Определение по дело №11778/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265528
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20201100511778
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 03.12.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

                         АТАНАС МАДЖЕВ

 

 като разгледа докладваното от съдия Маджев ч. гр. д. № 11778 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 531 и сл. ГПК във връзка с чл. 577 ГПК и чл. 32а от ПВ.

Образувано е по частна жалба от 20.10.2020 г. депозирана от Н.Ж.М., с ЕГН **********, чрез процесуалният му представител – адвокат З.Г., срещу Определение за постановен отказ № 1473/12.10.2020г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Софийски районен съд. С негативният си охранителен акт съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване по молба с вх. 57810/12.10.2020 г. по описа на СВ- София, с която е поискано да се извърши вписване на искова молба с вх. № 2017348/02.07.2020 г. и на молба-уточнение с вх. № 5155509/26.09.2020 г., във връзка с които е образувано гр.д. № 16924//2019 г. водено по описа на СГС, ГО, 17 с-в.

В жалбата са изложени доводи, че постановения от съдия по вписванията обжалван отказ е неправилен, защото с определение от 06.10.2020 г. ищецът по гр.д.  гр.д. № 16924//2019 г. водено по описа на СГС, ГО, 17 с-в. – Н. М. е бил освободен от заплащането на държавни такси по делото. Освен така въведеното оплакване, жалбоподателят ангажира пред СГС и набор от данъчни оценки на всички имоти за които е потърсена съдебна защита с ИМ, като посочва, че те са актуални и третират момент към завеждане на ИМ, респективно не са били предоставени в процедурата по заявяване за вписване на ИМ пред съдията по вписванията, тъй като не били предоставени от съда на адресата на указанието за вписване на ИМ. Отправя се искане отказът за вписване да бъде отменен от сезирания съд, като вместо това сезираният съд да постави вписване на ИМ и молбата-уточнение, така както е било поискано с молба с вх. № 57810/12.10.2020 г. по описа на СВ- София

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице /субект, комуто е отказано вписване на заличаване на договорна ипотека/  и доколкото е депозирана в рамките на законово-установения срок /отказът е бил съобщен на 13.10.2020 г., а ЧЖ е подадена на 20.10.2020 г./ и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От материалите по делото еднозначно се установява, че към молбата за вписване  с вх. № 57810/12.10.2020 г. по описа на СВ- София субектът иницииращ вписването не е ангажирал доказателство за заплатена по сметка на Агенция по впиванията държавна такса следваща се съгласно Тарифата за държавните такси събирани от АВ, която възлиза в размер на 0,1 % от данъчните оценки на имотите предмет на защита с ИМ, чието вписване е заявено да се извърши.  Това се признава от жалбоподателя, който се позовава, че подобно заплащане не може да бъде изисквано от негова страна, защото той надлежно е бил освободен по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавни такси по гр.д. № 16924//2019 г. Такова освобождаване действително е налице, с оглед приложеното определение от 06.10.2020 г. на СГС, ГО, 17 състав. Това освобождаване обаче не се разпростира и до таксите подлежащи на заплащане по повод инициирано/указано вписване по реда на ПВ в регистрите водени към Агенцията по вписванията, в частност Имотния регистър.В производството по вписване не са предвидени изключения, при които молителят е освободен от заплащане на дължимата държавна такса за извършване на съответното действие. По силата на закона /ЗДТ/ освободени от държавни такси са някои групи молители, но не и който и да е молител в производство по вписване. Трябва да се подчертае, че нормативното правило на чл. 83, ал. 2 ГПК е неприложимо в производството по вписване, а молителите в това производство не могат да бъдат освобождавани от държавни такси нито от съда, нито от съдията по вписвания /в този смисъл мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение 7 ОТ 25.04.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 7/2012 Г., ОСГТК НА ВКС/. В този контекст това, че жалбоподателя е освободен от таксите следващи се за исковото производство инициирано от него по гр.д. № 16924//2019 г. не създава извод, че подобно освобождаване се прилага и има фискален ефект и по отношение на събираните такси от Агенцията по вписванията – СВ София. В допълнение трябва да се спомене и това, че съобразно задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.

Вярно е, че с депозиране на ЧЖ жалбоподателят е преодолял една част от неизправността на молбата си за вписване, а именно приложил е данъчните оценки касаещи имотите, които са предмет на искова защита с подлежащата на вписване ИМ, но продължава да не заплаща следващата се държавна такса за извършването на вписването, която възлиза на 0,1 % от стойността на имотите, съобразно данъчните им оценки.  

При това положение, настоящият състав намира, че правилно съдията по вписванията е постановил отказ и само на посочените по-горе основания обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство, на основание чл. 541 ГПК, разноските остават за сметка на молителя.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

  О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 18-00-173/20.10.2020 г. депозирана от Н.Ж.М., с ЕГН **********, чрез процесуалният му представител – адвокат З.Г., срещу Определение за постановен отказ № 1473/12.10.2020г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Софийски районен съд, а именно отказано е вписването по молба с вх. № 57810/12.10.2020 г. по описа на СВ- София, с която е поискано да се извърши вписване на искова молба с вх. № 2017348/02.07.2020 г. и на молба-уточнение с вх. № 5155509/26.09.2020 г., във връзка с които е образувано гр.д. № 16924//2019 г. водено по описа на СГС, ГО, 17 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.