Р Е Ш Е Н И Е № 101
Гр. Сливен, 09.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 54 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Ж.К.Д., ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000997/19.11.2019
г. по чл. 171 т. 2 б. „в” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
временно спиране от движение на моторно превозно средство до сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорването намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че на 19.11.2019 г. около 20.30 ч. в с. Горно
Александрово му бил съставен АУАН за управление на МПС без валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност, като му били отнети и 2 бр. регистрационни
табели. На 29.01.2020 г. представил в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен полица
за валидно сключена застраховка за процесния автомобил с дата 21.11.2019 г.,
при което му били върнати табелите, връчена му била оспорената заповед и му
било иззето свидетелството за регистрация втора част на превозното средство.
Твърди, че е налице недопустимо смесване на две отделни хипотези на чл. 171 т.
2 и т. 2а, както и че е нарушена целта на закона. Изразява съмнения относно
достоверността на датата на издаване на заповедта. Моли съда да отмени
оспорената заповед.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. В хода на
производството представя становище, в което оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 19.11.2019 г. около 20:30 ч. полицейски служители при извършена
проверка установили, че Ж.Д., в качеството на водач на л.а. марка „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ……………… управлява превозното средство без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката. Срещу водача бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 397723/19.11.2019
г. и му били иззети 2 бр. регистрационни табели.
На същата дата - 19.11.2019 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000997 по
чл. 171 т. 2 б. „в” от ЗДвП, с която разпоредил временно спиране от движение на
моторното превозно средство да сключването на застраховка „Гражданска
отговорност“.
На 21.11.2019 г. Д. сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ………………
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
измежду оправомощените лица е посочен и Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника „Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт.
Макар валидна, при
преценка на събраните по делото доказателства и анализ на относимите
и приложени от административния орган правни норми, атакуваната заповед за
принудителна административна мярка се преценява от настоящата съдебна инстанция
като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с относими материалноправни норми и несъответствие с целта на закона,
при следните съображения:
Като фактическо
основание за издаване на процесната заповед органът е посочил липсата на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а като правно основание
– чл. 171 т. 2 б. „в“ от Закона за движението по пътищата. Съобразно тази
разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, измежду които по т. 2 б. „в“ – временно спиране от
движение на пътно превозно средство на собственик, който няма задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до сключването ѝ.
С оглед законодателното решение в чл. 172 ал. 4 от ЗДвП, мярката се обективира чрез изземване на свидетелството на регистрация.
Съгласно цитираната разпоредба, в случаите по чл. 171 т. 2, букви „в“, „к“,
„л“, „м“, „н“ и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, а в случаите на т. 2а се изземват и табелите с
регистрационен номер. В процесния случай, в противоречие с цитираната норма,
видно от съставения АУАН, иззети са не свидетелството за регистрация на
автомобила, а двете регистрационни табели на същия. Основателно е в тази насока
заявеното в жалбата, че контролният орган не притежава оперативна
самостоятелност при определяне обема на принудителната административна мярка, а
е обвързан с разпореденото в законовата рамка.
На следващо място,
като обоснован се преценява и доводът на оспорващия, че процесната ПАМ е
приложена и обективирана и в противоречие с целта на закона, доколкото към
датата на изземване на свидетелството за регистрация през м. януари 2020 г.
вече е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което
е жалбоподателят е сторил на 21.11.2019 г. Към момента на изземване на СРМПС,
т.е. при обективиране на наложената мярка на
29.01.2020 г. основанието за нейното прилагане вече е било отпаднало. И
доколкото същата, по арг. от чл. 171 т. 2 от ЗДвП е преустановителна по своя характер, то реализацията ѝ
на посочената по – горе дата е извършена в противоречие с целта на закона. Ето
защо съдът намира, че така мотивирана, обжалваната заповед е постановена в несъответствие
с целта на закона – отменително основание по чл. 146
т. 5 от АПК. Това обуславя извода за материалната ѝ незаконосъобразност и налага нейната
отмяна.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е основателна, а Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000997/19.11.2019
г. по чл. 171 т. 2 б. „в” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно спиране от движение на моторно
превозно средство до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, като
незаконосъобразна подлежи на отмяна.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000997/19.11.2019 г.
по чл. 171 т. 2 б. „в” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно спиране от движение на моторно
превозно средство до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, като
незаконосъобразна.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
Административен
съдия: