Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4
гр.Кубрат, 15.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично
заседание на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 561
по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова претенция, която
намира правно основание в разпоредбата на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във
вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ.
Ищецът С.С.С.,
ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв. Милен
Христов от АК-Разград твърди, че на 19.03.2013 год. сключил договор за аренда
на земеделски земи, вписан в СВ на РС-Кубрат с вх. № 83, том II, вх. №
1200/2013 г. с И.И.М. за срок от пет години считано
от 01.10.2013 г. до 01.10.2018 г. По силата на цитирания договор ищецът
предоставил на ответника ползването на имот № 073004, находящ се в местността
„Калето“ в землището на гр. Завет, с площ от 52.002 дка, а ответникът се
задължил да извършва арендно плащане в размер на 20.00 лева за декар. Ищецът
признава, че е получил уговореното арендно плащане за стопанските 2013/2014 г.
и 2014/2015 г. Поради това, че ответникът не платил арендните вноски за
последните три стопански години – 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. в
общ размер 3 120.12 лева, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника И.И.М., който е възразил срещу издадената
Заповед № 288/04.07.2019 г. по ч. гр. д. № 445/2019 г. по описа на РС-Кубрат,
да му заплати сумата 3 120.12 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда, като претендира и направените разноски.
Ответникът И.И.М.,
ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв.Красимир
Коцев от АК-Русе оспорва иска като неоснователен и недоказан. Признава, че
между страните е сключен договор за аренда, че е ползвал безпрепятствено имота
първите две стопански години и че е платил уговорената арендна сума за тези две
години. Преди началото на третата стопанска година установил, че единственият
път към нивата, минаващ през язовирна стена е разрушен, за което уведомил
ищеца. Последният обещал да осигури достъп, но това така и не станало. Поради
това, че по разрушения път можело да минава малогабаритна селскостопанска
техника, ответникът поискал разрешение от ищеца да засее нивата с люцерна, но
той отказал. Твърди, че е правил опити да уредят отношенията си във връзка с
невъзможността да ползва имота, но безуспешно. Претендира да му се присъдят
сторените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
обсъдени по реда на чл.235, ал.2 и ал. 3 ГПК, във връзка с доводите и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че
между тях е бил сключен Договор за аренда на земеделски земи, вписан в СВ на
РС-Кубрат с вх. № 83, том II, вх. № 1200/2013 г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване имот № 073004,
находящ се в землището на град Завет, област Разград, ЕКАТТЕ 30065, в местността
„Калето“ с площ 52.002 дка, трета категория, а М. се задължил да извършва
арендно плащане в размер на 20 лв. за декар, след приключване на стопанската
година. Не е спорно между страните, че ответникът е платил арендното плащане за
първите две стопански години, а именно за стопанската 2013/2014 г. и за
стопанската 2014/2015 г., за което е бил поканен с Нотариална покана рег. №
677, том 1, № 25/17.02.2016 г., връчена му на 18.02.2016 г.
Не се спори, че ответникът не е изпълнил
задължението си за последните три стопански години от договора.
Ответникът твърди, че не е изпълнил
задължението си да извърши уговореното арендно плащане, тъй като единствения
път към нивата, минаващ през язовирна стена е бил разрушен. Заявява, че е
уведомил ищеца, но не получил съдействие от негова страна и не му бил осигурен
достъп до нивата. Твърди, че в присъствието на свидетел е поискал от
арендодателя да засее предоставената му земеделска земя с люцерна, но той му
отказал.
Видно от представената от Държавен фонд
„Земеделие“ справка в табличен вид (л.25-л.26 от делото), ответникът И.И.М. е заявявал процесния имот с
№ 073004 за подпомагане по схемите и мерките на директни плащания за кампании
2016, 2017 и 2018 г.
Не се спори между страните, че процесния
имот е възстановен на наследниците на Станю С.С., б.
ж. на гр. Завет, с Решение № 82/З от 09.06.1997 г. на ПК-Завет.
От показанията на св. Ертан Бахар, който
е бил зам.-кмет на Община Завет през периода 2016-2018 год. се установява, че
действително е имало разрушен от наводнения път, препятстващ ползването на част
от нивите в района, но от общината не са предприемали мерки за възстановяването
му и не е имало оплаквания от други стопани, че са затруднени да обработват
земята си.
От показанията на разпитаните свидетели
Росен Петров и Васил Василев, които обработват ниви в съседство с
предоставената под аренда на М., се установява, че достъпът до арендувания
обект е затруднен и може да се извърши само с малогабаритна техника. Св.
Петров, който обработва под наем съседен имот заявява, че извършва само оран, а
св. Василев, който е собственик на земеделски имот, намиращ се в съседство с
арендувания от М., заявява, че там може да се сее единствено люцерна и силажна
царевица.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите нямат родствени връзки със страните и възпроизвеждат
факти, които са възприели лично и непосредствено.
Във връзка с подадено заявление от С.С.С. по ч. гр. д. № 445/2019 г. по описа на РС–Кубрат срещу
И.И.М. е била издадена Заповед № 288/04.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 3 120.12 лева,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на дължимите арендни вноски
за три стопански години – 2015/2016 г., 2016/20017 г. и 2017/2018 г. Срещу така
издадената заповед М. е подал възражение, постъпило в срока по чл. 414, ал. 1
от ГПК.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Предявеният
от ищеца иск е осъдителен – за реално изпълнение на парично задължение по
договор за аренда на земеделски земи. Съгласно чл. 8, ал.1 ЗАЗ,
арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.
Конкретния вид на арендното плащане - в пари и срокът за това са уговорени в
процесния договор.
Страните по делото са обвързани от
арендно правоотношение, възникнало на основание договор за аренда на земеделска
земя. Задължение на арендодателя е да предостави за ползване описаната в
договора земеделска земя. Насрещното задължение на арендатора е да я ползва
съобразно предназначението й и да плати арендна цена, която е уговорена като размер, начин и сроковете за изпълнение
– плащане.
Арендодателят е изпълнил задължението си
да предостави ползването на описаната в договора земеделска земя. Съдът намира,
че ответникът не доказа възраженията си, че е бил препятстван да ползва
процесния имот през последните три стопански години от срока на действието му.
Безспорно се установи, че достъпът до имота е могъл да се извършва с
малогабаритна селскостопанска техника. Както сочат и свидетелите Петров и
Василев, тези имоти могат да се орат, но следва да се сеят с люцерна и силажна
царевица. Не се доказа твърдението на ответника, че ищецът не му разрешил да
сее люцерна. Видно и от съдържанието на договора, че арендаторът няма
ограничения в това какви селскостопански култури да отглежда.
Отделно от това, видно и от
представената справка от ДФ „Земеделие“, че ответникът е заявявал арендувания
имот за подпомагане по мерките за директни плащания през трите стопански
години.
С оглед на това съдът намира, че
ответникът в качеството на арендатор е ползвал описаната в исковата молба
земеделска земя през стопанските 2015/2016 г., 2016/20017 г. и 2017/2018 г.,
поради което и дължи плащане на рента за тях. Не са налице основания за
освобождаване от договорното му задължение да изплати дължимата рента, тъй като
възраженията му в хода на процеса останаха недоказани, поради което същият
дължи претендираната от ищеца сума в пълен размер. Искът е доказан по основание
и по размер, поради което следва да бъде уважен, а ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 3 120.12 лева, представляваща арендни вноски за
три стопански години, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда.
При този изход на делото на ищеца следва
да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените в настоящото и в
заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Представени са доказателства за сторени такива: 400 лева – адвокатско
възнаграждение, внесена държавна такса в размер на 62.40 лева по настоящото и в
размер на 62.40 лева по заповедното производство. Съразмерно с уважената част
на исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 524.80 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.И.М.,
ЕГН ********** с пост. адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.С.,
ЕГН ********** *** сумата 3 120.12
лева (три хиляди сто и двадесет лева, дванадесет стот.), представляваща
неизплатени арендни вноски за стопанските 2015/2016 год., 2016/2017 год. и
2017/2018 год. по Договор за аренда на
земеделски земи, вписан в СВ на РС-Кубрат с вх. № 83, том II, вх. № 1200/2013
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска 29.08.2019 год. до окончателното й заплащане, за която е издадена
Заповед № 288/04.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. № 445/2019 г. по описа на РС–Кубрат.
ОСЪЖДА И.И.М.,
ЕГН ********** с пост. адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН ********** ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 524.80 лева
(петстотин двадесет и четири лева, осемдесет стот.) – сторени разноски по
настоящото и по заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова