Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.06.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора Кайнакчиева,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 2 361/21 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 и 4 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в общ
размер на 250 000 лв.
Исковата молба е предявена
от Д.Л.Л.. В същата се твърди, че ищецът бил привлечен като обвиняем в ДП 2/15
г. по описа на С-БОП – Хасково, пр.пр. 332/2015 г. по описа на Специализираната
прокуратура, затова, че заедно с негови колеги в периода месец март 2015 г. –
13.12.2015 г. е участвал в организирана престъпна група с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл. 301 и чл. 282 от НК като групата е
създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица. Твърди се, че
постановлението за привличане на обвиняем му било предявено на 14.12.2015 г. и
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Изложени са твърдения,
че след внесено искане на СпП за вземане на постоянна мярка „задържане под
стража“ СпНС по ч.н.д. 1708/2015 г. изменил същата в „парична гаранция в размер
на 10 000 лв.“. Твърди се, че с определение на АпСпНС от 29.12.2015 г.
мярката отново била изменена в „задържане под стража“ и приведена в незабавно
изпълнение. Същата била изтърпявана без прекъсване до 15.03.2016 г., когато
била изменена на „парична гаранция в размер на 10 000 лв.“
В исковата молба се твърди, че воденото срещу ищеца
наказателно производство продължило 4 години като престоя в следствения арест
оказал пагубно и злощастно въздействие върху неговата психика и върху цялото му
семейство. Претърпял множество физически, психологически и емоционални вреди.
Арестът му бил изключително зрелищен и въздействащ за цялата свиленградска
общественост като целия град говорил само за него, а семейството му се „сочело
с пръст“. Твърди се, че същият бил отразен и от всички централни медии и местни
вестници. В рамките на наказателното производство били извършени действия по
претърсване на жилището и на лекия му автомобил. Били иззети три ловни пушки
като ищецът бил задължен да прехвърли правото им на собственост на трети лица.
Била му направена регистрация като криминален субект на извършени престъпления.
Била наложена и мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК, изразяваща се в
забрана да напуска пределите на страната, която траела в почти целия разследващ
период. Сторил значителни имуществени разходи, изразяващи се в заплащане на
адвокатски хонорари, медицински изследвания, закупуване на лекарства за него и
болния му баща, транспортни разходи. Твърди
се, че се влошило здравословното му състояние. Получил зъбни невралгии,
неспокоен сън, високо кръвно налягане, неспособност и неадекватност във всички
случаи да поема работата, за която притежавал съответната квалификация. Бил
уволняван двукратно от работа поради процесуалното си качество „обвиняем“.
Твърди се, че започнал да получава нарушения на съня, обърканост, тревожност,
нереалистични представи и спомени за престоя в ареста. Станало невъзможно да
гледа телевизия, да работи с компютър, тъй като получавал главоболие и
световъртеж. Твърди се, че развил „мениеров синдром“, изразяващ се в
неуравновесеност и залитане на една страна, неконтрулиреумост и световъртеж.
Появил се диабет.
Изложени са твърдения, че цялото му семейство понесло
изключително тежко ареста му. Твърди се, че въпреки че двукратно бил
възстановяван на работа бил преместван в други населени места – Бургас и Русе
при много по-ниска заплата като се налагало да пътува и дълго време да отсъства
от дома си.
При тези
фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от иска и иска от съда
да осъди ответникаП.на РБ да му заплати сумата от 200 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, с оглед воденото срещу него наказателно
производство и сумата от 50 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
както следва: 5 000 лв. – транспортни разходи за целия период на
наказателното производство, сумата от 5 000 лв. – закупени лекарства в
периода 13.12.2015 г. -22.02.2021 г., сумата от 10 000 лв. – храна за
целия период на наказателното производство, сумата от 10 000 лв. – дрехи и
тоалетни принадлежности в периода 13.12.2015 г. – 15.03.2016 г., сумата от
20 000 лв. – заплатени адвокатски възнаграждения в рамките на воденото
наказателно производство, съобразно уточнителната молба от 22.03.2021 г.
