Решение по дело №5731/2020 на Софийски градски съд

     Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е     № ..…

                                            гр. София, 21.09.2022 г.

 

 

 

                       В      И  М  Е  Т  О     Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                               ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                 Мл. съдия : Десислава Чернева                          

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5731 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4568/08.01.2020 г. на СРС, 120 с - в, по гр. д. № 27762/2018 г. е признато за установено, на основание 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, връзка с чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, че Л.Б.П., ЕГН: ********** дължи на Р.Д.А., ЕГН ********** сумата от 272, 41 лв., платена от ищеца за погасяване на задълженията на ответницата, като абонат на „ЧЕЗ Е.Б." АД, с която последната се е обогатила неоснователно. С решението исковата претенция е отхвърлена над размер от 272, 41 лв. до първоначално претендирания размер от 454, 01 лв. Страните са осъдени съразмерно за разноски в производството.

Решението се оспорва от ответницата Л.Б.П. с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът се е произнесъл формално, въз основа само на заключението на вещото лице, с което ответницата не е била съгласна. Експертизата е съобразила сметките за електроенергия, платени от семейство А.и от ответницата въз основа на правото на собственост върху имота, а не въз основа на реално потребеното количество ел. енергия от двете домакинства. Поддържа, че съдът не е взел предвид броя на членовете на домакинствата и броя на електроуредите в имота. Излага, че потребената от нея ел. енергия не може да е равна или по – голяма от тази, използвана от ищеца. Съдът не е съобразил изцяло свидетелските показания, не е дал възможност на ответницата да вземе отношение по заключението на вещото лице, не е взел предвид разпределението на ел. енергията в имота. Сочи, че собствеността на имота не е относима към спора и че ищецът неправомерно ползва нейната партида за имота. Поддържа, че е имала споразумение с ищеца за отделяне на партиди за ток и вода, което не е направено от него. Моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.  

Въззиваемата страна – ищецът Р.Д.А., чрез представителя си, не е подал отговор на жалбата по реда на чл. 263 ГПК и не взема становище по нея.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателката, след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно в цялост по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Решението е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част. 

Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорената уважителна част, като при постановяване му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност изложени в жалбата.

Като е съобразил твърденията на ищеца СРС основателно е приел, че се претендира връщане сума, платена от ищеца без основание за това - по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е формиран трайна практика на ВКС. Според нея и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителния факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др.

В съответствие с цитираната практика СРС е приел, че  основателността на иска се обуславя от доказване от страна на ищеца на негово обедняване в претендирания размер – плащане на сумата, обогатяване на ответника в същия размер, като и причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, при липса на правно основание за извършеното разместване на блага. Ответникът следва да установи, че е налице валидно правно основание за плащане на престираната от ищеца сума.

В случая по делото не е спорно и от нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 128, peг. № 3101, дело № 116 от 11.12.2010 г., се установява, че Л.П. е прехвърлила по замяна собствеността върху 2/5 ид. части от имота, представляващ ап. 19, находящ се в гр. София, кв. „Гео Милев", ул. „******, ІV-ти етаж на Р.Д.А. и съпругата му Т.Н.А.. Следователно ответницата е останала собственик на останалите 3/5 ид. части от този имот и потребител на ел. енергия за него, съгласно ДР на ЗЕ.

От писмо на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД се установява, че Л.Б.П. е потребител по договора за доставка на ел. енергия с клиентски номер 300025454081 на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, за обект в гр. София, ул. „******.

По делото са представени и 3 броя копия на преводни нареждания за кредитен превод с платец (наредител на превода) ищецът Р.Д.А., за суми в размер на 183, 44 лв., 138, 02 лв. и 132, 55 лв., като е посочено, че се дължат за ел. енергия от аб. № 300025454081 – общо в размер на 454, 01 лв., както и извлечение от движенията по банковата сметка на ищеца, от които е видно, че са извършвани транзакции в размер на тези суми.

Дължимостта на сумите за използвана в имота ел. енергия се потвърждава и от заключението на ССчЕ, която не е оспорена от страните, независимо от твърденията на жалбоподателката. Според експертизата на „ЧЕЗ Е.Б." АД са изплатени суми, за клиентски номер 300025454081, както следва : 132. 55 лв. за периода 17.11.2016 г. - 17.12.2016 г., за който е издадена фактура № *********/26.12.2016 г., 183.44 лв. за периода 18.12.2016 г. - 17.01.2017 г., за който е издадена фактура № *********/27.01.2017 г. и 138.02 лв. за периода 18.01.2017 г. – 16.02.2017 г., за който е издадена фактура № *********/25.02.2017 г. Сумите са заплатени чрез еРау.

Предвид обсъдените доказателства съдът намира за съобразен с процесуалният закон изводът на СРС, че ищецът е заплатил начислените от „ЧЕЗ Е.Б." АД суми за потребена електрическа енергия в процесния имот в периода 17.11.2016 г. - 16.02.2017 г.

Тъй като от доказателствата се установява, че ответницата Л.Б.П. е останала собственик на 3/5 ид. части от имота при 2/5 ид. части от имота, станали собственост на ищеца и съпругата му, за посочените по – горе периоди, ответницата П. е потребител на ел. енергия и дължи заплащане на сума на обща стойност от 272, 41 лв., представляваща  3/5 части от общата сума за периода от 454, 01 лв., съгласно установеното.

В производството не са ангажирани безспорни доказателства жилището да се обитава в процесния период единствено от ищеца и неговото семейство. Такъв извод не следва и от показанията на свидетелката на ответницата Г.Ц.М., която единствено установява, че на същия адрес, на който живее и ответницата П., са живели ищецът и една жена с две деца.

 В производството няма данни и не се твърди да е извършена промяна на партидата на имота или разделение на потребяваната от ищеца и семейството му електрическа енергия, от една страна, и от ответницата, от друга.

Тъй като  е установено извършено плащане на потребената електрическа енергия за клиентски номер 300025454081 на „ЧЕЗ Е.Б." АД по договор за доставка на ел. енергия със страна Л.Б.П., въззивният състав възприема извода на СРС, че не се установява да е налице правно основание за заплащане от ищеца на сумата за ел. енергия в периода, съответна на притежаваната от ответницата част от имота.

Обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че се доказва разместване на блага – плащане от ищеца на сума, дължима от ответницата, за ел. енергия. Следователно, за 3/5 ид. части от претендираната общо сума за използвана в имота ел. енергия за целия период 17.11.2016 г. –  16.02.2017 г., установена в размер на 454, 01 лв., искът е основателен. За сума в размер на  272, 41 лв. за посочения период ответницата е спестила разходи дължима за ел. енергия за имота.

Понеже изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон и следва да бъде потвърдено в оспорената част.

При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и относно присъдените в тежест на ответницата разноски за исковото и заповедното производства.

По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора - тъй като жалбата на ответницата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна – ищеца. Понеже той не претендира разноски, съдът не присъжда такива в негова полза за настоящата инстанция.

Така мотивиран СГС  

           

   Р    Е   Ш   И  :

                                  

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4568/08.01.2020 г. на СРС, 120 с-в, по гр. д. № 27762/2018 г., в частта, в която е признато за установено, на основание 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, че Л.Б.П., ЕГН: ********** дължи на Р.Д.А., ЕГН ********** сумата от 272, 41 лв., представляваща част от платени от ищеца суми за погасяване на задълженията на ответницата за ел. енергия за периода 17.11.2016 г. –  16.02.2017 г., като абонат на „ЧЕЗ Е.Б." АД, с която неоснователно се е обогатила и Л.Б.П. е осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                              

 

 

 

 

                                                                                   

                                                                                                        2.