№ 1172
гр. С.З., 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500579 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят ,,ЗП" С. З. К., чрез адвокат Д. Д. О. от АК – С. е подал
частна жалба против Постановление от 29.06.2022 г. на ДСИ при PC С.З. по
изп.д..№ 256/2022 г. по описа на ДСИ при PC С.З., с което се намалява,
поради прекомерност размерът на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя С. З. К. – адвокат Д. Д. О. от АК-С.
от 800 лв. на 453.60 лв.
В жалбата си ,,ЗП" С. З. К., чрез адвокат Д. Д. О. от АК – С. сочи, че
Съдебният изпълнител се е произнесъл преждевременно относно разноските,
по - точно за сторените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
делото било още в начален етап и не се знае колко време ще продължи, респ.
месеци или години. Излага подробни съображения.
Моли съда да отмени Постановление от 29.06.2022 г. на ДСИ при PC
С.З. по И.Д.№ 256/2022 г. по описа на ДСИ при PC С.З., като
незаконосъобразно. Претендира да му бъдат заплатени и разноските,
направени от него в настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частна жалба, подаден
от Б. Г. Б. и В. Д. Ш., чрез пълномощника им адв. Г. Д.. Изразява се
становище, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, мотивиран и
обоснован, и молят да бъде оставен в сила същият, като се остави без
уважение подадената частна жалба. Излагат подробни съображения. Моля да
бъде оставена без уважение подадената частна жалба. Молят да бъде
потвърден обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен. В
случай, че процесуалния представител на жалбоподателя претендира
разноски в настоящето производство, молят да се има предвид, че същите не
следва да се присъждат. В случая сме в хипотеза на производство по чл. 248
1
ГПК, което не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по
повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в
съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната,
инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е посочена трайната
практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.
№ 810/2020г. на I ТО, Определение № 489/17.10.2017г., по ч.гр.д.№
3926/2017г.; Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№2845/2018г. на IV
ГО. В случай, че съдът счете, че следва да се присъждат разноски, молят да се
има предвид, че възразяват срещу претендираното адвокатско
възнаграждение като прекомерно.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК са приложени мотиви на ДСИ Б.Д. по
обжалваното действие.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
законосъобразността на обжалваното действие, намери за установено
следното:
Изпълнително дело №256/2022г. по описа на държавен съдебен
изпълнител при Районен съд- С.З. е образувано на 20.05.2022г. по молба на
взискателя С. З. К. и въз основа на представен изпълнителен лист, издаден по
гражданско дело №1013/2020г. по описа на С.ски районен съд, срещу
длъжници Б. Г. Б. и В. Д. Ш., за заплащане на сумите: 1 700лв., разноски в
исковото производство и в производството по частно гражданско дело
№6900/2019г. на С.ски районен съд, 1 200лв., адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, 1060лв., съдебно- деловодни разноски в касационната
инстанция, както и приетите разноски по изпълнението 800лв,- адвокатско
възнаграждение и 113лв.- ДТ.
В изпълнение на посочения от взискателя начин на принудително
изпълнение е наложен запор върху банковите сметки на длъжниците в „Ю.Б.
АД.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 21.06.2022г.
На основание чл.458 от ГПК е присъединено за събиране в
изпълнителното производство публично държавно вземане към Б. Г. Б. в
размер на 92.26лв.
С молба вх.№3275/27.06.2022г, длъжниците Б. Г. Б. и В. Д. Ш. чрез
процесуалния си представител адвокат Г. Д. Д. от Адвокатска колегия- С.
представят по изпълнителното дело документи за извършени извънсъдебни
плащания. На 31.05.2022г. Б. Г. Б. е платил по сметка на взискателя С. З. К.
сумата от 7197.50лв., като е посочил основание за превод разноски общо по
дела- 1013, 1071, 1068/20, 360/21, 200, 137/21. На 02.06.2022г. В. Д. Ш. е
платил по сметка на взискателя С. З. К. сумата от 6 778.50лв., като е посочил
основание за превод- 1013/1071/1068/20,360/21 PC СЛ. 200, 137/21 ОС СЛ.,
5006/4808/21 ВКС. Длъжниците искат прекратяване на изпълнителното дело
и вдигане на наложените запори и възбрани. Молят всички разноски по
образуваното изпълнително дело да бъдат възложени на взискателя, тъй като
2
са платили доброволно и не са дали повод за образуване на настоящото
производство. В случай, че се отхвърли искането за прекратяване, правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Посочват, че в
представеният изпълнителен лист от 17.05.2022г. има допусната грешка и
разноските по заповедното производство на първо място са посочени два
пъти, а отделно от това не е съобразено направеното намаляване на
разноските, съгласно решение №75/24.06.2021г. на Окръжен съд- С. по
въззивно гражданско дело №200/21г. и реално разноските са по 50лв. за всеки
от длъжниците, а не както е посочено в издадения изпълнителен лист- два
пъти по 300лв. и отделно още два пъти по 50лв.
Искането за прекратяване на изпълнителното производство и
възлагането на разноските на взискателя не е уважено на основание
чл.433,ал.1, т.1 от ГПК и чл.79,ал.1 от ГПК. На основание чл.78, ал.5 от ГПК с
постановление на държавен съдебен изпълнител от 29.06.2022г. е намален,
поради прекомерност, размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя от 800лв. на 453.60лв.
Подадената жалба от взискателя С. З. К. е срещу постановлението от
29.06.2022г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд- С.З., с което
се намаляват разноските за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят
твърди, че съдебният изпълнител се е произнесъл преждевременно относно
разноските. Според него от представените платежни нареждания не можело
да се установи какво е платено и дали по настоящото изпълнително дело има
плащане, изцяло или частично. Съдебният изпълнител бил действал
служебно. Нямало валидно плащане, когато не е платено по изпълнителното
дело. Адвокатското възнаграждение било съобразено с разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК и със задължителните указания, дадени в т.З на ТР
№6/06.01.2013г. на ВКС по въпросите за разноските в съдебното
производство. То можело да бъде намалявано до минималните размери,
установени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата,
размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между
адвоката или адвокат от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.Адвокатът и
неговия клиент- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката-
не могат да договарят възнаграждение в по-нисък размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
Жалбата срещу така постановеното е подадена от взискателя.
Старозагорският окръжен съд счита жалбата за недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК взискателят може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или
да извърши исканото изпълнително действие- т. 1; отказа да извърши нова
3
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 – т. 2, както и спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение – т. 3. От
визираните в разпоредбата действия, които взискателят може да обжалва е
видно, че актовете касаещи разноските не са измежду тях. Такава възможност
по отношение разноските по изпълнението е визирана с т. 7 на чл. 435, ал. 2
от ГПК, но за длъжника.
Ето защо и предвид, че акта за разноски се атакува от взискателя ОС-
С.З. счита жалбата за недопустима, поради което следва същата да бъде
оставена без разглеждане.
Постановлението, с което се съдебният изпълнител се произнася по
искането на длъжниците за намаляване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, е неподлежащ
самостоятелно на съдебен контрол за процесуална незаконосъобразност по
жалба на взискателя. То има характер на постановление за разноски и
подлежи на съдебен контрол за процесуална законосъобразност по жалба на
длъжника. В чл.435, ал.1 от ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на
обжалване от взискателя изпълнителни действия. Взискателят може да
обжалва: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или
да извърши искано изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
Допустимостта на жалбата на взискателя за процесуалната
незаконосъобразност на акта, с който се намалява адвокатското
възнаграждение, не може да се изведе нито от т.2 на ТР на ВКС
№3/10.07.2017г. по т.д. №3/2015г. на ОСГТК, в която не е дадено нормативно
тълкуване на чл.435,ал.1, а на чл.435,ал.2 от ГПК досежно подлежащите на
обжалване от длъжника изпълнителни действия, нито от принципа за
реципрочност на правата на насрещните страни в изпълнителния процес, тъй
като при процесуална незаконосъобразност на актовете на съдебния
изпълнител за разноски взискателят разполага със защита чрез обжалване на
последващи обжалваеми от него изпълнителни действия /разпределение на
суми, прекратяване или приключване на изпълнението/.
Водим от изложеното и по арг. от чл. 435, ал. 1, ГПК ОС-С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна жалба от ,,ЗП" С. З.
К., чрез адвокат Д. Д. О. от АК – С. против Постановление от 29.06.2022 г. на
ДСИ при PC С.З. по изп.д..№ 256/2022 г. по описа на ДСИ при PC С.З., с
което се намалява поради прекомерност размерът на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя С. З. К. –
адвокат Д. Д. О. от АК-С. от 800 лв. на 453.60 лв.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаване на съобщението до страните пред АС- П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5