Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,29. 12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на шестнадесети декември
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Евдокия
– Мария Панайотова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 9533
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 83104 от 03.04.2019
г. по гр.д.№ 15905 по описа за 2018 г. СРС, Трето ГО, 113-ти състав :ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А.Х. Ф. дължи на
„Т.С.“ ЕАД, сумата 186.71 лв. – главница за доставена в периода от
26.07.2014 г. до м.04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 137298,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2017 г. до
изплащане на вземането, и сумата 34.61 лв. – лихва за забава върху главното
вземане от 15.09.2014 г. до 13.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.10.2017 г. по ч. гр.д. № 50862/2017 г. на
СРС, ІІІ ГО, 113 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над 186.71 лв. до пълния предявен размер и за периода
от м.05.2013 г. до 26.07.2014 г., както и иска за лихва за разликата над 34.61
лв. до пълния предявен размер.
Решението е постановено при
участието на „Н.” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца пред
СРС - „Т.С.“ ЕАД. Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца -
въззивник в настоящото производство по чл.422 ГПК са били отхвърлени като
неоснователни.
Излагат се доводи за неправилно
приложение на института на давността. Сочи, че СРС приел за погасени по давност
вземанията за периода 01.05.2013 г.-26.07.2014 г. По правилата на ОУ „Заплащане
на ТЕ“- чл.33, ал.1 бил определен 45-дневен срок след изтичането на периода за
който се отнасят месечните дължими суми. В случая се касаело до съставена Обща
фактура, вземанията по които ставали изискуеми, считано от 15.09.2014 г.
Заявлението било подадено на 26.07.2017 г. и следователно вземанията не били
погасени по давност.
Иска се от настоящата инстанция
да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго,
с което претенциите му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от А.Х.Ф., ответник пред СРС, в който се излага становище
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение в частта, в която претенциите по чл.422 ГПК са били отхвърлени.
Възражението за погасяване на част от вземанията по давност било направено
своевременно. Счита, че в обжалваната си част решението на СРС е съобразено със
закона, съдебната практика и тълкувателните решения. Пропускът на ищеца да
предяви вземанията си в срок, не можело да бъде основание за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач-„Н. ” ЕАД не
взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 11.04.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 22.04.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която не са признати за установени вземанията в полза на ищеца /пред СРС/ по
чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема следното по въпроса дали
обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 09.10.2017 г. по
ч.гр.д.№ 50862 по описа за 2017 г. на СРС, 113 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът А.Х.Ф. е бил уведомен на 13.11.2017
г.
В срока по чл.414 ГПК – на 21.11.2017
г. длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение
като е посочил, че вземанията са погасени по давност, както и, че отоплителните
уреди са демонтирани.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 19.02.2018 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 13. 03.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот бил топлоснабден; ответникът
не бил доказал твърдението си, че топлоснабдяването е преустановено. Следователно
между страните по спора било възникнало облигационно отношение по повод
доставка и потребление на топлинна енергия.
Възражението за погасяване на
вземанията по давност е прието за частично основателно – за задълженията, чиято
изискуемост била настъпила преди 26.07.2014 г. или това били задълженията за
периода м.05.2013 г. до 26.07.2014 г.
Лихва за забава върху погасената по давност главница не се дължала.
Решението е правилно:
С оглед доводите във въззивната
жалба спорно по делото е погасени ли са вземанията, предявени за установява по
иска по чл.422 ГПК по давност по начина, приет от първоинстанционния съд.
Действително, задължението за плащане
на ползваната ТЕ, както и това за „дялово разпределение“ е периодично, тъй като
касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения и
съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл
е и приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно действалите до
11.03.2014 г. ОУ, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок
от 30 дни след изтичането на периода за който се отнасят. Тези правила са
относими за претенциите за м.05.2013 г.- м.02.2014 г. като последните стават
дължими в края на м.03.2014 г. За периода м.03.2014 г. до м.04.2015 г. са
приложими влезлите в сила ОУ на дружеството, одобрени с решение на ДКЕВР от
03.02.2014 г.
С иска по чл.422 ГПК се
претендира установява на вземания за периода м.05.2013 г.- м.04.2015 г., както
и суми по Общи фактури от 31.07.2014 г. и 31.07.2015 г. като първата касае
периода 08.2013 г.- м.04.2014 г., а втората - 07.2014 г.- 05.2015 г.
Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 27.07.2017 г.
Видно от заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото пред СРС, съдебно техническа
експертиза, резултатът за периода 08.2013 г.- м.04.2014 г. е 27,46 лв. за
доплащане, а за периода 07.2014 г.- 05.2015 г. – 39,99 лв. за получаване от
потребителя или като краен резултат –
12,53 лв. за получаване от потребителя.
Следователно, правилно СРС е
приел, че вземанията, предявени за установяване в производството по чл.422 ГПК
за периода м.05.2013 г.- 26.07.2014 г. са погасени по давност.
С оглед погасяването на част от
вземането за главница по давност, то върху същата не се дължи лихва за забава.
Следва да отбележим, че за
периода след влизане в сила на ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г.
и в сила от 12.03.2014 г., разпоредбата на чл.33,ал.1 ОУ-2014 г., въвежда правилото,
че вземането на топлопреносното дужество /ищец пред СРС/ става изискуемо в
30-дневен срок от публикуването на месечните прогнозни сметки на сайта на
дружеството-ищец. СРС не е обсъждал изпълнението на това задължение от ищеца и
е присъдил лихвата за забава върху главниците, които е приел, че не са погасени
по давност.
При това положение
първоинстанционният съд е решил спора възможно най-благоприятно за ищеца.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението
на СРС е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника „Т.С.“ ЕАД разноски не се
следват.
На въззиваемия се следват разноски и такива са
сторени в размер на 300 лв.- за процесуално представителство.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Договореният и изплатен размер на
адв.възнаграждение е минималния размер по Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения – чл.7, ал.2,т.1.
Затова и възражението е неоснователно.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83104 от
03.04.2019 г. по гр.д.№ 15905 по описа за 2018 г. СРС, Трето ГО, 113-ти състав,
в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, предявен от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу А.Х.Ф., ЕГН **********,***, по отношение на главницата
за разликата над 186.71 лв. до пълния предявен размер и за периода от м.05.2013
г. до 26.07.2014 г., както и иска за лихва за разликата над 34.61 лв. до пълния
предявен размер, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
А.Х.Ф., ЕГН **********,***, сумата в
размер на 300 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието
на „Н.” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.