№ 50
гр. гр.Несебър, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100473 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
От В. Л. – Л.а, действаща като майка и законен представител на Н. Д. Л., е предявен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Д. В. С., с който се иска присъждане на сумата от 20 лв. –
имуществени вреди от извършено на 28.08.2019г. деяние и сумата от 10 000 лв. – неимуществени
вреди от деяние от 28.08.2019г., претърпени за периода 28.08.2019г. – 26.02.2020г. Претендира се и
присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане (след уточнение относно лихвата от ищеца, намерило отражение в
окончателния доклад от 14.09.2022г. – на л. 83 от делото). Ищецът сочи, че на 28.08.2019г., в село
Равда, ответникът Д. С. направил временна татуировка на малолетния Н. Л.. Излага, че такава била
направена на крака на детето, като на 29.08.2019г. се появил мехур върху нея, който се спукал и
впоследствие започнало да го сърби и боли. Сочи, че на 30.08.2019г. временната татуировка била
подута, твърда и имала още няколко мехура, пълни с течност. Твърди се, че при извършен преглед
в Окръжна болница Бургас била направена превръзка на крака, била поставена ваксина срещу
тетанус и била поставена диагноза – втора степен изгаряне. Сочи се, че на 01.09.2019г. от
ответника бил издаден касов бон. Навежда се, че на 01.09.2019г., около 20:00 часа, бил извършен
преглед на детето, при който била поставена диагноза – химическо изгаряне (combustion corrosive
1 %), а на 02.09.2019г. детето било оперирано по спешност. Твърди се, че на 05.09.2019г. била
извършена втора операция на детето, а на 11.09.2019г. – трета операция. Сочи се, че операциите
били сложни, болезнени и протекли при пълна упойка, а периодът за възстановяване бил дълъг и
съпроводен с болки и страдания. Излага се, че на детето били предписани амбулаторни превръзки,
лечебна физкултура и освобождаване от спортни дейности, вкл. тренировки по плуване – за 3
месеца. Твърди се, че детето се чувствало непълноценно, не играело с приятелите си в училище,
започнало да сънува кошмари, повлияни били походката и стойката му. Сочи се, че се провалила
почивката му в периода 30.08.2019г. – 06.09.2019г. в село Ахтопол. Обръща се внимание, че било
1
образувано ДП. Излага се, че е налице вина на ответника, тъй като не е проверил използвания от
него продукт, като се развиват доводи в тази насока. От съда се иска да уважи претенциите и се
претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. В. С. е подаден отговор на исковата молба, с който
не се оспорва, че ответникът на 28.08.2019г. е поставил татуировки на две деца, едното от които
ищецът по делото – по описания в исковата молба начин. Оспорва се, че ищецът не е бил
предупреден за възможните странични ефекти. Оспорва се, че на ищеца е причинено изгаряне, че
възстановяването е било дълъг и болезнен процес, че детето се е затваряло в себе си и се чувствало
непълноценно, че е с повлияна походка. Сочи се, че дори ответникът да дължи обезщетение, то не
е в претендирания в исковата молба размер. Излагат се доводи за съпричиняване от страна на
родителите на ищеца. Навежда се, че в пряка причинна връзка с увреждането е не поведението на
ответника, а последващото лечение, което не е било съответно на травмата. От съда се иска да
отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е да докаже, че е
налице противоправно деяние на ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди за
пострадалия, както и размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и оборването на тази
презумпция е в доказателствена тежест на ответника.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно между страните, че ответникът на
28.08.2019г. е поставил татуировка ищеца по делото в с. Равда, като очертал рисунката върху
оризова хартия, след което напръскал крака на ищеца със сух дезодорант и залепил хартията върху
прасеца на десния крак, като след премахване на хартията очертал рисунката с писец с къна.
Ответникът обяснил, че след два часа рисунката трябва да се измие обилно с вода.
Обстоятелството, че е извършена посочената интервенция на стойност от 20 лв. се потвърждава и
от фискален бон, издаден впоследствие – на 01.09.2019г. от „Т. ДД“ ЕООД с управител и
едноличен собственик на капитала Д. С. (на л. 44 от делото). От показанията на св. М.,
присъствала по време на поставяне на татуировката, се установява, че цветът на веществото, което
било поставено, бил черен.
От посочените обстоятелства може да се направи извод, че между родителите на ищеца Н.
Л. (към онзи момент малолетен), като негови законни представители, и „Т. ДД“ ЕООД, действащо
чрез ответника, възникнало правоотношение по силата на устен договор за изработка, като
ответникът (в качеството си на управител на „Т. ДД“ ЕООД) следвало да изготви временна
татуировка върху крака на малолетното дете Н. Л. срещу заплащане на сумата от 20 лв.
Съдът намира, че първоначално възникналото договорно отношение не е пречка да се
реализира противоправно поведение от страна на Д. С., като пряк изпълнител на възложената
дейност по поставяне на временна татуировка. Това е така, тъй като съобразно трайната практика
на ВКС (Решение № 50199 от 11.10.2022г. по гр.д. № 2461/2021г. по описа на IV гр. о. на ВКС) при
деликта се нарушава общото правило да не се вреди другиму. Причинените вреди са нежелани,
променят съществуващо положение, като промяната нито е желана, нито е предвидима при
сключване на договора, тя не е адекватна последица от неизпълнение на договорно задължение.
Едва с причиняването на вредата, между субектите са поражда облигационноправна връзка, чиято
2
цел е да заличи нежелана промяна в правната сфера на пострадалия, като възложи на причинителя
на вредата задължението да я поправи. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-
строга от договорната).
Именно в такава насока са твърденията, на които се основава искът, а именно, че са
настъпили неадекватни последици при изпълнение на договорното задължение, които са довели до
претърпени от ищеца болки и страдания. Съдът намира тези твърдения за доказани по следните
съображения:
По делото са събрани гласни доказателствени средства (показанията на св. М. и св. Л.),
касаещи последиците, настъпили за ищеца след изготвяне на временната татуировка, които се
кредитират от съда като обективни и логични и не се оборват от друг събран по делото
доказателствен материал. От показанията на св. М. се установява, че на следващия ден (след
нанасяне на татуировката) майката на ищеца й се оплака, че детето има неразположение и
температура, вследствие на което бил заведен на лекар. Впоследствие свидетелката разбрала (от
майката на ищеца), че са му правени три операции. От показанията на св. Л. (баба на ищеца) се
установява, че тя била в София и след като семейството се върнало от почивката в с. Равда се
наложили операции на крака му. Показанията на тези свидетелки се потвърждават и от цялата
събрана медицинска документация по делото, вкл. от заключението на съдебномедицинската
експертиза (на л. 119 – л. 129 от делото), което не е оспорено от ответника и се кредитира от съда
като обективно, компетентно и безпристрастно. От медицинските документи, анализирани от
вещото лице по експертизата, се установява, че на 30.08.2019г., за времето от 12:40 до 13:00 часа,
бил извършен преглед на ищеца в КДБ/СО – Бургас, като му била поставена диагноза „термично
изгаряне на долния крайник, без глезена и стъпалото“, направена била първична хирургическа
обработка, превръзка с дермазин и инжекция против тетанус. Впоследствие на 01.09.2019г. детето
посетило УМБАЛСМ „Пирогов“ гр. София, отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца,
като в периода 01.09.2019г. – 05.09.2019г. било на лечение с диагноза „Комбусцио коризова 1 %“.
Установено било изгаряне в областта на дясната подбедрица на площ 1 %. На 02.09.2019г. била
извършена операция, а при изписването на 05.09.2019г. били дадени указания за лечебна
физкултура при домашни условия и амбулаторно проследяване в клиника. За резултатите от
лечението била издадена епикриза (на л. 9 от делото). В периода 11.09.2019г. – 13.09.2019г.
ищецът отново бил на лечение в Пирогов (епикриза на л. 10 от делото) – за лечение на
последствията. Констатирано било дълбоко дермално изгаряне с надигнати участъци, с тенденция
към уплътняване и засилена васкуларизация, множество крусти и следи от разчесване. Били
проведени консултации с педиатър, пластичен хирург, анестезиолог, рехабилитатор, а на
12.09.2019г. била извършена операция, при която било почистено оперативното поле и премахнати
крустите. Впоследствие детето било на контролни прегледи на 17.09.2019г. и 01.10.2019г. От
заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че веществото
ПФД (парафенилендиамин) влиза в състава на оцветяващите смеси, съдържащи къна, вкл.
използваната за временни татуировки, като това вещество е един от най-често срещаните алергени,
предизвикващи контактен дерматит в детската възраст. Установява се, че контактният дерматит е
форма на екзема, причинена от алергична реакция към материал (алерген) в контакт с кожата. От
заключението на вещото лице се установява, че клиничната картина при алергичен дерматит и при
химично изгаряне на кожата е идентична, като се наблюдава хипермия на увредения участък,
едем, ексудат, булозни изменения на епидермиса, некротични крусти в горните или всички слоеве
3
на дермата. Изводът на вещото лице е, че вследствие на нанасяне на татуировка е проявена
индивидуална непоносимост и ищецът е развил контактен дерматит, като се е разгърнала и
пълната картина на заболяването: до 24 часа първи симптоми, а до 72 часа пълно развитие на
алергичната реакция, като са били временно поразени епидермиса, в някои участъци горния слой
на дермата, а на няколко места всичките слоеве на кожата. Изводът на вещото лице е, че лечението
на контактния дерматит (особено хирургичното) е напълно идентично с лечението на химичното
изгаряне. Според вещото лице алергичната реакция протича за секунди и много бързо би могло да
стане ясно (чрез проба върху кожата) ако дадено лице има алергия към веществото.
Както вече съдът посочи, експертизата се кредитира изцяло, като обективна, компетентна и
безпристрастна. Същата не е оспорена от ответника, а от процесуалния представител на ищеца е
оспорена с доводи, че в медицинската документация по случая е отразено „химично изгаряне“, а
вещото лице е приело като диагноза „дерматит“, но това оспорване няма съществено отношение
към изводите на вещото лице, тъй като самото вещо лице е посочило, че както симптомите, така и
лечението (особено хирургичното) на двете заболявания, са едни и същи.
При това положение се налага извод, че е налице поведение на ответника -поставяне на
временна татуировка с къна върху кожата на ищеца, в причинна връзка с което са настъпили вреди
за пострадалия в областта на дясната подбедрица – „контактен дерматит“, представляващ
увреждане на здравето на ищеца, изразяващо се в хипермия на увредения участък, едем, ексудат,
булозни изменения на епидермиса, некротични крусти в горните или всички слоеве на дермата.
Т.е. в пряка причинна връзка с поведението на ответника е настъпило увреждане на здравето на
ищеца, поради което съдът намира, че всички тези елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД
са налице.
Не е спорно между страните, че ответникът е въздействал върху кожата на ищеца, чрез
поставяне на веществото къна под формата на временна татуировка (относно самото вещество
липсва спор, а се установява от всички доказателства, вкл. водените от ответника свидетели
Вакарелов и Капитански). Това поведение се квалифицира като „противоправно“, тъй като е
довело до увреждане на здравето на пострадалото лице и е нарушило общото правило да не се
вреди другиму, като причинените вреди са нежелани, променят съществуващо положение, като
промяната нито е желана, нито е предвидима при сключване на договора за изработка, тя не е
адекватна последица от неизпълнение на договорно задължение.
Не се споделят основните възражения на ответника, че той не е формирал умисъл за
извършване на деликт, тъй като е направил всичко възможно да уведоми (чрез изписана
информация) клиентите си за възможните нежелани ефекти от третирането на кожата с
материалите за временни татуировки. Както е посочено в чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на извършителя
на деликт се предполага до доказване на противното. Твърденията на ответника и опитите да ги
докаже чрез свидетелски показания по никакъв начин не опровергават посочената законова
презумпция. От показанията на св. Вакарелов се установява, че от скоро е наличен надпис в
каталозите, използвани от С., който представлява предупреждение, че са възможни алергични
реакции при поставяне на временни татуировки. Установява се, че С. извършва и тестове за
реакция към веществото, но само на определени клиенти, а не на всички, като ги предупреждава за
възможни алергични реакции и зачервявания. Не се установява този свидетел да е имал
наблюдение върху процесния случай, или върху практиката на ответника през 2019г. От
показанията на св. Капитански също се установява, че в каталозите на С. има инструкции и пише,
че ако клиентите искат може да им направи тест – чрез нанасяне на точка от веществото върху
4
кожата. Показанията на тези свидетели по никакъв начин не установяват липсата на вина у
ответника за извършване на процесния деликт. Тук следва да се отбележи, че „вината“ по смисъла
на чл. 45 ЗЗД не се различава в проявните си форми от вината по смисъла на чл. 11 от НК, като
дадено деяние може да бъде извършено с пряк умисъл, или при форма на вината
„непредпазливост“. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Безспорно няма
данни пряката цел на ответника да е била да нанесе вреда върху здравето на ищеца. Той обаче е
действал при форма на вината „непредпазливост“, тъй като е съзнавал, че извършва дейност по
нанасяне на химическо вещество върху кожата (това негово съзнание се установява от отразеното
в каталозите му и твърденията му, че са били отправени предупреждения за възможни последици
към клиентите), която крие в себе си определен риск от възможни алергични реакции. Предвиждал
е, че е възможно да настъпят неблагоприятни последици върху здравето на негови клиенти
(последното се установява от цитираните доказателства и твърденията на ответника), но е мислел,
че може да предотврати тези последици с вписването на определена информация в каталозите.
Според настоящия съдебен състав тази положена от ответника грижа е била несъответна на
извършваната от него дейност и формира вина при формата на непредпазливост „самонадеяност“
по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Не се приема тезата на ответника, че е било достатъчно да впише
възможните неблагоприятни последици в каталозите, за да е изпълнил задълженията си във връзка
поставяне на къна върху кожата на клиентите. Както се установява от заключението на вещото
лице, тестът за установяване на алергия е елементарен и бърз и изисква тестване на кожата с
минимално количество от веществото, при което реакцията би се проявила в кратък период от
време. Ето защо дължимата от ответника грижа е изисквала да извършва такъв тест преди
поставяне на всяка татуировка, особено при деца, тъй като не може да се изисква още от ранна
детска възраст родителите да са възприели всички възможни проявления на алергии, налични у
децата им. Освен това не съществува закономерност при проявлението на даден вид алергия,
поради което не се приема тезата на ответника, че след като е вписал в каталозите възможността от
алергична реакция, то вината, че не са поискали проверка за възможни алергии, е на родителите на
ищеца. Както се посочи – ответникът е имал всички необходими условия (това се твърди и от
него) да извършва проверка за алергии на всеки свой клиент и дължимата грижа е изисквала от
него именно такова поведение, но след като не го е предприел в процесния случай, той е действал
при условията на „самонадеяност“ и презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена в рамките на
настоящото производство.
Не може да се приеме и тезата, че е налице съпричиняване от страна на родителите
(въведена за пръв път с писмените бележки по делото). От една страна, съдът не следва изобщо да
разглежда такова възражение, след като не е въведено в срока по чл. 131 ГПК, а от друга страна,
както вече се посочи, именно ответникът е бил лицето, осъществяващо дейност с известна степен
на риск, поради което именно негово е било задължението да изключи възможни алергии към
веществото от страна на клиентите си. Вписването на възможните алергични реакции в каталог не
е достатъчно, като липсват доказателства, че към момента на поставяне на татуировката
родителите са знаели за алергия на детето им към къна. При това положение не може да се приеме
тезата на ответника, че те също са допринесли за настъпване на противоправния резултат.
Не може да се приеме и тезата на ответника, че след като не е доказано изгаряне, то
твърденията в исковата молба са останали недоказани. Както се посочи фактическият състав на чл.
5
45 ЗЗД изисква установяването на увреждане, което е доказано по категоричен начин в настоящото
производство. Още повече, че според заключението на вещото лице симптомите и лечението както
при дерматит, така и при изгаряне, са идентични, поради което става въпрос единствено за разлика
в конкретната медицинска диагноза, но не и в претърпяната от ищеца травма, респ. вредните
последици свързани с нея.
Отново във връзка с горния абзац е и извода на съда, че претърпените от ищеца вредни
последици не могат да се отдадат на неправилно лечение (както се твърди от ответника), тъй като
от една страна лечението е било идентично (съобразно неоспореното от ответника заключение), а
от друга страна съобразно практиката на ВКС (Решение № 238 от 17.03.2021г. по гр.д. №
655/2020г. по описа на IV гр. о. на ВКС) деликтното поведение може да доведе до увреждащ
резултат, с който последиците от непозволеното увреждане да се изчерпват, но е възможно това
увреждане от своя страна, влизайки във взаимодействие с други явления, да има за последица
увреждането и на последните, и така, в общия им синхрон и обвързаност, да имат като следствие
един краен резултат, който е такъв именно поради цялата верига от причина-следствие.
Съчетанията на съотношенията между причините е възможно да бъдат най-разнообразни и ако
възникнат усложнения поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане на
здравето, резултат от деликт, последният е първопричината в цялостната хронология и създава
предпоставки за лечението, има отношение към последващия резултат и евентуален ексцес,
поради което и на обезщетение подлежи целият комплекс от свързани и причинени (вече
настъпили и бъдещи) имуществени и неимуществени вреди на пострадалия, последица от
непозволеното увреждане. При положение, че е налице съпричиняване на вредите от действия или
бездействия на други лица, ще е налице солидарност в отговорността с първоначалния деликвент,
но това не изменя правото на пострадалия да избере и потърси пълно удовлетворяване само от
единия от съзъдължените – чл. 122 ЗЗД. Прекъсване на причинната връзка може да има
единствено, когато крайният резултат като последица изключва изцяло първоначалното
увреждане, но не е такъв случаят на забавено или неадекватно лечение, то не изключва
отговорността на причинителят на състоянието, изискващо медицинско лечение. Ето защо, дори и
да се приемат доводите на ответника за неправилно лечение (за което по настоящото дело няма
доказателства), те по никакъв начин не могат да изключат цялостната отговорност, която той носи
за обезщетяване на вредите от възникналия деликт.
Във връзка с размера на обезщетението, което се дължи на пострадалото лице следва да се
има предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди
от непозволено увреждане се определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението.
В случаи като настоящия (при които е засегнато здравето на пострадалото лице) следва да
се съобразяват характера и степента на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и
трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното
заболяване. При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди е необходим
6
цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за
справедливост, при отчитане на конкретните икономически условия в странат (Решение № 91 от
19.07.2022г. по гр.д. № 1165/2021г. по описа на II търг. отделение на ВКС, по което е разгледано
определяне на обезщетение за увреждане на здравето на пострадало дете, Решение № 50010 от
06.02.2023г. по гр.д. № 1239/2022г. по описа на I гр.о. на ВКС).
