№ 2686
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110127568 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против К. А.
И. за сумата 2323,60 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№174559, сумата 407,45 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.11.2021 г., сумата 14,90
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. -
м.04.2020 г. и сумата 2,60 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до
26.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №70894/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се
дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез назначения
процесуалния си представител счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени,
1
тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесното
жилище. Сочи, че собствеността върху процесното жилище е прехвърлена на друго лице,
което от своя страна е депозирало молба – декларация до ищеца за откриване на партида,
поради което именно той следва да отговаря за процесните задължения. Позовава се на
изтекла кратка погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца. Претендира
разноски за адвокатско възнграждение по представен списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетия като доказателство нотариален акт
за дарение на недвижим имот №168, дело 163/1999 г. от 26.11.1999 г. на нотариус
Маргарита Перусанова с рег. №236 на НК с район на действие СРС, че О.Й.И. и К. А. И.
даряват на своя син А.О.И. собствения си недвижим имот, представляващ мезонет №3
(преустроени апартамент №3 и апартамент №10), находящ се в АДРЕС, за който в полза на
О.Й.И. и К. А. И. е запазено безвъзмездно пожизнено право на ползване върху целия
недвижим имот. По делото е приобщен препис – извлечение от акт за смърт на О.Й.И.,
издаден от Столична община, район Младост, от който се установява, че същият е починал
на 04.09.2009 г. Не са ангажирани доказателства, че за процесния период правото на
ползване, учредено върху процесния недвижим имот в полза на К. А. И., е погасено. При
тези доказателства съдът счита, че се доказва ответникът да е единствен вещен ползвател на
имота през процесния период, което обстоятелство не е оборено по никакъв начин в
настоящото производство. Възраженията на ответника, че ползвател на топлинна енергия в
имота е неговия собственик, тъй като той е титуляр на партидата, по която се отчитат и
начисляват дължимите суми, съдът намира за неоснователни, тъй като с учредяването на
вещно право на ползване за собственика остава т.нар. гола собственост, като реално
вещният ползвател е този, който потребява доставената му топлинна енергия в имота.
Правото на ползване определя титуляра му като страна в правоотношението с ищеца, тъй
като е ограничено вещно право, което изрично е предвидено като основание за възникване
на правоотношението по доставка на топлоенергия, съответно до погасяването му изключва
2
както правото на собственика да упражнява фактическа власт и да ползва имота, така и по
отношение на него да възникне правоотношение с ищеца. По-ограниченото по обхват вещно
право ограничава упражняването правото на собственост, поради което обстоятелството, че
ответникът е собственик на имота не е основание, за да възникне задължение за заплащане
на топлинната енергия за процесния период. Следователно се налага извод, че между
страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, противно на възраженията на
ответната страна.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г.от КЕВР и
действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени
доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от
писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника
дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма доказателства
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно-техническата експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Посочено
е, че през исковия период в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и
такава не е била начислявана.Сумите за топла вода за периода са определяни на база „реален
отчет“ на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла
вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на
база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна
собственост. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия е в размер на 2635,18 лева
Ответникът не твърди да са извършвани плащания за процесния период, поради което
съдът приема, че като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи заплащането
на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в претендирания с
исковата молба размер, който е по-малък от установения за дължим съгласно заключението
на съдебно – техническата експертиза.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
3
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.07.2018 вкл., които възлизат на 185,43 лева. Доколкото възражението на ответника за
погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на
ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за
сумата 2138,17 лева като за горницата до 2323,17 лева подлежи на отхвърляне като погасена
по давност.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизащи общо на 14,90 лева.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че
процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост по местонахождението
на процесния имот е сключила договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между
„Т.С.“ ЕАД като възложител и с „Т.С.“ ЕООД като изпълнител, договор при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на
цената на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ
получава стойността на тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата
уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в
договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали
топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца,
извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била
извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на СТЕ.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
4
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 387,47 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 407,45 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 2,60
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 420,54 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 97,02 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, от което съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да
му се присъди сумата 60,54 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. А. И. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
АДРЕС дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 2138,17 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.08.2018 г. - м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с
абонатен №174559, сумата 387,47 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.11.2021 г., сумата
14,90 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019
г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №70894/2022 г., по описа на СРС, 168 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над
2138,17 лева до пълния предявен размер 2323,60 лева и за периода м.05.2018 г. до м.07.2018
г. вкл. като погасен по давност, исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
разликата над 387,47 лева до пълния предявен размер от 407,45 лева и за сумата 2,60 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 26.11.2021 г. като неоснователни, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №70894/2021 г., по описа на СРС,
168 състав.
ОСЪЖДА К. А. И. ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 420,54 лева – разноски в настоящото производство и сумата 97,02 лева - разноски в
заповедното производство.
5
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на К. А. И. ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата 60,54 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6