Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                   06.06.2013г.                           гр. Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав на десети май две хиляди и тринадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Ангелина Димитрова

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 14653 по описа за 2011г. и като обсъди:

 

            Иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот – две помещения, находящи се на сутеренния етаж в жилищна кооперация на ****, в ***, а именно самостоятелен обект – склад с идентификатор 56784.531.632.1.6  и склад с идентификатор 56784.531.632.1.7, придобити по наследство останало от баща му. Ответницата, която също притежава помещения в сутерена, е преградила напречно с монолитна тухлена стена общия коридор и е направила баня и тоалетна, като по такъв начин препятства достъпа до собствените му обекти. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена да премахне същата за своя сметка и да не му пречи да упражнява своето право и да преминава през коридора и да ползва спокойно и свободно своята собственост. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че ищецът не е собственик на помещения в сутеренния етаж на сградата. Признава, че е преградила част от коридора водещ към процесните помещения, като по този начин е изградила санитарен възел към тях след промяната на предназначението им и обособяването им като офис. Твърди, че извършеното от нея преустройство е станало със съгласието и без противопоставянето на всички етажни собственици в сградата. Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Възражението за недопустимост на иска е неоснователно. Действителната принадлежност на спорното право се преценява при решаване на спора по същество и не представлява положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска. За да бъде претенцията допустима е достатъчно ищецът да твърди, че е притежава същото. 

            С нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/1973г. Г. П. П., починал и оставил ищеца като единствен наследник по закон, е признат за собственик на недвижим имот, представляващ втори етаж от триетажна жилищна сграда, намираща се върху дворното място на улица ***, състоящ се от две стаи, хол, трапезария и готварна, баня, клозет и антре, заедно с две сутеренни помещения, намиращи се в сутеренния етаж на жилищната сграда, при граници на едното: на изток - двор, на север - сутеренно помещение на С. и М. Т., на запад – коридор и собствено помещение, и на другото: на юг - калкан с М. С., на запад - улица, на север - помещение на С. и М. Т. и на изток - коридор, две тавански помещения, ведно с 1/3 идеална част от дворното място и общите части на сградата. През 1996г. той е прехвърлил правото на собственост върху така описания имот с нотариален акт № ***, дело № ***/1996г., като от предмета на сделката изрично е изключено правото на собственост върху двете сутеренни помещения. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че по КК на гр. Пловдив те са заснети с идентификатори 56784.531.632.1.6 и 56784.531.632.1.7. Тяхното предназначение е за складови помещения, прилежащи към втори жилищен етаж и няма данни същото да е било променяно въз основа на одобрен инвестиционен проект.

            С оглед на това съдът намира, че въпреки противната уговорка и на основание чл. 98 от ЗС правото на собственост върху тях е преминало към купувача на втория жилищен етаж, тъй като те представляват принадлежности, които следват главната вещ. Още повече, че нито се твърди, нито се доказа, ищецът да притежава друг самостоятелен обект на правото на собственост в същата сграда.

Безспорно е между страните, че ответникът е изградил стена, която прегражда коридора в сутеренния етаж и обособява на това място санитарен възел, а от показанията на свидетелите С. и Я. се установява, че поради това не може да се влезе в процесните две помещения. Това пречи на упражняването на правото на собственост върху тях, но чл.109 от ЗС дава правото да се иска прекратяване на всяко неоснователно действие само на неговият носител. В настоящия случай се установи, че ищецът не е придобил същото на посоченото от него основание – по наследство от Г.П., негов баща, тъй като той, приживе се е разпоредил с него. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 С оглед на горното е безпредметно обсъждането на останалите възражения на ответника, както и на останалите събрани доказателства.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 150 лева, депозит за съдебно-техническа експертиза и 5 лева, депозит за свидетел.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                             

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.Г.П., ЕГН ********** *** против М.Я.Т., ЕГН ********** *** за  премахване за своя сметка монолитната тухлена преграда със санитарния възел, и да не му пречи да упражнява правото да преминава по коридора и да ползва спокойно и свободно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.632.1.6 по КК на гр. Пловдив и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.632.1.7 по КК на гр. Пловдив, с адрес: *********, които обекти се намират в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.632, с предназначение на самостоятелните обекти: за склад, брой нива на обекта:1.

ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на М.Я.Т., ЕГН ********** *** сумата от 155 (сто петдесет и пет) лева, направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

АД