№ 3869
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110175180 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Дженерали застраховане“ АД
срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 66490/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2016,91лв., от
които 2001,91лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 05.02.2024г. в гр. София между л. а. "Мерцедес" с рег. № *********** и
л. а. "Пежо 508" с рег. № ************, за което при заявителя е образувана преписка
по щета № *********, и 15,00лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от 04.11.2024г. до изплащане на вземането, и 106,29лв., представляваща мораторна
лихва за периода 14.06.2024г.-30.10.2024г.
Ищецът твърди, че на 05.02.2024г. в гр. София, на ул. „***************“ № 27, е
реализирано ПТП между л. а. „Мерцедес“ с рег. № ***********, управляван от Д. Д., и
л. а. „Пежо 508“ с рег. № ************. Отговорността за настъпване на ПТП била на
водача на л. а. „Мерцедес“, който при маневра за паркиране не се съобразил с
местоположението на другия паркиран автомобил. За произшествието бил съставен
двустранен констативен протокол. Към датата на ПТП, л. а. Пежо бил застрахован по
имуществена застраховка „Автогрижа“ при ищцовото дружество, като била предявена
претенция от застрахования, по която била образувана преписка. Другият автомобил
бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“. Констатираните увреждания били
отстранени от доверен сервиз, на когото застрахователят заплатил стойността на
ремонта от 2001,91лв. Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение
встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „ГО“ за
изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни разноски от
15,00лв. Поканил ответника да му плати сумата, но същият не го сторил, като
изпаднал в забава и дължал мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
уважен предявеният иск.
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Оспорва иска, като отрича да е настъпвало описаното ПТП по посочения начин, както
и да са настъпили вреди от такова ПТП. Оспорва иска и по размер, като го счита за
завишен.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание
чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство,
за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
От представената по делото застрахователна полица /л. 12/ се установява, че л. а.
Пежо с рег. № СВ5892ВК е бил застрахован по имуществена застраховка „Автогрижа“
при ищцовото дружество с период на покритие 22.11.2023г.-21.11.2024г. Начинът на
определяне на застрахователното обезщетение е отстраняване на щети в доверен
сервиз.
На 07.02.2024г. собственикът на л. а. Пежо е депозирал претенция пред ищцовото
дружество, с която е посочил, че автомобилът му е бил ударен на паркинг, като са
увредени ляв стоп и задна броня. Съставен е опис – заключение, при който е
установено наличието на увреждания по задна броня и заден капак със степен на
увреждане „боя“ и ляв стоп със степен на увреждане „подмяна“.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол, който е
представен в оригинал по делото – л. 78. В него е посочено, че на 05.02.2024г. в гр.
София, на ул. ***************, е настъпило ПТП между л. а. Мерцедес Ц 200 с рег. №
2
**********, управляван от Д. Д., и л. а. Пежо 508, управляван от Е. П.. В
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е отбелязано, че водач А (на
л. а. „Мерцедес) е извършил действия по паркиране, при които е ударил намиращия се
в паркирано/спряло състояние л. а. „Пежо“. Изготвена е скица, в която е отразен
идентичен механизъм на настъпване на произшествието. В т. 14, наименувана
„Забележка“, водач А (на л. а. Мерцедес) е посочил, че е виновен за ПТП, а водач Б, че
не е виновен. Описани са уврежданията по автомобилите, като на л. а. Пежо се
изразяват в счупен заден ляв стоп, повреда по задна броня и други. Положени са
подписи и за двамата водачи.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебна авто-техническа експертиза,
според която ПТП е настъпило в резултат от предприетата от водача на л. а.
„Мерцедес“ маневра за движение. Според вещото лице, от техническа гледна точка
причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л. а.
„Мерцедес“, който без да се убеди, че зоната зад превозното средство е свободна, е
предприел маневрата и е ударил другия автомобил. Посочено е, че всички увреждания,
описани в двустранния констативен протокол и опис – заключението на
застрахователя, се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
извършените ремонтно – възстановителни операции от доверения сервиз са били
необходими за неговото възстановяване. Дадено е заключение, че стойността,
необходима за отстраняване на уврежданията на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, възлиза на 1747,06лв.
При горните обстоятелства, съдът намира за доказано, че между двата
автомобила е настъпило ПТП, в резултат от което застрахования при ищцовото
дружество л. а. „Пежо“ е бил увреден. Причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на л. а. „Мерцедес“, който е нарушил изискванията на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП - водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. При извършването на маневрата, водачът е бил длъжен да се съобрази с
местоположението на намиращия се в неподвижно (паркирано) състояние л. а.
„Пежо“, което очевидно не е сторил и е проявил противоправно поведение, довело до
настъпване на произшествието. Ето защо, отговорност за неговите действия носи
ответникът в качеството на застраховател по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“ – факт, който не се оспорва.
От събраните писмени доказателства се установява, че ремонтът да увредения
автомобил е извършен от доверен сервиз, за което от страна на ищеца е заплатена
сумата от 2001,91лв. Вещото лице обаче посочва, че средната пазарна цена за
възстановяване на автомобила към датата на ПТП възлиза на 1747,06лв. Съдът намира,
че именно средната пазарна цена е релевантна за определяне възстановителната
стойност на автомобила. В установената съдебна практика - Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, № 209/30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по
описа на ВКС, ТК, І ТО, № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І ТО, №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС, приложима и след влизане в сила
на Кодекса за застраховането от 01.01.2016г., се приема, че при съдебно предявена
3
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилагана от
застрахователя методика. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Застрахователят дължи заплащане на обезщетение в
размер, който съответства на пазарните условия към датата на събитието, за да могат
уврежданията да бъдат надлежно отстранени. Ето защо, всяка друга стойност е без
значение. Относима е средната пазарна стойност, необходима за възстановяване на
автомобила, към датата на произшествието, възлизаща в посочения от вещото лице
размер.
От изложеното следва, че с изплащане на дължимото обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ (ищцовото дружество) е встъпил
в правата на увредения спрямо застрахователя по „ГО“ на виновния водач и в негова
полза се е породило регресно вземане за сумата от 1747,06лв. Същият има право и на
обичайните разноски, направени за неговото определяне според чл. 411 КЗ, възлизащи
на 15-25лв. съгласно експертното заключение, като ищецът претендира минимума от
15лв.
С оглед изложеното, искът за главното вземане се явява основателен до размер на
сумата от 1762,06лв., а за разликата до пълния предявен размер от 2016,91лв. подлежи
на отхвърляне.
Ищецът претендира и лихва за забава в размер от 106,29лв. за периода
14.06.2024г.-30.10.2024г. Видно от събраните писмени доказателства /л. 39-40/,
ищцовото дружество е изпратило регресна покана до ответното дружество за
възстановяване на платената сума в 30-дневен срок от получаването на поканата
(който срок съответства на чл. 412, ал. 3 КЗ), която е вречена на 14.05.2024г. Предвид
че задължението е парично, с изтичане на срока ответникът е изпаднал в забава и
дължи мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 14.06.2024г.
Нейният размер върху приетата за дължима сума от 1762,06лв. за периода 14.06.2024г.-
30.10.2024г. възлиза на 92,86лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта
на общодостъпен интернет калкулатор. Ето защо, акцесорният иск се явява
основателен до този размер и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен
от 106,29лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер от 92,46лв., от
които следва да му се присъдят 80,77лв. За исковото производство е доказал разноски
в размер от 88,22лв. за държавна такса и 350лв. депозит за експертиза, като претендира
и юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
От общия размер – 538,22лв., следва да му се присъдят 470,21лв. Следователно, общо
следва да му се присъдят 550,98лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 350лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
4
на 100лв. От общия размер – 450лв., следва да му се присъдят 56,86лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
51Д, искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66490/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
1762,06лв., от които 1747,06лв. регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 05.02.2024г. в гр. София, ул. „***************“ №
27, между л. а. „Мерцедес“ с рег. № ***********, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника, и л. а. „Пежо 508“ с рег.
№ ************, застрахован по имуществена застраховка "Автогрижа" при ищеца, за
което при ищеца е образувана преписка по щета № *********, и 15,00лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 04.11.2024г. до изплащане на
вземането, и 92,86лв., представляваща мораторна лихва върху главното вземане за
периода 14.06.2024г.-30.10.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главното вземане за
разликата над уважения размер от 1762,06лв. до пълния предявен от 2016,91лв. и
иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 92,86лв. до пълния
предявен от 106,29лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати
на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от 550,98лв. – сторени
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, сумата от 56,86лв. –
сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5