Р е ш е н и е
№ 949/19.12.2019г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на деветнадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Стоян Пешев, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 813, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и следващите от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК.
Делото е образувано по искова молба на И.Б.Б., подадена чрез адв. Г.М.,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
В първоначалната искова
молба се претендира обезщетение за периода от 23.03.2017 г. до 10.09.2017 г. в
следствения арест в Смолян за лоши условия, изброени в исковата молба.
Иска се от съда да осъди
ГДИН да заплати обезщетение в полза на И.Б., в размер на 25 000 лева, ведно със
законната лихва от 23.09.2017 г. до деня на обявяване на съдебното решение,
поради това, че по време в пребиваването в следствения арест е подлаган на
нечовешки и унизителни условия.
В първото по делото открито
съдебно заседание е постъпила допълнителна искова молба, в която се претендира същото по
размер обезщетение за следните периоди – от 10.09.2017 г. до 15.12.2017 г. в
Затвора гр. Пловдив; от 15.12.2017 г. до месец март 2018 г. в ЗО Смолян; от
месец март 2018 до месец юли 2018 г. в ЗО Хеброс; от месец юли 2018 г. до месец
февруари 2019 г. в ЗО Смолян; от месец февруари до месец март 2019 г. в Затвора
гр. Пловдив; от месец март 2019 г. до 30.09.2019 г. в Затвора гр. Пазарджик.
Ответникът – ГДИН – София, в писмен отговор и в
съдебно заседание оспорва предявения иск, чрез процесуалния си представител
юрк. Ч., като намира исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което
моли съда да отхвърли същата.
Прокурорът счита, че в хода на това производство
ищецът не е ангажирал доказателства, с които да докаже фактическите обстоятелства,
на които основава своята претенция за неимуществени вреди. Счита, че единствено
по отношение на престоя на ищеца в стая № 115 е доказана за един кратък период
пренаселеност, т.е. жилищна площ, която не отговаря на изискванията за минимум
4 кв. м. Затова счита, че исковата претенция е доказана в една нищожно малка
част, съобразно нейния размер и изложените фактически основания.
Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав, след като взе предвид наведените в
исковата молба доводи, изразеното становище на ответника и на прокурора, и се
запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира следното:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е задължил ответника да
предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото. На ответника е даден срок справки за размерите на килиите, в които е
пребивавал Б., справка за храната, която му е предоставяна в този период –
седмично меню; справка за условията за баня и тоалетна – дали са налице баня и
тоалетна в килиите, в които ищецът е пребивавал, и извън килията; справка за
размера на прозореца в килиите, в които е пребивавал; справка дали му е
предоставено спално бельо, в периодите, в които е пребивавал и справка за
медицинската помощ, която му е указвана във връзка с негови искания, за
медицински проблеми, които има, както и е и справка за точните периоди, в които
ищецът е пребивавал в отделните заведения, където е изтърпявал наказание.
Указанието е дадено във връзка с това, че претенциите на жалбоподателя са
насочени за обезщетение за лоши условия в следствения арест в гр. Смолян от
23.03.2017 г. до 10.09.2017 г., като се твърди, че жилищната площ, която му е
била осигурена в ареста е под 4 кв. м., не му е било осигурявано излизане навън
и не са му предоставени достатъчно условия за двигателна активност. Не е имало
постоянно течаща вода, налагало се е арестантите да се къпят със студена вода и
не е била налице подходяща вентилация. Подобни са твърденията на ищеца и за
останалите пет периода, прекарани от него в следствения арест на затвора гр.
Пловдив, в ЗО Хеброс, в затвора в гр. Пловдив и в затвора в гр. Пазарджик.
Видно от представената
справка от Затвора гр. Пазарджик, ищецът е постъпил за изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на 16.04.2019 г. Настанен е в приемно
отделение, спално помещение № 907, с още трима лишени от свобода. Помещението е
с обща площ 22,77 кв. м., има санитарен възел, прозорците са шест броя,
къпането на лишените от свобода от приемното отделение е осъществявано в обща
баня, два пъти седмично по график. На 24.04.2019 г. Б. е настанен в пето
отделение, спално помещение № 514 с още трима лишени от свобода. Помещението е
с обща площ 12,55 кв. м., с баня и тоалетна. На 06.08.2019 г. по негова молба е
настанен в спално помещение № 503 с още двама лишени от свобода. Спалното
помещение е с обща площ 8,05 кв. м. и с баня и тоалетна. Къпането на лишените
от свобода се осъществява по спални помещения. Всички спални помещения са с
бани и тоалетни. Извършвана е периодично ДДД-обработка.
Видно от постъпила
справка от Затвора гр. Пловдив – ЗО Смолян, Б. е бил на територията на
общежитието, като е търпял наказание „лишаване от свобода“ от 2,8 години по чл.
210 от НК, с начало 16.03.2017 г. За първи път е постъпил в ЗО Смолян на
07.12.2017 г. Първоначално през м. декември 2017 г. е бил настанен в стая №
111. Стаята е с обща площ 31,35 кв. м. Разполага със собствен санитарен възел,
като Б. е имал постоянен достъп до течаща вода. И вътрешното, и външното
помещение на стаята, както и санитарния възел, са снабдени с осветителни тела и
се отопляват с радиатори. Стаята е предназначена за седем лишени от свобода,
като в справката се твърди, че по време на пребиваването му в тази стая са били
настанени не повече от седем лишени от свобода, вкл. и ищецът. Достъп до течаща
вода Б. е имал два пъти в седмицата (по график) в общо помещение (баня на
първия етаж) за задоволяване на хигиенни нужди. През м. януари 2018 г. Б. е
настанен в стая № 315 на ЗО, която е с обща площ 15,6 кв. м. Стаята е
разположена на третия етаж и не разполага със собствен санитарен възел. Ползват
се общи тоалетни, разположени на самия коридор. Стаята е предназначена за трима
лишени от свобода. По време на пребиваването му в тази стая са настанени не
повече от трима лишени от свобода. Достъп до течаща вода Б. е имал два пъти в
седмицата по график в общо помещение.
От 27.02.2019 г. до
29.03.2019 г., Б. е преведен в ЗО Хеброс по негова молба и е настанен в стая №
114 (изолационна килия). Стаята е с площ 12,74 кв. м. Разполага със собствен
санитарен възел, като Б. е имал постоянен достъп до течаща студена вода. По
време на пребиваването му в тая стая, Б. е бил сам.
От 30.11.2018 г. до
06.02.2019 г. Б. е бил настанен в стая № 115 на ЗО Смолян. Стаята е с площ
27,24 кв. м. Разполага със собствен санитарен възел. По време на пребиваването
му в тази стая са настанени не повече от шест лишени от свобода, вкл. с него. За
престоя си в ЗО Смолян Б. е работил четири дни на доброволен труд за
товаро-разтоварна дейност, тринадесет дни на доброволен труд за ремонтни
дейности в ЗО Смолян и тринадесет дни във фирма „Пампорово“ АД.
На 21.09.2018 г. Б. е
преведен от ЗО Хеброс в ЗО Смолян, като е бил настанен в стая № 111, която е с
площ 31,35 кв. м.
В периода от
14.10.2018 г. до 29.11.2018 г. Б. е настанен отново в стая № 114.
Б. е пребивавал в ЗООТ
Хеброс от 27.03.2018 г. до 03.09.2018 г. Бил е настанен в различни помещения,
като капацитетът на стаите е съобразно нормите за 4 кв. м. жилищна площ, като
тоалетната и умивалнята са общи за сградата. Банята се ползва три пъти
седмично, като има топла вода. За краткия престой Б. е работил, както следва:
от 12.06.2018 г. до края на престоя си в ЗООТ Хеброс – доброволен неплатен труд
като озеленител на шестдневна работна седмица.
След преценка на събраните по делото доказателства и
съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е допустима. Ищецът е аргументирал
твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни
лица в Следствен арест гр. Смолян, в Затвора гр. Пловдив – Следствен отряд,
ЗООТ Хеброс и Затвора гр. Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вреди, причинени на лишени от свобода и задържане под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на
нарушения по чл. 3 от същия закон. Ищецът твърди, че срещу него е упражнявано
жестоко и унизително отношение, по смисъла на чл. 3, ал. 1. Разпоредбата на чл.
3, ал. 2 от закона определя, че за нарушения по ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържане под стража, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация, без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Видно от събраните по делото доказателства, ищецът не
е изтърпявал наказанието си преимуществено в спални помещения с недостатъчна
жилищна площ. Следва да се отбележи, че в случаите, когато площта е била
недостатъчна, в съответното спално помещение, съгласно представената справка, е
имало осигурен санитарен възел и течаща вода.
Настоящият съдебен състав намира, че краткият период,
през който жилищната площ е била недостатъчна така, както се твърди в исковата
молба, а и от представената справка, не би могъл да обоснове поставяне на ищеца
в такива неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, които да предпоставят нечовешко или унизително отношение. Следва да
се има предвид, че разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС задължава съда да
вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е
изтърпявал наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
От представените доказателства от процесуалния
представител на ответника се установява, че периодично в затвора са извършвани
в исковия период ДДД-мероприятия, осигурявано му е излизане навън и според
правилата – условия за двигателна активност. Твърдението, че по време на
пребиваването му в ареста постелъчното бельо не е подменяно в продължение на
месеци и това е създало обриви по кожата и постоянни сърбежи, е недоказано.
Ищецът е разполагал с достъп до тоалетна тогава, когато това е необходимо.
Недоказано е и твърдението, че по време на пребиваването си в следствения
арест, ищецът е бил принуден да приема некачествена храна. Във всички справки е
посочено, че съответните килии са снабдени с осветление, който факт не беше
оборен от ищеца. По делото са представени и амбулаторни листове, от които е
видно, че на ищеца е била осигурявана медицинска помощ.
В подкрепа на твърденията си ищецът не е приложил
никакви доказателства към исковата молба, като е направил отказ за допускане на
предварително искани от него гласни доказателства.
Тъй като в проведеното исково производство не бяха
установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата
администрацията, които да имат за последица унижаването на човешкото
достойнство на ищеца, искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
четвърто от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата молба на И.Б.Б., подадена чрез адв. Г.М.,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия:/П/