При това положение настоящият съдебен състав счита, че от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза безспорно се установява, че вследствие на развития дерматит
ищецът е развил симптоми още в първите 72 часа, съпроводени с отслояване на епидермиса,
образуване на некрози, едем и др., вследствие на което е търпял болки и страдания, изключително
интензивни през първите две седмици и е реализиран медико-биологичен признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вследствие на дерматита е била нарушена
анатомичната цялост и физиологичните функции на 1 % от кожата, като освен болки и страдания
ищецът е претърпял и силни сърбежи, особено при смяна на превръзките. Временно са били
поразени епидермисът, в някои участъци – горният слой на дермата, а на няколко места – всичките
слоеве на кожата, но не са пострадали тъкани на крайника и не е нарушена тяхната функция.
Установява се, че е била извършена първоначална хирургическа интервенция в гр. Бургас, а
впоследствие и две допълнителни операции в гр. София, а към момента на прегледа от вещото
лице – 23.11.2022г., ищецът е бил напълно възстановен от увреждането, без функционални
последици от него, но с налична драскотина с дължина около 8 см., непроникваща в дълбочина и
участък от 3 кв. см., в мястото на татуиране, в който се наблюдават хипопигментирани точковидни
белези, неизлизащи в дълбочина в рамките на епидермиса. Следва да се обърне внимание, че в
тази част експертизата не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна,
компетентна и безпристрастна. От заключението на вещото лице може да се направи извод, че
характера и степента на увреждането не могат да бъдат определени като ниски, тъй като се е
наложило оперативно лечение (неколкократно) и от ищеца са търпени особено интензивни болки,
макар и за период от 2 седмици. Освен това (съобразно констатираните от вещото лице и
приложените към исковата молба документи) е дадено предписание на ищеца да не посещава
часове по физкултура в училище за срок до 31.12.2019г. (т.е. индиректно се съдържа заключение
на медицинските лица, че е необходим период за пълно възстановяване, с подновяване на
възможността за активна физическа дейност от около 4 месеца). Болките и страданията, макар да
са търпени за един сравнително кратък период от време, са били изключително интензивни
(последното се установява и от показанията на св. Л. – баба на ищеца). Съдът кредитира
показанията на св. Л. относно претърпените от ищеца страдания през първите дни след
увреждането. В тази връзка при извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК съдът достигна до
извод, че показанията на св. Л. следва да се кредитират в частта им относно търпените страдания
от ищеца, въпреки нейната възможна заинтересованост като негова баба. Това е така, тъй като тези
показания се подкрепят от всички други данни по делото. Видно е, че показанията й съответстват
на събраните медицински документи относно хронологията на провеждането по отношение на
ищеца лечение след злополуката. От показанията на св. Л. се установяват конкретни морални,
физически страдания и загрозявания, претърпени от ищеца.
Безспорно травмата е причинила на ищеца и морални страдания и загрозявания
(констатирани от вещото лице белези в областта на крака). Този факт се потвърждава и от
показанията на свидетелката Л., която е възприела, че непосредствено след операцията детето е
изпитвало страх да стъпи на крака си, имал сериозен сърбеж (което се установява и от вещото
7
лице), в първите дни детето е къпано по специфичен начин с цел да не се намокри раната.
Установява се, че детето е имало разногласия със свои съученици и за известен период е отказвало
да ходи на училище докато не му бъде махнат бинта.
От съдебномедицинската експертиза, от анализираните медицински документи и от
показанията на свидетелите се установява, че е налице сравнително съществен интензитет на
търпените болки, а за сравнително голям период от време е била ограничена и физическата
активност на детето (вкл. посещенията на часове по физкултура и тренировки по плуване). Самото
лечение на ищеца, макар и в сравнително кратък период от време, е съпроводено с оперативни
намеси, вкл. с пълна упойка и престой на детето в болница, което (с оглед и ниската му възраст)
безспорно се е отразило съществено в негативна насока (последното се установява и от
показанията на св. Л., която сочи, че пред нея детето заявило, че не иска повече да ходи в
„Пирогов“).
