№ 830
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110214205 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-019670/29.09.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „ПП”
при СДВР, на Р. Д. Й., с ЕГН **********,
за това, че на 08.07.2021 г., около 09:35 часа, в гр. София, управлява (посочен водач
от управителя) т. а. ******* с рег. № ********, регистриран на **********, в района на
паркинга на м-н „*******“, находящ се на бул. Европа № 171, където (1) при необезопасена
маневра заден ход самокатастрофира в паркирания л. а. ******** с рег. *********, като му
нанася щети в задна част, с което нарушил чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, (2) след което, без да
уведоми собственика на увреденото имущество, напуска ПТП, с което нарушил чл. 123, ал. 2
от ЗДвП, поради което му е наложено наказание, както следва:
1. по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева;
2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Постановлението е обжалвано в срок от Р. Д. Й., който в подадената жалба моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з., посредством
процесуален представител, се изтъква, че жалбоподателят нямал спомен на датата на
твърдяното нарушение 08.07.2021 г. да е посещавал магазин „Бриколаж“ и да е участвал в
ПТП. Същият бил шофьор с над 40 години стаж и не би си позволил подобно поведение.
Процесният т. а. ******* с рег. № ******** бил служебен на фирмата, в която работел
**********, и ежедневно се ползвал от различни служители на фирмата, независимо на чие
1
име бил попълнен пътния лист. Изтъкват се и множество процесуални нарушения при
издаване на АУАН. Последният бил изключително нечетлив и жалбоподателят не бил
разбрал точно какви нарушения му се вменяват. АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, тъй като не били ползвани свидетели-очевидци и липсвал подпис на св. И..
Самият АУАН не бил съставен в негово присъствие. Непълна и неправилна била и
квалификацията по чл. 123, ал. 2 от ЗДвП по т. 2 от НП.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Съображенията на съда за това са
следните:
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Видно от текста на АУАН бл. № 040945 от 17.09.2021 г., актосъставителят
Е.П. е вписал в него двама свидетели – ******** (под № 2), за когото е посочено, че е
присъствал само при съставяне на АУАН (потвърдено от актосъставителя в с. з.) и св. В.И.
(под № 1). В графата за подписи на свидетели под № 1 няма подпис, а вместо него е налице
текст „Дал сведение“. Разпитан в с.з., актосъставителят П. заявява, че св. И. не е присъствал
при съставянето и връчването на акта. АУАН бил съставен в служебно помещение на СДВР.
Последното се потвърждава и от показанията на св. И., който в с. з., след предявяване на
процесния АУАН, заявява, че не е посещавал сградата на КАТ за съставяне на АУАН, не
знае за такъв и не разпознава свой подпис върху акта.
При тези констатирани в рамките на съдебното следствие безспорни факти,
определено следва извода, че актосъставителят е ползвал св. И. в нарушение на
горецитираната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Неясно защо, св. В.И. не е бил
подсигурен (каквито са нормативните изисквания) да присъства при съставянето на АУАН,
но е вписан като свидетел с ясното съзнание, че същият не знае за съставянето на АУАН и
не го е подписал. Този „творчески“ подход на актосъставителя не може да се приеме като
алтернатива на изричните императивни изисквания при съставяне на АУАН, поради което е
налице грубо нарушение на правилата в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, които определено
рефлектират и върху правото на защита, доколкото жалбоподателят бива заблуден в
действителното качество на свидетелите по акта. Текстът на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съгласно
който АУАН се подписва от „ поне един от свидетелите“, не освобождава актосъставителя
от задължението му да осигури присъствието на всички свидетели, вписани в АУАН при
неговото съставяне, каквото е изричното предписание на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място, в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
актосъставителят и АНО не са описали по достатъчно ясен и несъмнен начин
обстоятелствата около извършеното нарушение по т. 2 от НП, което са квалифицирали по
чл. 123, ал. 2 от ЗДвП („Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при
поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за
задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в
зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на
2
имуществото, което е повредил в резултат на произшествието“). Правилният анализ на
посочената разпоредба (като се има предвид и дефиницията за „ПТП” в § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП) сочи, че разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП визира две различни хипотези.
Първата е задължението на всеки участник в ПТП да даде данни за своята самоличност и за
застрахователната си полица „Гражданска отговорност“ на другите участници в ПТП-то.
Втората хипотеза визира задължението на водача на ППС, предизвикал ПТП, да уведоми
собствениците на увреденото в резултат на това ПТП имущество, като под „имущество“ се
разбира такова, различно от пътно превозно средство. Смисълът на тази втора хипотеза е да
се конкретизира задължението на водача на ППС в тези частни случаи, при които е
причинил материални щети без да е налице друг участник в ПТП-то в качеството му на
водач на друг автомобил. Примерно, „самокатастрофиране“ в пътни съоръжения, огради,
сгради, дървета и др. Точно затова законодателят използва при тази хипотеза изрази като „в
зависимост от последиците от произшествието“ и „собственик на имущество“, а не
„участник в движението“ и „задължителна застраховка „Гражданска отговорност““, както е
при първата хипотеза. В настоящия случай както в АУАН, така и в НП, се твърди за
„самокатастрофиране“ (съществително име без дефиниция в ЗДвП, но с общоизвестно
значение) в паркиран друг л. а. ******** с рег. ********* и причиняване на щети в задната
му част. Тоест, налице е „класическо“ ПТП между двама участници в движението и техните
МПС (а не повреждане на друго имущество), което, съобразно твърдените действия на
жалбоподателя по напускане на местопроизшествието, могат евентуално да обусловят извод
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДвП, но не и по чл. 123, ал. 2 от ЗДвП. Иначе
казано, липсва кореспонденция между фактическата обстановка (сочеща на ПТП между
автомобила на жалбоподателя и друг паркиран автомобил), от една страна, и текстовото
описание на нарушението, изразяващо се в неуведомяване на собственика на увреденото
имущество и разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, от друга, които визират причиняване на
други щети, различни от тези на друг автомобил, участник в движението. Последното
безспорно и съществено е нарушило правото на защита на жалбоподателя да разбере
действителното нарушение, което е осъществил по т. 2 от НП.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН и НП
осезателно са накърнили правото на защита и правилата за водене на административно-
наказателно производство, които, в съвкупност с останалите констатирани съществени
процесуални нарушения, са напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на НП.
Последното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
На съдебното производство страните не са претендирали разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-019670/29.09.2021 г., издадено от началник сектор
към отдел „ПП” при СДВР, на Р. Д. Й..
3
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд
– София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4