РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2670
гр. Пловдив, 16.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2970
описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от ТД на НАП- Пловдив, чрез
юрк.Сийка П., срещу Решение
№ 1210 от 24.06.2019г. на Пловдивския районен съд, IV – ти н.с. постановено по АНД № 2200 по
описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление №
394874- F460015 от 07.01.2019г. на Директора на ТД на НАП- Пловдив, с
което на „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК: **** е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 4
950 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, вр. ал.
2 ЗОПБ.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен.
На първо място сочи се, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че е в хода на административното производство е допуснато
съществено нарушение на производствените правила, накърняващо правото на защита
на „Дериа Дениз“ ЕООД. На следващо място се твърди,
че е извършено нарушение по смисъла на ЗОПБ.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – „Дериа Дениз“ ЕООД оспорва касационната жалба чрез
процесуалния представител адв.Д..
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
На 07.12.2018г. е
извършена проверка на „Дериа Дениз“ ЕООД за установяване на основания за
регистриране по ЗДДС, възложена с резолюция за извършване на проверка
№ 162691802423987 /28.11.2018г. по подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с
вх.№ 16391180243848/28.11.2018г.
С акт за установяване
на административно нарушение № F460015
от 13.12.2018 год. съставен от Т.И. Т. на длъжност старши инспектор по
приходите в ТД на НАП- Пловдив било констатирано, че на 27.12.2017г. в гр.
Пловдив, в нарушение на ЗОПБ, „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК
*** не е получило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка
плащане от Т. Т. Ч., ЕГН **********, на стойност 9 900лв., документирано с
приходен касов ордер № 23 от 27.12.2017г., което представлява частично
предоставяне на парични средства, съгласно договор за заем от 22.12.2017г. на
стойност 36 000 евро, сключен между Т. Т. ч. / заемодател / и „Дериа Дениз“ ЕООД / заемател/.
Било прието, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.3 от ЗОПБ.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено и наказателно постановление, с което на основание
чл.5 ал.1от ЗОПБ на „Дериа Дениз“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 4 950 лева.
Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа
и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия
орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Т. Т., който е потвърдил
фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че в АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН, а в НП
съответно е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, които норми предписват задължение
за актосъставителя и за наказващия орган да дадат
пълно, точно, ясно и коректно описание на нарушението с всички присъщи негови
признаци от обективна страна, като ключов елемент на тези признаци е
изпълнителното деяние. Съда посочва, че разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОПБ
предвижда две форми на изпълнителното деяние - „извърши“ или „допусне
извършването“ на нарушение по смисъла на чл. 3 ЗОПБ. В конкретния случай, нито
в АУАН, нито в атакуваното НП е посочено в коя от двете проявни
форми се счита за извършено нарушението, който пропуск е съществен, тъй като
ограничава възможността за адекватно организиране на защитата на жалбоподателя,
защото е поставен в неяснота дали неговата отговорност е ангажирана като
извършител или като допустител.
За
яснота и пълнота на изложението, съдът е приел, и принципното положение, че „Дериа Дениз“ ЕООД е получател на сумата от 9 900лв.
Същевременно, използваната законодателна техника и лексика при изписване текста
на чл. 5, ал. 1 ЗОПБ, налага разбирането, че извършител може да бъде само и
единствено лицето, което предоставя (плаща) сумата, като нейният акцепиент (
получател), ще бъде единствено допустител.
На
следващо място,съдът е приел, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на
чл. 42, т. 5 ЗАНН. Съобразно цитираната разпоредба, актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа точно посочване на нарушените
законови разпоредби. Съставяйки процесния АУАН, актосъставителят е посочил, че с поведението си
дружеството- жалбоподател не се е съобразило с правилото за поведение,
разписано в чл. 3 ЗОПБ. Цитираната норма обаче, съдържа две самостоятелни
алинеи, първата от които е с две точки. Нито една от тези точки и алинеи обаче,
не е посочена в съставения АУАН.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният
съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността
на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства
по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая касационната инстанция се солидаризира изцяло с
изводите на първоинстанционния съд за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Неспазването на така
установените нормативни изисквания, без всякакво съмнение има за последица
постановен при съществено нарушение на закона акт. В случая допуснатите в хода
на административнонаказателното производство
нарушения на процесуалните правила са дотам съществени, че обусловят
незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това
процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите
по съществото на спора, точно както е приел и първостепенния съд.
11.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1210
от 24.06.2019 г. на Пловдивски районен съд, IV - ти наказателен състав, постановено
по АНД № 2200 по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.