РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. П., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100674 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В. М., АК – П., с
адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, в качеството му на
пълномощник на В. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес
гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, срещу „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ
„Силвър център“, ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от Д.а Страхилова Димитрова.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г.,
сключен с „Вива Кредит“ ООД. Сочи, че съгласно чл.1, ал.3 от цитирания договор, дължи на
ответното дружество такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 275 лева, а съгласно чл.3 от договора, сумата по кредита с
включената такса за експресно разглеждане е в общ размер на 4703,22 лева, при сума на
получаване в размер на 2500 лева, при ГПР 49.37 %, годишен лихвен процент 40.32 % и
лихвен процент на ден 0,11, при срок на кредита от 34 вноски. Посочва още, че в чл.5, ал.2
от договора е предвидено заплащането на неустойка в размер на 978,18 лева, като по този
начин общото задължение по договора за паричен заем възлиза в размер на 5681,40 лева.
Ищцата твърди, че така уговорените клаузи в чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем №
5764552/21.12.2021 г. - предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в посочения размер и в чл.5, ал.2 от цитирания договор - за заплащане на
неустойка в посочения размер, са нищожни поради накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за справедливост и
необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесните клаузи от
договора са неравноправни, тъй като същите предвиждат заплащането на суми, които са
необосновано високи, чрез тях в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК. На
следващо място твърди, че цитираните клаузи от договора са нищожни на основание чл.146,
ал.1 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата
съдържаща се в чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г., сключен
между В. В. и „Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 1467,44 лева и клаузата съдържаща се в чл.5, ал.2
1
от Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г., сключен между В. В. и „Вива Кредит“
ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 978,18 лева, са нищожни на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по
чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност се иска да бъде прогласена.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявените с молбата искове. Оспорва изцяло твърденията на ищцовата страна, като счита,
че процесните клаузи са валидни и не страдат от пороците, релевирани от другата страна.
В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество по първоначалния иск,
чрез своя процесуален представител е депозирало насрещна искова молба по реда на чл. 211,
ал. 1 от ГПК. В молбата се сочи, че на 21.12.2021г. между страните е сключен Договор за
паричен заем „Premium 14“ № 5764552, по силата на който първоначалният ищец е усвоил
заемна сума в размер на 2 500 лв. и е следвало да заплати всички задължения по договора
посредством 34 равни двуседмични вноски в размер на 138,33 лв., в която сума са включени
част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с
изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредита. Заемната сума е отпусната при фиксиран
лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49,37 % и общ размер на плащанията – 4703,22 лв., от която
сума 2500 лв. е главницата, 1467,44 лв. такса за експресно разглеждане и 735,78 лв.
договорна лихва. Съгласно чл.5 от договора за паричен заем и поради непредставяне на
допълнително обезпечение по договора на заемателя е начислена неустойка в общ размер на
978,18 лв., която е разпределена на равни части по всяка една вноска.
С така депозирания насрещен иск, ответното дружество по първоначалния иск, на
основание чл.9, ал.3 от процесния договор обявява вземането по договора за предсрочно
изискуемо, като обективира уведомлението за обявяване на задължението по договора за
паричен заем за предсрочно изискуемо в насрещната искова молба.
В тази връзка, се иска от съда да бъде приет за съвместно разглеждане предявеният
насрещен иск и да постанови решение, с което да осъди ответника В. А. В., ЕГН
**********, с адрес с.Б., общ.П., обл.Благоевград, да заплати на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Свилен Петков, сума в размер на 3007,36 лева
(три хиляди и седем лева и тридесет и шест стотинки), от които: 2500,00 лв. (две хиляди и
петстотин лева) – главница по Договор за паричен заем № 5764552 от 21.12.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане, и 507,36 лв. (петстотин и седем лева и тридесет и шест
стотинки) – начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем №
5764552 от 21.12.2021 г. за периода от 04.01.2022 г. до 02.08.2022 г.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответницата по
насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорват се
изцяло изложените в насрещната искова молба факти и обстоятелства, като се излагат
съображения за нищожност на процесния договор за паричен заем на различни,
изчерпателно посочени основания.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между
страните по делото е бил сключен Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г. за
сумата от 2 500 лева, при срок на заема от 68 седмици с брой вноски 34, размер на вноската
от 138,33 лева, ГПР 49,37 %, ГЛП 40,32 %, лихвен процент на ден 0,11. Наред с това в ал.1,
ал.3 от договора е уговорено ищцата да заплати такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 1 467,44 лева, а в чл.5, ал.2 е
предвидено заплащането на неустойка в размер на 978,18 лева, като в този случай
дължимата вноска по заема става в размер на 167,10 лева, а общото задължение по договора
в размер на 5 681,40 лева.
По делото е приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че когато в изчислението на годишния процент на разходи /ГПР/ по Договор за
паричен заем № 5764552 от 21.12.2021 г. се включи възнаграждението по такса експресно
2
разглеждане и неустойката, то същият би се увеличил с 92,31 %, в общ размер на 141,68 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от
правна страна следното:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 1 467,44 лева,
представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане на кредита, съдът
намира следното:
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество – кредитодател не
е имало правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за
експресното разглеждане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на чл.
10а от Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се приеме, че същата
е нищожна.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на
добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото
с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни
от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 978,18 лева.
Видно от заключението на вещото лице Д. Ю., беше установено че процентът, с който
се оскъпява кредита с постигнатата договорка за заплащане на неустойка и такса за
експресно разглеждане на документи както на годишна така и на месечна база в размер на
141,68 %, което противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна
по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има
вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в
договора изисквания за вида обезпечение /чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за
представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за
неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен
3
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено
предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с
добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Доколкото противоречието между клаузите на чл. 1, ал. 3 от договора предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане и на клаузата по чл. 5, ал. 2, предвиждаща
заплащане на неустойка от договор за кредит на добрите нрави е налице още при
сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е
пречка за възникване на задължение по тях от договора.
Ето защо искът за прогласяване на недействителността на тези клаузи следва да се
уважи, като основателен и доказан.
По насрещните искове:
Предявени са насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се установява, че по
договора за кредит са останали непогасени сума в размер на 2 500 лева – главница и 735,78
лева – договорна възнаградителна лихва, изчислена от вещото лице към датата на изготвяне
на експертизата, както и че е настъпил падежа на всички задължения по договора.
Спорно по този иск е дали валидно е сключен договора за кредит.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и
ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
В отговора на насрещните искове са изложени обстоятелства и твърдения за
недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени
в чл.11, ал.1, т.9, т.10 от ЗПК.
След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени
изискванията към съдържанието на договора за паричен заем, предвидени в цитираните
разпоредби.
Видно от договора за заем от 21.12.2021 г./л. 69-72/, в чл. 2, ал. 1, т. 5 е посочен
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,32 %, представляващ реквизит по чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се
посочват условията за прилагането му, доколкото такива условия няма.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл.11 ЗПК или в друга
разпоредба, към която да препраща гл. "Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи" от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
735,78 лева /разликата между общо дължима сума по договора 4 703,22 лева – чл. 3, ал. 1, т.
7, отпуснатия кредит – 2500 лева и таксата за експресно разглеждане 1 467,44 – чл. 1, ал. 3,
който размер е фиксиран за целия период на договора.
В чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по
договора в размер на 4 703,22 лева, а в т. 8 и годишния процент на разходите на заема 49.37
% – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в
договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността
на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе
си недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в
договора неустойка и такса за експресно разглеждане следва да бъдат включени в ГПР е
въпрос относим към действителността на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло,
4
което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че
вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече
от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и
от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са
обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита.
В договора са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР – чл. 3,
ал. 1, т. 8.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49. 37 %, ако в него е включена само
възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за
параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква такса се
дължи, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита.
Посочена е и дължимата неустойка и за какво се дължи, при какви обстоятелства и в какъв
размер. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота
каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения
ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно
посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията
на чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
неустойка.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно
са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и
същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а
именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като
цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19,
ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Видно от договора за заем в него се съдържа погасителен план, посочен е размера на
вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна дата – чл. 3, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4
и чл. 5, ал. 2 от договора. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК -
за посочване последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата
разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при
наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
Видно от договора за кредит към него няма отделни Общи условия, същите са
инкорпорирани в самия договор, като всяка една от страниците на договора е подписана от
кредитополучателя, което не се оспорва.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в електронна форма, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност
на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия
договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 6 /, право
да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 6/, право да се
5
откаже от договора /чл. 6/. Посочен е и лихвен процент на ден /чл. 6/. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не
съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е
подписан на всяка страница от ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените
от страна на първоначалния ищец основания за недействителност на договора за заем, а и не
са налице нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до
недействителност на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.
Наред с това съдът не открива и неравноправен характер на клаузата за
възнаградителна лихва. Същата е уговорена в договора в общ размер на 735,78 лева при
лихвен процент от 40. 32 % годишно, при необезпечен кредит.
Съдът е запознат с практиката на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната
лихва по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля
два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити.
Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ЗПК /в
сила 23.07.2014 г. / и касае договори за кредит, сключени преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г. / годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено в случая
формира ГПР. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5
пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния
договор възнаградителната лихва е уговорено, съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4
ЗПК.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът
на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 735,78 лева, размерът на
отпуснатия кредит е 2 500 лева, кредитът е отпуснат за срок от 68 седмици – не малък
период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е
съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като
небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включен само възнаградителната лихва/ е в размер на
допустимия от закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че договорът за кредит е сключен валидно,
както валидно е постигната и клаузата за възнаградителна лихва, поради което искът за
присъждане на възнаградителна лихва в размер на 507,36 лева за периода 04.01.2022 г. до
02.08.2022 г. е доказан по основание и размер. Доказан по основание и размер е и искът за
главница.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се уважи и претенцията
за присъждане на законна лихва върху нея от датата на подаване на насрещния иск в съда –
04.08.2022 г. до окончателното плащане, каквото искане е заявено още в насрещния иск.
По разноските:
Предвид уважаването на първоначалния иск разноски се дължат единствено на
ищцата В..
В производството по делото същата е представлявана от пълномощник, на когото не
е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие от 17.03.2022 г. е посочено, че ищцата
се представлява безплатно от адв. Д. М. от АК - П., поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването
6
на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2
от ЗА). Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за двата
предявени установителни иска, като предвид обстоятелството, че съдът е уважил в цялост
исковите претенции следва да бъде уважено и искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение. На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен
ДДС, тъй като адв.Д. М. от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и
надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1 010,21 лева, във връзка с оказаната безплатна правна помощ.
Предвид уважаването на предявения насрещен иск разноски се дължат единствено на
насрещния ищец.
Съгласно представен списък с разноски се претендират такива за заплатена държавна
такса в размер на 150 лева, адвокатски хонорар в размер на 950 лева и 100 лева депозит за
вещо лице.
Ето защо първоначалния ищец и насрещен ответник следва да заплати на насрещния
ищец сторените от последния разноски в общ размер на 1 200 лева.
Ищцата също така е била освободена от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
„Вива Кредит“ ООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева, дължима държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка,
съдържаща се в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г., сключен
между В. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П. и „Вива Кредит“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д.а Страхилова
Димитрова, като противоречаща на принципа на добрите нрави и накърняваща договорното
равноправие между страните.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, предвиждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане на документите, съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен
заем № 5764552/21.12.2021 г., сключен между В. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П. и
„Вива Кредит“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Д.а Страхилова Димитрова, като противоречаща на принципа на добрите
нрави и накърняваща договорното равноправие между страните.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Д.а Страхилова Димитрова, сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин)
лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г., както и
сумата от 507,36 (петстотин и седем лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща
начислена и незаплатена договорна лихва по договора за периода от 04.01.2022 г. до
02.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на
насрещната искова молба – 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин-7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д.а
7
Страхилова Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител
на ищцовата страна, сумата от 1 010,21 (хиляда и десет лева и двадесет и една стотинки)
лева, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
предявените искове.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Д.а Страхилова Димитрова, сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева,
представляваща сторени разноски по предявения насрещен иск.
ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Люлин-7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от Д.а Страхилова Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева –
дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8