Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 2018
Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и пети
януари две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
Секретар:Галя Иванова
Прокурор:Галина Минчева
като разгледа докладваното от съдия Н.Петков
ВНОХД № 1519 по описа на съда за
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по повод въззивна жалба от адв.С.И. *** – защитник на Г.С.Г. подсъдим по НОХД № 2107/2017 г. по описа на Районен съд –Варна,
срещу постановена на 23.11.2017 г. присъда с която подсъдимият Г.Г. е признат за виновен по предявеното
му обвинение по чл .129 ал.1 от НК ,поради което и на осн.чл.55 ал.1,т.2 б.”б”
от НК му е наложено наказание”пробация” за срок от шест месеца ,по чл.42 А,ал.2 т.1 и 2 от НК.
В жалбата са направени оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата,както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Навежда се
довод за липса на цялостен и задълбочен анализ на всички факти в мотивите на
присъдата, от който да може да бъде направен безспорен извод относно степента
на виновност на подсъдимия,тъй като не били отчетени всички смекчаващи
отговорността обстоятелства. Прави се искане за отмяна на присъдата
и постановяване на нова с която
подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Варна изразява становище, че жалбата е
неоснователна , като счита, че
постановената присъда е правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимият поддържа
депозираната жалба,като моли съдът да
отмени обжалваната присъда и
постанови нова оправдателна такава,като в условията на алтернативност се
предлага да се върне делото за ново разглеждане
от първоинстанционният съд.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като
разгледана по същество същата е неоснователна.
За
да достигне до извода досежно виновността на подсъдимият първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 24.08.2016 г., около 19.30
часа, свидетелят Ал. И. излязъл да се разходи с приятеля си- свид. О.Ат..
Двамата седнали на пейка, в близост до магазин „СБА", находящ се до бл.407
в ж.к. „Вл.Варненчик", гр.Варна. Докато разговаряли, към тях се приближил
подс. Г.Г.. Свид. И. като видял, че подсъдимия се приближава към тях станал от мястото си и тръгнал в
посока „трилъчката” в квартала. Тръгнал си защото дължал на подс. Г. пари,
които последния искал да му бъдат върнати. Свид. И. бил последван от подс. Г.,
който викал подире му, след тях тръгнал и свид. Атанасов. Подс. Г. настигнал свид
И. и го попитал кога ще му върне парите. Свид. И. отговорил на подс. Г., че
няма намерение да му връща пари,
напсувал го на майка и посегнал към него с ръка. Това ядосало подс. Г. и
той също посегнал с ръка към свид. И.. След това подсъдимия изритал с крак лицето
на свид. И.. В това време свид. Атанасов бил зад подс. Г. и го дръпнал
назад за да предотврати евентуални нови удари. В този момент свид. И. се
извъртял и тръгнал към дома си. Тъй като
усещал болка, а в устата му имало кръв, свид. И. посетил болница. Там след
направена рентгенова снимка било установено, че долната челюст на свид. И. била
счупена.
Видно от заключението на
назначената по досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза е, че
на 24.08.2016 г. свид. Александър И. е получил травматичен оток в дясната
лицева половина на нивото на дясното рамо на долната челюст, счупване на
долната челюст в областта на тялото в дясно и възходящото рамо в ляво.
Описаните травматични увреждания били резултат на действието на твърд, тъп
предмет, биха могли да бъдат получени при удар с юмрук, крак и други,
реализирани в дясната лицева половина, т.е. биха могли да бъдат получени по
начин, посочен в показанията на свид. И.. Счупването на долната челюст в
областта на тялото в дясно и възходящото рамо в ляво е обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по - малък от 2
месеца. При липса на усложнения, след такъв период, обичайно функцията на
дъвченето и говора се възстановява без дефицит.
В хода на разследването е назначената и изготвена
комплексна съдебно -психиатрична и психологична експертиза видно от която подс.
Г.Г. не страдал от психично
разстройство. Към момента на извършване на деянието той не е бил в състояние на
физиологичен афект с всички характерни за това симптоми и фази. На 24.08.2016
г. подс. Г. е изпаднал в стресова ситуация на обида и заплаха и стеничната
негативна емоция на гняв е отключила агресивна готовност и реакция. Тъй като не
е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е
страдал от тежко слабоумие, към момента на извършване на деянието на 24.08.2016
г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние му позволява да
възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. Той може да участва пълноценно в наказателното производство и
да се защитава сам.
Настоящият въззивен състав счита, че са несъстоятелни наведените доводи от защитата
за наличието на процесуални нарушения на атакувания съдебен акт, изразяващи се
в несъответствие на същия с предписанията на чл.305 ал.3 от НПК, който
регламентира изискванията на които трябва да отговаря съдържанието на мотивите
към присъдата. Мотивите към проверяваната присъда са изготвени съгласно
горепосочената процесуалната норма и тяхното съдържание е в съответствие с
процесуалните правила на чл.13, чл.15, ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК. Районен съд-Варна
е обсъдил в своя акт всички съществени обстоятелства по делото, като е
анализирал задълбочено и пълно събраните доказателствени средства. В настоящия
случай, в съответствие с всички релевантни доказателства първоинстанционния съд в мотивите си е
посочил кои доказателства е кредитирал и
кои не и поради каква причина, в съвкупност е обсъдил достатъчно пълно и ясно
всички доказателства по делото които са свързани със съставомерността и
авторството на деянието от страна на
подс.Г.. След така извършеният доказателствен прочит и съпоставяне на гласните
доказателствени средства, отнесени към писмените такива, съдът е признал подс.Г.
за виновен по така възведеното му обвинение.
В тази връзка не
могат да се споделят и наведените в жалбата доводи досежно извършване на деянието в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия при условията на
чл.132 от НК.В случая е налице
категорично заключение на назначената по
делото съдебно психиатрична експертиза за липсата както на физиологичен така и на
патологичен афект.
Що се отнася до определеното и наложено
наказание,настоящият състав на съда намира,че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен обстоятелствата
имащи касателство към определяне вида и размера на наложеното наказание което
от една страна следва да бъде
съотвено на извършеното престъпление,но
следва да бъдат взети предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца
,подбудите за извършване на деянието ,както и другите смекчаващи и
отегчаващи вината
обстоятелства.Безсъмнено подсъдимият е с ниска обществена опасност и това му е
първа антиобществена проява.Същият е с добри характеристични данни и добро
процесуално поведение,на сравнително млада възраст .
Предвид липсата на
служебно констатирани основания
за отмяна на присъдата, на основание чл.337 ал.1 т.2 НПК съставът на Окръжен съд гр.Варна ,като
въззивна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №341 постановена на 23.11.2017
г. по НОХД № 2107 /2017 г. от Районен съд – Варна, 29-ти наказателен състав,с която на осн.чл.129 ал.1
и чл.55 ал.1,т.2 б.”б” от НК Г.С.Г.
е осъден на осн.чл.42А ал.2,т.1 от НК на „задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от шест месеца,както и на осн.чл.42А,ал.2т.2 от НК на
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест
месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.