Претендира се законна лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на
исковата молба и сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът –П.на Р България,
чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът
след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието,П.и съда от обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. С оглед така очертания фактически състав по делото,
следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение
на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи, е
прекратено по причините, посочени по-горе в мотивите на съдебното решение като
от тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица
да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът е заявил твърдения в исковата си молба, като
вредоносно поведение от страна наП.на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление. Производството е
образувано като ДП 2/2015 г. по описа на Служба „БОП“ – Хасково/Кърджали като
ищецът е привлечен като обвиняем с постановление, предявено му на 14.12.2015 г.
за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр. 4 т.2 във вр. с ал.2 от НК. С
постановление на СпП от 13.12.2015 г. по горепосоченото ДП, пр.пр. 332/2015 г.
на СпП същият е задържан за срок до 72 часа заедно с още 13 физически лица.
Видно от доказателствата по делото, воденото срещу ищеца
наказателно производство е прекратено спрямо него с постановление на СпП от
21.03.2019 г. по пр.пр. 2/2015 г. по описа на СпП поради липса на достатъчно
доказателства. Постановлението е влязло в сила.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
и имуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства настоящият съдебен състав намира
за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство същият е претърпял неимуществени
вреди, които по естеството си засягат здравословния статус, психическото
равновесие, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот,
социална изолация, неблагоприятни последици, които са пряко свързани с неговия душевен
и физически стабилитет доколкото засягат личното чувство на чест и достойнство
на човек. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез
разпит на допуснатия по делото свидетел Л.Д.Л., в съдебно заседание от 08.11.2021
г., чиито показания настоящият съдебен състав кредитира като обективни преки
наблюдения при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК с оглед близката му
родствена връзка с ищеца /негов син/. Разпитаният свидетел дава показания, че ищецът е търпял неблагоприятни в
психологически, социален и емоционален аспект преживявания като стрес,
притеснение и емоционално напрежение на личността, чувство на накърнени чест, достойнство и добро име в
обществото от воденото срещу него наказателно производство респ. от
обстоятелството, че е бил задържан в следствения арест за период от около три
месеца, както и от извършените процесуално-следствени действия, изразяващи се в
обиск на същия респ. претърсване и изземване на жилището и личното му МПС.
Липсват представени доказателства, подкрепящи твърдението
в исковата молба, че по отношение на ищеца е била наложена административна
мярка „забрана за напускане пределите на страната“.
Липсват данни представеното решение на РУ на МВР –
Свиленград от 24.03.2016 г., с което е отнето на ищеца разрешението за
съхранение, носене и употреба на оръжие / 4 броя ловни оръжия/ да е влязло в
сила. Дори да се приеме, че същото е влязло в сила липсват твърдения в исковата
молба до какви неблагоприятни последствия е довело това за ищеца, а не са и
ангажирани доказателства за такива.
Ищецът заявява в исковата си молба, че е търпял
неблагоприятни последици и в трудовата си заетост и професионалното си поприще
като бил двукратно освобождаван от работа по причина воденото срещу него
наказателно производство. По делото са представени две заповеди на МФ – Агенция
„Митници“, от които се установява, че в срока, през който се е водело
наказателното производство срещу него същият е бил двукратно освобождаван от
работа. Първата заповед от 11.01.2016 г.
сочи като основание за
прекратяване на служебното правоотношение – съкращаване на длъжността, поради
което настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че
правоотношението с работодателя му е по причина наказателното производство.
Такава връзка не може да се обоснове и с оглед представените по делото съдебни
решения, с които ищецът е възстановен на работа. Второто освобождаване на ищеца
от работа и с оглед соченото основание за това е в пряка причинно следствена
връзка с наказателното производство. Служебното правоотношение е прекратено със
заповед 2116/07.01.2019 г. поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията
си – привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер /стр.102
в делото/. Предвид което, настоящият съдебен състав приема, че воденото срещу
него наказателно производство е дало негативно отражение в неговата трудова
заетост респ. накърнило е професионалната му оценка и добро име на
професионалист и силно е ограничило възможностите му да издържа себе си и
семейството си. Разпитаният по делото свидетел установява, че за периода от
време през който е бил задържан ищецът единственият източник на доход за
семейството му е било „пенсията на дядо ми и заплатата на майка ми“. Същият
установява и обстоятелството, че през значителен период от време ищецът е
останал без работа и източник на доходи респ. получавал е по-ниско
възнаграждение след възстановяването му на работа. Тези обстоятелства се
подкрепят и от коментираната по-горе заповед за прекратяване на служебното
правоотношение респ. изслушаната по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице М.В.,
от която се установява, че ищецът през време на воденото срещу него досъдебно
наказателно производство е получавал възнаграждение в значително по-малък
размер от колегите си на идентична длъжност.
Ищецът твърди неблагоприятни последици, касаещи
професионалната оценка и правото на добро име на професионалист с оглед факта
на широкото публично разгласяване досежно хода на наказателното производство
срещу нея, които били оповестени от средствата за масова информация. Тези
твърдения са оспорени от ответника и по делото липсват ангажирани каквито и да
е доказателства, които да ги подкрепят.
Съобразно правилото на
чл.52 от ЗЗД, размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва
да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време на
водено наказателно производство само в досъдебна фаза – 3 години и 4 месеца,
през което време той е търпял негативни преживявания, предприетата срещу него мярка
на неотклонение – „задържане под стража“, както беше посочено за около три месеца,
изменена впоследствие на „парична гаранция“, тежестта на повдигнатото обвинение
– за извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване
от свобода от 3 до 10 години т.е. притежаващо белезите на „тежко престъпление“
по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото му съдебно минало все обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна практика
– решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр. д. 1916/2009 г., Четвърто ГО.
На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл са решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва
да се отчете и факта, че обвинението за извършване на тежко умишлено
престъпление касаят сферата на професионална реализация на ищеца – митнически
служител /в този смисъл решение 267/26.06.2014 г. по гр. д. 820/ 2012 г. на
ВКС, Четвърто ГО /.
При определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл е и
съдебната практика – решение
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
На следващо място, константната съдебна практика приема,
че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищецът е изложил твърдения за нарушения в здравния си статус – физически и
психически, изразяващи се в развиване на „мениеров синдром“, тахикардия, залитане,
световъртеж, високо кръвно налягане, тежка форма на диабет. По делото е
представена етапна епикриза от 04.01.2016 г. /стр. 53 в делото/, касаеща ищеца,
в която е посочено, че се „касае за пациент с дългогодишна артериална
хипертония, трудно повлияваща се от терапия“, представена е и етапна епикриза
от 14.12.2015 г. /стр. 55 в делото/, от
която се установява, че ищецът е с „хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност“ с оглед общ медицински преглед, извършен на 26.11.2015 г. От
тези два медицински документа настоящият съдебен състав намира, че ищецът е бил
диагностициран като пациент с хронифицирана хипертония преди образуване на
воденото срещу него наказателно производство, поради което наличието на това
заболяване не може да се възприеме като възникнало с оглед производството срещу
ищеца. Дали състоянието му се е влошило или дестабилизирало, по причина
наказателното преследване, по делото доказателства не са ангажирани. Такива не
са ангажирани и по отношение на останалите, сочени в обстоятелствената част на
исковата молба, заболявания. Приложената рецептурна книжка на НЗОК на ищеца е
издадена на 28.08.2019 г. т.е. след прекратяване на наказателното производство.
Отбелязванията, касаещи изписани за прием редица медикаменти не носят
информация за настоящия съдебен състав за заболяванията, поради които са
изписани, тяхното естество, момент на възникване, продължителност, тежест и
т.н. Съдебно медицинска експертиза, въпреки доклада на съда, с която е
разпределена доказателствената тежест на страните в производството, не е
ангажирана от ищеца, поради което настоящия съдебен състав не може да гради предположения в тази връзка.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав същият намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 10 000
лв., която би репарирала претърпените от ищеца неимуществени вреди от воденото
срещу него наказателно производство като за горницата до пълния предявен размер
от 200 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По отношение претенцията за 50 000 лв. – обезщетение
за имуществени вреди:
Претендираната
сума, съобразно уточнителната молба от 22.03.2022 г. включва: сумата от
5 000 лв. – разходи за транспорт, сумата от 5 000 лв. – разходи за
лекарства, сумата от 10 000 лв. – разходи за храна от датата на
задържането до „настоящия момент“, сумата от 10 000 лв. – разходи за дрехи
и тоалетни принадлежности за периода 13.12.2015 г. – 15.03.2016 г. и сумата от 20 000 лв. – платени
адвокатски възнаграждения в наказателното производство. Липсват ангажирани
доказателства, не са направени и доказателствени искания за установяване на
тази претенция, които поне да индикират факта на имуществен разход в
претендираните от ищеца размери за транспорт, храна, дрехи и тоалетни
принадлежности. Дори да се приеме, че такива са извършени липсват
доказателства, които поне да индикират, че са сторени по причина на воденото
наказателно производство срещу ищеца. Претендираният разход от 10 000 лв.
