Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……
13.07.2018 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 26.06.2018 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Маринка Маринчева
Като разгледа докладваното от съдия
Кр. Донева
гражданско дело № 130 по описа на
2018 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /ведно с
уточнителна молба вх. № 748/30.03.2018 г./ на “Теленор България” ЕАД – гр.
София против Т.Й.М., в която се твърди, че ответникът е бил потребител на
мобилни услуги с абонатен номер при Оператора № ********* за мобилен номер
0885/459707 по програма Резерв Стандарт 39,99 лв. по силата на Договор за
мобилни услуги от 18.12.2015 г., сключен между него и „Космо България Мобайл“
ЕАД /понастоящем с ищцовото наименование/. Ищецът твърди, че ответникът не е
заплатил задължения за потребени услуги на обща стойност 65,35 лева, в това
число за отчетен период 01.01.2016 г. – 31.01.2016 г. на стойност 29,71 лева,
за което е издал фактура № **********/01.02.2016 г. и за отчетен период
01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. на стойност 35,64 лева, за което е издал фактура
№ **********/01.03.2016 г. Сочи, че след извършена корекция по дълга е останал
дължим неизплатен остатък в размер на 60,03 лева. Поддържа се, че като абонат
на мобилния оператор, ответникът се е съгласил с Общите условия на оператора за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, като на
основание чл. 75, вр. чл. 19б, в от ОУ операторът едностранно е прекратил договора
с ответника поради неизпълнение на договорните задължения за заплащане на
потребените и фактурирани услуги в срока по чл. 27 от ОУ. Ищецът сочи, че в т.
11, стр. 2 от процесния индивидуален договор е уговорена отговорност на абоната
при прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок, за който е
сключен, по негова вина или инициатива, да дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните месечни абонаменти, оставащи до изтичането на този срок.
Поддържа, че тъй като договорът е прекратен поради неплащане от страна на
ответника-абонат, ищецът е начислил неустойка в размер на 707,36 лева, дължима
от ответника по фактура № **********/01.05.2016 г.
По ч. гр. дело № 684/2017 г. по описа на РС – Средец
за горепосочените суми в общ размер 767,39 лева, на основание неизпълнение на
Договор за далекосъобщителни услуги от 22.12.2015 г., ведно със законната
лихва, както и за мораторна лихва в размер на 8,55 лева за периода 17.05.2016
г. – 09.10.2017 г., е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на
ответника-длъжник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви
установителен иск за вземането си. Тъй като в заповедното производство цялата
дължима сума е предявена на основание потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 22.12.2015 г., с исковата
молба ищецът претендира на основание чл. 422 от ГПК съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 60,03 лева за
незаплатени далекосъобщителни услуги – частично за вземането по издадената
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния размер
на вземането 767,39 лева заявява ново основание, от което произтича вземането
за разликата 707,36 лева, а именно, че сумата представлява неустойка при
прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги от дата 18.12.2015 г. преди
изтичането на срока, за който е сключен, по вина на ответника, поради което с
исковата молба предявява осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
за тази сума. Заявена е претенция за присъждане на направените в исковото
производство разноски. За мораторната лихва в размер 8,55 лева за периода
17.05.2016 г. – 09.10.2017 г., за която е издадена заповедта за изпълнение, не
е предявена установителна претенция.
С влязло в сила определение № 625/06.06.2018 г., като
недопустим е оставен без разглеждане искът по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземането за 60,03 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 18.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окнчателното изплащане на сумата.
В останалата част, по депозирания осъдителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата 707,36 лева, представляваща
начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на правоотношение по Договор
за далекосъобщителни услуги от дата 18.12.2015 г., производството е продължило.
Ответникът не е депозирал писмен отговор, не взел
становище по исковата молба, не е ангажирал доказателства и не се явява в с. з.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
На 18.12.2015 г. ответникът Т.Й.М. е сключил с ищеца
“Теленор България” ЕАД – гр. София Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен
номер +359********* по ценови условия на избран от М. абонаментен план „Резерв
Стандарт“ срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 39,99
лева и по ценова листа за абонаментния план, приложена към договора, за срок от
24 месеца. Съгласно т. 11 от условията по договора, с които ответникът се е
съгласил, полагайки подписа си, страните са постигнали съгласие, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок. М. е подписал
декларация-съгласие от 18.12.2015 г., съгласно която е декларирал, че е получил
от представител на оператора екземпляр от Общите му условия, че е съгласен с
тях и че се задължава да ги спазва.
Видно от 2 бр справки за общо потребление на номер +359*********,
мобилни услуги с този номер са били предоставяни през отчетен период 01.01.2016
г. – 31.01.2016 г. и отчетен период 01.02.2016 г. – 29.02.2016 г., за
заплащането на които са издадени съответно Фактура /дубликат/ № **********/01.02.2016
г. с падеж 16.02.2016 г. и Фактура /дубликат/ № **********/01.03.2016 г. с
падеж 16.03.2016 г., двете на обща стойност 65,35 лева. Собразно твърденията в
исковата молба, с оглед на диспозивното начало съдът приема, че след извършена
корекция от оператора по задължението е останал остатък в размер на 60,03 лева.
Ответникът не е оспорил задължението си. Във връзка с указаната му тежест на
доказване по предмета на делото, ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
договорните си задължения за заплащане на фактурираните услуги, поради което
съдът приема, че той е останал задължен към ответника за заплащането им.
По делото са представени Общи условия на “Теленор
България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в
сила от 10.09.2010 г., последно изменени на 30.04.2016 г., съгласно чл. 27 от
които плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан
във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Съгласно чл.
19б, б. „в“ от ОУ, операторът има право едностранно да прекрати индивидуален
договор в случай, че потребител не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане. Според чл. 75, при условията на т. 19б от ОУ операторът
има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Именно
на тези условия се позовава ищецът по делото, че е прекратил договора си с
ищеца поради неплащане на фактурираните суми.
При условията на договора за начисляване на неустойка,
посочени по-горе, след като е прекратил Договор за мобилни услуги за ползване
на мобилен номер +359*********, ищецът е издал Фактура № 72240209688/01.05.2016
г. на стойност 767,39 лева, в това число за сумата 707,36 лева за начислена
неустойка с основание „предсрочно прекратяване на договори за услуги“.
Фактурата е издадена за отчетен период 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г., което
индикира, че към 01.04.2016 г. договорът е бил прекратен, след което се
начислява неустойка за оставащия срок до изтичане на договора, който сметнат
математически е 20 месеца и осемнадесет дни. За оставащите месеци и дни до
изтичане на договора при месечна такса 39,99 лева, неустойката се равнява на общата
сума от 823,79 лева. С оглед на диспозитивното начало ищецът е заявил по делото
начислената сума 707,36 лева. Видно от посочената по-горе фактура, сумата се
дължи в срок до 16.05.2016 г. Ответникът не се е възползвал от процесуалните си
права и във връзка с указаната му доказателствена тежест да ангажира доказателства
по делото, че е заплатил на ищеца тази сума. По тази причина съдът приема, че
сумата се дължи.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца
неустойка поради предсрочно прекратяване на правоотношението по Договор за
далекосъобщителни услуги от 18.12.2015 г. по вина на ответника е с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Подписвайки процесния договор, М.
е изразил информираното си съгласие с клаузите в него, в това число относно
срока му на действие, респективно относно дължимата неустойка при предстрочно
едностранно прекратяване от страна на потребителя. Същевременно е декларирал,
че е получил от представител на оператора
подписан екземпляр от Общите му условия, че е съгласен с тях и че се задължава
да ги спазва.
Ответникът не оспорва, че не е изпълнил поетото в
процесния договор задължение да заплаща стандартните месечни абонаменти и
мобилните услуги по ценовата листа за абонаментния план, приложен към договора,
начислени му през отчетен период 01.01.2016 г. – 31.01.2016 г. и отчетен период
01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. След като е бил в облигационни отношения, по
силата на които, като абонат, е ползвал услуги чрез обществена мобилна мрежа, съгласно
договорите и Общите условия, ответникът е дължал на оператора стойността на реално
ползваните услуги и съответния месечен абонамент. Като не е изпълнил
задълженията си, ищецът правомерно едностранно е прекратил договора си с
ответника на основание чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от Общите условия.
Прекратяването на договора е станало по вина ответника, като потребител на
услугите на оператора, поради което последният съгласно договора има право на
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
абонаменти до края на срока на договора.
Неустойката служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване. Правилата за неустойката се
договарят свободно между страните. В настоящия случай страните по делото със
сключването на договора за мобилни услуги са определили предварително размера
на щетите, които изправната страна по договора ще претърпи, ако другата страна
не изпълни задълженията си. След като вредите от неизпълнението на неизправната
страна са предварително определени от страните, то изправната страна не е
длъжна да доказва техния размер. В случая размерът на неустойката е съобразен с
действителните вреди, които ищецът ще претърпи при предсрочното прекрятяване на
договора. Съдът по-горе в решението си посочи начина на формулиране на
дължимата неустойка за оставащите месеци и дни от срока на договора. Ищецът е
определил по-нисък размер на неустойката. С оглед на диспозитивното начало, искът
в заявения размер е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и предвид направеното от ищцовата страна искане, ответникът следва да
понесе направените по делото разноски в размер на 230 лева, в това число 180
лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса върху уважения
осъдителен иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.Й.М., с ЕГН **********,***, да заплати на “Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, п. к. 1766, с ЕИК *********, представлявано от Оле
Бьорн Шулстъд, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата 707,36 лева по Фактура
№ 72240209688/01.05.2016 г., представляваща начислена неустойка поради
предсрочно прекратяване Договор за далекосъобщителни услуги от 18.12.2015 г. по
вина на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.Й.М. да заплати
на “Теленор България” ЕАД – гр. София направените по делото разноски в размер
на 230 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: