РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501362 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 и сл. от ГПК.
С решение от 21.02.2023 г по гр.д. № 6889/2022г СГС, ГК, І-22 състав е
отхвърлил предявените искове от Е. Д. Д. против Е. И. Л. на осн. чл.26,ал.1 и ал.2 от
ЗЗД/ накърняване на добрите нрави и привидност/- за обявяване на нищожност на
сключения между Х. И. и ответницата договор за покупко-продажба на апартамент №
61 с идентификатор 68134.4091.594.11.61, обективиран в НА № 156, н.д. №123 от
010.2010г на нотариус В. с рег.№ *** при НК, като неоснователни. С решението съдът
е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Е. Д., който поддържа,
че решението е незаконосъобразно. Поддържа, че съдът не е съобразил депозирани от
ищеца молби и представени доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа, че
изводите на съда са необосновани и от събраните доказателства се извеждат други
изводи. Развива съображения за основателност и доказаност на предявените искове.
Тези оплакванията на въззивника следва да се квалифицират като твърдения за
нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли решението на СГС да бъде
1
отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.
Ответникът пред СГС, настоящ въззиваем, Е. Л. не е депозирала отговор на
въззивната жалба на ищеца.
В о.с.з. въззивникът Е. Д. се явява лично и се представлява от адв. П., който
поддържа въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде отменено по
съображения, изложени в жалбата. Моли за разноски по делото , съобразно списък по
чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от насрещната страна.
Въззиваемата страна- ответник пред СГС Е. Л. се представлява в о.с.з. от адв. П.,
която оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено.
Претендира разноските, направени по делото.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно като краен резултат и не е постановено в нарушение
на императивни материално правни разпоредби.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е започнало по искова молба на Е. Д. против Е. Л., с която
ищецът навежда твърдение, че е наследник на Х. И. Б., че ответницата е закупила от
неговия наследодател процесния апартамент. Твърди, че по данни от наследодателя
ответницата не е заплатила цената по сделката, което прави договорът нищожен
поради липса на основание. Поддържа, че договорът няма вещно прехвърлително
действие. Като евентуален предявява и иск за защита на право на собственост.
С молба от 18.07.2016г ищецът навежда твърдения, които според него водят до
нищожност на сделката и поради невъзможен предмет.
С отговора на исковата молба ответницата възразява, че е заплатила цената по
сделката.
2
С молба-становище от 29.12.2017г ищецът навежда твърдения за нищожност на
процесната сделка поради противоречие с добрите нрави и поради привидност. Твърди
нееквивалентност на престациите , което е основание за нищожност поради
противоречие на сделката с добрите нрави. Твърди, че представеният предварителен
договор представлява начало на писмено доказателство и при тълкуването му с
останалите документи по делото се установява, че процесната сделка е симулативна
прикриваща даР.е и между страните не е имало уговорка за плащане на цената.
С решение по делото от 11.12.2018г СГС е отхвърлил исковете за нищожност на
сделката поради липса на основание и поради липса на предмет. В мотивите на
решението съдът е приел, че в предмета на делото не следва да се включват сочените
основания за нищожност с молба от 29.12.2017г , тъй като същите са наведени след
доклада по делото и липсва изявление по чл.214 от ГПК от страна на ищеца.
След обжалване на постановеното решение на СГС състав на САС по гр.д. №
2613/2019г е допуснал изменение на предявените искове съобразно молбата на ищеца
от 29.12.2017г. С постановеното по делото решение съдът е потвърдил решението на
СГС от 11.12.2018 и е отхвърлил предявените искове за установяване нищожност на
сделката поради привидност и противоречие с добрите нрави.
С решение № 60/2022 г по гр.д. № 248/2021г на ВКС IV ГО е обезсилено
въззивното решение на САС и делото е върнато на СГС за разглеждане от фазата на
провеждане на устни състезания по приетите за разглеждане евентуални искове/ за
нищожност поради привидност и нарушение на добрите нрави/. ВКС не е допуснал до
касация решението на САС в останалата му част и същото е влязло в сила.
Със сега обжалваното решение по гр.д. № 6889/2022г СГС отхвърля предявените
искове за нищожност на сделката между Х. И. и ответницата от 08.10.2010г поради
накърняване на добрите нрави и привидност, като неоснователни.
Видно от договор за покупко-продажба от 08.10.2010г , обективиран в НА № 156,
н.д. № 123/ 2010г по описа на М. В. , нотариус с район на действие СРС Х. И. Б. е
продал на Е. Л. апартамент № 61 с идентификатор № 68134.4091.594.11.61, находящ се
в гр. ***, ж.к. *** II, за цена от 47 000 лева, като продавачът си е запазил пожизнено
правото да ползва жилището. Удостоверено е, че сумата от 23 500 лв е заплатена от
купувача и получена от продавача, а остатъкът следва да се доплати до 16.11.2010г.
Видно от удостовеР.е за наследници, изходящо от СО, район-Младост, ищецът е
наследник на Х. И. Б..
По делото е представен предварителен договор от 01.10.2010г., сключен между Х.
Б. като продавач и Е. Л., като купувач, с предмет – сключване на окончателен договор
за покупко- продажба на процесното жилище за сумата от 47 000лв. Договорено е, че
цената следва да се заплати както следва- капаро в размер на 7 500 лева, в деня на
изповядване на сделката – 16 000 лева, а остатъка- до 16.11.2010г.
3
След подписите в нотариалния акт се съдържат два ръкописни текста – „днес на
01.10.2010г получих капаро в размер на 7 500 лв”, който текст е подписан и „днес
получих на 18.11.2010г сумата от 42 900 лева. По договора остава да получа 4 100
лева”, който текст е неподписан.
Поради оспорване подписа на Х. И. под документа в о.с.з на 11.06.2018г е
изслушана СПЕ, изготвена от в.л. Х. , която дава заключение, че подписите за продавач
и ръкописните текстове на последната страница на предварителния договор са
изпълнени от Х. И. Б..
В о.с.з. на 29.01.2018г е изслушана свид. Г., която установява, че е виждала Х. Б.
4-5пъти в периода 2010-2015г. Установява,че същият заболял и се променил драстично.
Последно й споделил, че иска да продава апартамента си , за да се лекува.
В о.с.з. на 11.06.2018г е изслушан свидетеля Г., която установява, че познава и Х.,
и Е.. Установява, че е присъствала когато есента на 2010г в процесния апартамент Е.
предала на Х. сума от около 4 000лв.
В о.с.з. на 29.09.2020г САС е изслушал СОЕ, изготвена от в.л. Б., съгласно което
средната пазарна стойност на процесния имот към 08.10.2010г е 114 816лв без ДДС.
В о.с.з. на 29.09.2020г ищецът е заявил отказ от допуснат му свидетел за
установяване на обстоятелства, относими към твърдяната симулативност на сделката.
Останалите събрани доказателства по делото съдът намира, че не са необходими
за изясняване на факти, относими към спора.
Предявени са искове за нищожност на сделката между наследодателя на ищеца и
ответницата поради привидност и поради нарушаване на добрите нрави.
С влязло в сила съдебно решение по делото между страните е установено,че
същата сделка е валидна , а не е нищожна поради липса на основание и невъзможен
предмет.
Съгласно на чл. 26, ал. 1 и ал. 2от ЗЗД, нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави, както и привидните договори.
Привидни са сделките, при които, въпреки че страните правят формални
волаизявления, имат съгласие, че не желаят сделката да породи правни последици.
Симулативните сделки могат да бъдат сключени при абсолютна симулация - когато
между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
последици между тях, така и при относителна симулация, при която привидната сделка
прикрива такава, чиито последици страните желаят да настъпят, но без това да става
достояние на трети лица. От твърденията на ищеца може да се приеме,че той твърди
наличието на относително симулативна сделка, като твърди, че сключения договор за
покупко-продажба между неговия наследодател и ответника прикрива даР.е. Дори и да
се установи това твърдение, то собствеността на недвижимия имот би могла да се
4
прехвърли и чрез даР.е, което като прикрита сделка е валидна. Независимо от това
следва да се посочи, че по делото няма доказателства, от които да се направи
категоричен извод за това, че процесната покупко-продажба е привидна, симулативна
сделка. Напротив – налице са доказателства за изпълнение, било то и частично, на
поетото задължение по договора за покупко-продажба за заплащане на цена по
сделката, т.е. опровергава се твърдението за безвъзмездност при прехвърлянето на
правата върху имота. В този смисъл съдът тълкува удостовереното в нотариалния акт
получаване на част от цената по сделката, което изявление е подписано от
наследодателя на ищеца и авторството му не е опровергано. Продавачът по сделката е
удостоверил, че е получил част от цената, договорена между страните и липсва
своевременно направено твърдение това изявление да е неистинско или симулативно.
Тук следва да се посочи, че неплащането на цената по една сделка не е основание за
прогласяването й за нищожна. Плащането на цена е последица от сключване на
валидна сделка и форма на изпълнение на поето по тази сделка задължение.
Неплащането на цената би могло да е правопораждащ факт за други права на ищеца-
продавача по сделката, но само по себе си това обстоятелство не води до нищожност
на сделката. Неплащането на цената би могло да е индиция за симулативност на
сделката, както и запазеното право на ползване, но липсват други доказателства , въз
основа на които съдът да направи категоричен извод в тази насока, а доказването на
твърдяната нищожност на сделката следва да бъде пълно и категорично. На следващо
място следва да се съобразят събраните по делото свидетелски показания, които
изрично навеждат на извод,че наследодателят на ищеца е имал желание да продаде
имота си и с получените средства да се лекува. Разгледани в съвкупност свидетелските
показания и признанието от страна на наследодателят в НА за получена част от цена
по сделката навеждат на извод, че страните са имали воля да сключат договор за
покупко-продажба на процесния имот и този извод не се опровергава от доказателства
по делото.
Никое от наведените въззивни възражения във въззивната жалба на ищеца не
може да се приеме за подкрепено от доказателства и водещо до извод за симулативност
на оспорената в процеса сделка. Неоснователно е позоваването на предварителния
договор и възприемането му като обратен документ. Предварителният договор е
насочен към сключване на окончателен такъв, окончателният договор е сключен и в
основните елементи на двата договора е налице идентичност. В предварителния
договор няма изявление, което да разкрива желание на страните да не прехвърлят
собствеността върху имота или собствеността да бъде прехвърлена безвъзмездно или
пък да е налице изявление правещо вероятно такова тяхно намеР.е. Липсват
доказателства в подкрепа на твърдяните във въззивната жалба симулативни размер на
продажната цена, начин на плащане и срок за плащане. Продажната цена е посочена в
идентичен размер в двата договора между страните, сроковете за плащане са
5
идентични, удостоверено е с изявление на продавача плащането на договоР.те суми, а
дори и да не е удостоверено изцяло заплащането на цената, както беше посочено по-
горе, това не влече нищожност на сделката.
По отношение на твърдението за нищожност на сделката поради нарушаване на
добрите нрави
Добрите нрави са морални норми, неписани правила за поведение, на които
законът е придал правно значение и чието нарушаване води до нищожност.
Ищецът обосновава твърденията си за нарушаване на добрите нрави при
сключване на процесната сделка с размера на договорената и на заплатената цена по
същата.
По делото се установява от изслушаната СОЕ се установява, че пазарната цена на
процесния имот към 08.10.2010г, момента на отчуждителната сделка възлиза на
114 816лв без ДДС.
Видно от договореното в предварителния договор и в НА, с който е изповядана
сделката между страните, процесният имот е разпореден за сумата от 47 000лв, като
към момента на продажбата данъчната му оценка е била 43 833лв.
При преценка еквивалентността на престациите следва да се съобрази е
обстоятелството, че продавачът по сделката- наследодател на ищеца- е запазил правото
на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. За да се приеме, че цената по сделката е дотолкова неравностойна, че
да противоречи на добрите нрави , съдебната практика приема, че разминаването
между пазарната стойност и договорената между страните следва да е дотолкова
голяма, че практически насрещната престация да е почти нулева. Съдебната практика
възприема за нееквивалентни, достигащи до нарушаване на добрите нрави явни
несъответствия , разминавания в престациите в десетократен или по-голям размер / в
този смисъл решение №24/2016г по гр.д. № 2419/2015г на ВКС и цитираните в него
решение № 615/2010г по гр.д. № 1208/2009г , решение № 452/2010г по гр.д. №
4277/2008г на ВКС/.
В случая такова разминаване не се установява по делото. Дори и цената , на която
е изповядана сделката между наследодателя на ищеца и ответницата да е по-ниска от
пазарната стойност на имота, то това е обяснимо със запазеното вещно право на
ползване от прехвърлителя. На следващо място следва да се посочи, че разминаванията
в продажната цена и пазарната оценка, независимо дали се съобразява стойността на
вещното право на ползване, запазено от продавача, не е явно по смисъла на
посоченото по-горе тълкуване на закона. Налице е несъразмерност, несъществена и
която не нарушава сериозно принципа на еквивалентност на престациите и свобода на
6
договаряне. Липсва такава несъразмерност в престациите, която да допусне намеса във
волята на страните по сделката и да доведе до извод за нарушени морални правила при
изповядване на процесната покупко-продажба.
Следва да се посочи още, че част от развитите оплаквания на въззивника във
въззивната жалба не са относими към твърдяната нищожност на сделката поради
нарушение на добрите нрави , а биха били относими към други пороци на сделката-
най-вече крайна нужда, каквито искове обаче не са предявени, поради което и съдът не
обсъжда тези твърдения на ищеца.
Предвид изложеното съдебният състав приема, че предявените искове за
установяване нищожност на сделката от 08.10.2010г поради привидност и нарушаване
на добрите нрави са недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само въззиваемата страна.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 1500лв и доказва реалното заплащане
на тази сума като адвокатско възнаграждение, удостоверено в представения договор за
правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на въззивника за
прекомерност на възнаграждението. При цена на иска от 41 000лв заплатеното
възнаграждение от 1500лв е под минималния размер съобразно разпоредбата на
чл.7,ал.2 от НМРАВ. Сумата от 1500лв следва да бъде възложена върху въззивника.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 860 от 21.02.2023г, постановено по гр.д. №
6889/2022г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-22-ри състав, изцяло.
ОСЪЖДА Е. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на Е. И. Л. с ЕГН **********
сумата от 1 500лв- разноски по делото, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8