за дрехи и тоалетни принадлежности, сторен по време, когато ищецът е бил в
следствения арест / 3 месеца/ са и в абсолютно противоречие със събраните
гласни доказателства чрез показанията на свидетеля по делото, син на ищеца, че
през този период семейството му е било в крайно затруднено финансово състояние.
Разходи за храна на ищеца за период от време, следващ с две години воденото
наказателно производство срещу него не могат да обосноват дори хипотетична
житейска връзка със същото, според настоящия съдебен състав.
В рамките на производството се претендира и сума от
20 000 лв. – имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в
наказателното производство. Последователна и непротиворечива е практиката на
ВКС, съгласно която липсата на процесуална възможност
да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето,
подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените
разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна
присъда или с прекратяване на същото, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. В приложените
по делото две наказателни частни дела се съдържат четири договора за правна
помощ. В н.ч.д. 1708/2015 г. е приложен договор за правна помощ и пълномощно,
легитимиращо адв. М.К.с представителна власт с отбелязване, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Липсва отбелязване, че сумата е реално
заплатена / стр. 136 в това дело/. В същото дело е приложен договор за правна
помощ и пълномощно, легитимиращо адв. Н.Д. с представителна власт. В
пълномощното липсва каквото и да е отбелязване за договорено и заплатено
възнаграждение /съответните графи са зачеркнати – стр. 139 в това дело/. В
н.ч.д. 592/2016 г. е приложен договор за правна помощ и пълномощно,
легитимиращо адв. М.К.с представителна власт с отбелязване, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Липсва отбелязване, че сумата е
реално заплатена / стр. 174 в това дело/. В същото дело е приложен договор за
правна помощ и пълномощно, легитимиращо адв. Н.Д. с представителна власт. В
пълномощното липсва каквото и да е отбелязване за договорено и заплатено
възнаграждение /съответните графи са зачеркнати – стр. 175 в това дело/. По
тези дела липсват други доказателства, установяващи сторен имуществен разход от
ищеца в настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Поради което
претенцията за обезвреда на имуществени вреди като неоснователна подлежи на
отхвърляне.
С оглед заявеното
искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението същото е основателно
като началният период на нейната дължимост е датата на влизане в сила на съдебния
акт, с който наказателното производство срещу ищеца е прекратено. С оглед
диспозитивното начало на гражданския процес обаче същата се следва от датата на
исковата молба, така както е поискано от ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв респ. други сторени
разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, която следва да бъде
възложена в тежест на ответника. Представен е и договор за правна помощ,
установяващ договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
7 000 лв., посочен и в списъка по
чл. 80 от ГПК.. Предвид което и с оглед изхода на
спораП.на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 280 лв. – възнаграждение за
един адвокат. Съдът не възприема възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено при условията на чл. 78
ал.5 от ГПК. С оглед цената на заявените искове и съобразно нормата на чл. 7
ал.1 т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същият като аритметично изражение е дори по-нисък от минималния
размер по цитираната наредба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДАП.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2
ал.1 т.3 пр.2 и 4 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на Д.Л.Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Н.Д. сумата от
10 000 /десет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по пр.пр. 332/2015 г. по описа на
СпП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2021 г. до
окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 290 /двеста
и деветдесет / лв. – сторени разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.2
ал.1 т.3 пр.2 и 4 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ иск на Д.Л.Л.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Н.Д. срещуП.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 за
заплащане на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
формирани, както следва:
-
сумата 5 000 лв. – транспортни разходи за целия
период на наказателното производство,
-
сумата от 5 000 лв. – закупени лекарства в периода
13.12.2015 г. -22.02.2021 г.,
-
сумата от 10 000 лв. – храна за целия период на
наказателното производство до 22.02.2021 г.,
-
сумата от 10 000 лв. – дрехи и тоалетни
принадлежности в периода 13.12.2015 г. – 15.03.2016 г.,
-
сумата от 20 000 лв. – заплатени адвокатски възнаграждения
в рамките на воденото наказателно производство като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: