№ 89
гр. Г. О. , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. О., VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101230 по описа за 2020 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Н. И. К. претендира от ответника П. А. Н. сумата от 5 800 лв.,
дължима по договор за заем за закупуване на недвижим имот в с. К.. Твърди,
че при предаването на сумата бил издаден запис на заповед, съгласно който
ответникът се задължил да я върне в срок не по-късно от 08.02.2018 г.
Ответникът не върнал сумата на уговорената дата, поради което ищецът иска
от съда да го осъди да му върне заетата парична сума, ведно с мораторна
лихва за периода 08.02.2018 г. до 24.08.2020 г. в размер на 1496 лв., както и
законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до погасяването.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, намирайки го за недопустим. Счита, че
между страните е налице СПН, позовавайки се на влязлото в сила съдебно
решение по гр. д. 1041/2019 г. на ГОРС. Намира исковете и за неоснователни.
Признава, че е заел от ищеца сумата от 4000 лв. за покупка на недвижим имот
в с. К., както и сумата от 69,12 лв., използвана за заплащане на нотариална
такса по сделката. Останалата част от претендираната сума, счита, че е
комисионна от договор за посредничество за закупуване на недвижим имот.
Посочва, че е върнал дадената в заем сума от 4069,12 лв. на различни вноски,
1
като местата на предаване на сумите били на различни точки в гр. Г. О. и гр.
В. Т.. За сумите не били съставяни разписки. Посочва, че е заплатил и
договорения хонорар от разликата между сумите 5800 лв. и 4069, 12 лв.
Счита, че не дължи връщането на никакви суми, т.к. към януари 2019 г. се бил
издължил. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е
възникнало задължението за плащане на процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
частично основателен.
С определение от 06.01.2021 г. е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ищецът е
заел на ответника сумата от 4 069,12 лв., послужила му за закупуване на
недвижим имот предмет на договор за покупко-продажба обективиран в
нотариален акт № 70, том. 6, рег.№ 8826, дело № 643/2017 г. по описа на
нотариус с рег. № 582 и заплащане на нотариалната такса в производството.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Ответникът въвежда правопогасяващи възражения, че сумата по заема
последователно и на части е била върната на заемодателя. Доказателства в
тази насока не бяха събрани, поради което съдът намира възражението за
недоказано. Ето защо предявеният иск се явява частично основателен до
посочената сума 4 096,12 лв.
За горницата, а именно от 4 069, 12 лв. до цялата претендирана сума
5 800 лв., съдът намира искът за недоказан. В исковата молба не са въведени
твърдения, съответно не са събирани и доказателства за основанието и
2
дължимостта на тази част от сума. Дали това е възнаграждение по
комисионен договор, някакъв друг вид договор или ненаименован договор е
без значение за настоящия правен спор, т.к. предмет на същия е само
предадената в заем сума.
Ето защо искът следва да се отхвърли за сумата над 4069, 12 лв. до
целия претендиран размер сумата от 5 800 лв., т.к. не се доказа тази част от
сумата да е дължима на основание заемно правоотношение.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на ответника по договор за заем е задължение без срок за
изпълнение, арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на длъжника в
забава е необходимо покана. В случая не се доказва до ответника да е била
изпращана покана за изпълнение, за да може да се приеме, че длъжникът е
изпаднал в забава от 08.02.2018 г. По делото не се доказяа, а и не са въведени
такива твърдения, денят за изпълнение на задължението да е определен, за да
се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му. По
изложените основания, съдът намира, че искът за мораторна лихва предявен
за сумата от 1496, 72 лв. за периода 08.02.2018 г. до 24.08.2020 г. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК по съразмерност сторените от
последния разноски в размер на 410,11 лв. за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК по съразмерност сторените от последния разноски в размер на
314,06 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. А. Н., ЕГН ********** от гр. Г. О. да заплати на Н. И. К.,
ЕГН ********** от гр. С., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4069,12
лв. /четири хиляди шестдесет и девет лева и 12 ст./ – главница по договор за
заем между страните от 14.12.2017 г., ведно със законната лихва от 24.08.2020
г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска до целия предявен размер сумата от
5 800 лв., както и иска на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1496,72 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата дължима за периода
08.02.2018г. – 24.08.2020г.
ОСЪЖДА П. А. Н., ЕГН ********** от гр. Г. О. на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. К., ЕГН ********** от гр. С., направените по
делото разноски по съразмерност в размер на 410,11 лв. /четиристотин и десет
лева и 11 ст./
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** от гр. С. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Н., ЕГН ********** от гр. Г. О., направените по
делото разноски по съразмерност в размер на 314,06 лв./триста и
четиринадесет лева и 06 ст./
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд В. Т. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г. О.: _______________________
4