС по фактура № 48/15.06.2015 г. с данъчна основа 18 090 лв. и начислен ДДС 3 618 лв., по която жалбоподателят е доставчик, а получател е „Карино” ЕООД. Видно от съдържанието на жалбата, жалбоподателят не оспорва факта на извършване на доставката по тази фактура. Твърди обаче, че е отразил фактурата в дневника за продажбите и в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС, което обаче остава изцяло недоказано в процеса. Същевременно ответната страна е представила по делото надеждни писмени доказателства, установяващи приетото от ревизиращите органи /има се предвид приложеното на л. 121 от делото извлечение от дневника за продажбите на ЕТ „Д.М.– Звезда”, изведено от VAT системата на НАП, според което фактура № 48/15.06.2015 г. не фигурира в дневника/.
Съгласно чл. 82 ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрираното по този закон лице, доставчик по облагаема доставка. Същевременно чл. 86 ал. 1 ЗДДС вменява в задължение на регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, да го начисли като издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред; да включи размера му при определянето на резултата за съответния данъчен период в справката декларация по чл. 125 за периода и да посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за периода. Съгласно чл. 86 ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ. Изхождайки от тези разпоредби, приходната администрация правилно е приела, че ревизираното лице като доставчик по неотразената в регистъра по чл. 124 ал. 1 т. 2 ЗДДС и в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС продажба дължи данък по доставката в размер на начисления с фактурата ДДС, чиято изискуемост е настъпила в периода на издаването на фактурата. Поради това в тази част жалбата също подлежи на отхвърляне.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ по жалба на едноличен търговец Д. Д.М.с фирма на ЕТ „Д.М.– Звезда”, ЕИК *********, потвърдения с решение № 80/18.05.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Варна, САМО В ЧАСТТА: на установеното задължение за ДДС за месец септември 2015 г. като го намалява от 2 099, 25 лв. на 229, 25 лв. и намалява размера на законната лихва от 503, 47 лв. на 54, 98 лв.; на установеното задължение за ДДС за месец октомври 2015 г. като го намалява от 4 203, 33 лв. на 1 068, 33 лв. и намалява размера на законната лихва от 971, 84 лв. на 247 лв.; на установеното задължение за ДДС за месец декември 2015 г. като го намалява от 4 762, 78 лв. на 384, 78 лв. и намалява размера на законната лихва от 1 020, 35 лв. на 82, 43 лв.; на установеното задължение за ДДС за месец януари 2016 г. като го намалява от 603, 39 лв. на 458, 99 лв. и намалява размера на законната лихва от 124, 07 лв. на 94, 38 лв.; на установеното задължение за ДДС за месец април 2016 г. като го намалява от 2 415, 94 лв. на 666, 94 лв. и намалява размера на законната лихва от 436, 28 лв. на 120, 44 лв.; на установеното задължение за ДДС за месец юни 2016 г. като го намалява от 575, 54 лв. на 75, 54 лв. и намалява размера на законната лихва от 94, 18 лв. на 12, 36 лв.; на установеното задължение за ДДС за месец август 2016 г. като го намалява от 2 933, 08 лв. на 227, 08 лв. и намалява размера на законната лихва от 429, 41 лв. на 33, 25 лв.; на установеното задължение за ДДС за месец ноември 2016 г. като го намалява от 1 039, 28 лв. на 203, 28 лв. и намалява размера на законната лихва от 137, 33 лв. на 26, 86 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в частта относно непризнатото с ревизионния акт право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2092/26.11.2015 г. с начислен ДДС 916, 67 лв.; по фактура № 2128/23.12.2015 г. с начислен ДДС 333, 33 лв.; по фактура № 94/26.02.2016 г. с начислен ДДС 990 лв. и за данъчен период м. май 2016 г. по фактура № 2112/13.07.2015 г. с начислен ДДС 440 лв., както и в частта на извършената с ревизионния акт корекция на дължимия ДДС за месец юни 2015 г. в посока увеличение с начисления ДДС в размер на 3 618 лв. по фактура № 48/15.06.2015 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: