Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІІІ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА
МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Татяна Шуманова и прокурор Нина Янева,
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 4011 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с
вх. № 1024773 от 08.04.2019 г., подадена от повереник на частния обвинител Р.И.Д.
и по въззивна жалба с вх. № 1024218 от 05.04.2019 г. и допълнение с вх. №
1053893 от 12.08.2019 г., подадена от упълномощен защитник на подсъдимия Д.С.С.,
срещу присъда от 04.04.2019 г. по н.о.х.д. № 1015/2018 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 7-ми състав, с която подсъдимият е признат за
виновен в това на 01.03.2017 г. в гр. София, около 20.00 часа, по бул.
„Самоковско шосе“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към бул.
„Цариградско шосе“, преди кръстовището с ул. „П. Дипларов“, на прилежаща
пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство (МПС), а именно
лек автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с ДК № *******, да е нарушил
правилата за движение по пътищата и по-конкретно установеното в чл. 119 от ЗДвП
правило, като не пропуснал пресичащата по пешеходна пътека, от ляво надясно по
посоката на движението му, пешеходка Р.И.Д. и реализирал пътно-транспортно
произшествие с нея, при което по непредпазливост ѝ причинил средна
телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл.
54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години. С присъдата на основание чл. 343г, вр. чл. 343,
ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една
година. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
тежест на подсъдимия са възложено направените по делото разноски.
Въззивната жалба на частния обвинител е
насочена срещу присъдата на районния съд в частта, с която спрямо подсъдимия е
наложено наказание, като се твърди явна несправедливост. В подкрепа на този
довод се сочи, че в конкретния случай неправилно е приложен институтът на чл.
66, ал. 1 от НК и се изразява становище, че прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК
следва да се отмени. Редом с това, становището за несправедливост се поддържа и
по отношение на другото наложено спрямо подсъдимия наказание, а именно
„лишаване от право на управлява МПС“, като се сочи, че определеният срок от
една година е занижен. По тези съображения е направено искане за влошаване
положението на подсъдимия с отмяна на чл. 66, ал. 1 от НК и увеличаване на
срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. Изразена е
готовност за излагане на допълнителни съображения в подкрепа на довода за явна
несправедливост на наказанието. Не се иска събирането на доказателства пред
въззивния съд.
В жалбата, подадена от защитник на
подсъдимия се твърди неправилност на първоинстанционната присъда, като са
изложени общи оплаквания за необоснованост и явна несправедливост. Направено е
искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд или за изменение на присъдата с
намаляване на наложеното спрямо подсъдимия наказание. В писмено допълнение към
подадената жалба е изразено становище за допуснати процесуални нарушения,
свързани с доказателствения анализ и оценка на събраните доказателства, което
се твърди да е довело до неправилни изводи по фактите. Поддържа се, че
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение не е доказано по изискуемия от
процесуалния закон несъмнен начин, както и че наложеното наказание е
несправедливо и несъответно на визираните в чл. 36, ал. 1 от НК цели. Иска се
оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното наказание. Не е
направено искане за провеждане на въззивно съдебно следствие.
Препис от мотивите на
първоинстанционната присъда, както и от жалбите са връчени на страните.
В открито съдебно заседание частният
обвинител Р.Д., редовно призована, не се явява.
Прокурорът изразява становище за
законосъобразност на първоинстанционната присъда.
Защитникът на подсъдимия подържа
направените в жалбата и допълнението към нея искания и акцентира върху
становището си, че частният обвинител Д. не разполага със свидетелска годност с
оглед психичното ѝ състояние, поради което нейните показания не могат да
служат за извеждане на правилни фактически констатации. Твърди се, че
последните медицински документи, инкорпорирани в съдебно-медицинската
експертиза не следва да се кредитират от съда, с оглед на което е необходимо да
се ревизира и въпросът за естеството на телесната повреда, респ. правната
квалификация на деянието.
Подсъдимият в последна дума моли за
постановяване на справедливо решение.
Съдът, като взе предвид подадените въззивни
жалби и събраните по делото доказателства, въз основа на закона, приема за
установено от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Д.С.С. с ЕГН: ********** е
роден на *** ***, като същият е българин, с българско гражданство, неосъждан,
женен, със средно образование.
На 01.03.2017 г., около 20.00 часа, в
гр. София, подсъдимият Д.С.С. управлявал лек автомобил, марка „Дачия”, модел
„Сандеро” с ДК № *******, като се движил по бул. „Самоковско шосе” с посока на
движение от ул. „Околовръстен път” към бул. „Цариградско шосе”. Преди
кръстовището на бул. „Самоковско шосе” с ул. „П. Дипларов”, по широчината на
пътното платно била разположена пешеходна пътека, към която подсъдимият
приближавал, движейки се с около 41 км/ч в единствената лента, предназначена за
движение в неговата посока. Към този момент пътното платно, което било покрито
с дребнозърнест асфалт било мокро, без неравности, разделено с непрекъсната
разделителна линия, предназначено за движение в двете посоки, с по една лента
за всяка от посоките на движение. В момента, в който подсъдимият приближавал
горепосочената пешеходна пътека, свидетелката Р.Д. предприела пресичане на
пътното платно по същата тази пешеходна пътека, като се движела с нормален ход,
в посока от ляво надясно спрямо посоката на движение на управлявания от
подсъдимия лек автомобил. Пред свидетелката Д., на около метър разстояние, по
пешеходната пътека, в същата посока се движил и пешеходецът К.К., с когото към
онзи момент свидетелката Д. живеела на семейни начала. Д. и К.пресичали,
движейки се един зад друг, като свидетелят К.се уверил, че автомобилите и от
двете страни на пешеходната пътека били спрели, за да ги пропуснат да преминат
по пешеходната пътека. Р.Д. стигнала до средата на пътното платно и продължила
движението си по пешеходната пътека – в частта, която попадала в платното за
движение на подсъдимия С.. Последният пропуснал преминаването на пешеходеца К.,
но не предприел своевременно действия, с които да намали скоростта на
управлявания лек автомобил или да спре, за да пропусне и движещата се след
свидетеля К.пешеходка, а именно свидетелката Р.Д.. В резултат от това
бездействие на подсъдимия, същият навлязъл с управлявания от него лек автомобил
в зоната на пешеходната пътека и ударил с предната лява част на автомобила
свидетелката Р.Д. в дясната част на тялото ѝ, при което пешеходката била
отхвърлена напред по посоката на движение на автомобила и паднала по очи на
пътното платно. Свидетелят К.чул удара зад гърба си и се обърнал, при което
видял, че автомобилът на подсъдимия е спрял върху пешеходната пътека, след
което свидетелят се втурнал да вдигне пострадалата от пътното платно. В този
момент свидетелката Д. била окървавена и не можела да разпознае свидетеля К..
Междувременно, подсъдимият излязъл от автомобила си и казал на свидетеля К.:
„Видяхте ли какво стана? Аз без да искам!”. Поради това, че времето било
дъждовно, подсъдимият заедно със свидетеля К.качили пострадалата в автомобила
на подсъдимия и на място изчакали пристигането на „Бърза помощ” и на полицейски
патрул. След като на мястото пристигнали служители на СДВР, бил извършен оглед
на местопроизшествието, при което били констатирани и фиксирани следните щети
по лекия автомобил, марка „Дачия”, модел „Сандеро” с ДК № *******, а именно:
счупен преден ляв фар с мигач, деформиран преден капак и деформация на предна
броня. Ударът между управлявания от подсъдимия лек автомобил и пострадалата Р.Д.
се е реализирал на пешеходната пътека, като непосредствено преди удара,
управляваният от подсъдимия лек автомобил се е движил със скорост от 41 км/ч, а
в момента на удара скоростта на автомобила е била 29 км/ч. При тази скорост на
лекия автомобил, ударът за водача е бил предотвратим от момента на стъпването
на пешеходката на платното за движение. Причина за настъпване на произшествието
е поведението на подсъдимият С., който в качеството си на водач на МПС, не е
възприел намиращата се на пешеходната пътека пешеходка, или ако я е възприел -
не е реагирал своевременно с предприемане на аварийно спиране, а в същото време
е разполагал с обективна (техническа) възможност да спре преди мястото на
удара. В резултат от удара на лекия автомобил и пешеходката и от последващото
съприкосновение на пешеходката с пътното платно, на Р.Д. са причинени следните
травматични увреждания: шийни увреждания, проявени с контузия на
гръбначно-мозъчните нерви в шийния отдел на гръбначния стълб; навяхване на
шията, изразяващо се в разтягане на свързващия съединително-тъканен апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб); съмнение за сублуксация (непълно вътреставно
изместване) на първи шиен прешлен; счупване на пети шиен прешлен; листеза
(изместване на прешлени един спрямо друг) на ниво пети-шести шийни прешлени,
които телесни наранявания в своята съвкупност са реализирали медико-биологичния
признак трайно затрудняване движенията на шията (врата) за срок
по-продължителен от 30 дни. Пострадалата Р.Д. страда от рецидивиращо депресивно
разстройство, терапевтична ремисия, но това не ѝ е попречило, към датата
на произшествието (на 01.03.2017 г.) да възприеме правилно фактите, които са от
значение по делото, както и в хода на наказателното производство да
възпроизвежда точно и правилно възприятията си относно осъществилите се в
действителността факти.
Въззивният съд направи гореописаните
фактически констатации, след като анализира по отделно и в съвкупност следните
доказателствени източници: съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ) /л. 24-31 ДП/; съдебна авто-техническа експертиза (САТЕ) /л.
33-41 ДП/; показания на свидетелката Р.Д. /л. 41-42 н.о.х.д./; експертно
решение № 2509 от 11.11.2015 г. /л. 39н.о.х.д./; показания на свидетеля К.К.
/л. 42-43 н.о.х.д./; показания на свидетеля Кристиян Ангелов /л. 69-70
н.о.х.д./, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания
от досъдебното производство /л. 19 ДП – първите пет изречения, както и на гърба
на л. 19 – от 12-ти ред от горе надолу до края/; обяснения на подсъдимия Д.С.
/л. 70 н.о.х.д./; комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
(КСППЕ) /л. 79-90 н.о.х.д./; както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
протоколи, писмени доказателствени средства и доказателства от досъдебното
производство по делото.
На първо място, съдът намира за
необходимо да отбележи, че оценява показанията на пострадалата Р.Д. и
показанията на свидетеля К.К. за достоверни източници на информация. Тези
свидетелски показания се отличават с логичност, последователност и яснота, като
освен това кореспондират напълно помежду си. Няма основание за съмнение в
обективното възпроизвеждане на действителността, въпреки процесуалното качество
на пострадалата, тъй като в показанията ѝ не се наблюдава тенденциозно
или превратно възпроизвеждане на осъществилите се в действителността факти.
От показанията на тези двама свидетели
се изясняват времето, мястото и начинът на реализиране на пътно-транспортното
произшествие, които напълно съвпадат със залегналите в тезата на Прокуратурата
факти. Тези гласни доказатествени средства съдържат информация и за
здравословното състояние на пострадалата, разглеждано в контекста, както на
твърдените в обвинителния акт травматични увреждания, така и в контекста на
тезата на защитата относно налично психиатрично състояние на пострадалата,
което да ограничава свидетелската ѝ годност. Във връзка с последното
следва да се изтъкне не само последователността и яснотата, с която
свидетелката пресъздава настъпилите в действителността факти, но и заключението
на тройната КСППЕ, съгласно което Р.Д. е с диагноза рецидивиращо депресивно
разстройство, терапевтична ремисия, като при нея не се установяват данни за
мисловни разстройства с налудна или депресивна симптоматика, патология във
възприятно-представната дейност и качествена промяна на емоционално-волевите
функции и няма данни за нарушения на когницията. Въз основа на извършения
експертен анализ, вещите лица са формирали извод, че към датата на процесното
произшествие, а именно към 01.03.2017 г. пострадалата Д. е разполагала с
психични годности да възприема фактите от значение за делото, както и към
22.05.2018 г.(датата, на която е разпитана в качеството на свидетел в съдебното
производство) е имала способност да дава достоверни свидетелски показания. Това
експертно заключение напълно се споделя от настоящия въззивен съдебен състав,
тъй като то е формирано в резултат от обективно, задълбочено и професионално
извършено експертно изследване. Освен това, от събраните по делото
доказателства няма такива, които да поставят под съмнение психичните годности
на пострадалата да възприема и да възпроизвежда точно фактите от
действителността. Следва да се обърне внимание на защитата, че само по себе си,
обстоятелството, че пострадалата е диагностицирана с рецидивиращо депресивно
разстройство, не означава, че същата не разполага със способност да възприема
правилно случващото се в действителността, още повече предвид фактът, че по
делото няма доказателства към датата на инкриминирания случай или към датата на
провеждане на разпита на свидетелката Д., същата да се е намирала в депресивен
епизод. Тъкмо обратно, както вещото лице в хода на първоинстанционното
производство разяснява, към тези значими за делото дати, няма данни
пострадалата Д. да е била хоспитализирана в психиатрично заведение, а и самата
тя, в качеството си на свидетел възпроизвежда хронологично и тематично
подредено какво се е случило в действителност, което депресивен пациент не би
могъл да направи. Към посочените две дати пострадалата е била в терапевтична
ремисия, като е приемала съответни медикаменти в малки дози, необходими за
поддържане на стабилно психично състояние, но това по никакъв начин не е
повлияло върху базисните ѝ психични годности, т. е. те не променят
съзнанието. Поради изложеното от вещите лица експертно становище и поради
естеството на показанията, които пострадалата Д. дава, съдът счита, че няма
основание, за да се приеме, че тази свидетелка не пресъздава вярно обективните
факти. Освен това, съдържащата се в показанията ѝ информация се
потвърждава от тази, която свидетелят К.споделя. Описаният от тези двама
свидетели механизъм на произшествието се потвърждава и от вещото лице,
назначено да извърши приетата по делото САТЕ. Тази експертиза представлява
изследване, проведено на базата на доказателствата по делото и въз основа на
знанията и уменията на лице, разполагащо със съответна професионална
квалификация. Експертизата пресъздава по недвусмислен начин, достатъчно ясно и
непротиворечиво какъв е начинът на реализиране на процесното произшествие и
това напълно съвпада с обективираното в обвинителния акт описание. Установява
се категорично, че произшествието се е осъществило по широчината на пътното
платно - на 7.8-8.2 м вдясно от левия край на платното за движение на бул.
„Самоковско шосе”, считано в посоката на огледа (от ул. „Околовръстен път” към
бул. „Цариградско шосе”), а по дължина на пътното платно – на 1.0-5.0 м преди
ориентира, на пешеходната пътека, считано в същата посока. Установява се, че
скоростта на процесния лек автомобил преди удара е била 41 км/ч, а към момента
на самия удар е била 29 км/ч, както и че предвид дължината на опасната зона
(27м), при скорост на автомобила от 41 км/ч, водачът е разполагал с възможност
да предотврати удара от момента на стъпване на пешеходката на платното за
движение. От експертизата става ясно, че пешеходката е предприела пресичане на
пътното платно, като се е движела от ляво надясно спрямо посоката на движение
на процесния лек автомобил, като в този момент (в който тя е предприела
пресичането) автомобилът се е намирал на
разстояние от 61 м преди мястото на удара. При това положение, водачът не е
възприел пресичащата пешеходка, или ако я е възприел – не е реагирал
своевременно, предприемайки аварийно спиране, поради което бездействие от
негова страна е причинено ПТП с пострадалата, която е била ударена с предна
лява зона на автомобила и е отхвърлена напред по посоката на неговото движение,
след което е паднала на пътното платно. Действително, произшествието е
реализирано в тъмната част от денонощието и при дъждовалеж, но това са
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от страна на водача, който е
имал техническа (обективна) възможност да спре преди мястото на удара.
Във връзка с настъпването на
произшествието, подсъдимият в обясненията си потвърждава, че на въпросните
дата, време и място е реализирал ПТП с участието на пострадалата, като сочи, че
непосредствено след това е сигнализирал на телефон 112 и е съдействал на нея и
на свидетеля К.до пристигането на медицински екип. Обясненията на подсъдимия се
възприемат с доверие от съда с изключение на частта, в която подсъдимият
твърди, че свидетелят К.е притичал пред лекия автомобил и че след това
пострадалата се ударила в колата му, след като той вече бик преустановил
движението на автомобила. Това е така, тъй като в тази част обясненията на
подсъдимия противоречат на останалата част от достоверните доказателства, а и
не е убедително твърдението, че пострадалата сама се е блъснала в автомобила, както
и че единствената щета по автомобила била леко вдлъбване на капака, предвид
вида и интензитета на нанесените по този автомобил щети (счупен преден ляв фар
с мигач, деформиран преден калник,деформация на предна броня и
др.),констатирани непосредствено след реализиране на произшествието от органите
на СДВР, за което е съставен констативен протокол и от страна на разследващите,
за което е съставен протокол за оглед на местопроизшествие. Още повече, че самият
подсъдим потвърждава, че е спрял „в началото или малко по-навътре на пътеката”,
което противоречи на твърдението му, че е спрял своевременно. Освен това
подсъдимият потвърждава, че пешеходката поела удара в бедрото на десния крак и
че е паднала на ляво, като се намирала до лявата част на автомобила, а това
кореспондира с описанието, което самата пострадала и свидетелят К.дават, както
и с механизма на настъпване на удара, който вещото лице описва.
Що се отнася до причинените в резултат
на удара травматични увреждания на пострадалата, съдът напълно се доверява на
заключението, което СМЕ дава, а именно, че са причинени контузия на
гръбначно-мозъчните нерви в шийния отдел на гръбначния стълб, навяхване на
шията, сублуксация на първи шиен прешлен, счупване на пети шиен прешлен,
листеза на ниво пети-шести шийни прешлени, които са довели до трайно
затруднение в движенията на шията за срок по-дълъг от 30-дни от датата на
травмата. В подкрепа на последния извод са и показанията на свидетелите Д. и К.и
самата медицинска документация, от която е видно какви са били травмите и
медицинските предприсания към пострадалата. При спецификата на причинените
травматични увреждания е съвсем естествено част от медико-биологичните признаци
да се проявят впоследствие, а не в първите дни след деянието и именно това е
наложило провеждането на допълнителни изследвания. Поради това не се споделя
като основателен доводът на защитата, свързан с твърдение за това, че районният
съд неоснователно е приел по делото медицинска документация, появила се на един
значително по-късен етап, а и в случая не става дума за „значително по-късен
етап” на поява на медицинската документация, доколкото става дума за извършена
на 17.03.2017 г. в V градска болница магнитно-резинансна томография на
кранио-спинално съчленение, шиен гръбнак и цервико-торакален преход, при която
е установена мултисегментна спондило-дискогенна дегенеративна спинална стеноза,
статична аномалия и посттравматични сублистеза и мускулни дистории. В
съставения медицински документ, имащ значението на писмено доказателство се
съдържа информация за това, че при проведеното изследване е установено, че
прешлените, изграждащи колона са с нарушена алинеация и че става дума за
сублистеза във вентро-доразално направление и под ъгъл на ниво С5-6, както и
други увреждания, които са взети преди в от вещото лице при определяне на
медико-биологичната характеристика на част от травматичните увреждания като
покриващи признака трайно затруднение на движенията на шията. Редом с тези
телесни увреждания, от събраните по делото доказателства се установява, че в
резултат на процесното произшествие, на пострадалата Д. са причинени още:
разкъсно-контузна рана на главата, фисура (костно пукване) по предната част на
тялото на гръдната кост и счупване на носни кости, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът възприема извода на
експерта, извършил СМЕ, че установените телесни повреждания при Р.Д. са с
характер на травматични и се дължат на действието на твърди тъпи предмети,
каквито могат да са изпъкнали детайли от корпуса на автомобил и/или теренни
особености при падане на тялото и удар на главата в тях, както и инерционни
въздействия, като е уточнено, че контузията на главата и раната в теменната
област се дължат на директен удар в теренните особености, а навяхването на
шията и контузията на гръбначно-мозъчните нерви в шийния отдел се дължат на
инерционни механизми, в следствие на удара на главата в терена, при което се е получило
прекомерно и рязко движение в шийния отдел на гръбначиния стълб с последващо
увреждане на съединително-тъканния свързващ апарат в тази област и другите
описани увреждания. Вещото лице е разяснило, че възстановителният срок при
имобилизацията при комбинираните шийни увреждания е около 3 месеца, а срока на
временната нетрудоспособност за физически труд около 6 месеца.
В обобщение на изложеното, съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства води до убедителен извод, че
значимите по делото факти са се осъществили по начина, който е описан в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В отлика от твърдението на
защитата, въз основа на доказателствата по делото може да се формира единствено
възможният извод, че ПТП-то е реализирано на посочените време и място и по
описания начин, както и че именно подсъдимият Д.С. е съпричастен към неговото
извършване, тъй като със субективните си действия и бездействие, като водач на
процесното МПС е станал причина за настъпване на пешеходната пътека на удара
между управлявания от него лек автомобил и пешеходката Д..
В контекста на съвпадението между
фактическите констатации на двете съдебни инстанции, неоснователен е доводът на
защитата, че в резултат на съществени процесуални нарушения първоинстанционният
съд е формирал неправилни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че
процесуалната дейност на първата съдебна инстанция е законосъобразна, както и
че макар да е лаконичен, извършеният доказателствен анализ позволява да се
проследи начинът, по който районният съд е формирал фактическите си констатации,
които съвпадат с тези на настоящия съдебен състав.
При безспорно установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че в случая е налице от правна
страна, следното:
С осъществените на 01.03.2017 г.
действия, подсъдимият Д.С. е реализирал състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, предл. 2,
вр. ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
От
обективна страна, на 01.03.2017 г., около 20.00 часа в гр.
София, по бул. „Самоковско шосе”, с посока на движение от ул. „Околовръстен
път” към бул. „Цариградско шосе”, преди кръстовището с ул. „П. Дипларов”, на пешеходна пътека, при управление на
лек автомобил, марка „Дачия”, модел „Сандеро” с ДК № *******, подсъдимият
Сиемонов нарушил правилата на чл. 119 от ЗДвП, съгласно което при приближаване
на пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, като не пропуснал пресичащата от ляво надясно
спрямо неговата посока на движение, по пешеходната пътека Р.И.Д. и
реализирал ПТП с нея, при което ѝ причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в следните травматични увреждания: шийни увреждания, проявени с
контузия на гръбначно-мозъчните нерви в шийния отдел на гръбначния стълб;
навяхване на шията (разтягане на свързващия съединително-тъканен апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб); съмнение за сублуксация (непълно вътреставно
разместване) на първи шиен прешлен; счупване на пети шиен прешлен
(диагностицирано с рентгенова снимка); изместване на прешлени един спрямо друг
(листеза) на нови пети-шести шийни прешлени, които увреждания в своята
съвкупност са реализирали медико-биологичния признак трайно затруднение на
движенията на шията за срок по-дълъг от 30 дни, което покрива по
медико-биологичната си характеристика средна телесна повреда.
От
субективна страна, деянието е извършено по непредпазливост
по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но в качеството си на водач на МПС е бил
длъжен и е могъл да стори това. Подсъдимият е следвало да съобрази поведението
си като водач на МПС с факта, че е приближавал пешеходна пътека, като намали
скоростта на движението си и спре, за да пропусне пресичащата по пешеходната
пътека пешеходка Р.Д..
По наказанието:
Индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия предполага да бъдат отчетени всички смекчаващи и
отегчаващи вината му обстоятелства и въз основа на тях, в предвидения от закона
диапазон, да се определи справедливо наказание.
За престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. последно, б. „а”, предл. 2, вр. ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, предл. 3 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
От справката за съдимост по делото се
установява, че към датата на процесното престъпление, подсъдимият Д.С. е
неосъждан, което следва да бъде отчетено като смекчаващо вината му
обстоятелство. По идентичен начин следва да се оцени и фактът, че
непосредствено след причиняване на транспортното произшествие, подсъдимият е
проявил добросъвестност като е оказал съдействие, както на пострадалата и на
свидетеля К., така и на органите на реда. Споделя се изводът на първостепенния
съд, че несъобразяването с пътната обстановка и метеорологични условия от
страна на подсъдимия, следва да бъде оценено като отегчаващо вината му
отговорност, доколкото този факт не е съставомерен елемент на възведеното в
обвинение престъпление. Редом с това, като правилен следва да се оцени и
изводът на районния съд за липса на основание за прилагане разпоредбата на чл.
55 от НК, тъй като в случая не се установява да са налице многобройни в
количествено отношение или изключителни по естеството им смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. Ето защо, наказателната отговорност на подсъдимия
следва да се индивидуализира по правилата на чл. 54, ал. 1 от НК.
При установените данни за личността на
подсъдимия и най-вече с оглед поведението му след извършване на престъплението
и чистото му съдебно минало, съдът намира, че справедливо в случая се явява
наказание лишаване от свобода определено към минималния, предвиден в закона
размер, а именно за срок от 1 /една/ година. Определено в този размер,
наказанието лишаване от свобода би допринесло за постигане целите на
наказанието, от една страна, а от друга страна, то не би представлявало
прекомерна намеса в правата на подсъдимия. Същевременно, според настоящия
съдебен състав, следва да се сподели и изводът на първостепенния съд за това,
че следва да се приложи институтът на условното осъждане, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното наказание от 1 година
лишаване от свобода се отложи с изпитателен срок от 3 /три/ години. Това е
справедливото решение в случая, защото подсъдимият е неосъждан и до момента
спрямо него не е въздействано със средствата на наказателната репресия, което
означава, че за постигане на визираните в чл. 36, ал. 1 от НК следва да се
приложи минимално необходимото и достатъчно. В конкретния случай минимално
необходимото и достатъчно за постигане на желаните цели, според настоящия
съдебен състав е налагане на наказание лишаване от свобода към минималния
предвиден в закона размер, а именно от 1 година, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи с изпитателен срок от 3 /три/
години. По този начин ще се гарантира, че спрямо личността на подсъдимия ще се
въздейства в насока да предотврати следващо реализиране на престъпно
посегателство. Редом с това, за да се акцентира върху необходимата превенция по
отношение извършения вид престъпно посегателство, на основание чл. 343г, вр.
чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, предл. второ, вр. ал. 1, б. „б”,
предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, спрямо подсъдимия Д.С. следва да
се наложи императивно предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да
се упражнява определена дейност по чл. 37, ал. 1, т. 7, предл. второ от НК, а
именно забрана да се управлява МПС, което следва да е за срок от една година,
считано от влизане в сила на първоинстанционната присъда. Няма основание за
завишаване на определените спрямо подсъдимия наказания и в частност на това по
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, с оглед на което съдът намира исканията на частния
обвинител за влошаване положението на подсъдимия за неоснователни. Определени в
този вид и размер и в своята съвкупност, наложените на подсъдимия наказания
представляват достатъчна намеса в правата му, която е необходима за да се
постигне целения от закона ефект върху личността на подсъдимия, като е
подчертана високата обществена опасност на конкретното по вид непредпазливо
престъпно посегателство. Същевременно, посредством така определените по вид и
размер наказания се предоставя възможност на подсъдимото лице да коригира
поведението си като водач на МПС и не само, в насока съобразяване на поведението
му с установения в страната правен ред. В обобщение на изложеното, съдът не
намира основание и за смекчаване положението на подсъдимия с изменение на
наложените от районния съд наказания.
По изложените мотиви, въззивният съд
приема подадените въззивни жалби за неоснователни, с оглед на което обжалваната
първоинстанционна присъда следва да се потвърди.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени
в тежест на подсъдимия, в какъвто смисъл правилно е процедирал районният съд.
По изложените съображения и на основание
чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.04.2019 г. по
н.о.х.д. № 1015/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.