Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
10.02.2022 г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 1207 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 430331 от 14.06.2018 г., постановено по
гр.дело № 11781/2017 год. по описа на СРС, І Г.О., 40 състав е прогласена
нищожността по искове с правна квалификация чл.26, ал.2 от ЗЗД, предявени от Ю.П.К., ЕГН **********, Н.П.С., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „У.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
и Т.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на договор за дарение на 1/216 идеална
част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.4405.77 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, СО, одобрени със
заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
ПИ: гр.София, район Люлин, кв. Филиповци, местността „Стубело“,
с площ по кадастрална скица от 1484 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен
план и съгласно документ за собственост, съставляващ имот с пл. № 029077,
съставляващ нива, четвърта категория, местност „Стубело“,
по плана за земеразделяне в землището на Филиповци, СО, сключен между Т.А.К. и „У.С.“
ЕООД, за който е съставен нотариален акт № 157, том VІІІ, рег. №18874, дело № 1289/2014
г. по описа на нотариус М.Г.с район на действие СРС, като привиден, прикриващ договор за продажба на същата идеална част
от имота. С решението на съда е допуснато на основание чл.33, ал.2 от ЗС по
исковете предявени от Ю.П.К., ЕГН **********,
Н.П.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
и С.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„У.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** , Т.А.К.,
ЕГН ********** и Б.А.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, изкупуване на
имота, предмет на договор за
покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт №158, том VІІІ, рег. №
18875, дело № 1290/2014 г. по описа на нотариус М.Г.с район на действие СРС, а
именно: 50/216 идеални части от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор
68134.4405.77 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, общ.
Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед
№ РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр.София, район Люлин,кв.Филиповци, местността „Стубело“, с площ по кадастрална скица от 1484 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при
съседи по кадастрална скица- поземлени имоти с идентификатори: 68134.4405.102, 68134.4405.76,
68134.4405.28, 68134.4404.100, 68134.4404.41, с номер по предходен план и
съгласно документ за собственост, съставляващ имот с пл.№ 029077, съставляващ
нива, четвърта категория, местност „Стубело“, по
плана за земеразделяне в землището на Филиповци, общ. Столична, при граници и
съседи, съгласно документ за собственост: имот № 029076 – нива на насл. на Г.С.Н., имот № 000066 – из. нива – жп. кан. на Столична община, имот № 000071 – Стопански двор на
Столична община, имот № 029028 – нива на наследници на И.Ц.Г., при цена в размер на 1000 лева /хиляда
лева/, която да бъде заплатена на купувача „У.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, в едномесечен срок от влизане на решението
в сила, като при неизпълнение на това задължение решението се счита обезсилено
по право. С решението на съда са осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „У.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, Т.А.К., ЕГН ********** и Б.А.П., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, да заплатят на Ю.П.К., ЕГН ********** и Н.П.С., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, разноски по делото в размер на 950 /деветстотин и
петдесет/ лева. С решението на съда са осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „У.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, Т.А.К., ЕГН ********** и Б.А.П., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева. С решението на съда са
осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
„У.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, Т.А.К.,
ЕГН ********** и Б.А.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на С.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/
лева.
С решение № 530908 от 09.11.2018 г.,
постановено в закрито заседание по гр.дело № 11781/2017 год. по описа на СРС, І
Г.О., 40 състав е оставена без уважение молбата по чл.250 от ГПК, съдържаща се
във въззивна жалба вх.№ 5114573/06.07.2018 г.,
подадена от „У.С.“ ЕООД, Б.А.П. и Т.А.К., чрез пълномощника адв.Р.Ш.
за допълване по реда на чл.250 от ГПК на решение № 430331/14.06.2018 г. по
гр.дело № 11781/2017 г. на СРС, 40 състав, като бъдат отхвърлени предявените от
Ю.П.К., Н.П.С., Х.М.Х. и С.М.Х. срещу Б.А.П., искове по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, за който е съставен НА №
157, том VІІІ, рег.№ 18874, дело № 1289/2014 г. по описа на нотариус М.Г.,
поради привидност, противоречие с добрите нрави и липса на основание, както и
да бъдат отхвърлени предявените от Ю.П.К., Н.П.С., Х.М.Х. и С.М.Х. срещу Т.А.К.,
искове по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
дарение, за който е съставен НА № 157, том VІІІ, рег.№ 18874, дело № 1289/2014
г. по описа на нотариус М.Г., поради
противоречие с добрите нрави и липса на основание. С решението на съда е
оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК, съдържаща се във въззивна жалба вх.№ 5114573/06.07.2018 г., подадена от „У.С.“
ЕООД, Б.А.П. и Т.А.К., чрез пълномощника адв.Р.Ш. за
изменение на решение № 430331/14.06.2018 г. по гр.дело № 11781/2017 г. на СРС,
40 състав, в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от „У.С.“ ЕООД, гр.София, Б.А.П. и Т.А.К., подадена чрез пълномощника им адв.Р.Ш., срещу постановеното решение № 430331 от 14.06.2018 г. на СРС, в която са
изложени оплаквания за недопустимост, неправилност
и нищожност на обжалваното решение. В тази връзка се моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение, като недопустимо, неправилно и нищожно
по изложени в жалбата съображения, и вместо него да бъде постановено решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените от ищците искове. Претендират присъждане
направени разноски по делото.
Въззиваемите
страни – ищци Ю.П.К. и Н.П.С., чрез пълномощника си адв.Р.С.
оспорват жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбата, като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски
по делото.
Въззиваемите страни –
ищци Х.М.Х. и С.М.Х., чрез пълномощника си адв.С.М. оспорват
жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Молят съда жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение –потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Постъпила е и въззивна
жалба от Б.А.П., подадена чрез пълномощника адв.Р.Ш.
срещу постановеното по чл.250 от ГПК решение № 530908/09.11.2018 г. в която са
изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. В тази връзка се моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да бъде постановено
решение, с което да бъде уважено направеното искане по реда на чл.250 от ГПК за
допълване на постановеното решение и това по реда на чл.248 от ГПК за изменение
на постановеното по делото решение от 14.06.2018 г., в частта за разноските. Претендира
присъждане направени разноски по делото.
Постъпила е и въззивна
жалба от Т.А.К., подадена чрез пълномощника адв.Р.Ш.
срещу постановеното по чл.250 от ГПК решение № 530908/09.11.2018 г. в която са
изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. В тази връзка се моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да бъде постановено
решение, с което да бъде уважено направеното искане по реда на чл.250 от ГПК за
допълване на постановеното решение и това по реда на чл.248 от ГПК за изменение
на постановеното по делото решение от 14.06.2018 г., в частта за разноските.
Претендира присъждане направени разноски по делото.
Въззиваемите
страни – ищци Х.М.Х. и С.М.Х., чрез пълномощника си адв.С.М.
оспорват жалбите подадени от Б.А.П. и Т.А.К. срещу постановеното решение №
530908/09.11.2018 г., по съображения изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбите, като неоснователни да бъде отхвърлени,
а първоинстанционното решение –потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемите
страни – ищци Ю.П.К. и Н.П.С., чрез пълномощника си адв.Р.С.
оспорват жалбите подадени от Б.А.П. и Т.А.К., срещу постановеното решение №
530908/09.11.2018 г., по съображения изложени в депозирани по делото писмени
отговори по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбите, като неоснователни да бъде
отхвърлени, а първоинстанционното решение –потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски
по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
срещу
основното решение е допустима
- подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да
се разгледа по същество.
Разгледана
по същество въззивната жалба, подадена от ответниците
по делото „У.С.“ ЕООД, гр.София, Б.А.П. и Т.А.К., чрез пълномощника им адв.Р.Ш., срещу постановеното основно решение № 430331 от
14.06.2018 г. по делото на СРС е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
основно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона- чл.26,
ал.2, пр. 5 от ЗЗД и на чл.33, ал.2 от ЗС. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна
инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от ищците срещу ответниците
искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и с правно основание чл.33,
ал.2 от ЗС. Съдът приема, че изводите на първоинстанционният съд не са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба на ответниците
по делото доводи, съдът приема следното:
Като неоснователни следва да се преценят доводите за
недопустимост и нищожност на обжалваното основно решение. Съгласно
задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС №1/1985г ., недопустимо е това
съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за
решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му
упражняване, десезиране на съда, както и когато е
разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения
предмет на делото и обема на търсената защита. В настоящия случай обжалваното
основно решение на Софийски районен съд е допустимо, тъй като е постановено по
допустими искове, надлежно предявени от легитимирани страни при наличието на необходимите
положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални
предпоставки. Обжалваното първоинстанционно основно решение
е допустимо – не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не
са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални
предпоставки за предявяването на иска. Обжалваното решение е постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. Обжалваното първоинстанционно основно
решение е и валидно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност на
съдебното решение – постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма,
подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе
нейното съдържание. Едно съдебно решение е нищожно, когато не отговаря на
изискванията за валидно решение. Вярно е, че в закона няма определение за това
кога едно решение е нищожно, но в теорията и практиката са изяснени хипотезите,
при които следва да бъде прогласена нищожността на решението, изхождайки от
естеството на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на
държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Налице е
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, по въпроса кога едно
съдебно решение е нищожно, а именно: когато е постановено от незаконен състав
на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда,
когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята
на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост /в този
смисъл- решение № 668 от 15.11.2010 г., постановено по гр.дело № 1790/2009г., I
г.о., ВКС; решение № 73 от 18.05.2015 г., постановено по гр.дело № 5113/2014
г., III г.о., ВКС и др./. Съгласно правната теория едно решение е нищожно,
когато не би могло да се приеме за валиден съдебен акт поради липса на надлежно
волеизявление. Такъв е случаят, когато: решението е постановено от ненадлежен
орган, функциониращ в ненадлежен състав; решението е постановено извън
пределите на правораздавателната власт на съда; не е спазена писмената форма на
решението или решението не е подписано; волята на съда е абсолютно неразбираема
и не може да бъде изведена чрез тълкуване; решението предписва страните да
изпълнят невъзможна престация от обективна гледна
точка или дискриминационно поведение на ответника.
Нищожността
е най-тежкият порок, от който може да бъде засегнато съдебното решение. ГПК не
съдържа легална дефиниция за нищожността, но в правната теория и в съдебната
практика /вж. - ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. дело №
1/2011 г. на ОСГТК, решение № 361/07.05.2009 г. по гр.дело № 706/2008 г., I г.
о., решение по гр. дело № 4694/2007 г., I г. о., решение по т.дело № 52/2010
г., II т. о., решение по гр.дело № 3692/2018 г., ІІІ г.о. на ВКС и др./ по
тълкувателен път безпротиворечиво е изяснено
съдържанието на понятието. Константно е разбирането, че съдебното решение е
едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с
което се разрешава правният спор. Поради това, нищожно е това решение, което не
дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на
надлежно властническо волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато
решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на
правораздавателната власт на съда, не е спазена писмената форма, липсват подпис
или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо
до степен, в която неговият смисъл не би могъл да се извлече дори по пътя на
тълкуването. Съдът приема, че
нищожността на решението касае начина на формиране и изразяване на
волеизявлението на съда, но този порок няма отношение към съдържанието на
държавното властническо волеизявление по същество. Нарушението на материалния
закон, включително на норми от правото на Европейския съюз, е процесуален
порок, който няма за последица нищожност на съдебния акт поради липса на
валидно формирана правораздавателна воля, а обуславя единствено неправилност,
която се релевира по пътя на инстанционния
контрол и в рамките на преклузивните срокове за
подаване на въззивна и касационна жалба.
На следващо място, основателни са доводите изложени във въззивната жалба за неправилност на обжалваното основно решение. Обжалваното основно решение е неправилно.
Съдът приема, че когато искът е за
прогласяване недействителност на сделка /договорът е двустранна сделка/, а в
обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите
основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове - при един петитум
ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. Естеството на спорните материални отношения предопределя вида на
обективно съединените искове. Независимо от поредността
и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на
евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в
закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго
основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на
исковете преминава от най-тежкия порок /противоречие със закона или заобикалянето
му/ към по-леките, каквито са липсата на основание /за каузалните сделки/,
липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или
липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да
премине към разглеждане на основанията за унищожаемост
отново в поредност, предопределена от тежестта на
изтъкнатия порок: от неспазването на режима на настойничеството или
попечителството, към неспособност към сключването на сделката да се разбират
или ръководят действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна нужда
и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е
длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването
й без или извън учредената представителна власт, а след това – за относителната
й недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са
решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.дело № 1460/ 2009 г., решение № 198/
10.08.2015 г. по гр.дело № 5252/ 2014 г. и решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр.дело
№ 583/ 2016 г., на IV г.о. на ВКС. Съдът следва да съобрази също, че изложените
факти, при които се иска прогласяването недействителността на сделката ищецът
може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите
под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна
квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на
съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за
редовност на исковата молба /чл. 127, ал. 1 от ГПК/. В този смисъл са решение №
392/ 18.01.2012 г. по гр.дело № 1487/ 2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 97/
08.02.2013 г. по гр.дело № 196/ 2011 г. на I т.о. и ТР № 4/ 07.07.2010 г. по тълк.дело № 4/ 2009
г. на ОСГК на ВКС.
В процесния случай, съдът намира че по делото са предявени от
ищците следните обективно съединени установителни искове
за прогласяване на нищожност на договор за дарение на идеални части от недвижим
имот от 03.10.2014 г., отразен в нотариален акт № 157, том VІІІ, дело № 1289/2014
г. на помощник-нотариус по заместване Д.Д.при
нотариус М.Г., с рег.№ 622 и район на действие –Софийски районен съд, по силата
на който Т.А.К. е дарила на „У.С.“ ЕООД, 1/216/ една двеста и шестнадесета/
идеална част от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор
68134.4405.77 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София,
Столична Община, одобрени със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, район Люлин,
кв.„Филиповци“, местността „Стубело“, с площ по
кадастрална скица от 1484 кв.м., както следва: 1./ по чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
– поради накърняване на добрите нрави; 2./ по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД- поради
липса на основание и 3./ по чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД - като привиден, прикриващ договор за покупко-
продажба. Исковете са предявени при условията на евентуалност при следваща от
тежестта на порока поредност на разглеждането им. Следва
да се приеме, че установителните искове са предявени
в условията на евентуалност, доколкото правният резултат, който ще се постигне
с уважаването на иска на едно от въведените основания по принцип изключва
интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени основания /в
този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 97/08.02.2013 г. по
т.дело № 196/2011 г. на ВКС, І т.о./
Първоинстанционният
съд е сезиран и с конститутивни искове с правно основание
чл. 33, ал. 2 от ЗС, които следва да се приемат, че са предявени в условията на
евентуалност на установителните искове за
прогласяване на нищожност на сделката, като предявени под положително
процесуално условие.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства дават основание на съда да
направи обоснован извод, че в настоящия случай, предявения при условията на
евентуалност от ищците срещу ответниците, установителен иск за прогласяване на нищожността на процесния договор за дарение на основание чл. 26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави е неоснователен и недоказан.
Противоречие
с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване
законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с
нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се
тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и
норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните
разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните
възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да
преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го
задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща воля на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и
целта на договора. Дарението обаче е едностранна сделка и чрез него едно лице
се обогатява, т.е. неговото имущество се увеличава, като обогатяването на
дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на
договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от
договора за дарение. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат
правно значение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът,
единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите
нрави, дарението е нищожно. Този, който твърди, че сделката е сключена в
нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое твърдение. Основанието е
обичайната цел на сделката като при дарение това е да се прехвърли собствеността
върху някаква ценност върху някой без насрещна престация
като мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е
противоречащ на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за
дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този, който твърди, че тя е
сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези
мотиви, т.е. в случая в тежест на ищците е да докажат, при условията на пълно и
главно доказване, че дарението на процесния имот в
полза на ответното търговско дружество, като акт на щедрост
е извършено с единствения мотив да бъде увредено имуществото му, поради което
то е извършено в противоречие с добрите нрави. В конкретния случай такова
твърдение е налице, но то не е подкрепено с доказателства, което е в тежест на
ищците. В случая предвид съдържанието на договора за дарение, не може да се
приеме, че същият противоречи на добрите нрави, тъй като чрез дарението ответното
търговско дружество е придобило идеална част от процесния
недвижим имот. Следва да се посочи, че в обективното ни материално право няма
забрана търговско дружество да придобива имущество на безвъзмездно основание.
Дарственият акт на ответницата Т.А.К. не е противозаконен,
нито укорим като несъвместим с добрите нрави. А намаляването на имуществото на
дарителя Т.А.К. следва от същността на договора, който е едностранен и
дарението се прави, за да се облагодетелства дарения. Тъй като в случая не е
доказано, че мотивът за извършване на дарението е единствено с цел да се
увредят интересите на ищците, настоящата въззивна инстанция
приема, че договорът за дарение не накърнява установените в обществото норми на
поведение и общоприетия морал, поради което не е нищожен и искът с правно основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на процесния
договор за дарение от 03.10.2014 г., като накърняващ добрите нрави, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място, при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия случай,
предявения при условията на евентуалност от ищците срещу ответниците,
установителен иск за прогласяване на нищожността на процесния договор за дарение на основание чл.26, ал.1, пр.4
от ЗЗД - поради липса на основание е неоснователен и недоказан.
Според ищците процесното
дарение е направено при липса на основание.
Следва да се има предвид обстоятелството, че липсата на основание по чл.26,
ал.2, пр.4 от ЗЗД е налице когато не е налице основанието, което по принцип се
преследва със сключването на съответния договор и типично, общо за този вид
договори. При договора за дарение постоянната, пряка и непосредствена цел на
дарителя е да прехвърли определено право или вещ на надарения без да иска от
последния насрещна престация. Затова и основанието се
установява от изявлението на дарителя, отразено в нотариалния акт и насрещното
изявление да надарения за приемане на дарението. По силата на чл.26, ал.2,
изр.2 от ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. В случая ищците
не са оборили установената в посочената разпоредба презумпция, поради което и
не е установено съществуването на това основание за нищожност на дарението.
Въпросът дали последното е проява на щедрост , на
изпълнение на нравствен дълг или е мотивирано от други обстоятелства не е
въпрос на правното основание по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, а на
конкретната цел, която се преследва с извършване на дарението и мотивите за
същото. Затова ако последните противоречат на закона или на добрите нрави
дарението ще бъде нищожно на основание чл.226, ал. 3 от ЗЗД, а не поради липса
на основание. От друга страна съдът приема, че да се даде нещо безвъзмездно принципно е проява на щедрост
.Но проявата на щедрост не е правна, а оценъчна
категория. Следва да се посочи също така, че при договора за дарение, мотивът
за дарението съвпада с основанието на договора В настоящия случай, съдът
приема, че ищците не са оборили установената в чл.26, ал.2, изр.2 от ЗЗД
презумпция , че основанието се предполага до доказване на противното, което
означава, че по делото не са представени доказателства които да оборват тази
презумпция. С оглед на което предявения установителен
иск за прогласяване на нищожността на процесния договор
за дарение на основание чл. 26, ал.1, пр.4 от ЗЗД - поради липса на основание,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан
На следващо място, при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия
случай, предявените при условията на евентуалност от ищците срещу ответниците, установителни искове
за прогласяване на нищожността на процесния договор
за дарение на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД/ за обявяване на
привидността/ и чл.17, ал.1 от ЗЗД/ за
разкриване на симулацията/, като привиден, прикриващ покупко-продажба са
неоснователни и недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, изр.1,
пр.5 от ЗЗД, нищожни са и привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при
абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие
сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с
които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от
страните по сделката. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата
сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от
съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона. Ако страните
имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал.1 от ЗЗД
прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата
валидност. Исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 от ЗЗД и за
разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД имат различен предмет - единият
нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото
съглашение. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал.1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната
сделка. Когато се иска освен обявяване относителна симулативност
на договор, но още и признаване, че прикрива друг валиден договор, тогава съдът
дължи изрично произнасяне и по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Възможно е да установи
привидност на договор и да го обяви за нищожен поради това, но да намери, че не
прикрива друга уговорка или, че прикритата уговорка е невалидна и тогава ще
откаже да уважи иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Възможна е и хипотеза, в която
нищожна е не само привидната, но и прикритата сделка, като сключена в нарушение
на закона или с цел заобикалянето му; случаи, в които недопустимият резултат да
се постига чрез дублиране на правните способи, характерен за симулацията.
Несъмнено, не във всички случаи целта на симулацията е заобикаляне на закона –
по общо правило, целта на симулацията е създаването на една привидност спрямо
третите лица по отношение на действително съществуващите правни отношения,
които не противоречат на закона и морала. Каква е целта на прикритата сделка
/или поредица от сделки/ и доколко чрез нея страните са се домогвали да
постигнат непозволен или забранен от закона резултат е въпрос, който следва се
разрешава от съда съобразно конкретиката на делото /в
този смисъл е решение № 475/14.07.2010 г. по гр.дело № 621/2009 г. на ВКС, ІV
г.о./. Когато собственикът на идеални части от имот цели да осуети правото на
изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба с друга сделка,
прикритият договор за продажба не е в заобикаляне на закона. Явната сделка е
привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните и
от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са налице
останалите предпоставки на закона.
Същевременно в процесния случай, твърдяната симулация при извършване на
дарението, като прикриваща продажба, не е установена по несъмнен начин. Не е
доказано от страна на ищците по делото, че договорът за дарение е симулативен и не е доказано да прикрива съглашение, с което
страните желаят да се прехвърли правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу заплащане на цена. Изводът на
съда, че извършване на две разпоредителни сделки непосредствено една след
друга/ на дарение и на покупко-продажба/ на идеални части от процесния недвижим имот, обосновава извод, че договорът за
дарение е привиден и цели прикриване на договор за покупко-продажба е
неправилен.
Не се установява и наличие на прикрито
съглашение което да носи характеристиката на договор за продажба, който договор
да е валиден и по отношение на него да следва да се приложат правилата на
прикритото съглашение - чл.17, ал.1 от ЗЗД. От събраните по делото
доказателства не се установява атакуваната сделка да е извършена при заплащане
на определена цена от търговското дружеството. Ето защо и искът с правно
основание чл.17, ал.1 от ЗЗД също е неоснователен и неправилно е уважен с
обжалваното решение.
С
оглед изводите за действителност на извършеното дарение, следва да се приеме,
че е неоснователни са и исковете с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Правото
на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез
заместване на купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е
регламентирано с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС, то е преобразуващо
субективно материално право, признато на закона на онзи съсобственик, комуто не
е предложено да изкупи разпоредена, чрез
покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън
съсобствеността. С оглед на приетото по делото, че договорът за дарение на
идеални части от недвижим имот сключен на 03.10.2014 г., обективиран
в нотариален акт № 157, том VІІІ, дело № 1289/2014 г. на помощник-нотариус по
заместване Д.Д.при нотариус М.Г., с рег.№ 622 и район
на действие –Софийски районен съд е валиден и е произвел вещно-правния си
ефект, то ответникът „У.С.“ ЕООД, гр.София е бил съсобственик на процесния недвижим имот към момента на извършване на
разпореждането с договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, сключен на 03.10.2014 г.,
отразен в нотариален акт № 158, том VІІІ, рег.№ 18875, дело № 1290/2014 г. на помощник-нотариус
по заместване Д.Д.при нотариус М.Г., с рег.№ 622 и
район на действие –Софийски районен съд, и за продавачите съсобственици Т.А.К.
и Б.А.П. не е съществувало задължението да предложат собствените си идеални
части от процесния недвижим имот за изкупуване на
другите съсобственици. Право на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС не е
възникнало, поради което иск на това основание не може да бъде уважен.
Съсобственик може да предяви искане за изкупуване на дял, прехвърлен от друг
съсобственик, само ако приобретателят е външно
неучастващо в съсобствеността лице. Конкретният случай не е такъв и затова неправилно
и незаконосъобразно исковете по чл.33, ал.2 от ЗС са били уважени. Кръгът на
купувачите според чл.33, ал.2 от ЗС е ограничен само до т.нар. "трети
лица" и не са отнася до останалите съсобственици. Ето защо предявените искове
по чл.33, ал.2 от ЗС в случая са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С
оглед на изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното основно
решение, както и обжалваното допълнително решение, постановено по реда на
чл.250 от ГПК, като неправилни и незаконосъобразни следва да се отменят изцяло, включително и в частта относно разноските, като
постановени в нарушение на материалния закон и вместо това следва да бъде постановено ново
решение, с което да се отхвърлят
изцяло предявените
от ищците срещу ответниците искови претенции.
Относно
разноските по производството.
При
този изход на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответниците своевременно
поисканите и направени в производството пред двете съдебни инстанции разноски,
а именно: на „У.С.“ ЕООД, гр.София, разноски в размер на сумата от 2550 лв., на
Т.А.К., разноски в размер на сумата от 2050 лв., и на Б.А.П., разноски в размер
на сумата от 2550 лв.
Настоящето
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК. Съдът
приема, че съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела
с цена на иска до 5000 лв.
- за граждански дела, и до 20000 лв. - за търговски
дела.
Необжалваемостта следва да се преценява спрямо цената
на всеки един от обективно съединените искове. В настоящия случай цената на всеки
един от обективно
съединените искове поотделно
се определя по чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, съответно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК и
същата не надхвърля прага за допустимост
на касационно
обжалване в размер на 5000 лв. /приемайки, че делото е гражданско/, като не е налице и никое
от изключенията по
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, поради което настоящето решение е
окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 430331 от 14.06.2018 г., постановено по гр.дело № 11781/2017 год. по описа на
СРС, І Г.О., 40 състав, както отменя и
решение № 530908 от 09.11.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.дело №
11781/2017 год. по описа на СРС, І Г.О., 40 състав, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ю.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и С.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„У.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 6, Т.А.К., ЕГН **********,
с адрес: гр.София, кв.“Филиповци“, ул.“*****и Б.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
при условията на евентуалност искове,
както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за дарение на идеални части от недвижим имот, сключен на
03.10.2014 г., отразен в нотариален акт № 157, том VІІІ, дело № 1289/2014 г. на
помощник-нотариус по заместване Д.Д.при нотариус М.Г.,
с рег.№ 622 и район на действие –Софийски районен съд, по силата на който Т.А.К.
е дарила на „У.С.“ ЕООД, 1/216/ една двеста и шестнадесета/ идеална част от
следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 68134.4405.77 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, Столична Община,
одобрени със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, район Люлин, кв.„Филиповци“,
местността „Стубело“, с площ по кадастрална скица от
1484 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, с номер по предходен план и съгласно документ за собственост,
съставляващ имот с пл. № 029077, съставляващ нива, четвърта категория, местност
„Стубело“, по плана за земеразделяне в землището на
Филиповци, Столична Община, поради противоречие с добрите нрави, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на идеални части от
недвижим имот, сключен на 03.10.2014 г., отразен в нотариален акт № 157, том VІІІ,
дело № 1289/2014 г. на помощник-нотариус по заместване Д.Д.при
нотариус М.Г., с рег.№ 622 и район на действие –Софийски районен съд, по силата
на който Т.А.К. е дарила на „У.С.“ ЕООД, 1/216/ една двеста и шестнадесета/
идеална част от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор
68134.4405.77 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София,
Столична Община, одобрени със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, район Люлин, кв.„Филиповци“,
местността „Стубело“, с площ по кадастрална скица от
1484 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, с номер по предходен план и съгласно документ за собственост,
съставляващ имот с пл. № 029077, съставляващ нива, четвърта категория, местност
„Стубело“, по плана за земеразделяне в землището на
Филиповци, Столична Община, поради липса на основание, искове с правно основание чл.26, ал.2, изр.1-во, пр.5 от ЗЗД и чл.17,
ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на идеални
части от недвижим имот, сключен на 03.10.2014 г., отразен в нотариален акт № 157,
том VІІІ, дело № 1289/2014 г. на помощник-нотариус по заместване Д.Д.при нотариус М.Г., с рег.№ 622 и район на действие
–Софийски районен съд, по силата на който Т.А.К. е дарила на „У.С.“ ЕООД,
1/216/ една двеста и шестнадесета/ идеална част от следния недвижим имот, а
именно: поземлен имот с идентификатор 68134.4405.77 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София, Столична Община, одобрени със заповед №
РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.София, район Люлин, кв.„Филиповци“, местността „Стубело“,
с площ по кадастрална скица от 1484 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен
план и съгласно документ за собственост, съставляващ имот с пл. № 029077,
съставляващ нива, четвърта категория, местност „Стубело“,
по плана за земеразделяне в землището на Филиповци, Столична Община, като
привиден, прикриващ покупко-продажба и обявяване на същия договор за
действителна продажба, както и искове с правно основание чл.33, ал.2
от ЗС за признаване право за изкупуване на недвижим имот, предмет на разпореждане с договор за дарение на идеални части от
недвижим имот, сключен на 03.10.2014 г., отразен в нотариален акт № 157, том VІІІ,
дело № 1289/2014 г. на помощник-нотариус по заместване Д.Д.при
нотариус М.Г., с рег.№ 622 и район на действие –Софийски районен съд, и с договор за покупко-продажба на идеални
части от недвижим имот, сключен на 03.10.2014 г., отразен в нотариален акт № 158,
том VІІІ, рег. № 18875, дело № 1290/2014 г. на помощник-нотариус по заместване Д.Д.при нотариус М.Г., с рег.№ 622 и район на действие
–Софийски районен съд, а именно: за
изкупуване на 50/216 идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 68134.4405.77 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.София, Столична Община, одобрени със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, район Люлин,
кв.„Филиповци“, местността „Стубело“, с площ по
кадастрална скица от 1484 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план и
съгласно документ за собственост, съставляващ имот с пл. № 029077, съставляващ
нива, четвърта категория, местност „Стубело“, по
плана за земеразделяне в землището на Филиповци, Столична Община, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
Ю.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „У.С.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** 6, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
сумата от 2550 лв./ две хиляди, петстотин и петдесет лева/, представляваща
направени разноски пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Ю.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят на Т.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“Филиповци“, ул.“ *****на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
сумата от 2050 лв./ две хиляди и петдесет лева/, представляваща направени
разноски пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА
Ю.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, Н.П.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят на Б.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 2050
лв./ две хиляди и петдесет лева/, представляваща направени разноски пред двете
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн.
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.