№ 106
гр. Ямбол, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330100978 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Й. Й. Д., с която се претендира да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС – 234,91 лв. –
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 10.10.2018 – 19.01.2019 год., 62,85
лв. – незаплатени лизингови вноски по договор от 27.05.2018 г., както и законна лихва
и разноски в заповедното производство.
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК ,
което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.
Посочва се, че между ищеца и ответника бил сключен договор за мобилни
услуги от 18.12.2017 с продължителност 24 месеца.Правоотношенията между страните
били подновени с подписване на ДС от 27.05.2018 г.На същата дата бил сключен и
договор за лизинг по силата на който абонатът взел мобилно устройство ,на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски. По договора за мобилни услуги и ДС на
ответницата били предоставени и незаплатени услуги за исковия период на обща
стойност 234,91 лв., обективирани в описани фактури. Претендира се и признаване
съществуване на вземането за незаплатени лизингови вноски в размер на 62,85 лв., на
основание договор за лизинг. Описва се подробно как са изчислени исковите суми,
какви са били задълженията на страните по договорите, както и условията за
прекратяването им. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
Отговор не е депозиран в законоустановения срок.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба
прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Ответницата, редовно и своевременно уведомена, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
1
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези
предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е
чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства – договор и ДС към него; ОУ по договора; фактури.
Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответницата в съответните
процесуални срокове, водят до единствения и категоричен извод,че между страните е
съществувало валидно облигационо отношение , по което ищецът е бил изправна
страна-факт отново неоспорен от ответника. По делото не са релевирани твърдения,
нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми. Исковете са
основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 145 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 205 лв., заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Й. Д., ЕГН ********** че
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление град София, сумата от 234, 91 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги
по договор от 18.12.2017 год. и сумата от 62, 85 лв. – незаплатени лизингови вноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Й. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР
2
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********,
разноски в заповедното производство в размер на 145 лв., както и разноски за
настоящата инстанция в размер на 205 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3