Самият начин на получаване на травмата и обстоятелствата, при които е получена, също се
характеризират (с оглед установения от вещото лице кратък период на проявление на
симптоматиката – от 24 до 72 часа) с висока степен на страдание, доколкото от механизма на
получаване на травмата става ясно, че в първите дни болките са били сериозни и придружени с
отслояване на дермата.
В заключение може да се посочи, че по делото се установяват конкретни факти, които имат
отношение към засегнатите блага на пострадалия (обсъдени по-горе). Всички тези факти, в тяхната
съвкупност, водят до краен извод, че здравословното състояние на лицето се е влошило (макар и за
сравнително кратък период от време), но с оглед естеството на раните и възрастта си, детето е
претърпяло за този кратък период (особено през първите две седмици) изключително сериозни
болки и страдания. С оглед периода на увреждането – месец август-септември 2019г. и
конкретната икономическа обстановка в страна към този период, еквивалент на това състояние на
пострадалия може да се намери в обезщетение на стойност от 10 000 лв., поради което съдът
достигна до краен извод, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е
именно този и искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за сумата от 20 лв. – имуществени вреди, следва да се има предвид,
че същата (както се установи) е заплатена от родителите на ищеца в полза на дружеството „Т. ДД“
ЕООД и представлява платена цена по устен договор за изработка. Като такава тя може да бъде
претендира от лицето, което я е заплатило, на субекта, на който е заплатена и то на основание
развитието на техните договорни отношения – чл. 265 ЗЗД. Заплащането на тази сума обаче не
представлява пряка последица, в причинна връзка с осъществения деликт. Както се посочи,
деликтът се е реализирал в изключително отклонение от договорните отношения, поради което
заплатена предварително сума не може да се приеме за вреди от него, още по-малко за вреди
претърпени от малолетното дете (след като няма данни и твърдения, че сумата е излязла от негови
патримониум). Следователно за сумата от 20 лв. – имуществени вреди, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора от всяка от страните се дължат разноски съразмерно на уважената,
респ. отхвърлената част от исковете. Видно от представения списък (на л. 144 от делото) от ищеца
се претендират разноски, както следва: 400,80 лв. – държавна такса за образуване на делото, 745,50
лв. – заплатен депозит за експертиза, 20 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 970 лв.
адвокатски хонорар (сумата от 20 лв. – заплащане на татуировка не представлява разноски по
8
смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, като характерът на това вземане беше изяснен по-горе). Сумата от 20
лв. – депозит за свидетел, не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй като депозитът не е
реализиран и няма пречка да бъде върнат на ищеца при поискването му. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
тъй като съобразно цената на иска същото е към минимума в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а освен това самият ответник е
заплатил значително по-високо възнаграждение, което е явен признак, че не го смята за
прекомерно. От общо осъществени разноски в размер на 2116,30 лв. в полза на ищеца следва да се
присъдят, съразмерно на уважената част от претенцията, такива в размер на 2112,08 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 2,40 лв. (от заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Д. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, да
заплати на Н. Д. Л., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител – В. В.
Л. – Л.а, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, сумата в размер на 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на поставена
временна татуировка на десния крак на 28.08.2019г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2022г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 20 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на поставена временна татуировка на
десния крак на 28.08.2019г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 29.04.2022г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, да
заплати на Н. Д. Л., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител – В. В.
Л. – Л.а, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, сумата от 2112,08 лв., представляваща
направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Д. Л., ЕГН **********, действащ чрез
неговата майка и законен представител – В. В. Л. – Л.а, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
***, да заплати на Д. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, сумата от 2,40 лв., представляваща
направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
БАНКОВА сметка, по която могат да бъдат заплатени присъдените в полза на ищеца суми:
Титуляр: В. В. Л. – Л.а; „Банка ДСК“ АД,
IBAN: BG12 STSA 9300 0026 *** 78, BIC: STSABGSF.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9