Решение по дело №97/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 293
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20227050700097
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………../………………2022 година,

 

гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, І-ви тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през 2022 година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

при участието на секретаря Елена Воденичарова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 97/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна против Решение № 958/26.11.2021 г., постановено по НАХД № 20213110202264/2021 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 03-013406/02.12.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Лидер АМТ“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г./, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

В касационната жалба се релевират съображения за нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че е доказано качеството на работодател на „Лидер АМТ“ ЕООД по отношение на лицето В.В., на когото не е документирано провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Твърди се, че районният съд неправилно тълкува разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., приемайки че работодателят единствено осигурява провеждането на инструктажа, а неговото провеждане и документиране е задължение на определено длъжностно лице. Аргументира се, че при липса на определено такова лице работодателят е следвало да документира провеждането на инструктажа. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът по касация – „Лидер АМТ“ ЕООД, в съдебно заседание и в депозиран чрез представител по пълномощие писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и от надлежна страна, поради е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Лидер АМТ“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето Веселин Щилиянов Веселинов, което престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудовите функции на длъжност „общ работник“ на строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Генерал Попов“ № 12, при постъпването му на работа. За констатираното срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който описаните обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което на „Лидер АМТ“ ЕООД, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

За да постанови решението си, решаващият съд е събрал необходимите  доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. От първостепенния съд е обоснована правна теза за материална незаконосъобразност на наказателното постановление. В мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че макар да е установено, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата В. В. е престирал труд в полза на „Лидер АМТ“ ЕООД, без да е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, административнонаказващият орган /АНО/ неправилно е определил субекта на отговорността. Според Районен съд – Варна съгласно действащата правна уредба работодателят има задължение да осигури провеждането на съответния инструктаж като определи длъжностно лице с необходимата компетентност, което да провежда инструктажите и да ги документира, т.е. документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Освен това според решаващия състав на ВРС задължението за документиране на начален инструктаж възниква само в случай, че такъв е бил проведен, каквито доказателства липсват по делото.

Решението на Районен съд – Варна е правилно постановено.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Достигнатият от ВРС правен извод за материална незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен и напълно се споделя от настоящия тричленен съдебен състав.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.

Анализът на цитираната правна регламентация сочи, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т.е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е извършило. В случая с приложената по административнонаказателната преписка Заповед № 4/04.01.2019 г. работодателят „Лидер АМТ“ ЕООД е възложил провеждането на начален инструктаж на длъжностното лице М. Д.. Правилно районният съд е посочил, че същата, макар представляващ санкционираното дружество, е субект различен от него, носещ административнонаказателната отговорност на самостоятелно основание /вж. чл. 413, ал. 2, предложение второ от КТ/. След като съгласно действащата правна уредба работодателят няма задължение да документира провеждането на инструктажи, на същия не може да бъде вменено в отговорност неизпълнението на това задължение. Следователно юридическото лице-работодател не може да бъде субект на описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение – недокументиране на инструктаж, и съответно не подлежи на административнонаказателно санкциониране. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лице, което не е субект на нарушението, води до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Правилни са и изводите на районния съд, че на документиране подлежи само инструктаж, който действително е проведен. В разглеждания казус в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление липсват факти, от които да се направи извод дали е бил проведен начален инструктаж на Веселин Веселинов и ако да – на коя дата, който не е бил документиран. Горното е от съществено значение, тъй като, както правилно е посочил въззивният съд в мотивите към обжалваното решение, при непровеждане на инструктаж липсва и задължение за отговорното лице да документира такъв.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход на спора и своевременно заявеното искане претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски е основателна. Съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК „Лидер АМТ“ ЕООД претендира разноски в размер на 700 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представена разписка. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението е основателно. Доколкото делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането на само едно открито съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени в регламентирания в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, а именно – 440 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І-ви тричленен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 958/26.11.2021 г., постановено по НАХД № 20213110202264/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати в полза на „Лидер АМТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Александър Недялков“ № 8, ет. 3, ап. 18, сумата в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.