РЕШЕНИЕ
№ 158/ 10.05.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 144
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1406/29.11.2018г.,
постановено по гр. дело № 4459/ 2018г. по описа на Пернишкия районен съд поправено
и допълнено по реда на чл. 247 и чл.250 ГПК, е признато за установено по
отношение на М.Х.С. - А., че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, гр. Перник
сумата от 232,51 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2017г., ведно с обезщетение
за забава в размер на 40,61 лв. за периода 09.06.2015 г. – 15.12.2017 г., както
и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното й заплащане, като
за разликата до пълния предявен размер исковата претенция е отхвърлена.
В установения от закона срок М.Х.С. -
А. е обжалвала решението, като моли същото да бъде отменено и искът да бъде
отхвърлен.
„Топлофикация – Перник” АД, гр.
Перник изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД,
гр. Перник твърди, че ответницата дължи сумата от 684,88 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2017
г., и 143,15 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода 08.07.2013 г. -15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответницата е оспорила иска, твърдейки, че не е била собственик
на процесния имот през исковия период, направено е и възражение за изтекла
погасителна давност.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че ответницата е била потребител на топлинна енергия за исковия период,
като не е изпълнила задължението си да заплати стойността на потребената
такава. Съдът е направил тези си изводи, вземайки предвид представената
декларация по чл. 14 ЗМДТ, приемайки, че данъчната декларация не е документ,
който доказва собствеността на имота, но е достатъчно доказателство за
установяване качеството на клиент на топлинна енергия. Съдът е посочил, че
главният факт на доказване не е правото на собственост върху имота, а
качеството на клиент на топлинна енергия, което се установява и с косвени
доказателства, а в случая и партидата за процесния имот е открита на името на
ответницата.
Решението на ПРС е валидно и допустимо,
а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК,
е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателката поддържа, че не е
доказано, че е потребител на топлинна енергия.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012
г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3,
ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в
топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на
облигационно право на ползване.
За установяване обстоятелството, че
ответницата е потребител на топлинна енергия,
ищцовата страна е представила декларация по чл.14 от ЗМДТ от 23.11.2015г., с
която ответницата е декларирала, че е собственик на имота, описан в исковата
молба, като е придобила същия на основание наследство, като е посочено и
удостоверение за наследници № ***. Последното е приложено като доказателство по
делото и видно от същото ответницата е
единствен наследник на А.С. С., починала на ***. С исковата молба ищецът
е поискал от ответника на основание чл.190 ГПК да представи документа за
собственост, като с отговора на исковата молба ответницата е заявила, че не
може да представи документ защото не е собственик на имота .
Представената по делото декларация
представлява изходящ от страната частен документ, в който се съдържа признание за
неизгоден за страната в настоящето производство факт, а именно притежаваното
право на собственост. От тук се налага извод, че ответницата не би могла да се
противопостави на обвързващата я доказателствена сила на изходящия от нея
частен документ, предвид на което и вземайки предвид приетото в определение
№220 от 01.03.2017г. по гр.д. № 4084/2016г. на ВКС, IV г.о, постановено по
идентичен казус, настоящият състав намира, че по делото е установено, че
ответницата е потребител на топлинна енергия. По делото липсват твърдения и
доказателства, че след декларирането на имота,ответницата го е отчуждила.
Исковата претенция е уважена за
периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г., т.е. и за период, предшестващ датата
на откриване на наследството, като в тази връзка жалбоподателката поддържа, че
исковата молба не е основана на твърдения за наследствено правоприемство.
По аргумент от приетото в т.2 от
ТР8/2017г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд намира, че горните доводи са
неоснователни, защото предмет на спора е установяване дължимост на сума,
съставляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлофициран имот и
произнасяйки се по същия районният съд е формирал своите правни изводи, като е
приел, че ищцата дължи сумите, за които е предявен искът. Следва да се има
предвид, че на основание чл.60, ал.1 ЗН ответницата отговаря и за задълженията,
с които наследството е обременено, т.е. и за задълженията на своя наследодател
за заплащане на топлинна енергия. След като по делото е доказано, че жалбоподателката
е единствен наследник на А. С., както и липсват каквито и да било данни, че е
налице отказ от наследство или пък, че последното е прието по опис, то и са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността й. Поддържа се, че липсата
на посочване в исковата молба,че част от сумата се претендира на основание
наследствено правоприемство е довела до ограничаване правото на защита на
ответницата. Когато страна в процеса в нарушение на процесуалните правила е била
препятствана да посочи доказателства в хода на първоинстанционното
производство, то тя разполага с правната възможност да представи съответните
доказателства с въззивната жалба, което в случая не е сторено.
Неоснователни са и доводите във
въззивната жалба, че съдът неправилно е изчислил размера на погасената част от
вземането
В съдебно заседание от 15.10.2018г.
процесуалният представител на ответницата е направил изявление, че не оспорва
сумите като главници и лихви и с оглед на това съдът е постановил определение,
с което е приел за безспорно,че за процесния период е доставяна топлинна
енергия на стойност, посочена в исковата молба.
При тези обстоятелства, съдът не може да отхвърли иска по съображения, че няма
достатъчно данни за неговия размер. В посочената хипотеза, съгласно чл. 162 от ГПК, съдът трябва сам да определи
размера, а ако това не е възможно поради необходимост от специални знания,
каквито той не притежава - да назначи експертиза. В случая, доколкото не се
оспорва общата стойност на начислените суми, то и съдът в съответствие с
разпоредбата на чл. 162 ГПК е определил размера на задължението, като
жалбоподателката не е посочила в какво точно се изразява неправилността в
изчисленията, както и не е ангажирала доказателства, въз основа на които да се
приеме, че изводите на съда са неправилни.
Във въззивната жалба са развити и
доводи за неправилност на решението в частта му за разноските, по които
настоящата инстанция не следва да се произнася. Съдът е бил сезиран с искане по
чл. 248 ГПК, по което е налице произнасяне и актът на районния съд не е
обжалван в предвидения за това срок.
По изложените съображения, въззивният
съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ответното дружество претендира
разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .С оглед на
обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани нови доказателства,
не са извършвани други процесуални действия,то се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на
ответника по жалбата.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1406/29.11.2018г., постановено по гр. дело
№ 4459/ 2018г. по
описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА М.Х.С. - А. *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ
„Република“ сумата от 100 лева разноски във въззивното производство,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.