Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11158/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л. И.И.срещу З.Б.И. АД, с която е предявен иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 150000 лв., частичен от 200000
лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 04.03.2016
г., вследствие на което на 04.03.2016 г. е починал Н.И.Н.– син на ищцата. Претендира
законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че като последица от
произшествие, осъществило се на 04.03.2016 г. по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника, е починал синът й Н.И.Н.. От
загубата на своя близък е понесла неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва предявения иск. Навежда
оплакване, че не е осъществен деликт от застрахования водач. Позовава се на
съпричиняване от страна на наследодателя на ищцата – поради непоставяне на
предпазен колан, движение с превишена скорост и
неизпълнение на задължението му да се движи възможно най-вдясно. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Предявен е иск с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./, като нормата е приложима към спорното материално
правоотношение, предвид §22 ПЗР на КЗ, според който част ІV на КЗ /отм./ се
прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия
към момента на постановяване на настоящото решение КЗ /обн. ДВ, бр.102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./. Предявеният иск се основава на сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
С влязла в сила на 02.03.2018 г.
присъда от 16.02.2017 г. по н.о.х.д. № 213/2016 г. на Окръжен съд Монтана Г.Т.К.е
признат за виновен в това, че на 04.03.2016 г., на път III-112, км 3
+500, в района на с.Добри дол, обл.Монтана, при управление на лек автомобил
марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с ДК № ******,
собственост на П.Т.А.от гр.София, е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.47, ал.1 ППЗДвП – нарушил е забранителен
пътен знак № „В 26“, указващ забрана за движение със скорост над 60 км/ч., като
се е движел със скорост 121,68 км/ч., и
по непредпазливост е причинил
смъртта на Н.И.Н.от гр.Видин.
Видно от
мотивите към присъдата, по време на ПТП е валял дъжд, джипът се е движел при
условията на мокра пътна настилка, в района на с.Добри дол е навлязъл в
участък, обозначен със знак А4, указващ последователност на ляв и десен завой,
и знак В26, указващ ограничение на скоростта за участък от 500 м на 60 км/ч.,
но въпреки това не е намалил скоростта си на движение и при спускане и излизане
от левия завой е навлязъл на десния банкет, завил е волана наляво и е навлязъл
в лявото насрещно за него платно на движение, при което е реализирал удар с
движещия се в насрещната за него половина за движение лек автомобил „Опел“. В
резултат на удара лекият автомобил се е върнал назад и се е качил със задната
си част на мантинелата, а джипът е спрял на около 40 м от мястото на удара.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено
по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Между страните
не е спорно обстоятелството, че ищцата е майка на Н.И.Н., починал на 04.03.2016
г., видно от представения препис-извлечение от акт за смърт (л.6).
Следователно, ищцата попада в кръга на лицата, имащи право на обезвреда при
смърт на близък.
По искане на
ищцата е разпитана свидетелката Пролетка Н.Н.,
съпруга на внука на ищцата, която установява, че ищцата и починалия са били
изключително близки – живеели са заедно, в едно домакинство през зимния сезон,
а през лятото той я е карал на село, където я е посещавал събота и неделя; не
са имали пререкания; синът й я е подпомагал финансово, като ищцата е разчитала
на него за всичко. След смъртта му ищцата постоянно е плачела, за малък период
от време е приемала успокоителни, а към момента живее заедно със семейството на
свидетелката, като след загубата се е затворила в себе си. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като основаващи се на нейните непосредствени
възприятия относно състоянието на ищцата.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява
противоправното деяние на водача на лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с ДК № ******
– в нарушение на чл.47, ал.1
ППЗДвП е нарушил забранителен пътен знак № „В 26“, указващ забрана за движение
със скорост над 60 км/ч., като се е движел със скорост 121,68 км/ч., в резултат на което е реализирано процесното ПТП, при
което е настъпила смъртта на Н.И.Н..
Родствените отношения между починалия и ищцата, които не са спорни между
страните, установяват правото й на обезвреда за неимуществените вреди
вследствие на загубата на близък, каквито се установи, че тя е претърпяла от
показанията на свидетелката Пролетка Н.Н..
Не е спорно между страните, че е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на процесния автомобил, валидна към датата на инцидента, поради
което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така установените факти съдът
приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи страдания от
загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (63 г.),
възрастта на ищцата – 80 г.; същността на връзката родител-дете; съществувалите
между ищцата и сина й отношения на близост; обстоятелството, че след смъртта на
съпруга на ищцата нейният син й е бил морална и финансова опора;
обстоятелството, че двамата са живеели заедно, ищцата е разчитала на него;
тежкото отражение, което смъртта на сина й е имало върху нея – ищцата се е
затворила в себе си и понася тежко загубата, както и невъзвратимостта на
последната.
При
преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 100000 лв. за ищцата.
Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищцата. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да
се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав
приема, че сумата от 100000 лв. за майката на пострадалия в пълна степен
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
от нея неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване от страна на наследодателя на ищцата поради
непоставяне на предпазен колан От заключението на комплексната
медико-авто-техническа експертиза по делото се установи, че травмите на
пострадалия са получени по механизма на удар в интериора, притискане от
деформиралите се навътре части от лекия автомобил и инерционни въздействия
върху вътрешните органи. В конкретния случай наслагването на причинени в кратък
интервал от време травматични увреди във всички травмирани зони – главата, лицето,
гърдите и десния горен крайник, и по двата основни механизма – удар и
притискане, не позволява от медицинска гледна точка да се определи точно дали
пострадалият е бил с предпазен колан. Въз основа на анализ на механизма на
сблъсъка, силата на удара и значителните пластични деформации в зоната на
водача, заключението на вещите лица е, че е напълно възможно всички травми да
бъдат получени и при поставен предпазен колан. Наред с посоченото, в съдебно
заседание вещото лице Г. е пояснило, че от снимковия материал по досъдебното
производство са виждат срязвания на колана на водача. Значителните пластични
деформации на лекия автомобил в зоната на водача са довели до тежко
имобилизиращо притискане, което обяснява тежката гръдно-коремна травма със
счупване на ребра и от което поставеният колан не би могъл да го предпази. От
друга страна, контузията на сърцето и белите дробове, пукването на слезката
могат да се получат и при индиректно травмиране под въздействието на инерционни
сили поради голямата кинетична енергия на удара, независимо от това дали тялото
е спряно от колан или от удар в интериора на автомобила. Въз основа на
изложеното се констатира от вещите лица, че в случая и при поставен колан е
било напълно възможно и дори по-вероятно да настъпят фатални травматични
увреждания по механизма на притискане поради тежките пластични деформации в
зоната на водача или по инерционен механизъм.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване от страна на наследодателя на ищцата поради движение
с превишена скорост. Установи се от заключението на комплексната експертиза, че
той се е движел със скорост около 70 км/ч. при максимална разрешена скорост в
района на произшествието от 60 км/ч., въведена с пътен знак. Тази констатация
не е достатъчна да обоснове съпричиняване, а е необходимо превишението на
скоростта обективно да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В
случая обаче се установява, че дори скоростта на автомобила да беше с 10 км/ч.
по-ниска, т.е. в рамките на ограничението, това не би довело до чувствително
намаление на инерционните сили, действали върху телата на пътниците в момента
на удара, с оглед обстоятелството, че джипът се е движел със скорост 121,68
км/ч. при ограничение 60 км/ч. В съдебно заседание вещото лице Т. е пояснило,
че джипът се е движел срещу лекия автомобил и дори последният да беше спрял,
удар пак би настъпил.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване от страна на наследодателя на ищцата поради
неизпълнение на задължението му да се движи възможно най-вдясно. Установи се от
заключението на комплексната експертиза, че лекият автомобил се е движел по
средата на пътната лента, предназначена за движение в неговата посока, както и
че ако се беше движил възможно най-вдясно, удар между двата автомобила пак щеше
да настъпи, но с по-малко припокриване на предните им части. Независимо от
посоченото, не може да се направи обоснован извод, че в този случай
пострадалият щеше да получи травми в такъв обем, че да се избегне смъртен изход.
Изводът за наличието на съпричиняване на може да почива на предположения.
Обезщетението се намалява по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД след проведено пълно и
главно доказване от страна на ответника, че пострадалият е осъществил
поведение, с което обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Такова доказване в случая не е проведено.
С оглед изложеното, искът на ищцата
е основателен за сумата от 100000 лв. и следва да се уважи до посочения размер,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв. като частичен
от 200000 лв.
Върху така определеното обезщетение
се дължи законна лихва от датата на деликта – 04.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3020 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъдят разноски на
основание чл.78, ал.3, съобразно отхвърлената част иска, за сумата от 1676,67
лв. разноски, в т.ч. заплатено адвокатско възнаграждение, намалено по реда на
чл.78, ал.5 ГПК във връзка с направеното възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно с оглед липсата на съществена фактическата и правна
сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания по делото и
обема на осъществената защита, като размерът е съобразен с предвидения минимален
такъв в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 4000 лв. – държавна такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД,
ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на Л. И.И., ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата от 100000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 04.03.2016 г.,
вследствие на което на 04.03.2016 г. е починал Н.И.Н., ЕГН **********, заедно
със законната лихва от 04.03.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв., частичен от
200000 лв.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД,
ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв.Я.С., с
адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 3020 лв., представляващ адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Л. И.И., ЕГН **********,*** АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 1676,67 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД,
ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4000
лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: